3o4o.net

в японския има понятие Ikigai - причина, поради която да се събудиш сутрин

имате ли си такава?

Да!
Много.

аз нямам
имам причина да се будя на обед

мен ме будят сутрин... дори да нямаше кой да ме буди, щеше да го направи биологичния часовник..
По-важното е да се радваш на причината, която те буди сутрин!:bigsmile:

jumbles написа:
имате ли си такава?

Мда. Днес трябва да ни карат един диван. Кой ще го мъкне нагоре по стълбите, ако не аз?!
За утре ще видим...

Тоя аватар направо ти лепне.

винаги има,
трябва да има!

От три години и малко повече вече, това е детенцето ми.


Сешам се стихове по тая тема

както и това:
Ако утрото не ни будеше за нови радости, щеше ли да има смисъл да се обличаме и събличаме. лекинко моя интерпретация в синтезиран вид

Имам, даже две.
Когато случайно реша, че нямам, тогава ставам ей така, напук!

Ми вчера ме болеше глава. А, викам си сутринта, не ме боли глава бе. Кеф!

vyara написа:Имам, даже две.

Бе единствено децата не могат да ми бъдат двигател на мене. Могат де, ама не е работа, ако не мисля и за мене си.


П.П. Впрочем тва е интересантно. Държах лекция на един близък и му наливах акъл, че човек трябва да се грижи за себе си, като прави и учи интереснои неща. Ако не ще да учи английски да учи рисуване или фотография, или бой с петли, ама нещо трябва да прави. Та прав ли съм или не съм? Щото може и по друг начин да се погледне на тва, нъл тъй? "Знам и имам опит, сега ми е времето на избор и оценка. СС, ЧВ, ЛДЖ и т.н."

Green Light написа:Ми вчера ме болеше глава. А, викам си сутринта, не ме боли глава бе. Кеф!

www.youtube.com/watch?v=XR7mz9591S0

сър Айвънхоу написа:

Green Light написа:Ми вчера ме болеше глава. А, викам си сутринта, не ме боли глава бе. Кеф!

www.youtube.com/watch?v=XR7mz9591S0

Тва ми е супер любима песен, мерси!(Ама тука Камен май не си е доспал. Ебати изпълнението хахаха.)
"Забравил съм кво търся, но не е кво да е!"

Green Light написа: П.П. Впрочем тва е интересантно. Държах лекция на един близък и му наливах акъл, че човек трябва да се грижи за себе си, като прави и учи интереснои неща. Ако не ще да учи английски да учи рисуване или фотография, или бой с петли, ама нещо трябва да прави. Та прав ли съм или не съм?

Не знам дали "трябва", но със сигурност е по-добре да го прави отколкото не, то е ясно. Това, което мен ме вълнува е кое обуславя този стремеж? Как да се мотивират хората, които не желаят да го правят и вървят срещу себе си, дори да знаят това. Например наркомани, разни запуснати хора, инертни хора. Само средата ли го определя или има нещо у всеки, което просто трябва да се събуди? Кое го буди, кое го приспива? Може ли човек сам да си е двигател или трябва сила отвън?
Айде сега ти ми отговори. :winkw:

Със сигурност, животът се състоял от три дни, вчера е минало, за утре не знаеш, има само днес. Как да не станеш и видиш какво е днес?!?:-)

vyara написа:

Green Light написа: П.П. Впрочем тва е интересантно. Държах лекция на един близък и му наливах акъл, че човек трябва да се грижи за себе си, като прави и учи интереснои неща. Ако не ще да учи английски да учи рисуване или фотография, или бой с петли, ама нещо трябва да прави. Та прав ли съм или не съм?

Не знам дали "трябва", но със сигурност е по-добре да го прави отколкото не, то е ясно. Това, което мен ме вълнува е кое обуславя този стремеж? Как да се мотивират хората, които не желаят да го правят и вървят срещу себе си, дори да знаят това. Например наркомани, разни запуснати хора, инертни хора. Само средата ли го определя или има нещо у всеки, което просто трябва да се събуди? Кое го буди, кое го приспива? Може ли човек сам да си е двигател или трябва сила отвън?
Айде сега ти ми отговори. :winkw:

Трябва сила отвън. Категоричен съм. Когато става въпрос за такива хора, тогава другите, умните(ЕДИТ: или глупави, всъщност) дебели глави, които не спират да се съмняват във всичко и всекиго трябва да ги разтърсят.

Напоследък... бе много е лично не ми се разправя, обаче схемата е следната. Човек който 15 години е рушал всичко, умен човек, с образование и перспективи, тоя човек сега със сълзи на очи споделя как се чувства от това какво е причинил на близките си. И през ум не му минава да се замисли какво причини на себе си. Защото ако на близките изля реки от неприятности, себе си потопи в океан.
Трябва някой да му каже. Сам няма да се сети.

Green Light написа:

vyara написа:

Green Light написа: П.П. Впрочем тва е интересантно. Държах лекция на един близък и му наливах акъл, че човек трябва да се грижи за себе си, като прави и учи интереснои неща. Ако не ще да учи английски да учи рисуване или фотография, или бой с петли, ама нещо трябва да прави. Та прав ли съм или не съм?

Не знам дали "трябва", но със сигурност е по-добре да го прави отколкото не, то е ясно. Това, което мен ме вълнува е кое обуславя този стремеж? Как да се мотивират хората, които не желаят да го правят и вървят срещу себе си, дори да знаят това. Например наркомани, разни запуснати хора, инертни хора. Само средата ли го определя или има нещо у всеки, което просто трябва да се събуди? Кое го буди, кое го приспива? Може ли човек сам да си е двигател или трябва сила отвън?
Айде сега ти ми отговори. :winkw:

Трябва сила отвън. Категоричен съм. Когато става въпрос за такива хора, тогава другите, умните(ЕДИТ: или глупави, всъщност) дебели глави, които не спират да се съмняват във всичко и всекиго трябва да ги разтърсят.

Напоследък... бе много е лично не ми се разправя, обаче схемата е следната. Човек който 15 години е рушал всичко, умен човек, с образование и перспективи, тоя човек сега със сълзи на очи споделя как се чувства от това какво е причинил на близките си. И през ум не му минава да се замисли какво причини на себе си. Защото ако на близките изля реки от неприятности, себе си потопи в океан.
Трябва някой да му каже. Сам няма да се сети.

И като му каже, какво? Той ще се трогне и промени от раз? (не твоя човек, някой хипотетичен)
Казваш сила отвън. Ами ако не се появи тази сила наоколо в подходящ момент и подходящо да ни побутне? Какво правим тогава?
Не съм много съгласна да чакаме сила отвън. Но наистина искам да разбера как и защо човек би се задвижил и би се издърпал сам за косата от собственото си блато.

vyara написа:И като му каже, какво? Той ще се трогне и промени от раз? (не твоя човек, някой хипотетичен)
Казваш сила отвън. Ами ако не се появи тази сила наоколо в подходящ момент и подходящо да ни побутне? Какво правим тогава?
Не съм много съгласна да чакаме сила отвън. Но наистина искам да разбера как и защо човек би се задвижил и би се издърпал сам за косата от собственото си блато.

Ами чел съм в такива форуми, в дира. На звисими. Там казват, че ако трябва сам да се хванеш за косата ала Мюнхаузен, трябва да стигнеш дъното. Да те напуснат близките, влизаш в затвора, два пъти те спасяват в Пирогов, по това време някъде откриваш Бог и чак тогава тръгваш нагоре. Иска ми се да вярвам че с помощ отвън няма да е така.
Това което писах по- горе означава че някой външен трябва да разтърси(или прегърне) приятеля си така че той да разбере отговорността към себе си. "Спомни си, да му каже как те гледах когато ми каза за успехите си, това. Този успелия човек седи вътре в тебе, обърни му внимание и стига си оплаквал близките си. Твоите близки са си ОК, аз съм ОК, дреме ми на мене, ти си, който си в беда. Даже и утре да умреш, гледай се какво правиш и какво мислиш днес. Е такива работи и малко помощ и доверие.

Green Light написа:

vyara написа:И като му каже, какво? Той ще се трогне и промени от раз? (не твоя човек, някой хипотетичен)
Казваш сила отвън. Ами ако не се появи тази сила наоколо в подходящ момент и подходящо да ни побутне? Какво правим тогава?
Не съм много съгласна да чакаме сила отвън. Но наистина искам да разбера как и защо човек би се задвижил и би се издърпал сам за косата от собственото си блато.

Ами чел съм в такива форуми, в дира. На звисими. Там казват, че ако трябва сам да се хванеш за косата ала Мюнхаузен, трябва да стигнеш дъното. Да те напуснат близките, влизаш в затвора, два пъти те спасяват в Пирогов, по това време някъде откриваш Бог и чак тогава тръгваш нагоре. Иска ми се да вярвам че с помощ отвън няма да е така.
Това което писах по- горе означава че някой външен трябва да разтърси(или прегърне) приятеля си така че той да разбере отговорността към себе си. "Спомни си, да му каже как те гледах когато ми каза за успехите си, това. Този успелия човек седи вътре в тебе, обърни му внимание и стига си оплаквал близките си. Твоите близки са си ОК, аз съм ОК, дреме ми на мене, ти си, който си в беда. Даже и утре да умреш, гледай се какво правиш и какво мислиш днес. Е такива работи и малко помощ и доверие.

Може би не е редно да включваме наркомани, знам ли. Може пък на всеки лошото състояние да му е наркомания?
Аз знаеш ли какво съм си мислела - че хора, които изпадат в някакви дупки, най-общо казано, искат да накажат някого или света най-общо. Те крещят за помощ, но наказват света в същото време, като отритват всякаква помощ. Или пък са си въобразили, че света или някой с нещо им е длъжен. И дори се самоубиват някои. Не знам дали някой би се самоубил, ако няма някой жив, когото да иска да накаже за нещо. Може да е някакво безсилие? Може би на човек много му се иска да е силен, да контролира и когато изтърве нещо от този контрол, и когато не му останат други оръжия срещу света, той използва последното - себе си. Такива неща си мисля... може и да не важат за всички случаи...

vyara написа: Може би не е редно да включваме наркомани, знам ли. Може пък на всеки лошото състояние да му е наркомания?
Аз знаеш ли какво съм си мислела - че хора, които изпадат в някакви дупки, най-общо казано, искат да накажат някого или света най-общо. Те крещят за помощ, но наказват света в същото време, като отритват всякаква помощ. Или пък са си въобразили, че света или някой с нещо им е длъжен. И дори се самоубиват някои. Не знам дали някой би се самоубил, ако няма някой жив, когото да иска да накаже за нещо. Може да е някакво безсилие? Може би на човек много му се иска да е силен да контролира и когато изтърве нещо от този контрол, и когато не му останат други оръщия срещу света, той използва последното - себе си. Такива неща си мисля... може и да не важат за всички случаи...

Ами не говорех за наркотици или алкохол. Но си права, може би на всекиго лошото състояние да е някаква наркомания.
И за другото си права, и аз мисля така.

jumbles написа:в японския има понятие Ikigai - причина, поради която да се събудиш сутрин

имате ли си такава?

生き甲斐 - ikigai е нещо, за което човек живее, смисъл на живота /ики е живот, гаи - смисъл, ценност, мотив, резултат, причина - много трудно се превежда /
Няма общо точно със събуждането сутрин - освен ако не разбираме под "смисъл на живота" мисълта, с която се ококрваме в ранни зори.
Моята първа мисъл се появява някъде към 3-4 часа сутринта по адрес на камиона, разтоварващ щайгите пред плод-зеленчукницата отсреща.

А иначе смисълът на живота е в самия живот.

Green Light написа:

vyara написа: Може би не е редно да включваме наркомани, знам ли. Може пък на всеки лошото състояние да му е наркомания?
Аз знаеш ли какво съм си мислела - че хора, които изпадат в някакви дупки, най-общо казано, искат да накажат някого или света най-общо. Те крещят за помощ, но наказват света в същото време, като отритват всякаква помощ. Или пък са си въобразили, че света или някой с нещо им е длъжен. И дори се самоубиват някои. Не знам дали някой би се самоубил, ако няма някой жив, когото да иска да накаже за нещо. Може да е някакво безсилие? Може би на човек много му се иска да е силен да контролира и когато изтърве нещо от този контрол, и когато не му останат други оръщия срещу света, той използва последното - себе си. Такива неща си мисля... може и да не важат за всички случаи...

Ами не говорех за наркотици или алкохол. Но си права, може би на всекиго лошото състояние да е някаква наркомания.
И за другото си права, и аз мисля така.

В интересна плоскост сте плъзнали темата.
Зависимостите, обикновено започват като някакъв вид протест или просто от скука. Страшно става доста по-късно. Няма земна сила която да е в състояние да накара един "зависим" да се "стегне" и да издрапа от дупката в която сам се е вкарал. Повече така си и свършват, там, в дупката. Пътя към спасението минава единствено и само през личната мотивация, а тя(мотивацията) идва/събужда се само когато срешнеш създателя или пък вселената ти проговори(трябва да стане нещо много извънредно което да те разтърси, да те събуди).
И дъно в това пропадане ня-ма. Бездна.