3o4o.net

Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Чарлз Буковски

АВе написа:Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Чарлз Буковски

"Смелостта е резултат на безумие" ...

Елинида написа:

АВе написа:Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Чарлз Буковски

"Смелостта е резултат на безумие" ...

нонконформизъм с/у конформизъм - вечна битка си е това

АВе написа:

Елинида написа:

АВе написа:Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Чарлз Буковски

"Смелостта е резултат на безумие" ...

нонконформизъм с/у конформизъм - вечна битка си е това

отивам да се гмурна в морето отървавайки се от конформизма ...

Няма акули, нали

Елинида написа:Няма акули, нали

Зависи в кое море искаш да си изтъркаш тоз' конформизъм, дето така те полазил.

АВе написа:Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Чарлз Буковски

чарлз е бил смел по един не много изтънчен и стилен начин, но в същото време обладавайки една любов към живота, която го съкръщава силно

Смелостта е дързост. Акт на твърда решимост и непоколебимост в името на възвишена цел и няма нищо общо със стил, мода и финес. Смелостта е предизвикателство и първичност - инстинкт.

Смелостта си е форма на лудост!
Пък вие си пишете каквото искате

БоЕВ написа:Смелостта е дързост.

Смелостта е предизвикателство и първичност - инстинкт.

ето ти дуализъм
или ко щеш взаимно отрицание в една и съща изложена теза
или дет му викат оксиморон -две взаимно изключващи се теории

смелостта и аз считам за дързост
но
за да преодолееш първичните инстинкти
а те са "страх, инстинкт за съхранение на живота" и т.н.

а преодоляването им е чисто разумен акт
да надживееш страховете си или заложеното от природата като методи на оцеляване,
в името на това, което смяташ да постигнеш с действията си

ако някой не го е страх, значи просто е глупав или луд

bead_ написа:чарлз е бил смел по един не много изтънчен и стилен начин, но в същото време обладавайки една любов към живота, която го съкръщава силно

Важно е посланието. Всеки го разчита според своето разбиране за стил (най-често не стил, а 101%-ов кич).

Според Ерих Кестнер(и мен) е въпрос на преструвка. Всички хора умират от страх. Смелите просто се преструват, че не ги е страх.

Хвърчащата класна стая
Парашутният скок на Ули се превърна в злободневна тема за разговор във всички занимални. И всички бяха единодушни: малкият Зимерн бил страшен разбойник — никой не подозирал, че някога той ще бъде способен на подобна безумно смела постъпка.

Възразяваше само Себастиан.

— Този скок няма нищичко общо със смелостта — твърдеше настойчиво той. — Когато скочи от стълбата, Ули не беше по-смел от преди. Към този скок го тласна отчаянието.

— Да, но смелостта на отчаянието! — извика един горнокласник. — Има много страхливци, който дори и насън не биха помислили да скочат от стълба. Пък макар и да са отчаяни до немай-къде!

Себастиан благосклонно кимна.

— Това е вярно — рече той. — Само че разликата между тях и Ули не трябва да се търси в пределите на смелостта.

— Ами в какво тогава?

— Разликата е в това, че Ули е в състояние да се срамува повече от тях. Защото Ули е съвсем простодушно, наивно момче. Неговата страхливост смущаваше най-много самия него!

Себастиан се позамисли малко. След тока продължи:

— Всъщност това което възнамерявам сепа да ви кажа, никак не ви влиза в работа. Но замисляли ли сте се вие някога дали аз съм храбър? Идвало ли ви е някога на ум, че съм страхлив? Не ви е идвало на ум! Ето защо сега ще ви съобщя съвсем поверително, че съм дори извънредно страхлив. Но аз съм разсъдлив човек и не допускам това да се забележи. Моята липса на смелост не ми пречи особено много. Аз не се срамувам от нея. И това се дължи пак на обстоятелството, че съм разумен. Зная, че всеки човек си има грвшки и слабости. Важното е само да не допуска тия грешки да се видят от другите.

Естествено, не всички разбраха думите му. Особено по-малките никак не загряха.

— Все пак според мен за предпочитаме е човек да може да се срамува — каза горнокласникът.

— И аз мисля тъй — отвърна тихо Себастиан.

Днес той беше забележително разговорлив. Навярно причина за това беше злополуката с Ули. Иначе той винаги казваше само присмехулни неща, които озадачаваха. Нямаше нито един приятел. И момчетата винаги бяха смятали, че той не се и нуждае от приятели. Ала сега почувствуваха, че все пак самотата го измъчва. Положително не беше твърде щастлив.

— Впрочем — внезапно каза той неприязнено, — впрочем никой да не е посмял да намира смешно това, че ми липсва смелост. Инак ще се видя принуден, чисто и просто за поддържане на авторитета си да му обърша един.

Green Light написа:Според Ерих Кестнер(и мен) е въпрос на преструвка. Всички хора умират от страх. Смелите просто се преструват, че не ги е страх.

не бива да се слага знак за равенство между смелостта и липсата на страх. Тя се състои в преодоляването на страха. В дързостта да го надмогнеш в себе си - генетично заложен или изкуствено наложен от предразсъдъците ни /и по този повод често ирационален/ . Аз се кефя на смелчаците. Но се дразня, когато се опият от адреналина и прекрачат неясната граница към безразсъдството и глупостта. А при всеки тази граница е различна.