3o4o.net

Подарявате ли своята любов на децата си!?

"Колко внимание отделяте на детето си всеки ден? Някой би отговорил, че по цял ден само това прави – занимава се с детето си. Но, ако се замислим, ще забележим, че вниманието ни основно носи контролиращ характер: не пипай, не го прави и т.н. А за детето внимание означава да получава родителска любов и подкрепа.

Малките деца обичат да получават внимание и са готови да направят всичко, за да го получат, дори да дразнят родителите си с проява на голям инат. А в повечето случаи зад тази негативна реакция се крие едно: аз не чувствам, че ме обичат.

Даже като порасне, детето не престава да се нуждае от това да чувства постоянно, че е обичано. Трябва да обясните на децата си, че те са обичани, дори когато нямате време да им отделите достатъчно внимание. За родителите любовта се изразява в грижите, а за децата – в подкрепата. Затова по-често трябва да им казвате, че ги обичате.

Важни са и нежните докосвания и прегръдки. А след като получи дозата си любов, детето ще остави възрастните и ще си играе спокойно.

Трябва всеки ден да се отделя време за “неформално” внимание. За разговор трябва да се отделят най-малко 15-20 мин, най-добре по едно и също време, например, преди сън. Детето ще се успокои, като разбере, че има възможност да разкаже за себе си и да го чуят. И не само бебетата, но и порасналите деца жадуват за любовта ви."

из линк у фейса /вреден фейс /
мноу вреден фейс
вместо а си легна..

Ами недостатъчно, предполагам. Тоест, това сигурно значи не. Много виновен се чувствам. Но нещата за които се чувствам виновен са неизброими. Все пак аз я въртя тая Земя и грешки стават.

sandmaN написа:Малките деца обичат да получават внимание...

Не само малките... И порасналите.
Но пък тинейджърите сякаш искат да се освободят от вниманието, което им се струва прекалено обгрижване и задушаваща прегръдка...

holi_day написа:

sandmaN написа:Малките деца обичат да получават внимание...

Не само малките... И порасналите.
Но пък тинейджърите сякаш искат да се освободят от вниманието, което им се струва прекалено обгрижване и задушаваща прегръдка...

Ама пък в същото време им е нужно да знаят, че си го имат там някъде, нищо, че в момента не им трябва.

holi_day написа:

sandmaN написа:Малките деца обичат да получават внимание...

Не само малките... И порасналите.
Но пък тинейджърите сякаш искат да се освободят от вниманието, което им се струва прекалено обгрижване и задушаваща прегръдка...

но пък ако не сме изгубили връзката....преди, във времето
човек може да намери един верен и прекрасен приятел в лицето на детето-тийнейджър


Онази вечер си говорихме и се хилихме двамата като варени тикви в ....1.30ч.

Мнемозина написа:Ама пък в същото време им е нужно да знаят, че си го имат там някъде, нищо, че в момента не им трябва.

мдаа...
ама виж и в твоето мнение - мама най-добре знае кво ти е нужно
колко още има да се превъзпитаваме...:lol:

frisky lioness написа:но пък ако не сме изгубили връзката....преди, във времето
човек може да намери един верен и прекрасен приятел в лицето на детето-тийнейджър

така е
и пак ми е чудно кви критикари се излюпват от ени кротички мили дечица

holi_day написа:

Мнемозина написа:Ама пък в същото време им е нужно да знаят, че си го имат там някъде, нищо, че в момента не им трябва.

мдаа...
ама виж и в твоето мнение - мама най-добре знае кво ти е нужно
колко още има да се превъзпитаваме...:lol:

Носеше се едно време в моите пубертетски години лафът (от истински случай взет) - "Мамо, аз гладен ли съм?"

И съответно от родителската страна "Облечи се, че ми е студено".

Обаче ний не сме от тях, какСийке, не. Моите родители много добре си ги бях възпитала.

на този въпрос имам един единствен отговор. но няма да го споделя, защото не искам да те наранявам. въпреки всичко - ти си чудесен баща, да знаеш

от както съм се родил най мразим значи да ми се казва какво трябва да правя какво да не правя ...

Quid написа:от както съм се родил най мразим значи да ми се казва какво трябва да правя какво да не правя ...

Особено кво да подаряваш, нали?
Тя, тая любов струва кинти! И то много...

bead_ написа:на този въпрос имам един единствен отговор. но няма да го споделя, защото не искам да те наранявам.

не мислиш ли, че имам нужда от него?

Green Light написа:Ами недостатъчно, предполагам. Тоест, това сигурно значи не. Много виновен се чувствам. Но нещата за които се чувствам виновен са неизброими. Все пак аз я въртя тая Земя и грешки стават.

И аз съм така. Само дето нямам оправданието, че въртя Земята...

Мнемозина написа:
Носеше се едно време в моите пубертетски години лафът (от истински случай взет) - "Мамо, аз гладен ли съм?"

И съответно от родителската страна "Облечи се, че ми е студено".

Обаче ний не сме от тях, какСийке, не. Моите родители много добре си ги бях възпитала.

:rotfl24:

На мен въпросът ми звучи: "Лигавите/глезите ли децата си, когато трябва да бъдат напляскани/напердашени?":winkw:

И шамарите са любов. Стига сме се делили на лошото ченге/мама и на любящия баща, който вечно се тръшка, че не е правил/че не прави/че няма време да направи весело на наследника/наследниците.

Ми обичайте ги, бе! Кой ви пречи?!

majemela4ka написа: :rotfl24:

На мен въпросът ми звучи: "Лигавите/глезите ли децата си, когато трябва да бъдат напляскани/напердашени?":winkw:

И шамарите са любов. Стига сме се делили на лошото ченге/мама и на любящия баща, който вечно се тръшка, че не е правил/че не прави/че няма време да направи весело на наследника/наследниците.

Ми обичайте ги, бе! Кой ви пречи?!

Ще си позволя да цитирам

Пратчет написа: Папагалът изкряска.

— Виждал съм ги приятел че Истинските Гранд-Кажжгиде-та. Някои от онези, дето са били тука, биха те накарали да ти приседне просото. Огромни люспести огнени кажжгиде-та. Нужни бяха седмици, за да се изчистят саждите от стените — добави одобряващо той. — Това, разбира се, ставаше по времето на дядо му. Хлапакът не го биваше. До днес. Схватливо момче. Виновни са кажжгиде-тата, родителите. Новобогаташи, да знаеш. Във винарския бизнес. Адски го разглезиха, дават му да си играе с неговите кажжгиде-та, стари боклуци. „О, толкова интелигентно момче е, нослето му винаги е забодено в Книгата“ — папагалът направи гримаса. — Никога не му дават нищо от това, от което едно чувствително растящо кажжгоде наистина има нужда, ако ме питаш мене.

— Искаш да кажееш любов и напътствие ли? — запита Ринсуинд.

— Имам предвид дяволски здрав кажжгоде, тупаник — отвърна папагалът.

sandmaN написа:не мислиш ли, че имам нужда от него?

не