3o4o.net

Дами и господа от випуск 97, мажете се с плажно масло.

Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещeто, той ще бъде този за плажното масло.

Ползата от плажното масло в дългосрочна переспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети:

Радвайте се на силата и красотта на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не обръщате внимание сега. Повярвайте ми, след 20 год. като разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И всъщност изобщо не сте били дебели.

Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща, които никога на са ви идвали наум.

Всеки ден правете нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора, които са безсърдечни към вашата.

Чистете си зъбите с конец.

Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете комплиментите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате от живота.

Най–интересните хора, които познавам, са знаели на 22 год. какво искат от живота. Някой от най–интересните на 40 год. все още не знаят.

Поемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато си отидат.

Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може и да нямате.

Може би ще се разведете на 40 год., може би ще празнувате 75 год. сватба.

Каквото и да стане, не се поздравявайте или самообвинявайте твърде много.

Вашият избор е на половина късмет. Както и изборът на всеки друг.

Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога ще притежавате.

Танцувайте, даже и да няма къде другаде освен в стаята, където живеете.

Четете указанията даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.

Опознайте родителите си. Някои ден те ще си отидат завинаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най–добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най–голяма вероятност ще ви останат верни и в бъдеще.

Разберете, че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.

Живейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил суров човек.

Живейте в Северна Каролина, но я напуснете преди да ви изнежи.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.


Уважавайте възрастните.

Не очаквайте някой да ви помага. Може би ще имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога кранчето ще спре.

Не си играйте твърде много с косата си, защото иначе, когато станете на 40, тя ще изглежда на 85.

Внимавайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозните части и преработване, за да се представи на по–висока стойност.

Но имайте ми вяра за плажното масло.

Това, подобно на онзи цитат за правото на мнение на, уж, Волтер също го и писала една мацка, а именно Мери Шмич.

Ето какво пише тя по случая, ще го преведа по-късно, но смисъла е, че в Интернет всичко е възможно (змия да се престори на крал) и че брандът е всичко, не съдържанието.

Vonnegut? Schmich? Who can tell in cyberspace?
by Mary Schmich, Chicago Tribune

I am Kurt Vonnegut.

Oh, Kurt Vonnegut may appear to be a brilliant, revered male novelist. I may appear to be a mediocre and virtually unknown female newspaper columnist. We may appear to have nothing in common but unruly hair.

But out in the lawless swamp of cyberspace, Mr. Vonnegut and I are one. Out there, where any snake can masquerade as king, both of us are the author of a graduation speech that began with the immortal words, "Wear sunscreen."

I was alerted to my bond with Mr. Vonnegut Friday morning by several callers and e-mail correspondents who reported that the sunscreen speech was rocketing through the cyberswamp, from L.A. to New York to Scotland, in a vast e-mail chain letter.

Friends had e-mailed it to friends, who e-mailed it to more friends, all of whom were told it was the commencement address given to the graduating class at the Massachusetts Institute of Technology. The speaker was allegedly Kurt Vonnegut.

Imagine Mr. Vonnegut's surprise. He was not, and never has been, MIT's commencement speaker. Imagine my surprise. I recall composing that little speech one Friday afternoon while high on coffee and M&M's. It appeared in this space on June 1. It included such deep thoughts as "Sing," "Floss," and "Don't mess too much with your hair." It was not art.

But out in the cyberswamp, truth is whatever you say it is, and my simple thoughts on floss and sunscreen were being passed around as Kurt Vonnegut's eternal wisdom.

Poor man. He didn't deserve to have his reputation sullied in this way.

So I called a Los Angles book reviewer, with whom I'd never spoken, hoping he could help me find Mr. Vonnegut.

"You mean that thing about sunscreen?" he said when I explained the situation. "I got that. It was brilliant. He didn't write that?"

He didn't know how to find Mr. Vonnegut. I tried MIT.

"You wrote that?" said Lisa Damtoft in the news office. She said MIT had received many calls and e-mails on this year's "sunscreen" commencement speech. But not everyone was sure: Who had been the speaker?

The speaker on June 6 was Kofi Annan, secretary general of the United Nations, who did not, as Mr. Vonnegut and I did in our speech, urge his graduates to "dance, even if you have nowhere to do it but your living room." He didn't mention sunscreen.

As I continued my quest for Mr. Vonnegut -- his publisher had taken the afternoon off, his agent didn't answer -- reports of his "sunscreen" speech kept pouring in.

A friend called from Michigan. He'd read my column several weeks ago. Friday morning he received it again -- in an e-mail from his boss. This time it was not an ordinary column by an ordinary columnist. Now it was literature by Kurt Vonnegut.

Fortunately, not everyone who read the speech believed it was Mr. Vonnegut's.

"The voice wasn't quite his," sniffed one doubting contributor to a Vonnegut chat group on the Internet. "It was slightly off -- a little too jokey, a little too cute . . . a little too `Seinfeld.' "

Hoping to find the source of this prank, I traced one e-mail backward from its last recipient, Hank De Zutter, a professor at Malcolm X College in Chicago. He received it from a relative in New York, who received it from a film producer in New York, who received it from a TV producer in Denver, who received it from his sister, who received it. . . .

I realized the pursuit of culprit zero would be endless. I gave up.

I did, however, finally track down Mr. Vonnegut. He picked up his own phone. He'd heard about the sunscreen speech from his lawyer, from friends, from a women's magazine that wanted to reprint it until he denied he wrote it.

"It was very witty, but it wasn't my wittiness," he generously said.

Reams could be written on the lessons in this episode. Space confines me to two.

One: I should put Kurt Vonnegut's name on my column. It would be like sticking a Calvin Klein label on a pair of K-Mart jeans.

Two: Cyberspace, in Mr. Vonnegut's word, is "spooky."

by Mary Schmich, Chicago Tribune

Ън написа:Дами и господа

имайте ми вяра за плажното масло.

Фактор 50+


10х Ън!

Remmivs написа:Това, подобно на онзи цитат за правото на мнение на, уж, Волтер също го и писала една мацка, а именно Мери Шмич.

Ето какво пише тя по случая, ще го преведа по-късно, но смисъла е, че в Интернет всичко е възможно (змия да се престори на крал) и че брандът е всичко, не съдържанието.

Гугъл е кофти преводач. Но доколкото разбрах, Вонегът няма много общо с тази реч. Така ли е?..
Както и да е- речта е готина...

Ън написа:

Remmivs написа:Това, подобно на онзи цитат за правото на мнение на, уж, Волтер също го и писала една мацка, а именно Мери Шмич.

Ето какво пише тя по случая, ще го преведа по-късно, но смисъла е, че в Интернет всичко е възможно (змия да се престори на крал) и че брандът е всичко, не съдържанието.

Гугъл е кофти преводач. Но доколкото разбрах, Вонегът няма много общо с тази реч. Така ли е?..
Както и да е- речта е готина...

О, да.
Даже ми харесва повече от прословутото прощално писмо на Маркес.
Добре се е справила дамата...

Само не ми допада това с правенето-всеки-ден-на-нещо-което-ни-плаши. Обаче днес направих едно такова и си е полезно наистина.

Мнемозина написа:

Ън написа:

Remmivs написа:Това, подобно на онзи цитат за правото на мнение на, уж, Волтер също го и писала една мацка, а именно Мери Шмич.

Ето какво пише тя по случая, ще го преведа по-късно, но смисъла е, че в Интернет всичко е възможно (змия да се престори на крал) и че брандът е всичко, не съдържанието.

Гугъл е кофти преводач. Но доколкото разбрах, Вонегът няма много общо с тази реч. Така ли е?..
Както и да е- речта е готина...

О, да.
Даже ми харесва повече от прословутото прощално писмо на Маркес.
Добре се е справила дамата...

Само не ми допада това с правенето-всеки-ден-на-нещо-което-ни-плаши. Обаче днес направих едно такова и си е полезно наистина.

мен пък точно това ми хареса най-много, Мнемо. Другото много пъти са ни го предписвали.

Но добре сбрано и казано.

Неф написа:
мен пък точно това ми хареса най-много, Мнемо. Другото много пъти са ни го предписвали.

Но добре сбрано и казано.

Ами зависи кой какво ти е предписвал.

Мнемозина написа: Само не ми допада това с правенето-всеки-ден-на-нещо-което-ни-плаши. Обаче днес направих едно такова и си е полезно наистина.

Е, как?!
Всеки ден като се събудя, ставам и излизам от вкъщи. Това си е плашещо...

Ън написа:

Мнемозина написа: Само не ми допада това с правенето-всеки-ден-на-нещо-което-ни-плаши. Обаче днес направих едно такова и си е полезно наистина.

Е, как?!
Всеки ден като се събудя, ставам и излизам от вкъщи. Това си е плашещо...

Ъъъ, идеята май е да са всеки ден различни.
Трудна работа... плашещо направо.

Ън написа:

Мнемозина написа: Само не ми допада това с правенето-всеки-ден-на-нещо-което-ни-плаши. Обаче днес направих едно такова и си е полезно наистина.

Е, как?!
Всеки ден като се събудя, ставам и излизам от вкъщи. Това си е плашещо...

за кого? :winkw:

Мнемозина написа:

Ън написа:

Мнемозина написа: Само не ми допада това с правенето-всеки-ден-на-нещо-което-ни-плаши. Обаче днес направих едно такова и си е полезно наистина.

Е, как?!
Всеки ден като се събудя, ставам и излизам от вкъщи. Това си е плашещо...

Ъъъ, идеята май е да са всеки ден различни.
Трудна работа... плашещо направо.

предизвикателство си е
плашещо ли е
плашещо не е
за мен

Неф написа: предизвикателство си е
плашещо ли е
плашещо не е
за мен

Ми браво - щом те влече.

Неф написа: за кого? :winkw:

За който ме срещне

Мнемозина написа:

Неф написа: предизвикателство си е
плашещо ли е
плашещо не е
за мен

Ми браво - щом те влече.

Айвъне, ти ли си бе?

Ън написа:

Неф написа: за кого? :winkw:

За който ме срещне

особено в кабинета

Неф написа:

Мнемозина написа:

Неф написа: предизвикателство си е
плашещо ли е
плашещо не е
за мен

Ми браво - щом те влече.

Айвъне, ти ли си бе?

Друго ли се очакваше да напиша? Да се поправя, ако трябва? Веднага мога... в смисъл, не се плаша.

Вонегът? Шмич? Кой може да каже в кибер-пространството?
от Мари Шмич, Чикаго Трибюн

Аз съм Кърт Вонегът.

О! Кърт Вонегът изглежда като да е брилянтен и почитан романист. Аз пък изглежда да съм посредствена и на практика никому неизвестна писателка на колона от вестник. Може и да изглежда като да нямаме нищо общо помежду си освен чорлавата коса.

Обаче в лишеното от правила блато на кибер-пространството г-н Вонегът и аз сме едно. Там, където всяка змия може да се предреши като крал и двамата сме автора на реч по случай дипломиране, която започва с безсмъртните думи "Мажете се с плажно масло".

За връзката ми с г-н Вонегът ме информираха в петък сутринта няколко телефонни обаждания и известен брой електронни писма, които ми съобщаваха, че плажно-маслената реч се носи стремглаво из кибер-блатото - от Лос Анжелис през Ню Йорк та до Шотландия - под формата на великанска лавина от писма.

Приятели го бяха пратили по имейл на приятели, които го бяха пратили на още повече приятели и на всички беше казано, че това е речта по случай дипломирането на випуск от Масачузетския Технологичен Институт (МТИ), а авторът уж бил Кърт Вонегът.

Представете си изненадата на г-н Вонегът. Той никога не е държал реч пред випуск на МТИ. Представете си моята изненада. Спомням си, че сътворих тази малка реч един петъчен следобед докато бях дрогирана с кафе и M&M. В това пространство тя се е появила на 1 юни. Включваше такива дълбокомислия като "пейте", "използвайте конец за зъби" и "не си играйте твърде много с косата си". Не беше изкуство.

Обаче в кибер-пространството истината е това, което вие казвате, че тя е и моите простичи размисли относно конците за зъби и плажното масло се разпространяваха като вътрешната мъдрост на Кърт Вонегът.

Горкият човек. Не заслужаваше репутацията му да бъде оплескана по този начин.

Така че се обадих на един книжен критик от ЛА, с когото никога преди не бях разговаряла, с надеждата, че може да ми помогне да открия г-н Вонегът.

"Имате предвид онова нещо с плажното масло?" каза той като му обясних ситуацията. "Получих го. Беше феноменално. Не го е написал той?".

Но не знаеше как да открия г-н Вонегът. Опитах МТИ.

"Вие сте написали това?" каза Лиза Дамтофт от прес-центъра. Каза още, че МТИ са получили множество обаждания и имейли за тазгодишната "плажно-маслена" реч за дипломирането. Но не всеки бил сигурен кой е бил автора й.

Пред випуска на 6 юни е бил всъщност Кофи Анан, генералният секретар на ООН, който не е, както това бяхме направили г-н Вонегът и аз в нашата реч, подканял випускниците да "танцуват, дори и ако разполагат за това само със собствения си хол". Не е споменавал и плажно масло.

Докато продължавах с похода си към г-н Вонегът - издателят му си беше взел свободен следобед, агентът му не отговаряше - продължаваха да валят съобщения за неговата "плажно-маслена" реч.

Обади ми се един приятел от Мичиган. Той беше чел моята колона във вестника отпреди няколко седмици. В петък сутринта го получил отново - този път в имейл от шефа. Но този път не било просто една обикновена колонка от вестник от някой неизвестен журналист. Сега това била литература от Кърт Вонегът.

За щастие не всички, които прочели тази реч повярвали, че е дело на г-н Вонегът.

"Гласът не е точно неговия" намусил се един съмняващ се човечец в чат група от фенове на Вонегът в Интернет. "Това е малко отнесено - малко твърде смеховато, малко твърде сладичко... малко твърде Зайнфилд".

Надявайки се да открия източника на тази шега проследих едно от писмата до неговия последен получател, Ханк Де Цутер, професор в Малкълм Екс Колидж в Чикаго. Той го получил пък от роднина от Ню Йорк, който го получил от един продуцент от Ню Йорк, който го получил от телевизионен продуцент от Денвър, който го получил от сестра си, която го получила от...

Осъзнах, че намирането на първото писмо изпратено "заподозряния" ще е един безкраен процес. Отказах се.

Все пак обаче успях най-накрая да открия г-н Вонегът. Вдигна собствения си телефон. Чул бил за плажно-маслената реч от своя адвокат, от приятели, от едно женско списание, което искало да я препечата, докато той не им съобщил, че не я е написал той изобщо.

"Беше много остроумно, но не беше точно моето остроумие" сподели той твърде благосклонно.

Тонове мастило може да се изпишат относно поуките от тази случка. Но мястото ме ограничава до две неща.

Първо: Трябва да слагам името на Кърт Вонегът под колоната си. Ще е все едно да сложа етикет Calvin Klein на чифт дънки от K-Mart.

Второ: Кибер-пространството, според думите на самия г-н Вонегът, е "плашещо място".

от Мари Шмич, Чикаго Трибюн

Ън написа:Дами и господа от випуск 97, мажете се с плажно масло.

харесва ми. много. чиклит. но пък подписан от вонегът

Тия мистификации са страшно интересни и толкова много неща може да се мислят около тях, че направо свят ми се завива.

Въпросът е за авторитетите днес. И за безкрайните възможности за подмяната им. И за днешното създаване на авторитети. И... абе много неща са.

Мнемозина написа:

Ън написа:

Мнемозина написа: Само не ми допада това с правенето-всеки-ден-на-нещо-което-ни-плаши. Обаче днес направих едно такова и си е полезно наистина.

Е, как?!
Всеки ден като се събудя, ставам и излизам от вкъщи. Това си е плашещо...

Ъъъ, идеята май е да са всеки ден различни.
Трудна работа... плашещо направо.

Т`ва от организационна гледна точка е трудно.
И времеемко.
Освен ако не започна да пресичам Цариградско в пиков час например за адреналин. Ма ща навлека бели сума на дриг хора.

Мнемозина написа:Тия мистификации са страшно интересни и толкова много неща може да се мислят около тях, че направо свят ми се завива.

Въпросът е за авторитетите днес. И за безкрайните възможности за подмяната им. И за днешното създаване на авторитети. И... абе много неща са.

да, много е шик, защото тя не подражателства ни най-малко. и става така, че той слага подпис под нейния стил и остроумие, а не тя под неговия.

какво беше чиклит, стил някакъв май
илитерат съм си аз
и това е хубаво, всъщност
толково много нови неща имам да открия

Remmivs написа:какво беше чиклит

книжки за пилета или побългарено "за мацки"
характерен е

bead_ написа:

Мнемозина написа:Тия мистификации са страшно интересни и толкова много неща може да се мислят около тях, че направо свят ми се завива.

Въпросът е за авторитетите днес. И за безкрайните възможности за подмяната им. И за днешното създаване на авторитети. И... абе много неща са.

да, много е шик, защото тя не подражателства ни най-малко. и става така, че той слага подпис под нейния стил и остроумие, а не тя под неговия.

Да, но това идва от класата му.

А при нея доста ясно личи как в един момент нещата стават трудно различими.

bead_ написа:книжки за пилета или побългарено "за мацки"
характерен е

а, да
модерен също
мислех си, че е това
но нали съм само лесбиец, а не чик

Мнемозина написа:
А при нея доста ясно личи как в един момент нещата стават трудно различими.

може би моментът "реч-литература" малко обърква нещата и те кара да пренебрегнеш очевидни несъответствия в първия момент. и все пак ме кефи мацката.

bead_ написа:

Мнемозина написа:
А при нея доста ясно личи как в един момент нещата стават трудно различими.

може би моментът "реч-литература" малко обърква нещата и те кара да пренебрегнеш очевидни несъответствия в първия момент. и все пак ме кефи мацката.

О, да, да, това - със сигурност, даже си го мислех снощи. Че жанрът не е избран случайно.

И мен също.

Remmivs написа: а, да
модерен също
:

полуфабрикат - уж изглежда лесно, бързо и приятно да го приемеш, а в последствие разбираш колко е нездравословно и как необратимо ти е увредило /в случая литературната/ фигура.

п.п. аз обаче го харесвам. най-хубавото е, че кориците му търпят цикламено! кажи ми на коя друга книга цикламеното би отивало?!? и така нещата във вселената се уравновесяват.

bead_ написа:

Remmivs написа: а, да
модерен също
:

полуфабрикат - уж изглежда лесно, бързо и приятно да го приемеш, а в последствие разбираш колко е нездравословно и как необратимо ти е увредило /в случая литературната/ фигура.

п.п. аз обаче го харесвам. най-хубавото е, че кориците му търпят цикламено! кажи ми на коя друга книга цикламеното би отивало?!? и така нещата във вселената се уравновесяват.

Кое се брои за типичен представител на това? Днес очевидно ще ме ограмотяваш лЕтературно...

Бриджит Джоунс такова ли е?

Мнемозина написа:
Кое се брои за типичен представител на това? Днес очевидно ще ме ограмотяваш лЕтературно...

Бриджит Джоунс такова ли е?

не само лЕтературно, има и чиклит филми
да, джоунс - 100%
кандис бушнел с нейните четири мускетарки - 101%
софи кинсела, сара шепард...

bead_ написа:

Мнемозина написа:
Кое се брои за типичен представител на това? Днес очевидно ще ме ограмотяваш лЕтературно...

Бриджит Джоунс такова ли е?

не само лЕтературно, има и чиклит филми
да, джоунс - 100%
кандис бушнел с нейните четири мускетарки - 101%
софи кинсела, сара шепард...

Да, да, ясно е за филмите.
Добре, благодаря, ориентирах се...

Мнемозина написа:Добре, благодаря, ориентирах се...

u welcome, chick

bead_ написа:

Мнемозина написа:Добре, благодаря, ориентирах се...

u welcome, chick

:lol::lol:

Боя се, че е късно за това ново начало.
Невинността си съм я изгубила по друг начин вече... и тук няма да споменавам добричкия стар, защото пак ще трябва да споря с него.

П.П. Размислих.
Няма да споря.

какво върви с пилешкото, бира ли
щото с виното знам какво върви

Мнемозина написа: :lol::lol:.

не може да не си любопитна! нали всеки ден трябваше освен да си чистиш зъбите с конец... да правиш неща, които какбешенаписалтамвонегът:winkw:

п.п. пък и вярвам в силния ти вестибуларен апарат:winkw:

bead_ написа:

Мнемозина написа: :lol::lol:.

не може да не си любопитна! нали всеки ден трябваше освен да си чистиш зъбите с конец... да правиш неща, които какбешенаписалтамвонегът:winkw:

п.п. пък и вярвам в силния ти вестибуларен апарат:winkw:

Ти сега агитираш ли ме или ме провокираш или и двете?