3o4o.net

За добро!
Или с други думи - ако ви захапе някой кръвожаден вирус е зло.
Но ако заради това зло в един момент се окаже, че вече 5 дни не сте пушили, значи злото се е превърнало в добро.
Не, не няма да се фукам , че съм отказала цигарите, защото не съм сигурна отказала ли съм ги или само временно съм ги спряла.
Всъщност точно за това е темата - да питам бившите пушачи тук (знам, че има) след колко време на въздържание вече ще мога да пусна една гръмка, фуклива тема пълна с ехидност и презрение към всички пушачи?
Какво да очаквам в близко бъдеще, а?
Някои казват, че първите 3 дена са критични, други - че първата седмица...трети - за месец споменават.
Аз сега съм само на 5 дни и се ослушвам точно, като свиня в боб.
Не знам, какво ми се случва, егати...
Дайте едно рамо, а?:(

40 дни. За всеки навик се иска по толкова.

vyara написа:40 дни. За всеки навик се иска по толкова.

Уф, много е...

Ти още ли не пушиш?

esti написа:

vyara написа:40 дни. За всеки навик се иска по толкова.

Уф, много е...

Ти още ли не пушиш?

Не. Бях почнала за месец-два тази пролет, уж по 1-2 на ден, но се усетих в какво се забърквам и пак спрях. Да не говорим, че това предизвиквше кофти реакции у децата.
Не те агитирам да ги спираш в никакъв случай. На мен това винаги ми е действало наопаки. Сама трябва да решиш и сама да избереш момент. От опит знам, че е добре да фиксираш някакъв момент месец-два напред, така някак се подготвяш психически и ако наистина ти е писнало от цигарите, спирането става лесно.

esti написа:

vyara написа:40 дни. За всеки навик се иска по толкова.

Уф, много е...

Но не е случайно. Мозъкът си изработва механизми, към които се приспособява. И горе-долу толкова му е нужно. Чисто технически. Хардуер.

vyara написа:40 дни. За всеки навик се иска по толкова.

не зависи ли все пак от навика? Има силни навици, има и такива, които не са врязани толкова сериозно в съзнанието ни. 40 дни ми звучи странно...изобщо идеята за точно определен период, в който се оттърсваме от нещо, с което сме свикнали, ми се струва нереална

windcolours написа:

vyara написа:40 дни. За всеки навик се иска по толкова.

не зависи ли все пак от навика? Има силни навици, има и такива, които не са врязани толкова сериозно в съзнанието ни. 40 дни ми звучи странно...изобщо идеята за точно определен период, в който се оттърсваме от нещо, с което сме свикнали, ми се струва нереална

Четох го в една книга. А и в много случаи практиката го е доказала. На мен ми е интересно откъде идват тези точно 4о дни, но по-важно е, че в случая, макар и нашата воля да е господар, мозъкът е домакина, счетоводителя, който заприхождава навика. В началото не е сигурен, понеже може и да размислим. Ето на - 5 дни болест, случайности разни, а 40 дни не са слуайни. Ако някой каже и защо...

vyara написа:Не. Бях почнала за месец-два тази пролет, уж по 1-2 на ден, но се усетих в какво се забърквам и пак спрях. Да не говорим, че това предизвиквше кофти реакции у децата.
Не те агитирам да ги спираш в никакъв случай. На мен това винаги ми е действало наопаки. Сама трябва да решиш и сама да избереш момент. От опит знам, че е добре да фиксираш някакъв момент месец-два напред, така някак се подготвяш психически и ако наистина ти е писнало от цигарите, спирането става лесно.

За писването - писнало ми е и то отдавна.
С годините тази зависимост все повече започва да ми тежи и да ме дразни.
Понякога се зачитам в клуба на алкохолиците в дира и там една от системите за спиране на пиенето се нарича "стъпка по стъпка" т.е. няма крайни срокове, всичко се прави час за час, ден за ден, месец за месец.....докато мине достатъчно време във въздържание, за да могат да си отдъхнат и да повярват, че вече имат голям шанс да се справят с алкохола.
Поставянето на срокове понякога действа стресиращо, а човек който се бори със зависимост някаква едва ли има нужда от допълнителен стрес.
С цигарите мисля, че е същото.
Аз не пуших два дни, защото имах чувството, че в трахеята ми има пясък - това от вируса.

След това си помислих, че мога да опитам да ги направя три (вече трахеята ми си беше в ред и можех да пуша) и така.....докато станаха 5.
Кутията с цигарите ми е пред очите - на масата.
Имам си кутия и в чантата - за навън.
Мисълта, че във всеки един момент мога да запаля ми действа някак успокоително и залъгващо, че не се тормозя излишно и не правя нищо по принуда.
Умението за самозаблуда е голяма работа!
Хора, които не могат да се самозалъгват са обречени на депресии.
Та, благодарение на тази самозаблуда вчера успях да пия кафе с една дружка без да запаля.
Сега се чудя, дали да не ви накарам да залагате и в зависимост от печалбата да пропуша отново или да ги откажа трайно.
Криза е все пак...

vyara написа:

esti написа:

vyara написа:40 дни. За всеки навик се иска по толкова.

Уф, много е...

Но не е случайно. Мозъкът си изработва механизми, към които се приспособява. И горе-долу толкова му е нужно. Чисто технически. Хардуер.

Да, ама аз колко хора познавам, дето са пропушили след една, две, три и повече години въздържание...
Май не на всеки може да му се изтръгне навика.
Аз все още не знам от кои съм.
Ще видим.

Ако този твой метод действа, придържай се към него, носи си цигарите навсякъде.
За алкохолизма не знам, мисля че там е по-трудно.

vyara написа:Ако този твой метод действа, придържай се към него, носи си цигарите навсякъде.
За алкохолизма не знам, мисля че там е по-трудно.

Ми засега действа.
Май.
Има моменти в които ми се припушва, но като ги усетя си казвам "ей сега ще пална една само да направя едикакво си и..." докато правя едикакво си и ми минава.
След това отново.
Но има и друго - още не съм сигурна, дали съм решила.
Не съм и сигурна, дали трябва твърдо да го решавам и да се натоварвам с някакви допълните отговорности и изисквания към и без това претоварената ми същност:lol: или просто да се спотайвам, ослушвам и наблюдавам по-скоро малко отстрани, какво ми се случва.
Във всеки случай е доста забавно.

vyara написа:Ако този твой метод действа, придържай се към него, носи си цигарите навсякъде.

Според мен е рисковано. Фактът, че не й се пуши 100% е свързан с болестта - вероятно е защитен механизъм, подобно на гаденето при бременната жена от тютюневия дим или някои храни.
След като болестта премине напълно обаче, е вероятно навикът да я връхлети с нова сила. От тази гледна точка не мисля,че е добра идеята да има цигари под ръка...

windcolours написа:

vyara написа:Ако този твой метод действа, придържай се към него, носи си цигарите навсякъде.

Според мен е рисковано. Фактът, че не й се пуши 100% е свързан с болестта - вероятно е защитен механизъм, подобно на гаденето при бременната жена от тютюневия дим или някои храни.
След като болестта премине напълно обаче, е вероятно навикът да я връхлети с нова сила. От тази гледна точка не мисля,че е добра идеята да има цигари под ръка...

И аз така си мислех, но вече може да се каже, че съм съвсем добре, като изключим това, че още съм малко глуха.
Сега вече ми се пуши. То и като бях болна пак ми се пушеше - не пушех само двата дни, когато ме болеше трахеята. заради болката, не защото не ми се пушеше.
Сега гледам да се правя на разсеяна...
Умирам от любопитство да видя, кой ще победи в играта по надлъгване със самата мене си.

Що се отнася до бременеенето, това е единствената ми, непоколебима и изключително здрава мотивация за спиране на цигарите, но някак ми е кофти да си ходя все бременна.
А и вече съм на възраст....

esti написа:
И аз така си мислех, но вече може да се каже, че съм съвсем добре, като изключим това, че още съм малко глуха.
Сега вече ми се пуши. То и като бях болна пак ми се пушеше - не пушех само двата дни, когато ме болеше трахеята. заради болката, не защото не ми се пушеше.
Сега гледам да се правя на разсеяна...
Умирам от любопитство да видя, кой ще победи в играта по надлъгване със самата мене си.

Що се отнася до бременеенето, това е единствената ми, непоколебима и изключително здрава мотивация за спиране на цигарите, но някак ми е кофти да си ходя все бременна.
А и вече съм на възраст....

Успех ти желая
Аз пропуших на 12 години по време на лятна ваканция. Оставени по цял ден без родители, се правихме на възрастни. В края на ваканцията отидох с нашите на море. Едва изкарах без цигари две седмици. Вечерта, в която се прибрах, запалих цигара. Изпуших 1/3 от нея, стана ми гадно и я изхвърлих. И дотам бях с пушенето.

vyara написа:Ако този твой метод действа, придържай се към него, носи си цигарите навсякъде.
За алкохолизма не знам, мисля че там е по-трудно.

Една година!



40 дни- деинтоксикация

3-4 месеца - абстинентен период


Поне една година - зависимост,
и дори и тогава няма гаранция.

Всичко е воля!
Казваш край и го слагаш!
Успех!

windcolours написа: И дотам бях с пушенето.

Късметлийка.

Аз все още се колебая, защото ако спра цигарите съвсем без пороци ще остана и се притеснявам.
Ще ме хващат много уроки, не за друго...

Неф написа:
Всичко е воля!
Казваш край и го слагаш!
Успех!

Винаги съм се чудила, инат и воля едно и също ли е?
И защо към някои неща аз лично имам воля/инат...или квото е там в изобилие, а за други съм толкова несигурна, беззащитна и безсилна. Горката аз.
Сериозна съм, не се хилете!:mad:
Но това е друга тема.
Теми да иска човек....

esti написа:

windcolours написа: И дотам бях с пушенето.

Късметлийка.

Аз все още се колебая, защото ако спра цигарите съвсем без пороци ще остана и се притеснявам.
Ще ме хващат много уроки, не за друго...

Аааа, грешиш, ако мислиш, че само тогава те хващат уроки! Я каква съм непорочна /4-5 бири в рамките на 7 дни не са порок, нали?/, пък една капка вода да капне, на моята глава пада

esti написа: Но това е друга тема.
Теми да иска човек....

Искаме теми, искаме! /бурно скандиране:lol:/
я виж какво затишие е настанало в клуба.... аз очаквах, че това ще се случи през лятото по време на отпуските, но хората се прибраха от морета и планини и въпреки това мястото пустее и паяжини ще хване скоро... никой даже не обели дума за земетресението в София...

windcolours написа:

esti написа: Но това е друга тема.
Теми да иска човек....

Искаме теми, искаме! /бурно скандиране:lol:/
я виж какво затишие е настанало в клуба.... аз очаквах, че това ще се случи през лятото по време на отпуските, но хората се прибраха от морета и планини и въпреки това мястото пустее и паяжини ще хване скоро... никой даже не обели дума за земетресението в София...

тъкмо мислех да ви питам как ви раздрусва тия дни

windcolours написа:

esti написа:

windcolours написа: И дотам бях с пушенето.

Късметлийка.

Аз все още се колебая, защото ако спра цигарите съвсем без пороци ще остана и се притеснявам.
Ще ме хващат много уроки, не за друго...

Аааа, грешиш, ако мислиш, че само тогава те хващат уроки! Я каква съм непорочна /4-5 бири в рамките на 7 дни не са порок, нали?/, пък една капка вода да капне, на моята глава пада

Оооо, ша ва замола! Човек сам решава дали да го урочасат/омагьосат или не. Аз откак чух един екстрасенс да го казва по телевизията и много се успокоих.

windcolours написа:
Аааа, грешиш, ако мислиш, че само тогава те хващат уроки! Я каква съм непорочна /4-5 бири в рамките на 7 дни не са порок, нали?/, пък една капка вода да капне, на моята глава пада

Хм...имаш голям порок - държиш си главата под капките.
Това е доста порочно поведение.

windcolours написа:

esti написа: Но това е друга тема.
Теми да иска човек....

Искаме теми, искаме! /бурно скандиране:lol:/
я виж какво затишие е настанало в клуба.... аз очаквах, че това ще се случи през лятото по време на отпуските, но хората се прибраха от морета и планини и въпреки това мястото пустее и паяжини ще хване скоро... никой даже не обели дума за земетресението в София...

Няма нищо лошо в паяжините - така мястото ще придобие античен вид и може да се докара некоя стинка от туризъм.

vyara написа: Оооо, ша ва замола! Човек сам решава дали да го урочасат/омагьосат или не. Аз откак чух един екстрасенс да го казва по телевизията и много се успокоих.

Щом е така, значи мога да допускам урочасване някъде веднъж месечно, колкото да си подхранвам суетата, че съм харесвана.

Неф написа:
тъкмо мислех да ви питам как ви раздрусва тия дни

аз едва днешното усетих, за другите дори не бях чула. Странното е, че нощес сънувах земетресение и...бам...сутринта ни люшна! Преди години се интересувах от подобни явления и сега ми направи впечатление нещо. Обикновено, когато люшне, вднага излиза в ефир някой от Геофизиката и обявява: "Без паника, регистрираме микротрусове със затихваща сила, едва ли ще последва силно земетресение според този модел..." Този път обаче, след вчерашното, не са последвали афтършокове. И ни разлюля дори по-силно - 3,5. Тези сравнително слаби земетресения, могат да означават,че предстои по-силно. Сутринта по БТВ гледах изказване на някой си от БАН по въпроса. Човекът рече нещо като: "Този сценарий не е от най-приятните и все още изчакваме, за да видим накъде ще тръгне процеса...". С една дума този път се ослушват и не смеят да правят успокояващи прогнози..... и познайте какво правих сутринта??? Приготвях спасителна раница с вещи от първа необходимост Човек никога не знае:shy:

vyara написа: Оооо, ша ва замола! Човек сам решава дали да го урочасат/омагьосат или не. Аз откак чух един екстрасенс да го казва по телевизията и много се успокоих.

Да не помислиш, че нося червено конче на ръката си:lol:

esti написа:Дайте едно рамо, а?:(

веднага - www.loadedshopper.com/entry_images/0308/01/one-shoulder_gathered_gown_1.jpg

bead_ написа:

esti написа:Дайте едно рамо, а?:(

веднага - www.loadedshopper.com/entry_images/0308/01/one-shoulder_gathered_gown_1.jpg

Ей тва е!
just perfect

Към 300 години трябва да са достатъчни.
Като мине една година, можеш да пробваш да поприпалиш за себеопознаване, така да се каже.
След като отказах цигарите понякога, основно през лятото, имах периоди, в които пушех по 1-2 цигари на ден.
Първата е гадна и смърди на изгоряло. И в устата после - също. След няколко часа втората, или най-късно третата, вече е приятна. На другия ден - пак. Не съм пробвал какъв е максималният интервал, в който да устава приятното.
В последно време си мисля, че не си струва да пуша, та това лято пропуснах.

esti написа:
Ей тва е!
just perfect

това е пожелание да си запазиш перфектните мерки, защото ... пу-пу, да не чуе дявол... има много неприятна зависимост между спирането на цигарите и вдигането на килцата

Piqndurnik написа:Към 300 години трябва да са достатъчни.

Това от Лили Иванова ли го знаеш?

esti написа:

Piqndurnik написа:Към 300 години трябва да са достатъчни.

Това от Лили Иванова ли го знаеш?

толкин не беше ли написал, че елфите живеят ужасно дълго

bead_ написа:

esti написа:
Ей тва е!
just perfect

това е пожелание да си запазиш перфектните мерки, защото ... пу-пу, да не чуе дявол... има много неприятна зависимост между спирането на цигарите и вдигането на килцата

Ох....
На моята възраст обикновено започва да се наблюдава един непукизъм към килцата, пачия крак, стриите и целулита, та се надявах да ми се разминат подобни притеснения.
И все пак, ако ми се случи да заприличам на леля Мария от рекламата, ще наблегна на велоергометъра. Или в много краен случай - на секса.

vyara написа:40 дни. За всеки навик се иска по толкова.

Тц, не е толкова - 9 седмици и половина е времето за изграждане на навик

Nejimaki-dori написа:

vyara написа:40 дни. За всеки навик се иска по толкова.

Тц, не е толкова - 9 седмици и половина е времето за изграждане на навик

Това прави 66.5 почти 66.6 дни. Тц, много диаболично ми се струва.
А иначе сериозно да питам - защо?

bead_ написа:толкин не беше ли написал, че елфите живеят ужасно дълго

мда
те там сичките са дълговечни
елфи
тролове
джуджета
дотам, че на женските джуджета им растат бради чак

Ести при мене три и нещо години станаха откак не пуша и още сънувам че пуша, мамка му ... а, после...ах как ме е срам. Ама като се събудя...кеф. Мене бяха спрели да ме устройват цигарите накрая и си имах мноооого силен мотив да ги преборя, де. Ако човек води заседнал начин на живот, сигурно трудно се спират /без инфаркт/.

Kent написа:Ести при мене три и нещо години станаха откак не пуша и още сънувам че пуша, мамка му ... а, после...ах как ме е срам. Ама като се събудя...кеф. Мене бяха спрели да ме устройват цигарите накрая и си имах мноооого силен мотив да ги преборя, де. Ако човек води заседнал начин на живот, сигурно трудно се спират /без инфаркт/.

Казват, че когато човек спрял цигарите започне да сънува, че пуши, значи вече се е излекувал от зависимостта си.
Ха честито!:lol:

Аз засега я карам без мотив, което е най-голямата загадка.
Ден за ден...
И не му мисля много.
Странното е, че навсякъде чета, как хората се чувстват променени, по-леко дишат, повече тонус имат, настроение, енергия и пр. и то веднага след като ги спрат, а аз вече почти 10 дни не пуша, а нищо ново не чуствам - същата съм си.
Не виждам промяна от преди нито във физическо, нито в психическо отношение.
Точно това малко ме плаши - какво ли да очаквам след като не се развивам по стандартите...
Дори не знам разните му там критични и кризисни моменти дали съм ги минала или ми предстоят...
Абе все още ми е забавно да си гледам сеира - ще видим до кога...

Странното е, че навсякъде чета, как хората се чувстват променени, по-леко дишат, повече тонус имат, настроение, енергия и пр. и то веднага след като ги спрат, а аз вече почти 10 дни не пуша, а нищо ново не чуствам - същата съм си.

на мене чесно казано ми беше доста смотано и болнаво първет шест седем месеца
освен тва бях иззлобял ужасно, ма тва аз щото не съм като хората сигурно
на седмия ден не дишах по леко и нямах почти никъф тонус
нито на седмата седмица
как ме изтърпя ирена още е загатка за мене
п.п. целия този гърч беше, щото знам че в тоя живот имам само един опит да откажа цигарите
като се знам ква съм мека мара:lol:
и скърцах и марморех злобно и се потях и ме болеше гърлото
а плодовете на отказването ги пожънах някъде към края на втората година май
и още кашлям понякога:mad:

Kent написа:
на мене чесно казано ми беше доста смотано и болнаво първет шест седем месеца
освен тва бях иззлобял ужасно, ма тва аз щото не съм като хората сигурно
на седмия ден не дишах по леко и нямах почти никъф тонус
нито на седмата седмица
как ме изтърпя ирена още е загатка за мене
п.п. целия този гърч беше, щото знам че в тоя живот имам само един опит да откажа цигарите
като се знам ква съм мека мара:lol:
и скърцах и марморех злобно и се потях и ме болеше гърлото
а плодовете на отказването ги пожънах някъде към края на втората година май
и още кашлям понякога:mad:

Аз също не съм правила опит да ги отказвам.
Спрях ги от раз и без никаква мъка само, когато бях бременна, но тогава май не се брои, защото все пак майчинските инстинкти помагат много за борба с пороците.

Сега, като те чета....мисля, че ако започне да ме изнервя и озлобява тази ситуация може би няма да издържа и пак ще пропуша.
Мразя да се тормозя...