Панаири
Публикувано на: 02.08.10, 22:31
30.07.10 – 02.08.10
Панаири.
От три години ходим на панаир в Дебелец /Великотърновско/ при много добри приятели там. Допадаме си, и имаме нужда мисля, да се срещаме чат-пат. Тъй че, тая година не е за сефте.
Петък по-след обяд, извлачаме малкия от Кичевската джунгла на Зеленото училище - вече яздил кон, стрелял с лък, палил огън, живял в гората два дни с 39 градуса телесна температура, и правил разни други полезни и безполезни неща. /обаче с диплома за бушкрафтър първи разряд/ и насилвам газта за на Запад. Пътуването е банално. Вечната колона преди Търговище и към Търново много убийци и самоубици. Лавирам тук-там, малко поругавам майки разни и акостираме в Дебелец. Там – посрещане, хапка и пийка. После пак и пак....и сладка приказка до посреднощ, но такива неща ми е невъзможно, а дори е непотребно да опиша с думи. Дори и със снимки не става, а съм пробвал.
На другия ден – събота, си правим екскурзия - Аз, Жена ми, Малкия и наш Теодор-домакин до близко до Търново село с Дупки.
Жена с бушкарфтърска одежда....
Над Дупките, на полето има танкодрум /вече неизползваем/ и е много горещо. Намираме първопо-обширната, ползвана от военните преди години. Странна дупка.
Галерията е една и накрая е укрепена с железобетонни стени и горница. Превръща към края в изкуствен коридор и свършва със зала, пак облицована с бетон с полусферичен таван.
Прилича на противоатомно скривалище или на ЦПУ. Има и страхотно ехо и се накрещяваме до насита.
После излизаме...на топло.
Отсреща има още една дупка.
Стигаме до там и влизаме само с Радко. Ама, вътре има два тесняка, почти в началото, по мои сметки на 40-тия метър, та се отказвам от продължение.
Няма особени образувания, нито фауна, освен ято гладни комари при входа, наредени на един камък и въоръжени с шарени сламки за изпомпване на литри кръв от изпотетите ни и изнемощяли телца вечеа...
Ами така.... влизаме-излизаме и се връщаме при колата.
В селцето, от магазина напазаруваме води и бири и отпрашваме до един близък до Дебелец язовир. Май Тъмния Лъг се казва. Там си почиваме и успокояваме нервите...
После другите се прибират в Къщата, а ние с Рени оставаме на палтка на брега... Хубаво ни е, седим в ноща под звездите и до водата и си говорим. Пийваме по малко, хапваме по малко и говорим малко, но говориме до малките часове..... /а, сега вече не помня за какво говорихме, но няма и нужда амисля да помня/. Но темата е горе-долу тая....
Тъмна нощ, звезди небе
А на ме ми се ....
/нито ми се яде, нито ми се реве/.....
.............................................
продължението е ясно.
Звезди.
За щастие не завалява и сутринта ни събужда боботенето на първите рибари. Лъжат каракудата, а тя лъже тях ...... лоша каракуда лоша.... и после едно на нула за рибоците. До тръгването, човеците нищо не хващат с две думи.
Парашутчета на сутринта.
Лежерен е последващия ден до някъде.... отиваме в Къщата, събуждаме децата и се разтъкаваме по Панаирския Дебелец. Накрая при сергията на едни Приятели ме бодва оса по долната устна и след още три-пет минути дипломатичен вежлив разговорс тях - Приятелите, /да не заприлича, че ме е много шубе/ подтичвам към „къщи” с едно листо бъзак между зъбите. Малко преди да пристигна /10 минути пеш/ съвсем ми се разваля формата на лицето, окраската на тялото и настроението и затова забързвам ... хахахаха.... и влизам през задния вход да не плаша гостите на домакините ни за Панира с подутата си като поничка физиономия.
После лесно. Слагам си два Урбазона от 40 мг, гълтам един Zodac, изкъпвам се със студена вода и лягам на едно легло да чакам какво ще стане. Притеснява ме, че мъжецът ми е понабъбнал, та малко трудно вдишвам парите от скарата, които флуидират от верандата долу, щото е Панаир в все пак и хората имат гости. Но не щеш ли, снагата ми /най-вече тиквата/, три часа след жилването /не на последно място благодарение на съдължанието на чантичката ми/ придобиват нормалната си форма, всичката симптоматика изчезва по обратния ред и към 21 часа вече съм на масата. Скромно както винаги. Весела и рошава вечер беше. Днеска се прибрахме.
Ами това е.
Панаири.
От три години ходим на панаир в Дебелец /Великотърновско/ при много добри приятели там. Допадаме си, и имаме нужда мисля, да се срещаме чат-пат. Тъй че, тая година не е за сефте.
Петък по-след обяд, извлачаме малкия от Кичевската джунгла на Зеленото училище - вече яздил кон, стрелял с лък, палил огън, живял в гората два дни с 39 градуса телесна температура, и правил разни други полезни и безполезни неща. /обаче с диплома за бушкрафтър първи разряд/ и насилвам газта за на Запад. Пътуването е банално. Вечната колона преди Търговище и към Търново много убийци и самоубици. Лавирам тук-там, малко поругавам майки разни и акостираме в Дебелец. Там – посрещане, хапка и пийка. После пак и пак....и сладка приказка до посреднощ, но такива неща ми е невъзможно, а дори е непотребно да опиша с думи. Дори и със снимки не става, а съм пробвал.
На другия ден – събота, си правим екскурзия - Аз, Жена ми, Малкия и наш Теодор-домакин до близко до Търново село с Дупки.
Жена с бушкарфтърска одежда....
Над Дупките, на полето има танкодрум /вече неизползваем/ и е много горещо. Намираме първопо-обширната, ползвана от военните преди години. Странна дупка.
Галерията е една и накрая е укрепена с железобетонни стени и горница. Превръща към края в изкуствен коридор и свършва със зала, пак облицована с бетон с полусферичен таван.
Прилича на противоатомно скривалище или на ЦПУ. Има и страхотно ехо и се накрещяваме до насита.
После излизаме...на топло.
Отсреща има още една дупка.
Стигаме до там и влизаме само с Радко. Ама, вътре има два тесняка, почти в началото, по мои сметки на 40-тия метър, та се отказвам от продължение.
Няма особени образувания, нито фауна, освен ято гладни комари при входа, наредени на един камък и въоръжени с шарени сламки за изпомпване на литри кръв от изпотетите ни и изнемощяли телца вечеа...
Ами така.... влизаме-излизаме и се връщаме при колата.
В селцето, от магазина напазаруваме води и бири и отпрашваме до един близък до Дебелец язовир. Май Тъмния Лъг се казва. Там си почиваме и успокояваме нервите...
После другите се прибират в Къщата, а ние с Рени оставаме на палтка на брега... Хубаво ни е, седим в ноща под звездите и до водата и си говорим. Пийваме по малко, хапваме по малко и говорим малко, но говориме до малките часове..... /а, сега вече не помня за какво говорихме, но няма и нужда амисля да помня/. Но темата е горе-долу тая....
Тъмна нощ, звезди небе
А на ме ми се ....
/нито ми се яде, нито ми се реве/.....
.............................................
продължението е ясно.
Звезди.
За щастие не завалява и сутринта ни събужда боботенето на първите рибари. Лъжат каракудата, а тя лъже тях ...... лоша каракуда лоша.... и после едно на нула за рибоците. До тръгването, човеците нищо не хващат с две думи.
Парашутчета на сутринта.
Лежерен е последващия ден до някъде.... отиваме в Къщата, събуждаме децата и се разтъкаваме по Панаирския Дебелец. Накрая при сергията на едни Приятели ме бодва оса по долната устна и след още три-пет минути дипломатичен вежлив разговорс тях - Приятелите, /да не заприлича, че ме е много шубе/ подтичвам към „къщи” с едно листо бъзак между зъбите. Малко преди да пристигна /10 минути пеш/ съвсем ми се разваля формата на лицето, окраската на тялото и настроението и затова забързвам ... хахахаха.... и влизам през задния вход да не плаша гостите на домакините ни за Панира с подутата си като поничка физиономия.
После лесно. Слагам си два Урбазона от 40 мг, гълтам един Zodac, изкъпвам се със студена вода и лягам на едно легло да чакам какво ще стане. Притеснява ме, че мъжецът ми е понабъбнал, та малко трудно вдишвам парите от скарата, които флуидират от верандата долу, щото е Панаир в все пак и хората имат гости. Но не щеш ли, снагата ми /най-вече тиквата/, три часа след жилването /не на последно място благодарение на съдължанието на чантичката ми/ придобиват нормалната си форма, всичката симптоматика изчезва по обратния ред и към 21 часа вече съм на масата. Скромно както винаги. Весела и рошава вечер беше. Днеска се прибрахме.
Ами това е.
Има ли още по тия панаири захаросани ябълки? Или вече виреят само в спомените ми 
:blum::lol:
