3o4o.net

Един близък приятел беше изпратен на работа в Хаити и след земетресението дълго време се опитвахме да получим сведения за него. Разбрахме, че сградата на посолството, в което е работел, се е сгромолясала и повечето хора в нея са били премазани и загинали на място. Едва преди три седмици успяхме да получим вести за Хосе, за съжаление най-лошите.
Семейството на мъжа ми беше в траур. Разбира се, отдадохме се на спомени за загиналия, какъв чаровник и веселяк беше, как преди години отседнахме в къщата му в Тринидад и Тобаго /тогава работеше там/, как ни готвеше и какъв купон беше.
И днес гръмна новината, че Хосе се обадил то телефона. Оказа се, че в посолството работели двама души с едно и също име и фамилия и загиналият бил колегата Хосе, а нашият приятел по чудо останал жив. Дълго време бил в шок, след земетресението там нямало нито вода, нито храна, имало боеве по улицата за подхвърлени консерви хуманитарна помощ, но човекът оцелял!
Не мога наистина да се зарадвам, защото някой друг е загинал.

Но отново ми се напомни какво крехко нещо е животът...

Stranniche написа:в Тринидад и Тобаго

тринидат и тобейго ми е мечтана дестинация
май и у скайпа съм си писал, че съм от там
имаш ли идея Люси колко много филми са направени на тази тематика?
живи сме докат не умрем
наистина
дори и тогава е съмнително, щото никой не ни е обяснил ко става с душата /300 грама/
умираме само за тез дето ни мислят

Stranniche написа:...

Но отново ми се напомни какво крехко нещо е животът...

... и колко са реални мислите ни.

Не искам да си представям какво е да преживееш подобно нещо за близък...Но всичко, което ни се случва ни е за урок.Със сигурност тази история ги е накарала да си дадат сметка за много неща.

Stranniche написа: Не мога наистина да се зарадвам, защото някой друг е загинал.

Но отново ми се напомни какво крехко нещо е животът...

Зарадвай се, защото то не е... абе можеше да са загинали и двамата, нали? Но поне единият е имал късмет...

Няма смисъл да сдържате емоцията само заради това, че някой-някъде е сгрешил

тъжно-весела история. като живота.

sandmaN написа:

Stranniche написа:в Тринидад и Тобаго

тринидат и тобейго ми е мечтана дестинация
май и у скайпа съм си писал, че съм от там
имаш ли идея Люси колко много филми са направени на тази тематика?
живи сме докат не умрем
наистина
дори и тогава е съмнително, щото никой не ни е обяснил ко става с душата /300 грама/
умираме само за тез дето ни мислят

Нищо не си пропуснал относно дестинацията. Нищо интересно няма там. Местните жители напускат, след някое десетилетие ще заприлича на два необитаеми острова. Само дето звучи екзотично.

Това за 300-те грама съм го чувала, но не зная дали е истина или мит.
Преди бях по-склонна да вярвам в живот след смъртта, прераждания и т.н. Напоследък вярата ми съвсем я няма.
Предпочитам когато умра никой да не ме мисли, никой да не скърби или поне бързо да ме забравят.

Една любима македонска песен

windcolours написа:Не искам да си представям какво е да преживееш подобно нещо за близък...Но всичко, което ни се случва ни е за урок.Със сигурност тази история ги е накарала да си дадат сметка за много неща.

Веднъж се връщах от бивша Югославия, когато ситуацията там беше опасна. Автобусът закъсня много, прибрах се посред нощ. Не ми се мисли как са притеснили родителите ми, но от тогава заради тях гледам да не хода по опасни места. Имаше преди няколко години една конференция в Израел. Щяха да ми поемат пътните. Точно тогава там беше напечено. Ако не мислех за близките, щях със сигурност да отида.

Stranniche написа:Една любима македонска песен[/url]

тази песен е на данчо-акулата
бях 4-ти клас
нищо не се е променило бре миличко

sandmaN написа: ко става с душата /300 грама/

Много бе!
Не бяха ли само 21? Нещо такова съм чувала аз...

pocti_bezobidna написа:

sandmaN написа: ко става с душата /300 грама/

Много бе!
Не бяха ли само 21? Нещо такова съм чувала аз...

душа със свръхтегло. да го поставим на диета? никва романтика от утре, ей:winkw:

bead_ написа:
душа със свръхтегло.

О, ужас!!! Това вече е истинско падение!

pocti_bezobidna написа:

bead_ написа:
душа със свръхтегло.

О, ужас!!! Това вече е истинско падение!

или /по/падение. зависи по какви си падаш

bead_ написа: душа със свръхтегло. да го поставим на диета? никва романтика от утре, ей:winkw:

мноу ша са изпотите