3o4o.net

Можеш ли да живееш на село и да си щастлив ?


Да виждаш света през телевизията на Булсат, да гледаш концертите на, който няма да отидеш,и местата, който няма да посетиш, защото нямаш пари и да си щастлив?

Да ползваш супер бавен и скъп Интернет и да си щастлив?

Да живееш в място наречено "скука" и да си щастлив?

-"Да"- отговори братовчет ми на мислено зададените от мен въпроси. Бях в шок. Немислех, че в свят на Сателитна телевизия и Интернет някои доброволно ще остане на село и ще се чувства щастлив.

На село денят ти започва с кози, с овце... със стока. Продължава със чистене, метене на обора и двора... Привечер отново ...стока. На другият ден същото. На по-другия ден същото.И между другото садене, плевене, копаене, косене...

Две неща са ти гарантирани - мазоли по ръцете и абсолютно , тотално затъпяване.

Включваш NG, гледаш какво правят хората по света и гледаш какво правиш ти. Спукваш се от яд. Как можеш да си щастлив на село?

-Разбери - продължава братовчет ми - на мен пари неми трябват. За какво са ми? Имам къде да живея. Изкарвам за да издържам семейството си. Децата са около мен. Внука и той расте. За какво са ми пари?

–Разбери - Аз съм щастлив човек. Отивам сутрин с каруцата на фермата, вдишвам с гърди чистия въздух, радвам се на слънцето. Поглеждам дръвчетата, който съм насадил, оглеждам това,което съм построил с тия две ръце и се захващам за работа. На обед хапваме, пием по една ракия. Вечер се прибера хапваме и пием по едно домашно вино. Ама ти яж, това е домашно пиле, не бройлер и дай да ти налея още вино. И то е домашно, от него глава не боли. А питката я е правила снахата, златни ръце има.

Гледах го как се смее.

Дали неговореше така, защото беше доста вино изпил? Та аз го познавам. Знам как го е смачкал живота.И точно този човек, който няма зъби в устата, защото неможе да си позволи да отиде на зъболекар нарича себе си щастлив?

И си спомних за едно предаване на Мартин Карбовски,"Другата България". В него потомък на рода Оретенови ( виден революционерски род) плюеше и хулеше България бидеики емигрант в Италия.

Ето, двама човека. Единия казва за себе си, че е щастлив, а другият е преизпълнен с омраза.

И пак да Ви питам - Можеш ли да живееш на село и да си щастлив?

Препечатано до словно оттук - > strao.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/03/19/mojesh-li-da-jiveesh-na-selo-i-da-si-shtastliv.514411?reply=1871186

БоЕВ написа:Можеш ли да живееш на село и да си щастлив ?


Да виждаш света през телевизията на Булсат, да гледаш концертите на, който няма да отидеш,и местата, който няма да посетиш, защото нямаш пари и да си щастлив?

Да ползваш супер бавен и скъп Интернет и да си щастлив?

Да живееш в място наречено "скука" и да си щастлив?

-"Да"- отговори братовчет ми на мислено зададените от мен въпроси. Бях в шок. Немислех, че в свят на Сателитна телевизия и Интернет някои доброволно ще остане на село и ще се чувства щастлив.

На село денят ти започва с кози, с овце... със стока. Продължава със чистене, метене на обора и двора... Привечер отново ...стока. На другият ден същото. На по-другия ден същото.И между другото садене, плевене, копаене, косене...

Две неща са ти гарантирани - мазоли по ръцете и абсолютно , тотално затъпяване.

Включваш NG, гледаш какво правят хората по света и гледаш какво правиш ти. Спукваш се от яд. Как можеш да си щастлив на село?

-Разбери - продължава братовчет ми - на мен пари неми трябват. За какво са ми? Имам къде да живея. Изкарвам за да издържам семейството си. Децата са около мен. Внука и той расте. За какво са ми пари?

–Разбери - Аз съм щастлив човек. Отивам сутрин с каруцата на фермата, вдишвам с гърди чистия въздух, радвам се на слънцето. Поглеждам дръвчетата, който съм насадил, оглеждам това,което съм построил с тия две ръце и се захващам за работа. На обед хапваме, пием по една ракия. Вечер се прибера хапваме и пием по едно домашно вино. Ама ти яж, това е домашно пиле, не бройлер и дай да ти налея още вино. И то е домашно, от него глава не боли. А питката я е правила снахата, златни ръце има.

Гледах го как се смее.

Дали неговореше така, защото беше доста вино изпил? Та аз го познавам. Знам как го е смачкал живота.И точно този човек, който няма зъби в устата, защото неможе да си позволи да отиде на зъболекар нарича себе си щастлив?

И си спомних за едно предаване на Мартин Карбовски,"Другата България". В него потомък на рода Оретенови ( виден революционерски род) плюеше и хулеше България бидеики емигрант в Италия.

Ето, двама човека. Единия казва за себе си, че е щастлив, а другият е преизпълнен с омраза.

И пак да Ви питам - Можеш ли да живееш на село и да си щастлив?

Препечатано до словно оттук - > strao.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/03/19/mojesh-li-da-jiveesh-na-selo-i-da-si-shtastliv.514411?reply=1871186

Може, може! Аз вярвам, че може!
Даже такъм живот ми се живее, когато дойде време да се пенсионирам

да, можеш!
всичко е въпрос на светоглед и приоритети...

както се пее в една песен: Не всичко е пари, приятелю!...

Ън написа:
Може, може! Аз вярвам, че може!
Даже такъм живот ми се живее, когато дойде време да се пенсионирам

Абе то и на мен.
Само искам да има и пчели наоколо някъде.

И още две условия са необходими - това време изобщо да дойде (щото както са я подкарали, може и да не го доживея), и тогава все още да има села.

Да отида сега за няколко дни на село е акция, която ме кара да се чувствам виновна и ме изнервя.

БоЕВ написа:Можеш ли да живееш на село и да си щастлив ?


Да виждаш света през телевизията на Булсат, да гледаш концертите на, който няма да отидеш,и местата, който няма да посетиш, защото нямаш пари и да си щастлив?

Да ползваш супер бавен и скъп Интернет и да си щастлив?

Да живееш в място наречено "скука" и да си щастлив?

-"Да"- отговори братовчет ми на мислено зададените от мен въпроси. Бях в шок. Немислех, че в свят на Сателитна телевизия и Интернет някои доброволно ще остане на село и ще се чувства щастлив.

На село денят ти започва с кози, с овце... със стока. Продължава със чистене, метене на обора и двора... Привечер отново ...стока. На другият ден същото. На по-другия ден същото.И между другото садене, плевене, копаене, косене...

Две неща са ти гарантирани - мазоли по ръцете и абсолютно , тотално затъпяване.

мога, но като изключа гледането на животни и саденето, плевенето, копаенето, косенето...
забравих да спомена - никво носене на вода от извора!

Можеш ли да живееш в градо и да си щастлив ?


Да виждаш света през телевизията на Булсат, да гледаш концертите на, който няма да отидеш,и местата, който няма да посетиш, защото нямаш пари и да си щастлив?

Да ползваш бърз и евтин Интернет като заместител на нещата и местата, които не можеш да видиш и да имаш, и да си щастлив?

Да живееш в място наречено "стрес" и да си щастлив?

-"Да"- отговори братовчет ми на мислено зададените от мен въпроси. Бях в шок. Не мислех, че в свят на ежедневни презокеански полети, на безкрайни и леснодостъпни плажове някой доброволно ще остане в лудницата на големия град и ще се чувства щастлив.

В града денят ти започва с бързане. Продължава със задръстване, стрес в работата, стрес навън... Привечер отново час и нещо загубени в път. На другия ден същото.

Две неща са ти гарантирани - чести главоболия и абсолютно, тотално затъпяване. .

Включваш NG, гледаш какво правят хората по света и гледаш какво правиш ти. Спукваш се от яд. Как можеш да си щастлив в града?

...

Малко изплагиатствах, малко дописах. Сори, нямам време да продължавам нананататък... но съм сигурен, че няма нужда

Щастието е в малките неща.

Аз няма да мога.

Пробвал съм го този начин на живот едно време - на ранчото по месец-месец и половина. Е, не става. Не ми беше интересно. Последния път от скука насъбрах от гората, нарязах и нацепих дърва, които после стигнали за две ли, три ли зими. И повече не стъпих там.

праите ли разлика неква м/у радост и щастие да ви питам?

Да. Така именно смятам да живея някой ден, когато децата пораснат.

vyara написа:Да. Така именно смятам да живея някой ден, когато децата пораснат.

a внученца малки сладки кой ще ги гледа а

Обичам, обичам тази страна, oбичам тия планини зелени. Първа радост е за мене небето като от коприна. Обичам наште тринадесет века, трите морета, прохода Шипка, обичам нашите Солунски братя, древните войни, славните битки.
Обичам над мен Дунава синее, слънце Тракия огрява, Родино, толкова обичам сладкопойните ти чучулиги. Когато съм овчарче и овците паса съм много благодарен, макар и сиромах. Обичам Изаура, вдовицата в бяло, трите съдби на Освалдо.
Обичам Камата, модерния ляв, обичам го този колос балкански, а тия футболни победи как ги обичам и още милея.
Обичам Барона, Крушата също, Маймуняка, Кръстника, Ганеца, Роко - толкова са ми симпатични, обичам тепиха.
А как те обичам Тигре, тигре и тебе Ферари с цвят червен, нашта система 4-4-2. Радка пиратка, горещо и люто, киселото мляко, обичам и гюла, шопска салата и ракия.
Десети ноември, девети септември, кръглата маса, мирния преход, майчице мила, ще ми се пръсне с толкова обич сърцето. Обичам пайдушко и ръченица, тези фолклорни магии - те разнасят славата ни в космоса и даже по-далече.

Ми, по принцип - всичко може.

Но тук този текст представя един доста опростен и посредствен светоглед,
апропо, правописните грешки добре хармонират с общия контекст.

ПП Добре, че накрая си дал източника, щот тъкмо се зачудих "ае, кво му станА на БоЕВ?!":lol:

Амаранта написа:Ми, по принцип - всичко може.

Но тук този текст представя един доста опростен и посредствен светоглед,
апропо, правописните грешки добре хармонират с общия контекст.

ПП Добре, че накрая си дал източника, щот тъкмо се зачудих "ае, кво му станА на БоЕВ?!":lol:

опростен и посредствен мироглед?!!!

мухаааааа-хахаа:rotfl24:

Ох, ами чудех се как,
хем да кажа, че звучи тъпо,
хем да е по-така...литературно.:shy:

Quid написа:праите ли разлика неква м/у радост и щастие да ви питам?

Да, разбира се.

Не си ли личи от пръв поглед?

Green Light написа:Обичам, обичам тази страна, oбичам тия планини зелени. Първа радост е за мене небето като от коприна. Обичам наште тринадесет века, трите морета, прохода Шипка, обичам нашите Солунски братя, древните войни, славните битки.
Обичам над мен Дунава синее, слънце Тракия огрява, Родино, толкова обичам сладкопойните ти чучулиги. Когато съм овчарче и овците паса съм много благодарен, макар и сиромах. Обичам Изаура, вдовицата в бяло, трите съдби на Освалдо.
Обичам Камата, модерния ляв, обичам го този колос балкански, а тия футболни победи как ги обичам и още милея.
Обичам Барона, Крушата също, Маймуняка, Кръстника, Ганеца, Роко - толкова са ми симпатични, обичам тепиха.
А как те обичам Тигре, тигре и тебе Ферари с цвят червен, нашта система 4-4-2. Радка пиратка, горещо и люто, киселото мляко, обичам и гюла, шопска салата и ракия.
Десети ноември, девети септември, кръглата маса, мирния преход, майчице мила, ще ми се пръсне с толкова обич сърцето. Обичам пайдушко и ръченица, тези фолклорни магии - те разнасят славата ни в космоса и даже по-далече.

Пък аз тая песен как я обичам...

Ън написа:
Може, може! Аз вярвам, че може!
Даже такъм живот ми се живее, когато дойде време да се пенсионирам

сър Айвънхоу написа:да, можеш!
всичко е въпрос на светоглед и приоритети...

Светоглед.

Мнемозина написа:

Ън написа:
Може, може! Аз вярвам, че може!
Даже такъм живот ми се живее, когато дойде време да се пенсионирам

Абе то и на мен.
Само искам да има и пчели наоколо някъде.

И още две условия са необходими - това време изобщо да дойде (щото както са я подкарали, може и да не го доживея), и тогава все още да има села.

Да отида сега за няколко дни на село е акция, която ме кара да се чувствам виновна и ме изнервя.

За пчелички никой-нищо не беше споменал.

holi_day написа: мога, но като изключа гледането на животни и саденето, плевенето, копаенето, косенето...
забравих да спомена - никво носене на вода от извора!

Забрави за къпането - да е повече от два пъти годишно.

Освен пернати, рядко щъкат други жувотни по дворищата. Но от косенето и плевенето няма как да избягаш.

Gaspode написа:Можеш ли да живееш в градо и да си щастлив ?

Интересно се е получило.

Gaspode написа:Щастието е в малките неща.

Определено.

АВе написа:Аз няма да мога.

Нормално.

Quid написа:праите ли разлика неква м/у радост и щастие да ви питам?

Имаше някаква, ама...?!:bigsmile:

vyara написа:Да. Така именно смятам да живея някой ден, когато децата пораснат.

Ссссссссссселянка.

Green Light написа:Обичам, обичам тази страна, oбичам тия планини зелени. Първа радост е за мене небето като от коприна. Обичам наште тринадесет века, трите морета, прохода Шипка, обичам нашите Солунски братя, древните войни, славните битки.
Обичам над мен Дунава синее, слънце Тракия огрява, Родино, толкова обичам сладкопойните ти чучулиги. Когато съм овчарче и овците паса съм много благодарен, макар и сиромах. Обичам Изаура, вдовицата в бяло, трите съдби на Освалдо.
Обичам Камата, модерния ляв, обичам го този колос балкански, а тия футболни победи как ги обичам и още милея.
Обичам Барона, Крушата също, Маймуняка, Кръстника, Ганеца, Роко - толкова са ми симпатични, обичам тепиха.
А как те обичам Тигре, тигре и тебе Ферари с цвят червен, нашта система 4-4-2. Радка пиратка, горещо и люто, киселото мляко, обичам и гюла, шопска салата и ракия.
Десети ноември, девети септември, кръглата маса, мирния преход, майчице мила, ще ми се пръсне с толкова обич сърцето. Обичам пайдушко и ръченица, тези фолклорни магии - те разнасят славата ни в космоса и даже по-далече.

Грийн, брате, данси стоял коджа време на слънце?:shocked:
Нищо ти се не разбира!:bigsmile:

Амаранта написа:
..."ае, кво му станА на БоЕВ?!":lol:

Изтреще!

Мнемозина написа:

Ън написа:
Може, може! Аз вярвам, че може!
Даже такъм живот ми се живее, когато дойде време да се пенсионирам

Абе то и на мен.
Само искам да има и пчели наоколо някъде.

И още две условия са необходими - това време изобщо да дойде (щото както са я подкарали, може и да не го доживея), и тогава все още да има села.

Да отида сега за няколко дни на село е акция, която ме кара да се чувствам виновна и ме изнервя.

Питам се като се пенсионираме по градовете, яли хормонизирани бройлери, изкуствено сирене, дишали коктейли, плували в стрес и пот, дали ще имаме физическите показатели да гледаме животни, плевим, садим и т.н. дейности, без които не може на село. Защото то си е тежък физически труд.

И на мен ми се бяга от града, но не виждам песпективата.

в къщата си има ежедневна работа
не е като апартамента- заключиш му вратата, върнеш се след 10 години...поизчистиш, опресниш боята.. и си е същия
в къщата...ако не и отваряш ежедневно вратите /намеквам за "дух" / и не пипаш ежедневно по нея и двора... забрави
след 5 години е развалина а двора джунгла

п.п. забравих
там ми бяха едни от щастливите години, преди бившата да довлече родителите си

БоЕВ написа:Можеш ли да живееш на село и да си щастлив ?

Можеш, разбира се.
Просто аз още не мога. И си го знам. Искам къща на село за събота и неделя. Да си се зареждам, но не и да живея.
Все още ми се привижда като да ме откъснеш от динамиката. Не че не знам, че не е така... За себе си отвътре така го усещам, обаче. Когато дойде време ще се оттегля и ще съм много щастлива там.

за сега ще мрънкам колко ме задушава градът.

Аз прасета няма да гледам.
Не мога, не знам, а и не искам. Но ще гледам зайци задължително. Правил съм го години наред и съм подготвен. На възраста на големия син им сковавах зайчарниците. Още имаа няколко даже в избата...
И кокошки ще гледам. И петел- задължително. Да ги наглеждаи да ме буди сутрин.
И две кучета голдън ретрийвър в двора. И ще садя кво ли не. И водна естакада ще си направя и един чинар ще посадя и с жена ми ще гледаме внуците там, живот и здраве...и . ...и ....

Ън написа: И две кучета голдън ретрийвър в двора. И ще садя кво ли не. И водна естакада ще си направя и един чинар ще посадя и с жена ми ще гледаме внуците там, живот и здраве...и . ...и ....

леле, каква красота
ама имате къщи на село, нали гадове недни? а аз освен за добитък и пари за къща трябва да събирам:(

ще ти идвам на гости и ще спя на двора при кучетата, много харесвам тая порода.

latrevw написа:

Ън написа: И две кучета голдън ретрийвър в двора. И ще садя кво ли не. И водна естакада ще си направя и един чинар ще посадя и с жена ми ще гледаме внуците там, живот и здраве...и . ...и ....

леле, каква красота
ама имате къщи на село, нали гадове недни? а аз освен за добитък и пари за къща трябва да събирам:(

ще ти идвам на гости и ще спя на двора при кучетата, много харесвам тая порода.

Нямам къща на село, бре! Къде я видя ти?

Ън написа: Нямам къща на село, бре! Къде я видя ти?

aaa, добре тогава и аз се включвам - ще бъда в съседната до твоята и аз ще си взема две кучета и ще ходим заедно да обикаляме баирите с тях

Stranniche написа:
Питам се като се пенсионираме по градовете, яли хормонизирани бройлери, изкуствено сирене, дишали коктейли, плували в стрес и пот, дали ще имаме физическите показатели да гледаме животни, плевим, садим и т.н. дейности, без които не може на село. Защото то си е тежък физически труд.

И на мен ми се бяга от града, но не виждам песпективата.

Всъщност и аз не я виждам, ако трябва да бъда честна.
Но какво от това.
По-скоро други неща от градското ми сложно светоусещане биха ме затруднили.

Мнемозина написа:

Stranniche написа:
Питам се като се пенсионираме по градовете, яли хормонизирани бройлери, изкуствено сирене, дишали коктейли, плували в стрес и пот, дали ще имаме физическите показатели да гледаме животни, плевим, садим и т.н. дейности, без които не може на село. Защото то си е тежък физически труд.

И на мен ми се бяга от града, но не виждам песпективата.

Всъщност и аз не я виждам, ако трябва да бъда честна.
Но какво от това.
По-скоро други неща от градското ми сложно светоусещане биха ме затруднили.

Ще бягате вие от града! Щото аз ще бягам само от голямото към малкото село! То, Пловдив, нали си е едно голямо село...

Ън написа: Ще бягате вие от града! Щото аз ще бягам само от голямото към малкото село! То, Пловдив, нали си е едно голямо село...

Да бе, да.
Въпросът е дали бягаш от себе си или към себе си. Или и двете.

А аз мечтая за времето, когато Интернет ще е достатъчно развит, за да могат да се изкарват пари и само чрез него. Тогава с голямо удоволствие ще си живея в една къщурка на село, ще си гледам градинката, ще се будя от птичките, ще ми жужят пчеличките... И в същото време няма да се връщам векове назад в еволюцията, защото Интернет ще ми е прозорчето към света и ще продължавам да се обучавам за всичко, което ми е интересно в този свят. Но в същото време ще имам и достатъчно време, а и необходимата обстановка, да се обърна към себе си и да развия качества и ценности, които стресиращия живот в големия град ограбва жестоко.
Не съм за връщане към миналото, защото прогресът не трябва да се отрича. Затова не бих се затворила на село, за да хукна подир овцете, с които основно да си общувам. Но е възможно човек да вземе най-висшето от прогреса и да го използва в полза за своето личностно усъвършенстване и вътрешен мир. От нас зависи. Въпрос на настройка и ценности. И на пораснали деца, които да оставиш в големия град...

DiKa написа:А аз мечтая за времето, когато Интернет ще е достатъчно развит, за да могат да се изкарват пари и само чрез него. Тогава с голямо удоволствие ще си живея в една къщурка на село, ще си гледам градинката, ще се будя от птичките, ще ми жужят пчеличките... И в същото време няма да се връщам векове назад в еволюцията, защото Интернет ще ми е прозорчето към света и ще продължавам да се обучавам за всичко, което ми е интересно в този свят. Но в същото време ще имам и достатъчно време, а и необходимата обстановка, да се обърна към себе си и да развия качества и ценности, които стресиращия живот в големия град ограбва жестоко.
Не съм за връщане към миналото, защото прогресът не трябва да се отрича. Затова не бих се затворила на село, за да хукна подир овцете, с които основно да си общувам. Но е възможно човек да вземе най-висшето от прогреса и да го използва в полза за своето личностно усъвършенстване и вътрешен мир. От нас зависи. Въпрос на настройка и ценности. И на пораснали деца, които да оставиш в големия град...

За тази цел той е достатъчно развит и то от години. Имам приятел бачка по морето, в балкана, където му скимне. Само лаптопа е с него. И съдружници са му американци, канадци...Руснаци и украинци бачкат за него и така...
Преди две години си купи последният мустанг- тамън беше излезнал. Ся яхта си взе...

Ън написа:Имам приятел бачка по морето, в балкана, където му скимне. Само лаптопа е с него. И съдружници са му американци, канадци...Руснаци и украинци бачкат за него и така...
Преди две години си купи последният мустанг- тамън беше излезнал. Ся яхта си взе...

и аз така...само дето моите съдружници ми взеха сичко без лаптопа

Ън написа:

DiKa написа:А аз мечтая за времето, когато Интернет ще е достатъчно развит, за да могат да се изкарват пари и само чрез него. Тогава с голямо удоволствие ще си живея в една къщурка на село, ще си гледам градинката, ще се будя от птичките, ще ми жужят пчеличките... И в същото време няма да се връщам векове назад в еволюцията, защото Интернет ще ми е прозорчето към света и ще продължавам да се обучавам за всичко, което ми е интересно в този свят. Но в същото време ще имам и достатъчно време, а и необходимата обстановка, да се обърна към себе си и да развия качества и ценности, които стресиращия живот в големия град ограбва жестоко.
Не съм за връщане към миналото, защото прогресът не трябва да се отрича. Затова не бих се затворила на село, за да хукна подир овцете, с които основно да си общувам. Но е възможно човек да вземе най-висшето от прогреса и да го използва в полза за своето личностно усъвършенстване и вътрешен мир. От нас зависи. Въпрос на настройка и ценности. И на пораснали деца, които да оставиш в големия град...

За тази цел той е достатъчно развит и то от години. Имам приятел бачка по морето, в балкана, където му скимне. Само лаптопа е с него. И съдружници са му американци, канадци...Руснаци и украинци бачкат за него и така...
Преди две години си купи последният мустанг- тамън беше излезнал. Ся яхта си взе...

Е, това вече е пример за подражание! Дай Боже всекиму