3o4o.net

Един интересен разказ за това, как шепа българи се емнаха преди няколко години и обиколиха целия свят със собственоръчно направената яхта. История за такива като мен, дето само могат да четат и да цъкат с език, щото смелостта им не стига да се впуснат в подобни авантюри...

http://sites.google.com/site/lzvh4479/

Част от екипажа са ми приятели. Надявам се да ви хареса

Хехе, куп въпроси имам сега... не че го прочетох цялото.

Как се прави такава яхта собственоръчно?

Това ветроходство ли се води и къде са се зарибили? Тези хора усещат ли се следовници на, примерно, имаше един прословут капитан Георги Георгиев...

И как човек отделя три години от живота си в нещо като ръкав - и как след това се връща обратно?

И още много питания имам...

П.П. Пропуснах да благодаря, а не биваше.

Добре. Минах значи средиземно море, но и аз хванах самолета за наобратно с Калоян. Първия презокеански преход ще го чета утре.
Навремето като четях такива неща и се питах кайкво ли са видели очите на тези хора, какво ли са опитали устите им и какви ли звуци са чули ушите им. Чак малко се напрягах че да доловя. Днес си мисля какви ли са самите те. Жените им какви са, приятелите, сънищата им. Странни хора. Не са като мен, други са.


П.П. Искам и аз да пусна един разказ. На мой племенник. Любимо, обичано мое момче. Беше на една годинка като влезнах в казармата и едно от първите му умения в тоя живот е било да показва датата на календара, когато ще се върна.

Ето ти го тука.
http://dream-mountains.xcosports.com/viewstory.php?id=8

и тука

http://dream-mountains.xcosports.com/vi ... .php?id=18

Green Light написа:
Ето ти го тука.
http://dream-mountains.xcosports.com/viewstory.php?id=8

и тука

http://dream-mountains.xcosports.com/vi ... .php?id=18

Са наред:

ДиКа съвсем очевидно си праси бан
ти, ДиКа не прочете ли, че за пускане на постове, които предизвикват мечтания за морета, плажове, и други екстри се налагат наказания

Страхотни снимки, браво на твоите хора!

Зелени, тоя твой племеник е страхотен! Само да внимават с тия улеи, че като видях симките и ми се сви сърцето... пу-пу, да пази Господ!

pocti_bezobidna написа: ...
Зелени, тоя твой племеник е страхотен! ..

Разказа му печели награда за най- харесван от посетителите на сайта.

Мнемозина написа:Хехе, куп въпроси имам сега... не че го прочетох цялото.

Как се прави такава яхта собственоръчно?

Това ветроходство ли се води и къде са се зарибили? Тези хора усещат ли се следовници на, примерно, имаше един прословут капитан Георги Георгиев...

И как човек отделя три години от живота си в нещо като ръкав - и как след това се връща обратно?

И още много питания имам...

П.П. Пропуснах да благодаря, а не биваше.

Околосветското пътешествие беше голяма мечта на мой приятел, който реши да промени статуквото и да влага всичките си спестявания не в апартамент, както правят повечето хора, ами в построяването на яхта. Стоителната му площадка беше на вилата, няколко години я строиха. Разбира се, спазваха всички правила за строежа й, въпреки че бяха съвсем новаци в тази сфера. Доколкото ми е известно строял я е основно този мой приятел с баща си, помагаха понякога и други приятели. Любопитен факт е, че яхтата е строена с бетон.
Не ми е известно да са нечии последователи, всеки от екипажа е следвал само собственото си сърце и мечта...
Както пише Васко, построиха яхтата и на 05.11.2005г. ги изпратихме от варненското пристанище. На изпращачите ни беше тъжничко, но и тайно им завиждахме за това, че имат смелостта да разбият вътрешните си окови и да се впуснат в приключение, което ще нахрани душата им за дълго време, ако не и за цял живот... Пътуването беше 3 години, защото спираха за по-дълго време в Америка и Австралия, където работеха. В крайна сметка пътуването го завършиха само двама от екипажа - Васко и Рали. Може би са следващите българи след Дончо и Юлия Папазови, които обиколиха света с яхта. Но може и да греша. Другите окапаха доста по-рано, като всеки взе от пътуването за себе си това, което си е решил.
Васко и Рали, които останаха до края, се върнаха отново в България заради семействата си. И им беше много трудно да се аклиматизират отново в България... Бяха посетили такива места, в които брутния национален продукт се измерва не с количеството на произведениете стоки и услуги, а с количеството на човешкото щастие. Места, където животът е толкова прост, че освен да го живееш и да бъдеш щастлив, друго не ти трябва...

DiKa написа: ... Бяха посетили такива места, в които брутния национален продукт се измерва не с количеството на произведениете стоки и услуги, а с количеството на човешкото щастие. Места, където животът е толкова прост, че освен да го живееш и да бъдеш щастлив, друго не ти трябва...

Green Light написа:Навремето като четях такива неща и се питах кайкво ли са видели очите на тези хора, какво ли са опитали устите им и какви ли звуци са чули ушите им. Чак малко се напрягах че да доловя. Днес си мисля какви ли са самите те. Жените им какви са, приятелите, сънищата им. Странни хора. Не са като мен, други са.

Видяли са неща, които много от нас ще видят само на снимки, но няма да могат да усетят със сърцата си. А тогава е различно.
Да, странни хора са, ако това определение е достатъчно за хора, които разчупват стандарта и не се страхуват да правят нещо различно. Жените им са като тях, приятелите - и те сходни, но не е задължително да са толкова смели... за съжаление. Аз също бях поканена на околосветското пътешествие, ама предпочетох да си остана вкопчена в "стандарта"...

pocti_bezobidna написа:

Green Light написа:
Ето ти го тука.
http://dream-mountains.xcosports.com/viewstory.php?id=8

и тука

http://dream-mountains.xcosports.com/vi ... .php?id=18

Са наред:

ДиКа съвсем очевидно си праси бан
ти, ДиКа не прочете ли, че за пускане на постове, които предизвикват мечтания за морета, плажове, и други екстри се налагат наказания

Страхотни снимки, браво на твоите хора!

Зелени, тоя твой племеник е страхотен! Само да внимават с тия улеи, че като видях симките и ми се сви сърцето... пу-пу, да пази Господ!

Нищо против да ме баннете Ама тогава си забранете и да не влизате по сайтове, които показват живота от друга гледна точка. Нали затова е интернет? Да пътуваме виртуално и астрално, да се къпем в м**рето /ок, забранена е думата!/, да изкачваме върховете, да се любуваме на езерата, и през цялото това време да си работим в офиса на компютъра...

DiKa написа: Бяха посетили такива места, в които брутния национален продукт се измерва не с количеството на произведениете стоки и услуги, а с количеството на човешкото щастие. Места, където животът е толкова прост, че освен да го живееш и да бъдеш щастлив, друго не ти трябва...

Аз разсъждавам така- не местата, а хората определеят в какво се измерва живота или щастието им:bigsmile::winkw:
Пример - Бангладеш е една от най-бедните държави, но преди няколко години имаше социологическо проучване, според което страната беше на първо място в света според броя на хора, определящи себе си като щастливи. Значи не е въпрос на място, финанси и т.н., а на възприятие

DiKa написа: Ама тогава си забранете и да не влизате по сайтове, които показват живота от друга гледна точка. Нали затова е интернет? Да пътуваме виртуално и астрално, да се къпем в м**рето /ок, забранена е думата!/, да изкачваме върховете, да се любуваме на езерата, и през цялото това време да си работим в офиса на компютъра...

беше майтап. никой няма да те банне, споко, ако дори ми меше минало през ум, че ще го приемеш насериозно, нямаше да го напиша.

Не си падам по пътеписите като жанр изначално. Обичам снимки, но не и разкази (е добре, признавам си - всички пътеписи пускани тук съм ги чела по диагонала). Виртуалното пътуване не ме влече, предпочитам да пътувам физически. Малко ми е зор да обясня точно в момента, но чуждата представа за дадено място, култура или изживяване си остава далечна за мен и не може да ме развълнува. Взхищавам се на смелостта, упорството и т. н., кефят ме такива хора страшно много, но не мога да заобичам пътеписи. Може пък да е просто върпос на жанрово предпочитание...

windcolours написа: Пример - Бангладеш е една от най-бедните държави, но преди няколко години имаше социологическо проучване, според което страната беше на първо място в света според броя на хора, определящи себе си като щастливи. Значи не е въпрос на място, финанси и т.н., а на възприятие

Ох, тия стъкмистики как ги обичам
Ще се извъти темата в сложна посока, а нито ми се спори, нито имам време.

pocti_bezobidna написа:

DiKa написа: Ама тогава си забранете и да не влизате по сайтове, които показват живота от друга гледна точка. Нали затова е интернет? Да пътуваме виртуално и астрално, да се къпем в м**рето /ок, забранена е думата!/, да изкачваме върховете, да се любуваме на езерата, и през цялото това време да си работим в офиса на компютъра...

беше майтап. никой няма да те банне, споко, ако дори ми меше минало през ум, че ще го приемеш насериозно, нямаше да го напиша.

Не си падам по пътеписите като жанр изначално. Обичам снимки, но не и разкази (е добре, признавам си - всички пътеписи пускани тук съм ги чела по диагонала). Виртуалното пътуване не ме влече, предпочитам да пътувам физически. Малко ми е зор да обясня точно в момента, но чуждата представа за дадено място, култура или изживяване си остава далечна за мен и не може да ме развълнува. Взхищавам се на смелостта, упорството и т. н., кефят ме такива хора страшно много, но не мога да заобичам пътеписи. Може пък да е просто върпос на жанрово предпочитание...

Не съм го приела насериозно, и аз се пошегувах Нормално е да не обичаш пътеписи, всички хора сме различни. Но ти тогава имаш възможността да изпробваш нещата на свой гръб, а не да преживяваш чуждата гледна точка
Аз обичам и двете - и да чета разкази за места, които може би винаги ще останат далечни за мен, и да пътувам, доколкото мога, и да ги преживявам нещата през своята гледна точка.

pocti_bezobidna написа:

windcolours написа: Пример - Бангладеш е една от най-бедните държави, но преди няколко години имаше социологическо проучване, според което страната беше на първо място в света според броя на хора, определящи себе си като щастливи. Значи не е въпрос на място, финанси и т.н., а на възприятие

Ох, тия стъкмистики как ги обичам
Ще се извъти темата в сложна посока, а нито ми се спори, нито имам време.

може и да е резултат на стъкмистика, знае ли някой? Но крайният й резултат ми допадна, макар на времето да ме беше изумил.

windcolours написа:

DiKa написа: Бяха посетили такива места, в които брутния национален продукт се измерва не с количеството на произведениете стоки и услуги, а с количеството на човешкото щастие. Места, където животът е толкова прост, че освен да го живееш и да бъдеш щастлив, друго не ти трябва...

Аз разсъждавам така- не местата, а хората определеят в какво се измерва живота или щастието им:bigsmile::winkw:
Пример - Бангладеш е една от най-бедните държави, но преди няколко години имаше социологическо проучване, според което страната беше на първо място в света според броя на хора, определящи себе си като щастливи. Значи не е въпрос на място, финанси и т.н., а на възприятие

Точно от Бангладеш съм чула това за брутния национален продукт, измерван в щастието на хората. Позволих си да го перефразирам малко, макар и за други места.
Да, хората определят с какво да се измерва щастието им, със сигурност. Но когато цялата общност/държава мисли по еднакъв начин, е много по-лесно.

DiKa написа:[
Но ти тогава имаш възможността да изпробваш нещата на свой гръб, а не да преживяваш чуждата гледна точка

Де късмет!
Ох, някой друг път ще говорим за преживяването на чуждата гледна точка, че сега трява да изчезвам.
Снимката (ако е добра) носи емоцията ня мястото по някакъв начин.
Пътеписите в повечето случаи са сухички - твърде много инфо, твър де малко емоция. Труден жанр - за писане. И за четене съответно. Трябва да си адски добър, за да напишеш емоционален пътепис си мисля аз. Там е цялата работа.

windcolours написа:

pocti_bezobidna написа:

windcolours написа: Пример - Бангладеш е една от най-бедните държави, но преди няколко години имаше социологическо проучване, според което страната беше на първо място в света според броя на хора, определящи себе си като щастливи. Значи не е въпрос на място, финанси и т.н., а на възприятие

Ох, тия стъкмистики как ги обичам
Ще се извъти темата в сложна посока, а нито ми се спори, нито имам време.

може и да е резултат на стъкмистика, знае ли някой? Но крайният й резултат ми допадна, макар на времето да ме беше изумил.

На мен ми звучи малко - айде, не лицемерно, ама самоуспокояващо - "те са бедни, гладни, боси но по-щастливи от нас".

DiKa написа: Надявам се да ви хареса

6!

bead_ написа:

DiKa написа: Надявам се да ви хареса

6!

Ама като се скарват по- натам с Дидо и Диди ми докривя. Аз съм на трета част.

Дика, едно- моля те ужасно много обясни ми КАКВО ЗНАЧИ ДИНГИ? И слушай - имам си ново изречение абсолютен фейвърит. Е го: "През нощта се оплете топенанта на грота в краспиците, щото беше много лашнат"
Много готино!

Но майтап или не, пътеписа си го бива!

Green Light написа:

bead_ написа:

DiKa написа: Надявам се да ви хареса

6!

Дика, едно- моля те ужасно много обясни ми КАКВО ЗНАЧИ ДИНГИ? И слушай - имам си ново изречение абсолютен фейвърит. Е го: "През нощта се оплете топенанта на грота в краспиците, щото беше много лашнат"
Много готино!

Но майтап или не, пътеписа си го бива!

Динги е кинти, или пари Може би идва от денги, не ми е познат морския жаргон

DiKa написа:

Green Light написа:

bead_ написа:

DiKa написа: Надявам се да ви хареса

6!

Дика, едно- моля те ужасно много обясни ми КАКВО ЗНАЧИ ДИНГИ? И слушай - имам си ново изречение абсолютен фейвърит. Е го: "През нощта се оплете топенанта на грота в краспиците, щото беше много лашнат"
Много готино!

Но майтап или не, пътеписа си го бива!

Динги е кинти, или пари Може би идва от денги, не ми е познат морския жаргон

Да ме прощаваш, не че риш аз знам какво е, ама няма да е кинти, денги или пари. Щото виж какво пише начи Васича: "...Показа ми едно динги за четиристотин долара, ама толкова нямахме. Каза че имал по-евтини у тях, но до там се ходи с автобус. Автобусът се оказа един открит камион с пейки за пътници, а вътре негри и надули рап. Пътувахме нагоре-надолу по едни тесни и стръмни улички с пропасти отстрани и накрая стигнахме до къщата му. Чудесна къща с изглед към единия залив, той сам си я строил. На двора имаше още две дингита, спазарихме едното за сто и петдесет долара. Ники каза че сега за сделката трябва да почерпи и извади някакъв ром, осемдесет и пет процентен, казват му ‘Сънсет’, кола, лимони и направи Куба-либре...." Тцъ. Дингите са си нещо като нещо друго. Не са пари.

Осемдесет и пет процентния ром също ще да е било едно малко хъм предизвикателство. (Де го Аве са, с неговото канадско уиски?)

Green Light написа:

Да ме прощаваш, не че риш аз знам какво е, ама няма да е кинти, денги или пари. [/quote]

Извинявай, моя е грешката. Аз погрешно го изтълкувах като пари от друг контекст. Иначе ето какво намерих за динги в уикито:
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0% ... 0%B3%D0%B8
Явно е някакъв вид малка лодка за доплаване до брега.

pocti_bezobidna написа:

DiKa написа: Ама тогава си забранете и да не влизате по сайтове, които показват живота от друга гледна точка. Нали затова е интернет? Да пътуваме виртуално и астрално, да се къпем в м**рето /ок, забранена е думата!/, да изкачваме върховете, да се любуваме на езерата, и през цялото това време да си работим в офиса на компютъра...

беше майтап. никой няма да те банне, споко, ако дори ми меше минало през ум, че ще го приемеш насериозно, нямаше да го напиша.

Не си падам по пътеписите като жанр изначално. Обичам снимки, но не и разкази (е добре, признавам си - всички пътеписи пускани тук съм ги чела по диагонала). Виртуалното пътуване не ме влече, предпочитам да пътувам физически. Малко ми е зор да обясня точно в момента, но чуждата представа за дадено място, култура или изживяване си остава далечна за мен и не може да ме развълнува. Взхищавам се на смелостта, упорството и т. н., кефят ме такива хора страшно много, но не мога да заобичам пътеписи. Може пък да е просто върпос на жанрово предпочитание...

Абе то и аз съм така общо взето.
Но от друга страна зад пътеписа стои не пътуването, човекът, който го пише. И понякога са много интересни.

pocti_bezobidna написа:

windcolours написа:

pocti_bezobidna написа:

windcolours написа: Пример - Бангладеш е една от най-бедните държави, но преди няколко години имаше социологическо проучване, според което страната беше на първо място в света според броя на хора, определящи себе си като щастливи. Значи не е въпрос на място, финанси и т.н., а на възприятие

Ох, тия стъкмистики как ги обичам
Ще се извъти темата в сложна посока, а нито ми се спори, нито имам време.

може и да е резултат на стъкмистика, знае ли някой? Но крайният й резултат ми допадна, макар на времето да ме беше изумил.

На мен ми звучи малко - айде, не лицемерно, ама самоуспокояващо - "те са бедни, гладни, боси но по-щастливи от нас".

Опитвам се да кажа, че усещанията ни са въпрос на възприятие и личностни критерии.
На мене ми е достатъчно съвсем малко,за да се почувствам щастлива примерно по време на морска почивка- прибоя, палатка, примус и място, където да се изкъпеш. Майка ми например не се чувства удовлетворена, ако не е в луксозен хотел, с басейн, с богато меню в ресторанта...

Аз и втория вариант не бих отказала, но и първия ме удовлетвпрява напълно.

Друг е въпросът дали хората от Бангладеш /защото ги дадох за пример/ биха променили възприятията си, ако изведнъж откриеха удобствата по-високия стандарт на живот:roll: ....

pocti_bezobidna написа:

DiKa написа:[
Но ти тогава имаш възможността да изпробваш нещата на свой гръб, а не да преживяваш чуждата гледна точка

Де късмет!
Ох, някой друг път ще говорим за преживяването на чуждата гледна точка, че сега трява да изчезвам.
Снимката (ако е добра) носи емоцията ня мястото по някакъв начин.
Пътеписите в повечето случаи са сухички - твърде много инфо, твър де малко емоция. Труден жанр - за писане. И за четене съответно. Трябва да си адски добър, за да напишеш емоционален пътепис си мисля аз. Там е цялата работа.

Най-интересните пътеписи за мене си остават Кон-Тики на Тур Хейердал и книгата на Александър и Соня Пусен, в която описват 3-годишното си пътуване из Африка- От нос Добра Надежда до Тивериадското езеро. 14 000км пеша!!! Помислих си, че това четиво би било интересно за теб. http://shop.sbb.bg/?cid=3&pid=202 В книгата има не просто описания на местности, но и опит за осмисляне на социално-политическите реалности във всяка една от посетените страни. На базата да лични контакти с представители на всички обществени съсловия. Странното е, че макар и да не се интересувам от политика и социология, четивото ме грабна именно с тази си част.

windcolours написа:

pocti_bezobidna написа:

DiKa написа:[
Но ти тогава имаш възможността да изпробваш нещата на свой гръб, а не да преживяваш чуждата гледна точка

Де късмет!
Ох, някой друг път ще говорим за преживяването на чуждата гледна точка, че сега трява да изчезвам.
Снимката (ако е добра) носи емоцията ня мястото по някакъв начин.
Пътеписите в повечето случаи са сухички - твърде много инфо, твър де малко емоция. Труден жанр - за писане. И за четене съответно. Трябва да си адски добър, за да напишеш емоционален пътепис си мисля аз. Там е цялата работа.

Най-интересните пътеписи за мене си остават Кон-Тики на Тур Хейердал и книгата на Александър и Соня Пусен, в която описват 3-годишното си пътуване из Африка- От нос Добра Надежда до Тивериадското езеро. 14 000км пеша!!! Помислих си, че това четиво би било интересно за теб. http://shop.sbb.bg/?cid=3&pid=202 В книгата има не просто описания на местности, но и опит за осмисляне на социално-политическите реалности във всяка една от посетените страни. На базата да лични контакти с представители на всички обществени съсловия. Странното е, че макар и да не се интересувам от политика и социология, четивото ме грабна именно с тази си част.

Благодаря за препоръката, книгата наистина ще ми е интересна. Обичам да пътувам, пък по какъвто и да било начин. Дори и чрез записките на пътешествениците.

DiKa написа: Благодаря за препоръката, книгата наистина ще ми е интересна. Обичам да пътувам, пък по какъвто и да било начин. Дори и чрез записките на пътешествениците.

Оо, специално ти ще я глътнеш за закуска
И аз така- гъз път да види, па макар и виртуално

windcolours написа:

DiKa написа: Благодаря за препоръката, книгата наистина ще ми е интересна. Обичам да пътувам, пък по какъвто и да било начин. Дори и чрез записките на пътешествениците.

Оо, специално ти ще я глътнеш за закуска
И аз така- гъз път да види, па макар и виртуално

ихааа, и аз благодаря много! и на двете! обичам страшно много напоследък да чета подобни неща.

Дика, добре дошла и от мен. Имаш невероятни приятели. Трябва да ме запознаеш с тях От един град сме все пак

latrevw написа:

windcolours написа:

DiKa написа: Благодаря за препоръката, книгата наистина ще ми е интересна. Обичам да пътувам, пък по какъвто и да било начин. Дори и чрез записките на пътешествениците.

Оо, специално ти ще я глътнеш за закуска
И аз така- гъз път да види, па макар и виртуално

ихааа, и аз благодаря много! и на двете! обичам страшно много напоследък да чета подобни неща.

Дика, добре дошла и от мен. Имаш невероятни приятели. Трябва да ме запознаеш с тях От един град сме все пак

С удоволствие ще те запозная с тайфата Все ще намерим повод за среща!

latrevw написа:
ихааа, и аз благодаря много! и на двете! обичам страшно много напоследък да чета подобни неща.

Дика, добре дошла и от мен. Имаш невероятни приятели. Трябва да ме запознаеш с тях От един град сме все пак

току виж и ти си яхнала яхтата към места, където животът е прост и БВП се измерва в човешко щастие :lol:

windcolours написа: току виж и ти си яхнала яхтата към места, където животът е прост и БВП се измерва в човешко щастие :lol:

едва ли, не съм чак такъв авантюрист, но с удоволствие ще погълна всяка дума, всяка емоция, която тези хора излъчват

междудругото не съм ходила на място, където БВП се измерва по този начин, затова ми се струва, че и книгата, която препоръчваш ще ми е много интересна.

Ходи ми се в Бали, в Перу, в Мексико и някъде из Африка. В краен случай ми се ходи където и да е, само да има някой да ме прати

latrevw написа:

Ходи ми се в Бали, в Перу, в Мексико и някъде из Африка. В краен случай ми се ходи където и да е, само да има някой да ме прати

Като спомена Бали се сетих за нещо, на което много се смяхме наскоро с приятели. Мой близък работи от 1 година в Индонезия. И понеже и той е маниак на тема пътувания, изтръшка сума километри там- то не бяха пътешествия с кану по река в джунглите на Борнео, изкачване на активни вулкани...бе секви такива... Та въодушевено обясняваше колко безобразно евтино е всичко там, дори за нашия стандарт. В същото време разказваше за опасните подводни океански течения, които не ти позволяват да се плацикаш във водата; не пропусна да ни покаже снимки на 70см прилепи от Бали /ако не се лъжа/; сподели за екзотичните болести, ежеседмичните земетресения и тн. Внимателно го слушахме. Накрая някой замислено заключи:"Е, то затова е толкова евтино там"

...попогледнах снимките
ами Дика:-) да ти кажа много вдигаш летвата с тия мореплаватели приятели:winkw:
сега всеки нов тук трябва да извади най-малко космонавти
Coool

Sweety написа:...попогледнах снимките
ами Дика:-) да ти кажа много вдигаш летвата с тия мореплаватели приятели:winkw:
сега всеки нов тук трябва да извади най-малко космонавти
Coool

Е, то не е заради летвите Исках да споделя с вас нещо, което да ви отнесе за момент някъде надалече...
Виж, космонавти още не познавам, ама пък от парапланеристи, сърфисти, гмуркачи, катерачи и прочие авантюристи не мога да се оплача. Чак се чудя как така аз съм толкова кротка сред такива приятели

Мнемозина написа:

pocti_bezobidna написа:

DiKa написа: Ама тогава си забранете и да не влизате по сайтове, които показват живота от друга гледна точка. Нали затова е интернет? Да пътуваме виртуално и астрално, да се къпем в м**рето /ок, забранена е думата!/, да изкачваме върховете, да се любуваме на езерата, и през цялото това време да си работим в офиса на компютъра...

беше майтап. никой няма да те банне, споко, ако дори ми меше минало през ум, че ще го приемеш насериозно, нямаше да го напиша.

Не си падам по пътеписите като жанр изначално. Обичам снимки, но не и разкази (е добре, признавам си - всички пътеписи пускани тук съм ги чела по диагонала). Виртуалното пътуване не ме влече, предпочитам да пътувам физически. Малко ми е зор да обясня точно в момента, но чуждата представа за дадено място, култура или изживяване си остава далечна за мен и не може да ме развълнува. Взхищавам се на смелостта, упорството и т. н., кефят ме такива хора страшно много, но не мога да заобичам пътеписи. Може пък да е просто върпос на жанрово предпочитание...

Абе то и аз съм така общо взето.
Но от друга страна зад пътеписа стои не пътуването, човекът, който го пише. И понякога са много интересни.

Е да. Но като не познавам човека...
Ма нищо, в името на добиря тон мога да ръся суперлативи на поразия.
Нали трябва да си говорим красиви и оптимистични неща

windcolours написа:
Друг е въпросът дали хората от Бангладеш /защото ги дадох за пример/ биха променили възприятията си, ако изведнъж откриеха удобствата по-високия стандарт на живот:roll: ....

Е, не изведнъж. това е дълга и сложна тема, не ми се пише по нея в момента.
Аз все си мисля че никой не би избрал да стои полугладен, с импровизиран покрив над главата и без образование, ако може да има нещо по-добро - изобщо не става дума за 20 метрова яхта и детето му в Кембридж...
Иначе ако трябва да избирам - и аз си предпочитам палатката пред луксозен хотел.
Но едва ли ще се навия да спря целогодишно под рибарска лодка.

windcolours написа: Най-интересните пътеписи за мене си остават Кон-Тики на Тур Хейердал....

Не бих определила Тур Хейердал точно като "пътепис".
"Тигрис" я бях изяла с кориците навремето!

Биййд! Ето книга към купчинката за девойката!!!

windcolours написа:

latrevw написа:

Ходи ми се в Бали, в Перу, в Мексико и някъде из Африка. В краен случай ми се ходи където и да е, само да има някой да ме прати

Като спомена Бали се сетих за нещо, на което много се смяхме наскоро с приятели. Мой близък работи от 1 година в Индонезия. И понеже и той е маниак на тема пътувания, изтръшка сума километри там- то не бяха пътешествия с кану по река в джунглите на Борнео, изкачване на активни вулкани...бе секви такива... Та въодушевено обясняваше колко безобразно евтино е всичко там, дори за нашия стандарт. В същото време разказваше за опасните подводни океански течения, които не ти позволяват да се плацикаш във водата; не пропусна да ни покаже снимки на 70см прилепи от Бали /ако не се лъжа/; сподели за екзотичните болести, ежеседмичните земетресения и тн. Внимателно го слушахме. Накрая някой замислено заключи:"Е, то затова е толкова евтино там"

Мнда. Няма пълно щастие...

pocti_bezobidna написа:

Мнемозина написа: Абе то и аз съм така общо взето.
Но от друга страна зад пътеписа стои не пътуването, човекът, който го пише. И понякога са много интересни.

Е да. Но като не познавам човека...
Ма нищо, в името на добиря тон мога да ръся суперлативи на поразия.
Нали трябва да си говорим красиви и оптимистични неща

Уф ама че си!
Ми нали така го опознаваш...

Мнемозина написа:

pocti_bezobidna написа:

Мнемозина написа: Абе то и аз съм така общо взето.
Но от друга страна зад пътеписа стои не пътуването, човекът, който го пише. И понякога са много интересни.

Е да. Но като не познавам човека...
Ма нищо, в името на добиря тон мога да ръся суперлативи на поразия.
Нали трябва да си говорим красиви и оптимистични неща

Уф ама че си!
Ми нали така го опознаваш...

Разбира се. Така един далечен, непознат за мен човек, започва да ми изглежда близък като брат, не, не като брат - с роднините си човек нерядко има нелицеприятни отношения - като приятел, с когото сме изяли 30ина кила сол. Съзнанието ми започва да отхвърля баналните ежедневни проблеми, тъй низки, еснафски и битови в сравнение със стремежа към безкрайна морска/космическа шир.
Умът ми витае из далечни непознати земи, сблъсква се нови култури (и тайничко като Ринсуинд се радвам, че няма опасност да ме връхлетят 70сантиметрови батманчета и екзотични болести ) и попиваш БВП във вид на слънце. Същевременно успявам да свърша и някоя работа на компютъра, да разходя кучето и да са скарам с безценния по телефона. Това е то, неочаквано добра комбинация.