От село Арда до кръчмата в Пловдив
Публикувано на: 10.08.10, 17:52
Какви ги мислим, какви ни се случват…
Уж море нямаше да видя и тази година- зърнах го. Мислех, че и с Роодпите ще се размина- ама на- оказа се, че другарче има къща за гости в с. Арда, на 3 км от гръцката граница! Единственото нещо, което знаех за това място бе, че там е родена Валя Балканска.
Тръгнахме с Ванката от София към 17,30ч, а ни чакаха 4 часа път. За съжаление се стъмни именно когато навлязохме в сърцето на планинта. Умората от пътя не ни надви и скоро след като пристигнахме, седнахме край огнището и загледани в огъня приказвахме до малките часове на нощта. Настроението в селото бе предсъборно и нощната тишина, на която се надявах, остана в сферата на добрите пожелания. Чалгата от мегдана блъскаше с децибелите си отсрещния хълм и се втурваше нежелана към нас.
На следващия ден решихме да посетим гръцката граница. Тайно се надявахме, че по време на събор, границата се отваря. Поне такива бяха слуховете….Пристигнахме досами вишката, където спретнати ни чакаха двама граничари. Посрещнаха ни с открит взор, а не с дуло насочено към нас, което беше добър знак. След кратък разговор със съжаление разбрахме, че докато не влезем в Шенген, през тази граница имат право да преминават само връзкарите и контрабандистите /тва последното по подразбиране/. Позяпахме гръцките букове и борове, решихме, че гачели са като нашите и дадохме кръгом. Цитирайки култова песничка на Висоцки- Песня о нейтральной полосе .
www.youtube.com/watch?v=VAIhdpzWeFk
Малко преди границата попаднахме на вълшебно местенце- комплекс Гераница. Аз лично подобно нещо не бях виждала- рекичка, закрита от огромни, подобни на чадъри листа клокочеще насред полянка в гората, край която дървени къщурки във всевъзможни форми, воденично колело, висящи от дърветата плетени кресла, чеверме, беседчици върху клоните на вековни букове и много надписи, от които цвилиш от смях, създават у теб впечатлението,че си попаднал в родното място на Румпелщилтскин /или както там се пише/, Баба Яга и оня извратен дърт змей Кошчей. Хълцайки от възторг препусках напред-назад и снимах. От снимките нищо не излезе. Естествено.
Препоръчвам горещо сами да видите този уникум, защото както пише на дървото……
И други култови надписи имаше в района
Следобедната програма включваше посещение на една непозната за мен пещера – Голубевица. За първи път ми се случи да видя как спелеологията и масовия туризъм са се гепили приятелски ръка за ръка. Имам неприятен спомен от Ягодинската пещера, където според екскурзовода реката, формирала пещерата, е била пресушена /вероятно отклонена в странични галерии/, за да могат туристите да се разхождат по нейното русло и се наслаждават на калцитните образувания. Бидейки „турист” изпитах чувство за вина. В Голубовица обаче са решили въпроса по един близък до природосъобразност начин. Подземната река си е там. Езерцата също. Който иска да им се порадва нахлузва рибарски костюм почти до шията, спасителна жилетка и дъждбран, поставя челник на главата си и се оставя в ръцете на подготвени пещерняци, които го прекарват с лодки през полусифоните и водните пасажи в пещерата. Ама да не си помислите,че само луди глави влизат там? Имаше чичковци, лелки, деца, баби, дядовци...Всичко е организирано. Докато бродихме до колене срещу течението на подземната река, заразпитвах водача ни: „Добре де, това си е сериозно изпитание за психиката на хора, несвикнали с подобен род развлечения. Полусифони, после газене в реката, лодки, екипировка....Не се ли паникьосват хората?”. Отговорът му ме учуди: „Всъщност не. Такъв възторг, такива емоции, че като се разпилеят във всички посоки да снимат и възклицават, едвам ги събирам после....”.
Ето в този вид трябваше да се помещаваме в лодката, за да преминем под ниските тавани
След като излезеш от пещерата, за разкош, вместо да вървиш до шосето, те пускат по „тролей”. Абе гледали сте филми, сещате се – обезопасяват те със седалка, завръзват те чрез едно въже с ролки към друго въже и те хързулват по него надолу. 130м. Над езеро. Кеф!
За който все пак реши, че преодоляването на подземни сифони с гумени лодки не е за него, в близост се намира пещерата Ухловица. По скромното ми мнение -една от най-най-най-красивите в България. И най-посещаваните.
В съседното село- Могилица са построени известните Агушеви конаци. За съжаление, в резултат от реституционни спорове музеят е опразнен и вече не разполага с експонатите си отпреди. Но дори само от архитектурна гледна точка, конаците си заслужават посещението. Особено, ако попаднеш на приказлив екскурзовод.
На следващия ден посетихме набързо Чудните мостове, но кой ли не е бил там, та няма да обяснявам какво що....
И запърпорихме към Пловдив, където ...организирана в последния момент среща ме събра с част от ПА!
Освен традиционното биропиене и надприказване, успяха да ме изпързалят...абе нека ви разкажа!
На мястото на срещата заварих Ън и Ния. Разпознахме се почти от пръв поглед. Уведомиха ме, че чакаме Фриски и Семирамис. След малко Ън поговори по телефона и ми съобщи, че Семирамис нямало да може да дойде, така че ще разполагаме само с него, Ния и Фриски, която всеки момент щяла да дойде. А, ето я и нея- „Здрасти, Фриски”, „Здрасти, Уинди” и се бухнахме в една пивница, приличаща на антикварен магазин. Мноу фешън!
Пиейки бира, не спирах да кълна Семирамис, че ми е погодила такъв номер, отказвах да приема, че няма да дойде, заплашвах с убийство, чудех се защо не си вдига телефона и дори не ми направи впечатление когато Ния поиска нещо от Фриски, наричайки я Семирамис!!!! В един момент всички прихнаха да се смеят, включително и аз, захлупила лице на масата!:lol:
Та така... Сладки са приказките и бирата с ПА. Не само във виртуала.
ПП Минути за реклама
В село Арда се радвах на гостоприемството и страхотната атмосфера на къща за гости Караиван http://www.karaivan.com/ , намираща се на метри от старинен римски мост над р.Арда. Препоръчвам я от сърце!
Интересна е и етносбирката, разположена в Маджаровата къща!
ПП Снимките-събрани оттук- оттам. Най-лошите са моите.
Уж море нямаше да видя и тази година- зърнах го. Мислех, че и с Роодпите ще се размина- ама на- оказа се, че другарче има къща за гости в с. Арда, на 3 км от гръцката граница! Единственото нещо, което знаех за това място бе, че там е родена Валя Балканска.
Тръгнахме с Ванката от София към 17,30ч, а ни чакаха 4 часа път. За съжаление се стъмни именно когато навлязохме в сърцето на планинта. Умората от пътя не ни надви и скоро след като пристигнахме, седнахме край огнището и загледани в огъня приказвахме до малките часове на нощта. Настроението в селото бе предсъборно и нощната тишина, на която се надявах, остана в сферата на добрите пожелания. Чалгата от мегдана блъскаше с децибелите си отсрещния хълм и се втурваше нежелана към нас.
На следващия ден решихме да посетим гръцката граница. Тайно се надявахме, че по време на събор, границата се отваря. Поне такива бяха слуховете….Пристигнахме досами вишката, където спретнати ни чакаха двама граничари. Посрещнаха ни с открит взор, а не с дуло насочено към нас, което беше добър знак. След кратък разговор със съжаление разбрахме, че докато не влезем в Шенген, през тази граница имат право да преминават само връзкарите и контрабандистите /тва последното по подразбиране/. Позяпахме гръцките букове и борове, решихме, че гачели са като нашите и дадохме кръгом. Цитирайки култова песничка на Висоцки- Песня о нейтральной полосе .
www.youtube.com/watch?v=VAIhdpzWeFk
Малко преди границата попаднахме на вълшебно местенце- комплекс Гераница. Аз лично подобно нещо не бях виждала- рекичка, закрита от огромни, подобни на чадъри листа клокочеще насред полянка в гората, край която дървени къщурки във всевъзможни форми, воденично колело, висящи от дърветата плетени кресла, чеверме, беседчици върху клоните на вековни букове и много надписи, от които цвилиш от смях, създават у теб впечатлението,че си попаднал в родното място на Румпелщилтскин /или както там се пише/, Баба Яга и оня извратен дърт змей Кошчей. Хълцайки от възторг препусках напред-назад и снимах. От снимките нищо не излезе. Естествено.
Препоръчвам горещо сами да видите този уникум, защото както пише на дървото……И други култови надписи имаше в района
Следобедната програма включваше посещение на една непозната за мен пещера – Голубевица. За първи път ми се случи да видя как спелеологията и масовия туризъм са се гепили приятелски ръка за ръка. Имам неприятен спомен от Ягодинската пещера, където според екскурзовода реката, формирала пещерата, е била пресушена /вероятно отклонена в странични галерии/, за да могат туристите да се разхождат по нейното русло и се наслаждават на калцитните образувания. Бидейки „турист” изпитах чувство за вина. В Голубовица обаче са решили въпроса по един близък до природосъобразност начин. Подземната река си е там. Езерцата също. Който иска да им се порадва нахлузва рибарски костюм почти до шията, спасителна жилетка и дъждбран, поставя челник на главата си и се оставя в ръцете на подготвени пещерняци, които го прекарват с лодки през полусифоните и водните пасажи в пещерата. Ама да не си помислите,че само луди глави влизат там? Имаше чичковци, лелки, деца, баби, дядовци...Всичко е организирано. Докато бродихме до колене срещу течението на подземната река, заразпитвах водача ни: „Добре де, това си е сериозно изпитание за психиката на хора, несвикнали с подобен род развлечения. Полусифони, после газене в реката, лодки, екипировка....Не се ли паникьосват хората?”. Отговорът му ме учуди: „Всъщност не. Такъв възторг, такива емоции, че като се разпилеят във всички посоки да снимат и възклицават, едвам ги събирам после....”.
Ето в този вид трябваше да се помещаваме в лодката, за да преминем под ниските тавани
След като излезеш от пещерата, за разкош, вместо да вървиш до шосето, те пускат по „тролей”. Абе гледали сте филми, сещате се – обезопасяват те със седалка, завръзват те чрез едно въже с ролки към друго въже и те хързулват по него надолу. 130м. Над езеро. Кеф!
За който все пак реши, че преодоляването на подземни сифони с гумени лодки не е за него, в близост се намира пещерата Ухловица. По скромното ми мнение -една от най-най-най-красивите в България. И най-посещаваните.
В съседното село- Могилица са построени известните Агушеви конаци. За съжаление, в резултат от реституционни спорове музеят е опразнен и вече не разполага с експонатите си отпреди. Но дори само от архитектурна гледна точка, конаците си заслужават посещението. Особено, ако попаднеш на приказлив екскурзовод.
На следващия ден посетихме набързо Чудните мостове, но кой ли не е бил там, та няма да обяснявам какво що....
И запърпорихме към Пловдив, където ...организирана в последния момент среща ме събра с част от ПА!
Освен традиционното биропиене и надприказване, успяха да ме изпързалят...абе нека ви разкажа!
На мястото на срещата заварих Ън и Ния. Разпознахме се почти от пръв поглед. Уведомиха ме, че чакаме Фриски и Семирамис. След малко Ън поговори по телефона и ми съобщи, че Семирамис нямало да може да дойде, така че ще разполагаме само с него, Ния и Фриски, която всеки момент щяла да дойде. А, ето я и нея- „Здрасти, Фриски”, „Здрасти, Уинди” и се бухнахме в една пивница, приличаща на антикварен магазин. Мноу фешън!
Пиейки бира, не спирах да кълна Семирамис, че ми е погодила такъв номер, отказвах да приема, че няма да дойде, заплашвах с убийство, чудех се защо не си вдига телефона и дори не ми направи впечатление когато Ния поиска нещо от Фриски, наричайки я Семирамис!!!! В един момент всички прихнаха да се смеят, включително и аз, захлупила лице на масата!:lol:
Та така... Сладки са приказките и бирата с ПА. Не само във виртуала.
ПП Минути за реклама
В село Арда се радвах на гостоприемството и страхотната атмосфера на къща за гости Караиван http://www.karaivan.com/ , намираща се на метри от старинен римски мост над р.Арда. Препоръчвам я от сърце!Интересна е и етносбирката, разположена в Маджаровата къща!
ПП Снимките-събрани оттук- оттам. Най-лошите са моите.
:lol:
И в Могилица е хубаво, там времето като че ли е спряло... 
Разчитам на твоето въображение да си ни представиш в ролята на американски екшън-герои 
...но беше много сладка и мила, та Ния ще да е била:bigsmile:
