3o4o.net

Мальовица. Място, което не оставя равнодушен никой, който го е посетил. Повечето хора идват, а след това заминават оттук, но има и такива, чийто земен път приключва по гранитните отвеси и имената им се превръщат в част от приказката за Рила. Лавините заличават човешките стъпки в снега, но не и в историята. Поредния пътепис пиша с преклонение към духа на всички, които чертаят пътя на човешката дързост по вертикалата на планината.

Планът изглеждаше прост и включваше изкачване на вр. Орловец- 2685м От мига, в който го видях за първи път преди 15-ина години, този връх си остана мой любимец и до днес. Година след като се роди големия ми син, занесох там неговото пъпче и го оставих под билните камънаци. Вложих в този акт надеждата си духът му никога да не броди из низините на човешката природа. След близо 10 години, Орловец отново се пробуди в мен. Кой беше казал, че най-добрия начин да се спасиш от изкушението е да му се отдадеш

Ето го и него-гордо се пъчи в центъра на снимката.



И така. В сряда безутешните ми опити да убедя групата, че на следващия ден времето ще е неблагоприятно за планина се провалиха. Мальовица и аз сме в особени отношения-колкото пъти съм там-времето е лошо. Имам 2 фобии и едната са гръмотевичните бури. Да бе, знам – красиво, величествено, могъщо...ама когато е над моята глава, хич не ми ги хвалете!:crying:

Към 9ч сутринта навлязохме в Самоковското поле и белите облачета над рилското било ме накараха да въздъхна дълбоко и да изсъскам на глас: “Аз к’во ви казах, а?” Ради ме успокои с думите: “Вероятност за дъжд и ....ъъъъ....гръмотевици има, ама чак в късните следобедни часове”
Меча поляна ни посрещна с дъх на смола и блясъка на роса в тревата. Намятахме раници на гръб и защъпуркахме по пътеката към заслона БАК. Облаците се сгъстяваха над главите ни. Долинният вятър тихомълком завихряше водната пара в чашата на циркуса. Мъглата ближеше с лепкави езици тъмните скали и с продраните си одежди ни съпровождаше по пътя нагоре. Кротко пасящи коне изплуваха пред погледа ни и заедно със зеленото пасище и реката, рисуваха пасторална картина.



Първите капки на дъжда ни подействаха освежаващо, но последващите го гръмотевици, ме изправиха на нокти. Ради злорадо ме дари с усмивка от ухо до ухо. Аз пък включих турбото и издрасках нагоре по баира до заслона. Стигнах до него в момента в който лекият дъждец се превърна в порой. Там ме посрещнаха 3-ма старозагорци, с които набързо обменихме информация относно предстоящото трасе. Улеят, по който трябваше да се качим до върха е всъщност стръмен сипей и на пръв поглед изглеждаше, че е покрит изцяло с фирнован сняг. С други думи - непревземем Успокоително действаше мисълта, че в непосредствена близост са и върховете Камилата и Ловница, до които се стига без излишни рискове дори в такива метеорологични условия..

Изчакахме времето да се пооправи и се отправихме към премката между Злия зъб и Ловница. Вперихме поглед в бездната на Белия улей. Една от най-защеметяващите гледки в България. Взирането в пропастта ми докара световъртеж и усетих как тя се опитва да ме всмуче в себе си. Исках да се махна оттук. След кратка дискусия, аз и Ради решихме да се пробваме до върха, докато останалата част от групата прецени,че рискът е прекалено висок предвид хлъзгавите затревени участъци и камъни, и преспите, които трябваше да преминем. Не че не бяха прави....



Старозагорската група беше тръгнала преди нас и с метална лопата дълбаеха стъпки във фирнования сняг. Неуверено запристъпяхме в тях. Неволно хързулване би ни струвало десетки метри ледена пързалка към дъното на циркуса. Сипеят под премката между Орловец и Злият зъб не е толкова труден, колкото изглежда отдалече. Когато я достигнахме под нас се ширна Синия улей и долината на Рилски манастир. Огромната фуния на бездната бе обрамчена от венец скални зъбери. Тънка ивица облаци като река следваха извивките на долината ниско долу.



Заизкачвахме се по затревения стръмен терен и всяка крачка беше предизвикателство към късмета ни. Туфите трева предателски криеха безопасната пътека. И пресните ...ъъъ...бисери на дивите кози.
На билната затревеност просторът ни обгърна с безкрая си. Рила беше цяла около и в нас.



Скоро кълбета мъгла се заизкачваха от долината към нас. Околните върхове прозираха тук там през парата .



Рискувахме да не открием пътеката, ако се застоим на върха. Малко под билото една дива коза, подплашена от нас, се хвърли надолу по чудовищния наклон на улея с огромни подскоци. Под премката пряспата ми се видя този път като най-бързия и приятен начин да стигна до дъното на циркуса, закъдето се бяхме запътили. Момчетата ни предоставиха голям найлон, върху който се настанихме със спътничката ми и вдетинено се заплъзгахме надолуууууууууууууууууууу
Заслизахме към хижата. Слънцето най-накрая обля със светлина околните склонове. Вече можех да се порадвам на дузините скални профили, които изникваха на всяка крачка - човешки профили, навирили гърбави носове към небето и долината. Преди да стигнем хижата за пореден път се измокрихме до кости- дъждът бе решил да ни е спътник, а реката и пътеката бяха едно.
Пристигайки до поляната пред ЦПШ-нашия изходен пункт, се обърнах назад и се спогледахме с Мальовица.
- Ще се върна, ще видиш!
- Знам.



Людмил Янков /1953-1988/
покорител на Лхоце /8 545м/,
загинал под вр. Камилата.

ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА

Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!...
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай: ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата!
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата...

НЕ ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!...

ПП Както обикновено, не всички фотоси са мои. Благодаря на Фани, Ради и Дидо.

Благодаря ти за живия разказ, Уинди! Бях с теб през мъглата, драпахме заедно нагоре по хлъзгавата трева, Мальовица ме допусна до себе си заедно с теб... И няма как по-точно да го изкажа, твоите думи говорят достатъчно: "На билната затревеност просторът ни обгърна с безкрая си. Рила беше цяла около и в нас. "
Обичам тази планина с цялото си сърце и още веднъж ти благодаря, че ме пренесе в нея, макар и виртуално. Скоро ще се видим с нея и реално!!

Хубу е на Мальовица
сериозна конкуренция на Мусала е
за есенното ни ходене.
Бравос.

Планината ми е майка - роден и расъл съм на над 800 м над гребена на морските вълни и не мога да го разбера въодушевлението на съботно-неделните свиждания със старицата. Животът обаче е кучка, нищо че е от м.р. и в момента джиткам само по хоризонтала.
Благодаря за разказа и хубавите снимки, де!:bigsmile:

БоЕВ написа:Планината ми е майка - роден и расъл съм на над 800 м над гребена на морските вълни и не мога да го разбера въодушевлението на съботно-неделните свиждания със старицата. Животът обаче е кучка, нищо че е от м.р. и в момента джиткам само по хоризонтала.
Благодаря за разказа и хубавите снимки, де!:bigsmile:

Е, аз съмо на 777м. надморска височина....

windcolours написа:

Ще, ще, ще...
и аз, бе- ще...някой ден...

Благодаря, Уин:-)

Никога няма да посетя тези места

Благодарение на теб и другите катерачи от клуба това става почти...реално

Благодаря

Колкото и да обичам морето не мога да не призная красотата на планината.
Тенкс за разходката :)

Ън написа: Е, аз съмо на 777м. надморска височина....

И съм по-дрът и по-дебел!:blum:

DiKa написа:Благодаря ти за живия разказ, Уинди! Бях с теб през мъглата, драпахме заедно нагоре по хлъзгавата трева, Мальовица ме допусна до себе си заедно с теб... И няма как по-точно да го изкажа, твоите думи говорят достатъчно: "На билната затревеност просторът ни обгърна с безкрая си. Рила беше цяла около и в нас. "
Обичам тази планина с цялото си сърце и още веднъж ти благодаря, че ме пренесе в нея, макар и виртуално. Скоро ще се видим с нея и реално!!

Синия улей. Заедно. А?!:bigsmile::winkw:

Kent написа:Хубу е на Мальовица
сериозна конкуренция на Мусала е
за есенното ни ходене.
Бравос.

Мальовица! Няма да съжаляваш!!!:-)

БоЕВ написа:Планината ми е майка - роден и расъл съм на над 800 м над гребена на морските вълни и не мога да го разбера въодушевлението на съботно-неделните свиждания със старицата. Животът обаче е кучка, нищо че е от м.р. и в момента джиткам само по хоризонтала.
Благодаря за разказа и хубавите снимки, де!:bigsmile:

въодушевлението го има винаги..не само уикенда
Очаквам скоро да предложиш маршрут из твоята планина. Ще ми е драго

Ън написа:

windcolours написа:

Ще, ще, ще...
и аз, бе- ще...някой ден...

там, ако знаеш колко неща за рисуване има... Особено мъглата- на тебе ти се получава!:-)

frisky lioness написа:Благодаря, Уин:-)

Никога няма да посетя тези места

Благодарение на теб и другите катерачи от клуба това става почти...реално

Благодаря

Думата никога звучи твърде силно...не мислиш ли?:bigsmile:

Gaspode написа:Колкото и да обичам морето не мога да не призная красотата на планината.
Тенкс за разходката :)

и аз благодаря

windcolours написа:Мальовица. Място, което не оставя равнодушен никой, който го е посетил.

Цитат: (та да не вземе да си помисли някой, че аз съм го писала)

"Планините са безкраен ритъм. Хребет след хребет, връх след връх отвъд хоризонта.

В тоя ритъм е тръгнала нашата колона. Плещи, надигащи се като хребети. Хребети, надигащи се като плещи.

Небосводът, дълбок и спокоен, подчертава неспокойствието на планините. Гребенът им е скачаща диаграма на земното сърцебиене.

Вървим в един общ, бодър, постоянен ритъм.

Такъв непроменлив ритъм никога не може да постигне единицата.

Единичните стъпки се влияят от всякакъв вятър, податливи са на настроения. Уязвими.

Ние сме друго същество. Устойчиво.

Ритъмът се предава от човек на човек по някаква вътрешна жица. От продължителния навик стъпките ни верижно се самонанизват с почти пееща хармоничност.

Пресреща ни бял, незамърсен от стъпки и пушеци сняг. С просто око можеш да разложиш белия сняг на състава му от всички цветове.

Така и ние добиваме в групата една плътна обща боя, получена от смесването на най-различни разцветки характери.

Общият ритъм претопява различията.

Здраве и щастие е да се влееш в този групов ритъм.

Навярно самотната планинска река при устието й пред морето усеща в блаженство как се слива с широката пулсация на морските вълни и става безкрайна. Тя изгубва себе си, за да намери новите си брегове, които също ще я оковат. "

Прекраски снимки, благодаря!

pocti_bezobidna написа:

windcolours написа:Мальовица. Място, което не оставя равнодушен никой, който го е посетил.

Цитат: (та да не вземе да си помисли някой, че аз съм го писала)

"Планините са безкраен ритъм. Хребет след хребет, връх след връх отвъд хоризонта.

В тоя ритъм е тръгнала нашата колона. Плещи, надигащи се като хребети. Хребети, надигащи се като плещи.

Небосводът, дълбок и спокоен, подчертава неспокойствието на планините. Гребенът им е скачаща диаграма на земното сърцебиене.

Вървим в един общ, бодър, постоянен ритъм.

Такъв непроменлив ритъм никога не може да постигне единицата.

Единичните стъпки се влияят от всякакъв вятър, податливи са на настроения. Уязвими.

Ние сме друго същество. Устойчиво.

Ритъмът се предава от човек на човек по някаква вътрешна жица. От продължителния навик стъпките ни верижно се самонанизват с почти пееща хармоничност.

Пресреща ни бял, незамърсен от стъпки и пушеци сняг. С просто око можеш да разложиш белия сняг на състава му от всички цветове.

Така и ние добиваме в групата една плътна обща боя, получена от смесването на най-различни разцветки характери.

Общият ритъм претопява различията.

Здраве и щастие е да се влееш в този групов ритъм.

Навярно самотната планинска река при устието й пред морето усеща в блаженство как се слива с широката пулсация на морските вълни и става безкрайна. Тя изгубва себе си, за да намери новите си брегове, които също ще я оковат. "

Прекраски снимки, благодаря!

pocti_bezobidna написа: Цитат: (та да не вземе да си помисли някой, че аз съм го писала)

" Гребенът им е скачаща диаграма на земното сърцебиене.


Ритъмът се предава от човек на човек по някаква вътрешна жица. От продължителния навик стъпките ни верижно се самонанизват с почти пееща хармоничност.


Общият ритъм претопява различията.

Здраве и щастие е да се влееш в този групов ритъм.

Навярно самотната планинска река при устието й пред морето усеща в блаженство как се слива с широката пулсация на морските вълни и става безкрайна. Тя изгубва себе си, за да намери новите си брегове, които също ще я оковат. "

Страхотно е! Авторът таен ли е? Че ми се дощя да попрочета още нещо подобно...

windcolours написа:

pocti_bezobidna написа: Цитат: (та да не вземе да си помисли някой, че аз съм го писала)

" Гребенът им е скачаща диаграма на земното сърцебиене.


Ритъмът се предава от човек на човек по някаква вътрешна жица. От продължителния навик стъпките ни верижно се самонанизват с почти пееща хармоничност.


Общият ритъм претопява различията.

Здраве и щастие е да се влееш в този групов ритъм.

Навярно самотната планинска река при устието й пред морето усеща в блаженство как се слива с широката пулсация на морските вълни и става безкрайна. Тя изгубва себе си, за да намери новите си брегове, които също ще я оковат. "

Страхотно е! Авторът таен ли е? Че ми се дощя да попрочета още нещо подобно...

Предполагам, че вече си го чела.


но все пак...

pocti_bezobidna написа:

windcolours написа:

pocti_bezobidna написа: Цитат: (та да не вземе да си помисли някой, че аз съм го писала)

" Гребенът им е скачаща диаграма на земното сърцебиене.


Ритъмът се предава от човек на човек по някаква вътрешна жица. От продължителния навик стъпките ни верижно се самонанизват с почти пееща хармоничност.


Общият ритъм претопява различията.

Здраве и щастие е да се влееш в този групов ритъм.

Навярно самотната планинска река при устието й пред морето усеща в блаженство как се слива с широката пулсация на морските вълни и става безкрайна. Тя изгубва себе си, за да намери новите си брегове, които също ще я оковат. "

Страхотно е! Авторът таен ли е? Че ми се дощя да попрочета още нещо подобно...

Предполагам, че вече си го чела.


но все пак...

Права си, чела съм книгата, но преди 9 години и точно този пасаж ми се губи...
Сега погледнах в дневника си от онзи период, ето какво съм преписала от книгата: "Диря остава, когато се върви по неутъпкано" и "Твоята малка човешка самотност е много по-голяма от огромната самотност на планината"...и ей такива разни
страшна е Блага!:-)

windcolours написа:
въодушевлението го има винаги..не само уикенда
Очаквам скоро да предложиш маршрут из твоята планина. Ще ми е драго

Бих предложил едно катерене до Ком по кози пътеки. Пътеки през които старите са поддържали връзка с Чипровци и Берковица, но е доста опасно, районът е граничен, а границата е "означена" само с пирамиди на определено разстояние - вероятността да се заблудиш и да преминеш на сръбска територия е голяма, както и да ти създаде проблем граничната полиция.
Напоследък се говори доста убедително, че чипровската книжовна школа си е сътрудничила тясно с манастирите от понишавието, а ценните книги са пренасяни именно по тия пътеки. Една оцеляла перла от онова време се намира недалеч от българо-сръбската граница - Погановски манастир>>>

Ако не ми мине котка път до края на година планирам да го посетя.

пп има един дребен проблем обаче. Радко ходя там, веднъж, най-много два пъти в годината.

БоЕВ написа:

windcolours написа:
въодушевлението го има винаги..не само уикенда
Очаквам скоро да предложиш маршрут из твоята планина. Ще ми е драго

Бих предложил едно катерене до Ком по кози пътеки. Пътеки през които старите са поддържали връзка с Чипровци и Берковица, но е доста опасно, районът е граничен, а границата е "означена" само с пирамиди на определено разстояние - вероятността да се заблудиш и да преминеш на сръбска територия е голяма, както и да ти създаде проблем граничната полиция.
Напоследък се говори доста убедително, че чипровската книжовна школа си е сътрудничила тясно с манастирите от понишавието, а ценните книги са пренасяни именно по тия пътеки. Една оцеляла перла от онова време се намира недалеч от българо-сръбската граница - Погановски манастир>>>

Ако не ми мине котка път до края на година планирам да го посетя.

Ком съм го качвала по обичайния маршрут..."кози пътеки" звучи екстремно
За Погановския манастир съм чувала хубави отзиви!:-)

windcolours написа:...

Ком съм го качвала по обичайния маршрут..."кози пътеки" звучи екстремно
...

В моята планина всичко е екстремно!
Ето ти поглед към Ком от Видлич, пред теб е само село Комщица



Мераклиите за "глиганинг" не са много, ето ти и един разказ на "патИл", но от към с.Равна има-няма 20км на изток от мястото дето е правена снимката.

<<<95.87.245.248/bg/balkan/westbalkan/8-onfoot/141-2008-10-02-13-36-31>>>

Kent написа:Хубу е на Мальовица
сериозна конкуренция на Мусала е
за есенното ни ходене.
Бравос.

Маршрутът за Мусала през Маркуджиците, а после от Мусала през Трионите за вр.Малка Мусала, също не е за пренебрегване. То в Рила навсякъде може да си изкара хубаво човек...

БоЕВ написа:<<<95.87.245.248/bg/balkan/westbalkan/8-onfoot/141-2008-10-02-13-36-31>>>

офф
"При разговори с месните, нищо ново не успях да науча."
ей така като прочета за някакви местни, само дето не пише индианци
или пъ в "тая страна", се ено някой е стъпил на друга планета и с показалка посочва...
не е по темата
сори

DiKa написа:
Маршрутът за Мусала през Маркуджиците, а после от Мусала през Трионите за вр.Малка Мусала, също не е за пренебрегване. То в Рила навсякъде може да си изкара хубаво човек...

да, Трионите и аз му предложих, макар самата аз да не съм ги минавала...някак не ме влече към Мусала...може би защото има толкова много хора, че все едно си на разходка в града...но на Трионите определено съм им се наточила. Там има ли нужда от някаква осигуровка или...?

holi_day написа:

БоЕВ написа:<<<95.87.245.248/bg/balkan/westbalkan/8-onfoot/141-2008-10-02-13-36-31>>>

офф
"При разговори с месните, нищо ново не успях да науча."
ей така като прочета за някакви местни, само дето не пише индианци
или пъ в "тая страна", се ено някой е стъпил на друга планета и с показалка посочва...
не е по темата
сори

пак добре, че не е попаднал на овчари- те пък сериозно дезинформират:lol:

holi_day написа:

БоЕВ написа:<<<95.87.245.248/bg/balkan/westbalkan/8-onfoot/141-2008-10-02-13-36-31>>>

офф
"При разговори с месните, нищо ново не успях да науча."
ей така като прочета за някакви местни, само дето не пише индианци
или пъ в "тая страна", се ено някой е стъпил на друга планета и с показалка посочва...
не е по темата
сори

Или "страната". Внимателно избягват по вестници и телевизия да употребяват "България"
"Страната"! Коя страна, бе?!

Мерси за разказа за Мальовица, както и за екстремния Ком! Аз съм от абтомобилните туристи, но някой ден, кой знае... Бяхме се загледали един Гергьовден към Тодорини кукли(щом шси говорим за Ком, и батко ви знае тва онва, нема само да слуша). Аз само се загледах, но едни тикви май се размечтаха за изкачване. Хубаво че заваля.
От Клисурския манастир гледахме. Не знам откъде щеше да е щурма.

windcolours написа:
пак добре, че не е попаднал на овчари- те пък сериозно дезинформират:lol:

Ми той, авторът на текста, твърди че е говорил и с овчар, ама явно и ти толкова си го чела!:lol:
Знаеш ли легендата защо ловците носят пера върху шапките си?

БоЕВ написа:

windcolours написа:
пак добре, че не е попаднал на овчари- те пък сериозно дезинформират:lol:

Ми той, авторът на текста, твърди че е говорил и с овчар, ама явно и ти толкова си го чела!:lol:
Знаеш ли легендата защо ловците носят пера върху шапките си?

четох го вчера , но явно толкова съм и запомнила:lol:
само разбрах че върховете там са някакви чучки в неговите очи и такаи не разбрал кой връх е изкачил:lol:
повече ми хареса реакцията на бабата, че това е най-хубавата планина и сочила в обратната посока:lol:

holi_day написа: офф
"При разговори с месните, нищо ново не успях да науча."
ей така като прочета за някакви местни, само дето не пише индианци
или пъ в "тая страна", се ено някой е стъпил на друга планета и с показалка посочва...
не е по темата
сори

Напротив, точно по темата е! Някъде, вчера, се опитвах да обясня на Кент-а, че без местен водач няма да се оправи с местните, ама той не, та, не - курназ. Хората в тая планина са по чипрашик и от помаците в Родопа. Огнена смес, сбирток от шопски инат, торлашка простотия, граовски мурафети и тн - гледай мене и за останалите не питай.
А, относно обръщенията - тиквите в градовете си мислят че са фанале Бог-а за шлифера, ама са си селяндури почти толкова, колкото и всичкото местно туземно население.

windcolours написа:...
повече ми хареса реакцията на бабата, че това е най-хубавата планина и сочила в обратната посока:lol:

Нямам представа коя посока точно е имал в предвид автора, но, според мен, когато си в планината, то => планината е навсякъде около теб. Така че накъдето и да се обърнеш все към планината ще сочиш.

БоЕВ написа:

windcolours написа:...
повече ми хареса реакцията на бабата, че това е най-хубавата планина и сочила в обратната посока:lol:

Нямам представа коя посока точно е имал в предвид автора, но, според мен, когато си в планината, то => планината е навсякъде около теб. Така че накъдето и да се обърнеш все към планината ще сочиш.

някои планини са заобиколени от други планини...

windcolours написа:

БоЕВ написа:

windcolours написа:...
повече ми хареса реакцията на бабата, че това е най-хубавата планина и сочила в обратната посока:lol:

Нямам представа коя посока точно е имал в предвид автора, но, според мен, когато си в планината, то => планината е навсякъде около теб. Така че накъдето и да се обърнеш все към планината ще сочиш.

някои планини са заобиколени от други планини...

Глобално погледнато това се отнася за всяка една планина.
Конкретно, обаче, може да се каже, че много хора не виждат планината от самата планина като в англ. поговорка за гората и дърветата.

Их, тази Рила...и на мен ми е любима! Чудно разказано и снимано, ашколсун!

Напоследък и аз миткам по планините, и откривам, че дори на Витоша, дето толкова сме я обхождали и се счита за пренаселена, има много тайни пътеки и чудни места!

windcolours написа:

DiKa написа:
Маршрутът за Мусала през Маркуджиците, а после от Мусала през Трионите за вр.Малка Мусала, също не е за пренебрегване. То в Рила навсякъде може да си изкара хубаво човек...

да, Трионите и аз му предложих, макар самата аз да не съм ги минавала...някак не ме влече към Мусала...може би защото има толкова много хора, че все едно си на разходка в града...но на Трионите определено съм им се наточила. Там има ли нужда от някаква осигуровка или...?

Изкачването на Мусала наистина може да бъде нещо съвсем тривиално, но ако се мине по стандартния маршрут. Но през Маркуджиците прехода не е толкова традиционен и разходката е много приятна. Като добавиш и нощувка на върха - на покрива на България - тогава и дестинацията Мусала става примамлива
Трионите съм ги минавала в буря с доста дъжд и успяхме да се справим без осигуровка. Което означава, че за теб въобще няма да е проблем Но си е доста адреналинско там.