Уикенд за двама.
Публикувано на: 20.07.10, 15:31
за двама....а по-точно за четерима. За нас и наше приятелско Семейство горе в Планината.
Много ми харесват откраднатите почивки през изпотеното и жегаво лятно ежедневие. И еженощие. Има нещо пикантно в това - да плюеш на всичко и всички, да натовариш в колата СС-овката, някоя тарелека с кюфтета и друга с кебапчета, разни шишенца с пиячка, па да свалите намордниците на хормоните си и да отпрашите накъдето Ви видят очите.
Понеже не обичаме да се туткаме много-много - в петък вечер решаваме, а в събота сутрин изпълняваме. Демек тръгваме. Някъде към-то крайморските била на Стара Планина. В едно от тамошните селца ни чакат добри приятели на вилата си с обещание за малко разходки из джунглата и подобаващо завършване на съботната вечер. Мястото не е много далече от Варна, но не е и много близо. Пътя е .............. как да кажа....силно разнообразен от „ей, ше се оправи наща държава, имаме хубави пътища вече, бравос....” до „ан.асъ си..миши и за пътното, и за общински и национални усвоители на пари за преасфалтиране и ремонт и изобщо и за вся и за всех на този грешен свят”...
Как да е, пристигаме без много стресови ситуации. Следват поздрави, кафенца и си бием камшика към близката джунгла. Днес искаме да стигнем до една рекичка и да пообиколим там.... Незабелижимата и незебележителна пътека надолу през едно дере е стръмна и дълга, а в гората е доста задушно.
Храстите са гъсти, с много тръни, а камъни също не липсват. Остри големи камъни за да се спъвам в тях и остри малки камъченца. От тея дето се набиват между чорапа и обувката и хем те мързи да спираш, хем боли и бучи някъде доле в под стъпалото.
Покрай рекичката си струва обаче, а тя е доста пълноводна благодарение на щедро изсипващите се скорошни валежи...
Водорасло червено.
Наплискваме се с водица бистра планинска, а аз цопвам един два пъти уж случайно до колене.
Палене на цигара с лупа... дали е успешно?
После наблюдавам две пеперуди как се свалят и поемаме обратно.
Ай каква съм хубава пипируда...
Ей сега ще проверим /каза на пипирудски наточен ерген/:lol:
Както винаги изкачването ми е много по-лесно. Скок-подскачам като жабок нагоре, а жена ми като сърничка, но нашия спътник /и домакин/ бая се поиздухва по баира и накрая пристига - бос, рошав и изпотен. Носи си обувките си в ръка, гледа лошо и прилича на санкюлот от времето на Френската революция. Хубу, че няма някой алебарда, да ме перне по голото теме дето задаох бягащо темпо по нанагорнището... Така де....Затова се отдаваме на дълга и щедра почивка. Следва връщане на вилата и жулване на по няколко бири за възстановяване на статуквото. До вечерта има още много време и предприемаме още две малки разходки - до една могила наблизо, цепната посредата като кратер на вулкан и до някакъв дол с малка перспективна дупка, която след много копане може да се окаже пещера.
Това са бушкрафтърски основи за домове. наблизо до могилата. Ромите ги няма и само една жена и момиченце пазят "селото".
Покрайнините на Гората.
Неплажни чадъри и безплатни.
Земна форма подобна на тая в странджа , но и досега не знам какво всъщност е това.
:lol::lol:
Накрая настава сумрак, връщаме се у „дома” и мятаме месата на барбекюто. Почват лакърдии, хвалби и сладки приказки....
А, в топлата лятна нощ тихо звъни вечната песен на ББ и текста е много прост .
Човешки и разбираем текст. Кото ББ.
......
дзън-наздраве,
дзън-наздраве,
дзън-дзън-дзън
и пак наздраве.
............................
По едно време отивам да си търся нещо в „нашата” стая, па се събуждам чак сутринта...
На другия ден дестинацията е малко по-сериознаи жена ми си стяга бушкрафтърските кубинки на които отвътре на езика пише Bear:lol::lol::lol:
Донякъде стигаме с кола и от там пеш по жегата.
Камък с ядка, май кремъчна...
Тези рибовидни вдлъбнатини май не са природни...
Скоро слизаме на реката.
Без много умуване нагазваме барабар с обувките във водата.
Много е удобно, но натежават многократно чипиците ни. После джип-джап и съзираме две дами плацикащи се в един вир по средата на джунглата. Те /меко казано/ са учудени /както и ние/ да срещнат хора тук... Но все пак не се разбягват голи и ужасени из трънливите храсталаци и следва добронамерен разговор, като обменяме инфо за разни близки интересни местенца и накрая все пак продължаваме нагоре по течението. След около петстотин метра съзираме и мъжете им. Ловят нещо със саморъчни кепове, гмуркат се в един вир, крещят възторжено и изглеждат предоволни от живота.
Обелваме по някой лаф и със тях и газ-газ нагоре. Накрая стигаме до един пролом, което всъщност е и целта на ходенето днес. Щракаме по някоя снимка и се връщаме към вировете.
Често просто няма шанс да минеш през сухо...
Раците май бяха критерий за чистотата на водата речна...
Там естествено с превелик кеф се освобождаваме от голяма част от дрехите си и цамбурваме във водата. И тъй - само главите ни стърчат поне за час от чистата планинска река...Те /главите/ стърчат, а устите постоянно пръхтят от кеф и обменят безценни мнения. Изказва се и фалшивичко:lol::lol: съжаление, за тези които не успяха да споделят с нас това чисто патрицианско удоволствие...
Тук моята глава - потопена, но безценните очила стърчат като перископ:lol:
Бушкрафтърска манерка. Шише плюс прусиче:lol:...и бушкрафтърката джапа из реката.
Гъба в гората.... как се казваше...яйчанка май. Има много там сега.
Когато кожата ни поема достатъчно вода, се подсушаваме кой с каквото намери, обличаме се /аз си слагам само фланелката/ и поемаме по една супертайна пътека нагоре към селото. По пътя следва диалог с три овчарски кучета. Импровизирания дървен кучегон
.... и няколко силно изкрещяни фрази за кучешката мама си свършват работата и песовете се оттеглят с достойноство да си гледат тяхната работа. Демек, да пазят едно стадо тлъсти, охранени овце.
Къща от селото, но не всички са такива.
Към 15.30 се натоварваме на колата и се връщаме на вилата. Там следва бързо кафенце и отпрашваме към Варна двамата с Жена ми. След превилики благодарности естествено за любезните домакини и обещание пак да посетими тези райски места някъде през Златната Есен.
Това е .
п.п. Много хубаво беше.
п.п.1. ББ не означава означава тоя...
бъдещ герой от вицовете на нашите внуци,
а Бутилки Бира.
п.п. 2. СС-овка - Спътница Скиталка значи.
Много ми харесват откраднатите почивки през изпотеното и жегаво лятно ежедневие. И еженощие. Има нещо пикантно в това - да плюеш на всичко и всички, да натовариш в колата СС-овката, някоя тарелека с кюфтета и друга с кебапчета, разни шишенца с пиячка, па да свалите намордниците на хормоните си и да отпрашите накъдето Ви видят очите.
Понеже не обичаме да се туткаме много-много - в петък вечер решаваме, а в събота сутрин изпълняваме. Демек тръгваме. Някъде към-то крайморските била на Стара Планина. В едно от тамошните селца ни чакат добри приятели на вилата си с обещание за малко разходки из джунглата и подобаващо завършване на съботната вечер. Мястото не е много далече от Варна, но не е и много близо. Пътя е .............. как да кажа....силно разнообразен от „ей, ше се оправи наща държава, имаме хубави пътища вече, бравос....” до „ан.асъ си..миши и за пътното, и за общински и национални усвоители на пари за преасфалтиране и ремонт и изобщо и за вся и за всех на този грешен свят”...
Как да е, пристигаме без много стресови ситуации. Следват поздрави, кафенца и си бием камшика към близката джунгла. Днес искаме да стигнем до една рекичка и да пообиколим там.... Незабелижимата и незебележителна пътека надолу през едно дере е стръмна и дълга, а в гората е доста задушно.
Храстите са гъсти, с много тръни, а камъни също не липсват. Остри големи камъни за да се спъвам в тях и остри малки камъченца. От тея дето се набиват между чорапа и обувката и хем те мързи да спираш, хем боли и бучи някъде доле в под стъпалото.
Покрай рекичката си струва обаче, а тя е доста пълноводна благодарение на щедро изсипващите се скорошни валежи...
Водорасло червено.
Наплискваме се с водица бистра планинска, а аз цопвам един два пъти уж случайно до колене.
Палене на цигара с лупа... дали е успешно?
После наблюдавам две пеперуди как се свалят и поемаме обратно.
Ай каква съм хубава пипируда...
Ей сега ще проверим /каза на пипирудски наточен ерген/:lol:
Както винаги изкачването ми е много по-лесно. Скок-подскачам като жабок нагоре, а жена ми като сърничка, но нашия спътник /и домакин/ бая се поиздухва по баира и накрая пристига - бос, рошав и изпотен. Носи си обувките си в ръка, гледа лошо и прилича на санкюлот от времето на Френската революция. Хубу, че няма някой алебарда, да ме перне по голото теме дето задаох бягащо темпо по нанагорнището... Така де....Затова се отдаваме на дълга и щедра почивка. Следва връщане на вилата и жулване на по няколко бири за възстановяване на статуквото. До вечерта има още много време и предприемаме още две малки разходки - до една могила наблизо, цепната посредата като кратер на вулкан и до някакъв дол с малка перспективна дупка, която след много копане може да се окаже пещера.
Това са бушкрафтърски основи за домове. наблизо до могилата. Ромите ги няма и само една жена и момиченце пазят "селото".
Покрайнините на Гората.
Неплажни чадъри и безплатни.
Земна форма подобна на тая в странджа , но и досега не знам какво всъщност е това.
:lol::lol:Накрая настава сумрак, връщаме се у „дома” и мятаме месата на барбекюто. Почват лакърдии, хвалби и сладки приказки....
А, в топлата лятна нощ тихо звъни вечната песен на ББ и текста е много прост .
Човешки и разбираем текст. Кото ББ.
......
дзън-наздраве,
дзън-наздраве,
дзън-дзън-дзън
и пак наздраве.
............................
По едно време отивам да си търся нещо в „нашата” стая, па се събуждам чак сутринта...
На другия ден дестинацията е малко по-сериознаи жена ми си стяга бушкрафтърските кубинки на които отвътре на езика пише Bear:lol::lol::lol:
Донякъде стигаме с кола и от там пеш по жегата.
Камък с ядка, май кремъчна...
Тези рибовидни вдлъбнатини май не са природни...
Скоро слизаме на реката.
Без много умуване нагазваме барабар с обувките във водата.
Много е удобно, но натежават многократно чипиците ни. После джип-джап и съзираме две дами плацикащи се в един вир по средата на джунглата. Те /меко казано/ са учудени /както и ние/ да срещнат хора тук... Но все пак не се разбягват голи и ужасени из трънливите храсталаци и следва добронамерен разговор, като обменяме инфо за разни близки интересни местенца и накрая все пак продължаваме нагоре по течението. След около петстотин метра съзираме и мъжете им. Ловят нещо със саморъчни кепове, гмуркат се в един вир, крещят възторжено и изглеждат предоволни от живота.
Обелваме по някой лаф и със тях и газ-газ нагоре. Накрая стигаме до един пролом, което всъщност е и целта на ходенето днес. Щракаме по някоя снимка и се връщаме към вировете.
Често просто няма шанс да минеш през сухо...
Раците май бяха критерий за чистотата на водата речна...
Там естествено с превелик кеф се освобождаваме от голяма част от дрехите си и цамбурваме във водата. И тъй - само главите ни стърчат поне за час от чистата планинска река...Те /главите/ стърчат, а устите постоянно пръхтят от кеф и обменят безценни мнения. Изказва се и фалшивичко
:lol::lol: съжаление, за тези които не успяха да споделят с нас това чисто патрицианско удоволствие...Тук моята глава - потопена, но безценните очила стърчат като перископ:lol:
Бушкрафтърска манерка. Шише плюс прусиче:lol:...и бушкрафтърката джапа из реката.
Гъба в гората.... как се казваше...яйчанка май. Има много там сега.
Когато кожата ни поема достатъчно вода, се подсушаваме кой с каквото намери, обличаме се /аз си слагам само фланелката/ и поемаме по една супертайна пътека нагоре към селото. По пътя следва диалог с три овчарски кучета. Импровизирания дървен кучегон
.... и няколко силно изкрещяни фрази за кучешката мама си свършват работата и песовете се оттеглят с достойноство да си гледат тяхната работа. Демек, да пазят едно стадо тлъсти, охранени овце.
Къща от селото, но не всички са такива.
Към 15.30 се натоварваме на колата и се връщаме на вилата. Там следва бързо кафенце и отпрашваме към Варна двамата с Жена ми. След превилики благодарности естествено за любезните домакини и обещание пак да посетими тези райски места някъде през Златната Есен.
Това е .
п.п. Много хубаво беше.
п.п.1. ББ не означава означава тоя...
бъдещ герой от вицовете на нашите внуци,
а Бутилки Бира.
п.п. 2. СС-овка - Спътница Скиталка значи.
, и на картинки също... 
.