3o4o.net

Отивах наскоро към пазара и в тревата край пътя мярнах някаква играчка. Нещо като ключодържател, откъснал се от собственика си. Представляваше две малки светлокафяви мечета, гушнали се едно друго. На стомахчето на едното - мъничко червено сърчице. Толкова сладки и обичащи се, че не можах просто ей така да ги оставя захвърлени. И си ги прибрах, за да ги изпера и подаря на децата.
А тези дни си купих списание GEO, хубаво списание, и там в предговора главният редактор разказва следната история на негов познат:
"Излязъл той една сутрин на улицата да си изхвърли боклука, нагазил в преливащите от контейнера отпадъци и изведнъж нещо със сетни сили изврякало в краката му. Стреснал се човекът, навел се и какво да види: едно проскубано, омазано в лютеница, плюшено същество от онези китайските, с батерии, се взирало в него с едничкото си останало читаво стъклено око.
Някакво странно нежно чувтсво надделяло над погнусата му. Моят познат отнесъл вкъщи жалката играчка, изпрал я, два дни я сушил, сресал я, купил й нова батерия и накрая взел, че я сложил в колата си.
- И сега - завърши той, - седя си аз, да речем, насред някое идиотско задръстване в София, отвсякъде ме притискат тия тенекиени ковчези - колите, физиономиите вътре мрачни, нервни, мрачен и нервен съм и аз... Тогава взема, че чукна с пръст по коремчето на това мъниче с жилаво сърчице, окачено на таблото, и то веднага се обади: "I love you!..."
- Знаеш ли - казах му, - ти си един щастлив човек!"

благодаря!

Сладурско

хубу е тва:-)

Да... хубаво е така да си намериш своето си боклуче.

Ние пък бяхме открили наобратно едно пате, което бяха подарили на дъщеря ми - нищо особено уж, обаче веднъж без да искам го настъпих и то изкряка възмутено.
Много му се смяхме и след това си беше на особена почит.

vyara написа: - И сега - завърши той, - седя си аз, да речем, насред някое идиотско задръстване в София, отвсякъде ме притискат тия тенекиени ковчези - колите, физиономиите вътре мрачни, нервни, мрачен и нервен съм и аз... Тогава взема, че чукна с пръст по коремчето на това мъниче с жилаво сърчице, окачено на таблото, и то веднага се обади: "I love you!..."
- Знаеш ли - казах му, - ти си един щастлив човек!"

много е хубаво!(
Аз имам светещо сърчице в чантата. такова от ключодържател сигурно...не помня. Нищо и никакво, пластмасово.. Държа го при насипните неща и понякога светва, натиснато докато ровя вътре.. И дано не му свърши батерията, защото е еднократно..

Хубава историйка.

Повече май щях да се усмихна по друго време да бях я прочел. Хубаво много.

Утре сутринта след кафето, значи към 9 и половина десет ще я дрънна пак. Датс а промис!

Semiramis написа:Аз имам светещо сърчице в чантата. такова от ключодържател сигурно...не помня. Нищо и никакво, пластмасово.. Държа го при насипните неща и понякога светва, натиснато докато ровя вътре.. И дано не му свърши батерията, защото е еднократно..

много добре, че само светва, а не издава звуци
бях в съда, а в чантата си бях оставила една пееща кутия от сувенирна кукла...
тъкмо съдийката направи забележка за неизключен телефон и хоппаля каво натиснах пустата чанта и като се "разпя"
бъркам трескаво вътре и тъй като кутийката не спира известно време и нямаше кой да я чака, скоропостижно я разделих на две части, които после не ставаха за сглобяване
съдийката мъ изгледа гневно, но само с с това се разминах

vyara написа:Толкова сладки и обичащи се, че не можах просто ей така да ги оставя захвърлени.

с течение на годините развиваме у себе си грижовността и всеотдайността в нечовешки размери. за да сме добри майки, съпруги, да въртим къщата. и се получава неусетно, с лекота. аз много тъгувам по изгубената си егоистичност.

bead_ написа:аз много тъгувам по изгубената си егоистичност.

Ох, какво беше това?
И аз май. А може би изобщо не сме я изгубили. Това, което правим може би е пак заради нас и въпрос на обстоятелства и време е някоя форма на предишната егоистичност да се появи.

vyara написа:предишната егоистичност да се появи.

аз съм тотално обезоръжена в компанията на децата си /а и на други деца всъщност /. едвам се сдържам да им оправя косата, да загащя ризата, да долея чашата... преди изискваше усилие да се грижа за някого, а сега изисква усилие да не го правя. освен това по странен начин се съобразявам подсъзнателно с тях. майките губят част от самоличността си. ще се радвам, ако в някакъв момент могат да си я възвърнат. и след това отново сигурно я губят по-катастрофално, изпадайки в ролята на баби.

bead_ написа:едвам се сдържам да им оправя косата, да загащя ризата, да долея чашата... преди изискваше усилие да се грижа за някого, а сега изисква усилие да не го правя. освен това по странен начин се съобразявам подсъзнателно с тях. майките губят част от самоличността си. ще се радвам, ако в някакъв момент могат да си я възвърнат. и след това отново сигурно я губят по-катастрофално, изпадайки в ролята на баби.

леле колко познато ми е това

bead_ написа:

vyara написа:предишната егоистичност да се появи.

аз съм тотално обезоръжена в компанията на децата си /а и на други деца всъщност /. едвам се сдържам да им оправя косата, да загащя ризата, да долея чашата... преди изискваше усилие да се грижа за някого, а сега изисква усилие да не го правя. освен това по странен начин се съобразявам подсъзнателно с тях. майките губят част от самоличността си. ще се радвам, ако в някакъв момент могат да си я възвърнат. и след това отново сигурно я губят по-катастрофално, изпадайки в ролята на баби.

Има жени, при които не е точно така. Те например на първо място са нещо друго, а чак после майки. И аз преди бях повече... аз. След раждането на децата започна ново летоброене в живота ми. Но не съм си го налагала да е така. А каква би била алтернативата? Някои жени си позволяват да бъдат друго преди това да са майки, ние сме преценили, че нашите деца заслужават повече.