3o4o.net

http://www.youtube.com/watch?v=0DfHm1x44uw


И още едно красиво и вкусно - лято, мастика и....

http://vimeo.com/5646785

Ха! Ето откъде идвали ония рисунки по пяната на кафето...
Благодаря!

Само се чудя ако художникът издиша по-силно какво ли ще стане...

Динята си я оставям за после.

inj написа:http://www.youtube.com/watch?v=0DfHm1x44uw


И още едно красиво и вкусно - лято, мастика и....

http://vimeo.com/5646785

Харесах динята.
Горното малко като китайско изкуство ми прилича. Тоест за левче- кефче.
А за динята, красиво, но нетрайно. Никога не съм разбирал, защо на някого му носи удовлетворение да хвърли сумати зор за нещо, което след минути няма да го има... Ледени статуи, пясъчни и т.н. Много нетрайно за толкова зор...

Гледах я динята и си намерих там това:

http://vimeo.com/6159627

Всички са прекрасни!!!!

inj написа:http://www.youtube.com/watch?v=0DfHm1x44uw


И още едно красиво и вкусно - лято, мастика и....

http://vimeo.com/5646785

красиво е,
да!


Подобни динени произведения имам тук някъде на снимки, но друг път ще ги потърся.

Ън написа:

inj написа:http://www.youtube.com/watch?v=0DfHm1x44uw


И още едно красиво и вкусно - лято, мастика и....

http://vimeo.com/5646785

Харесах динята.
Горното малко като китайско изкуство ми прилича. Тоест за левче- кефче.
А за динята, красиво, но нетрайно. Никога не съм разбирал, защо на някого му носи удовлетворение да хвърли сумати зор за нещо, което след минути няма да го има... Ледени статуи, пясъчни и т.н. Много нетрайно за толкова зор...

Ън, трайно е като се снима,
нали виждаш!

Ън написа: Никога не съм разбирал, защо на някого му носи удовлетворение да хвърли сумати зор за нещо, което след минути няма да го има... Ледени статуи, пясъчни и т.н. Много нетрайно за толкова зор...

Заради самото удоволствие в момента на сътворението.

Ти защо рисуваш?
Изпитваш удоволствие от рисуването
или
от евентуалните "овации" за нарисуваното???

inj написа: И още едно красиво и вкусно - лято, мастика и....

http://vimeo.com/5646785

Ще ми е много жал да отхапя от такава диня. Добре че са видеото и фотографията.

Благодаря за удоволствието!

Елинида написа:

Ън написа: Никога не съм разбирал, защо на някого му носи удовлетворение да хвърли сумати зор за нещо, което след минути няма да го има... Ледени статуи, пясъчни и т.н. Много нетрайно за толкова зор...

Заради самото удоволствие в момента на сътворението.

Ти защо рисуваш?
Изпитваш удоволствие от рисуването
или
от евентуалните "овации" за нарисуваното???

Ами, аз всичко което правя предпочитам да остане по- дълго време. А не мимолетно- пуф и да изчезне. И не заради "овациите", а за да остане. Просто да го има. Нещо красиво, когато се разруши е тъжно...

Неф написа: Подобни динени произведения имам тук някъде на снимки, но друг път ще ги потърся.

аз, пък, помислих, че си ги държиш в шкафа за спомен!

Ън написа:Харесах динята.
Горното малко като китайско изкуство ми прилича. Тоест за левче- кефче.
:

то и динята е така май... или аз съм се изметнала. но в ресторантите на турските хотели подобна украса от дини, пъпеши и други плодове е някак обичайна за блок-масите, красиво е, но повече на занаятчийско бие.

Добре де, но не хвърлихте ли сега в кошчето цялото кулинарно изкуство?

bead_ написа:

Ън написа:Харесах динята.
Горното малко като китайско изкуство ми прилича. Тоест за левче- кефче.
:

то и динята е така май... или аз съм се изметнала. но в ресторантите на турските хотели подобна украса от дини, пъпеши и други плодове е някак обичайна за блок-масите, красиво е, но повече на занаятчийско бие.

Мнемозина написа:Добре де, но не хвърлихте ли сега в кошчето цялото кулинарно изкуство?

преситени очи. но затова пък жадни за истинска храна вкусови рецептори. разменям една изпипана по всички закони на гурмето порция пиле беарнез с глазирани моркови и гуакамоле за градински домат и домашно овче сирене.

Ън написа: Никога не съм разбирал, защо на някого му носи удовлетворение да хвърли сумати зор за нещо, което след минути няма да го има... Ледени статуи, пясъчни и т.н. Много нетрайно за толкова зор...

Как беше оная приказка за пътуването и пътя?

bead_ написа:

Ън написа:Харесах динята.
Горното малко като китайско изкуство ми прилича. Тоест за левче- кефче.
:

то и динята е така май... или аз съм се изметнала. но в ресторантите на турските хотели подобна украса от дини, пъпеши и други плодове е някак обичайна за блок-масите, красиво е, но повече на занаятчийско бие.

Съгласих се!

БоЕВ написа:

Ън написа: Никога не съм разбирал, защо на някого му носи удовлетворение да хвърли сумати зор за нещо, което след минути няма да го има... Ледени статуи, пясъчни и т.н. Много нетрайно за толкова зор...

Как беше оная приказка за пътуването и пътя?

Знаеш ли и колко неща съм виждал по нета, наистина доста стойностни- склуптори от дини, тикви, пясък, лед...всичко това, ако се направи от глина, примерно, ще остане с години. Ще може повече хора да го видят, спомени ще носи и т.н.

Ън написа:

БоЕВ написа:

Ън написа: Никога не съм разбирал, защо на някого му носи удовлетворение да хвърли сумати зор за нещо, което след минути няма да го има... Ледени статуи, пясъчни и т.н. Много нетрайно за толкова зор...

Как беше оная приказка за пътуването и пътя?

Знаеш ли и колко неща съм виждал по нета, наистина доста стойностни- склуптори от дини, тикви, пясък, лед...всичко това, ако се направи от глина, примерно, ще остане с години. Ще може повече хора да го видят, спомени ще носи и т.н.

Предполагам в крайна сметка тези хора казват с нетрайните си произведения- знаехте ли, че красота може да бъде създадена дори от това???
Аз не съм творец, не знам какво е усещането да създадеш нещо с много усилие, а после да го гледаш как се скапва пред очите ти.... Ти знаеш най-добре.

windcolours написа: Предполагам в крайна сметка тези хора казват с нетрайните си произведения- знаехте ли, че красота може да бъде създадена дори от това???
Аз не съм творец, не знам какво е усещането да създадеш нещо с много усилие, а после да го гледаш как се скапва пред очите ти.... Ти знаеш най-добре.

Аз си обичам нещата, които правя. Не мога с лека ръка да ги хвърля...или разруша- то е същото...

Ън написа:

windcolours написа: Предполагам в крайна сметка тези хора казват с нетрайните си произведения- знаехте ли, че красота може да бъде създадена дори от това???
Аз не съм творец, не знам какво е усещането да създадеш нещо с много усилие, а после да го гледаш как се скапва пред очите ти.... Ти знаеш най-добре.

Аз си обичам нещата, които правя. Не мога с лека ръка да ги хвърля...или разруша- то е същото...

не те ли привлича идеята да строиш пясъчни замъци с децата си? Винаги съм обичала да го правя. Въпреки, че знам- някоя вълна всеки момент ще го отнесе... Но не съм влагала по-малко страст в строежа - търчала съм из целия плаж да събирам водорасли, миди, даже медузи за украса:-) Дълбаела съм лабиринти, издигала съм етажи, кули, стени....това увлича....точно както рисуването /понеже и аз рисувах доста едно време ;)/

windcolours написа:

Ън написа:

windcolours написа: Предполагам в крайна сметка тези хора казват с нетрайните си произведения- знаехте ли, че красота може да бъде създадена дори от това???
Аз не съм творец, не знам какво е усещането да създадеш нещо с много усилие, а после да го гледаш как се скапва пред очите ти.... Ти знаеш най-добре.

Аз си обичам нещата, които правя. Не мога с лека ръка да ги хвърля...или разруша- то е същото...

не те ли привлича идеята да строиш пясъчни замъци с децата си? Винаги съм обичала да го правя. Въпреки, че знам- някоя вълна всеки момент ще го отнесе... Но не съм влагала по-малко страст в строежа - търчала съм из целия плаж да събирам водорасли, миди, даже медузи за украса:-) Дълбаела съм лабиринти, издигала съм етажи, кули, стени....това увлича....точно както рисуването /понеже и аз рисувах доста едно време ;)/

Оооо, да! Ама тва е игра! Различно е.
Но донякъде съм съгласен, де- може и да е нетрайно изкуството. Но е тъжно така.

Ън написа: Оооо, да! Ама тва е игра! Различно е.
Но донякъде съм съгласен, де- може и да е нетрайно изкуството. Но е тъжно така.

може би изкуството е в нас. произведенията са само външното му проявление. В крайна сметка кое е по-важното- те или то?

windcolours написа:

Ън написа: Оооо, да! Ама тва е игра! Различно е.
Но донякъде съм съгласен, де- може и да е нетрайно изкуството. Но е тъжно така.

може би изкуството е в нас. произведенията са само външното му проявление. В крайна сметка кое е по-важното- те или то?

Естествено, че изкуството е в нас- то без нас не може да съществува. Тъй че в крайна сметка важните сме ние.

Ън написа:

windcolours написа:

Ън написа: Оооо, да! Ама тва е игра! Различно е.
Но донякъде съм съгласен, де- може и да е нетрайно изкуството. Но е тъжно така.

може би изкуството е в нас. произведенията са само външното му проявление. В крайна сметка кое е по-важното- те или то?

Естествено, че изкуството е в нас- то без нас не може да съществува. Тъй че в крайна сметка важните сме ние.

именно!!!! но е важно и какво оставяме след себе си. защото това сме също и ние:-)

А аз харесвам мимолетните неща. И всичко, което ми напомня за нях -
кратък жест, усмивка, сълза... обожавам свежестта на момента.
натрупването на прекалено много "непреходни" ценности и история ме подтиска. Но не винаги сам била такава, де.

Ън написа:

БоЕВ написа:

Ън написа: Никога не съм разбирал, защо на някого му носи удовлетворение да хвърли сумати зор за нещо, което след минути няма да го има... Ледени статуи, пясъчни и т.н. Много нетрайно за толкова зор...

Как беше оная приказка за пътуването и пътя?

Знаеш ли и колко неща съм виждал по нета, наистина доста стойностни- склуптори от дини, тикви, пясък, лед...всичко това, ако се направи от глина, примерно, ще остане с години. Ще може повече хора да го видят, спомени ще носи и т.н.

Всичко е преходно, дори и изкуството!
Слаба идея с трайни материали :


и антипод :

Ън написа:

Оооо, да! Ама тва е игра! Различно е.
Но донякъде съм съгласен, де- може и да е нетрайно изкуството. Но е тъжно така.

Има изкуства, които по условие са нетрайни. И по принцип това са изкуствата, които протичат във времето - музика, театър, разни такива.
Нещата са се променили, откакто може да се правят записи, на не изцяло.

Ако си бил на върховен театрален спектакъл, който те е хванал за гърлото и те е разтърсил - и после гледаш същия спектакъл на запис, е съвсем различно. Защото всеки спектакъл си е уникално нещо и публиката също участва в създаването на цялото. Той е съчетание от обстоятелства, единственото им съвпадение, нещо "тук-и-сега-и-никога-повече".
Следващият спектакъл вече е различен.
Така че това също е мимолетна, мигновена история...

Амаранта написа:А аз харесвам мимолетните неща. И всичко, което ми напомня за нях -
кратък жест, усмивка, сълза... обожавам свежестта на момента.
натрупването на прекалено много "непреходни" ценности и история ме подтиска. Но не винаги сам била такава, де.

Странно, но и аз.
Винаги съм искала да удържам памет за разни неща, а едно разсъждение за нечупливите коледни играчки ме вкара в съвсем друга посока - че крехките неща са много по-истински.
Но не съм изгубила и първото, ужасно е странно.

Мнемозина написа:едно разсъждение за нечупливите коледни играчки ме вкара в съвсем друга посока - че крехките неща са много по-истински.

един кристален монолитен блок е също толкова истински колкото една снежинка според мене:-)

windcolours написа:

Мнемозина написа:едно разсъждение за нечупливите коледни играчки ме вкара в съвсем друга посока - че крехките неща са много по-истински.

един кристален монолитен блок е също толкова истински колкото една снежинка според мене:-)

Наскоро четох някъде - обаче трябва да се сетя къде точно беше - за разликата между факт и истина.
Фактът е нещо, което може да бъде доказано.
Истината е нещо, в което се вярва - или се преживява.
От кристалния блок и снежинката по-истинско ще е това, което аз (или ти) би(х) възприела като такова.

П.П. Сетих се, Владислав Тодоров го беше написал.

Мнемозина написа:

windcolours написа:

Мнемозина написа:едно разсъждение за нечупливите коледни играчки ме вкара в съвсем друга посока - че крехките неща са много по-истински.

един кристален монолитен блок е също толкова истински колкото една снежинка според мене:-)

Наскоро четох някъде - обаче трябва да се сетя къде точно беше - за разликата между факт и истина.
Фактът е нещо, което може да бъде доказано.
Истината е нещо, в което се вярва - или се преживява.
От кристалния блок и снежинката по-истинско ще е това, което аз (или ти) би(х) възприела като такова.

П.П. Сетих се, Владислав Тодоров го беше написал.

фактите са част от истината. без тях тя не може да съществува. Може уловката да е в това, че за хора с различно мислене различни факти формират истината.
Всъщност не виждам разлика между кристалния блок и снежинката, ако измерваме кое е по-истинско.... Ти кое би приела за такова?

windcolours написа:

фактите са част от истината. без тях тя не може да съществува. Може уловката да е в това, че за хора с различно мислене различни факти формират истината.
Всъщност не виждам разлика между кристалния блок и снежинката, ако измерваме кое е по-истинско.... Ти кое би приела за такова?

Могат да съществуват всякакви истини. Дори и неподкрепени от факти.
Ако се замислиш за религиите, ще видиш, че е така.
Не знаем дали е факт Възкресението на Христос, но за много хора това е било или е истина. Примерно.
Друг е въпросът, че човек обикновено се стреми да подкрепи своята истина с нещо доказуемо.

По-истинско за мен ще е това, което съм усетила по-силно. Което съм запомнила, докоснало ме е... мога да продължа и още.
Така снежинката ще бъде истинска много след времето, в което вече не е факт.

Мнемозина написа:

windcolours написа:

фактите са част от истината. без тях тя не може да съществува. Може уловката да е в това, че за хора с различно мислене различни факти формират истината.
Всъщност не виждам разлика между кристалния блок и снежинката, ако измерваме кое е по-истинско.... Ти кое би приела за такова?

Могат да съществуват всякакви истини. Дори и неподкрепени от факти.
Ако се замислиш за религиите, ще видиш, че е така.
Не знаем дали е факт Възкресението на Христос, но за много хора това е било или е истина. Примерно.
Друг е въпросът, че човек обикновено се стреми да подкрепи своята истина с нещо доказуемо.

По-истинско за мен ще е това, което съм усетила по-силно. Което съм запомнила, докоснало ме е... мога да продължа и още.
Така снежинката ще бъде истинска много след времето, в което вече не е факт.

наистина мирогледа определя истината за всеки от нас. Личната истина. Тази, която виждаме, когато сложим фокуса върху себе си. Колкото повече отдалечаваме фокуса от себе си обаче, с толкова повече факти разполагаме и се доближаваме до самата Истина. С главно И.

Аз съм агностик и не смятам,че религиите са добър пример за истина. Там става дума за вяра!

windcolours написа:
наистина мирогледа определя истината за всеки от нас. Личната истина. Тази, която виждаме, когато сложим фокуса върху себе си. Колкото повече отдалечаваме фокуса от себе си обаче, толкова повече се доближаваме до самата Истина. С главно И.

Аз съм агностик и не смятам,че религиите са добър пример за истина. Там става дума за вяра!

Няма Истина, единствена и тотална.
Има много истини. Лични, споделяни от повече хора и т.н.
Но една-единствена няма. Защото истините са интерпретации, винаги от някаква гледна точка.

Религиите са прекрасен пример за човешко мислене, мироглед и т.н.
Историята е също много полезно упражнение в тая посока.

Мнемозина написа:

windcolours написа:
наистина мирогледа определя истината за всеки от нас. Личната истина. Тази, която виждаме, когато сложим фокуса върху себе си. Колкото повече отдалечаваме фокуса от себе си обаче, толкова повече се доближаваме до самата Истина. С главно И.

Аз съм агностик и не смятам,че религиите са добър пример за истина. Там става дума за вяра!

Няма Истина, единствена и тотална.
Има много истини. Лични, споделяни от повече хора и т.н.
Но една-единствена няма. Защото истините са интерпретации, винаги от някаква гледна точка.

Религиите са прекрасен пример за човешко мислене, мироглед и т.н.
Историята е също много полезно упражнение в тая посока.

И все пак Земята се върти:winkw:

windcolours написа:
И все пак Земята се върти:winkw:

Това е факт. И ако не вярвам в него, той за мен не е истина.

Мнемозина написа:

windcolours написа:
И все пак Земята се върти:winkw:

Това е факт. И ако не вярвам в него, той за мен не е истина.

може би няма да е твоя лична истина, но дали пък не е верен?:winkw:

windcolours написа:

Мнемозина написа:

windcolours написа:
И все пак Земята се върти:winkw:

Това е факт. И ако не вярвам в него, той за мен не е истина.

може би няма да е твоя лична истина, но дали пък не е верен?:winkw:

Прочети сега най-първия ми пост за фактите и истините и виж откъде тръгна той, защото говорим за различни неща.

Мнемозина написа:
Прочети сега най-първия ми пост за фактите и истините и виж откъде тръгна той, защото говорим за различни неща.

може би схващаме истината по различен начин.
За мене тя се измерва с доказуеми факти. От тази гледна точка не съществува разлика между истинността на снежинката и кристала. И двете съществуват. Това ми е достатъчно, за да приема, че и двете са истински. А ти разсъждаваш така -"По-истинско за мен ще е това, което съм усетила по-силно. Което съм запомнила, докоснало ме е... мога да продължа и още"
просто в този случай мерим с различни теглилки. Лошо няма.