3o4o.net

Всяко ново в следващия момент се превръща в старо.

Или - всяко ново е добре забравено старо.

Още много клишета могат да се изредят тук, но въпросът ми е друг:

Тези, които твърдят, че обичат промените, дали наистина обичат всичко постоянно да се променя?
Има ли такива хора в действителност - които да нямат никаква нужда от стабилност?

ъ-ъ

всичко е едно

Remmivs написа:ъ-ъ

всичко е едно

движение

Remmivs написа:ъ-ъ

всичко е едно

Питам за другото... ъъъ... този път.

Мнемозина написа:Всяко ново в следващия момент се превръща в старо.

Или - всяко ново е добре забравено старо.

Още много клишета могат да се изредят тук, но въпросът ми е друг:

Тези, които твърдят, че обичат промените, дали наистина обичат всичко постоянно да се променя?
Има ли такива хора в действителност - които да нямат никаква нужда от стабилност?

ми така си е (както казват Рем и Неф) всичко е едно движение, не можеш да го спреш. и въпреки това е уникално как в въпреки въртележката всъщност нищо не се променя.

но прочитайки думата "стабилност", мисля, че въпросът ти всъщност е друг.
я пак го задай, ама правилно този път

и още нещо, не мисля, че човек може да издържи дълго на положение, при което нищо не се променя

стабилността в тази връзка може би ще е равна на скука и неудовлетвореност

Неф написа:движение

възврътно-постъпателно

чакай, че нали не е темата с дисквалификациите

latrevw написа: ми така си е (както казват Рем и Неф) всичко е едно движение, не можеш да го спреш. и въпреки това е уникално как в въпреки въртележката всъщност нищо не се променя.

но прочитайки думата "стабилност", мисля, че въпросът ти всъщност е друг.
я пак го задай, ама правилно този път

Ми той си е съвсем правилно зададен, обаче вие го четете грешно, сигурно защото го задавам аз.
За хората, отделните хора - има ли такива. Познавате ли такива, срещали ли сте?

За човечеството, вселената и всичко останало отдавна е ясно.

latrevw написа:и още нещо, не мисля, че човек може да издържи дълго на положение, при което нищо не се променя

стабилността в тази връзка може би ще е равна на скука и неудовлетвореност

А абсолютната, тотална липса на стабилност дали пък няма да е същото?

Крайностите се събират обикновено.

Мнемозина написа:Питам за другото... ъъъ... този път.

Не знам. Питай тях. Аз обичам цялата палитра на неизменните промени наречени живот. Защото обичам живота. Но това означава също, че обичам и една стабилност. А именно, моето персонално присъствие (макар и ограничено като времеви параметри вероятно може би) в танца на вселената.

Нека да го нарека така - повечето хора обичат бавните промени, които минават за стабилност.
Но някои предпочитат другото. И се раждат и умират всеки ден. Може някои даже по няколко пъти.

Така добре ли е?

Мнемозина написа: А абсолютната, тотална липса на стабилност дали пък няма да е същото?

ми не е същото според мен, защото всеки ден ти се качва адреналина по няколко пъти, трудно е да ти стане скучно

но аз малко не разбирам какво имаш предвид под стабилност

Remmivs написа: Нека да го нарека така - повечето хора обичат бавните промени, които минават за стабилност.
Но някои предпочитат другото. И се раждат и умират всеки ден. Може някои даже по няколко пъти.

Така добре ли е?

много е добре, мен ако питаш

баш така си е

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Питам за другото... ъъъ... този път.

Не знам. Питай тях. Аз обичам цялата палитра на неизменните промени наречени живот. Защото обичам живота. Но това означава също, че обичам и една стабилност. А именно, моето персонално присъствие (макар и ограничено като времеви параметри вероятно може би) в танца на вселената.

Нека да го нарека така - повечето хора обичат бавните промени, които минават за стабилност.
Но някои предпочитат другото. И се раждат и умират всеки ден. Може някои даже по няколко пъти.

Така добре ли е?

Малко по.

Но това е приемане.
А аз говоря за тези, които постоянно режат някакви клони.
Тези, които търсят и предизвикват промените. Непрекъснато.
Има ли такива - и какво ги потиква да го правят.
Има ли хора, които не се нуждаят от вътрешни устои? Или просто техните са някакви различни? Ей за това говоря, Лат.

latrevw написа:

Мнемозина написа: А абсолютната, тотална липса на стабилност дали пък няма да е същото?

ми не е същото според мен, защото всеки ден ти се качва адреналина по няколко пъти, трудно е да ти стане скучно

но аз малко не разбирам какво имаш предвид под стабилност

Ами по-отгоре погледнато приключението е приключение само ако го съпоставиш с обратното му.
Ако няма с какво да го съпоставиш, никакво приключение не е.

Така че едното бързичко се налага да стане две, да ме прощавате, още по-отгоре погледнато.

Мнемозина написа: Има ли такива хора в действителност - които да нямат никаква нужда от стабилност?

аз, въртейки се в скучното блато на бюргерите не познавам такива

п.п. но вероятно има!

bead_ написа:

Мнемозина написа: Има ли такива хора в действителност - които да нямат никаква нужда от стабилност?

аз, въртейки се в скучното блато на бюргерите не познавам такива

п.п. но вероятно има!

Може би революционери. Други не мога да измисля. И философи най- тежка степен, може би. Ремиус. "Което съм, аз ли е?"

аз не обичам всичко да се променя...не ми харесват например демографските промени...Но обожавам когато chart музиакта се обновява, модата в дрехите и дизайна... макар и периодично...
И новата версия на Коса от 2004 също много ми хареса...

Работата-всички казват, че работата трябва да се сменя и това ми харесва и съм я сменяла досега 2 пъти между 3-6 години и няма да ми е за последно...
Мъжете-те също е хубаво да се сменят, има такива оправни жени дето си сменят мъжете на 4-5 години, а работата не, защото не работят...аз само се опитвам

http://www.youtube.com/watch?v=yjbpwlqp ... r_embedded#!

Green Light написа:

bead_ написа:

Мнемозина написа: Има ли такива хора в действителност - които да нямат никаква нужда от стабилност?

аз, въртейки се в скучното блато на бюргерите не познавам такива

п.п. но вероятно има!

Може би революционери. Други не мога да измисля. И философи най- тежка степен, може би. Ремиус. "Което съм, аз ли е?"

Революционери - да, обаче те също не живеят ден за ден, а просто се опитват да пренаредят нещо, за да е по-стабилно.

А философите - там също има и от едните, и от другите. В смисъл - има и философи-революционери във философията.
Но поне за мен тя е от науките, които дават най-голяма стабилност.

Sweety написа:аз не обичам всичко да се променя...не ми харесват например демографските промени...Но обожавам когато chart музиакта се обновява, модата в дрехите и дизайна... макар и периодично...
И новата версия на Коса от 2004 също много ми хареса...

Работата-всички казват, че работата трябва да се сменя и това ми харесва и съм я сменяла досега 2 пъти между 3-6 години и няма да ми е за последно...
Мъжете-те също е хубаво да се сменят, има такива оправни жени дето си сменят мъжете на 4-5 години, а работата не, защото не работят...аз само се опитвам

Хм.
Какво обича да променя човек, това, което е важно, или това, което е неважно за него?

Мнемозина написа: Хм.
Какво обича да променя човек, това, което е важно, или това, което е неважно за него?

ами...ако важните неща са му наред, защо да ги променя?

holi_day написа:http://www.youtube.com/watch?v=yjbpwlqp ... r_embedded#!

:lol::lol:

Тук няма старо и ново, има други неща.

Благодаря!

windcolours написа:

Мнемозина написа: Хм.
Какво обича да променя човек, това, което е важно, или това, което е неважно за него?

ами...ако важните неща са му наред, защо да ги променя?

Да де, именно, само че наобратно.
Дали щом ги променя, са му важни.

Мнемозина написа:Всяко ново в следващия момент се превръща в старо.

Или - всяко ново е добре забравено старо.

Още много клишета могат да се изредят тук, но въпросът ми е друг:

Тези, които твърдят, че обичат промените, дали наистина обичат всичко постоянно да се променя?
Има ли такива хора в действителност - които да нямат никаква нужда от стабилност?

Хъм, а защо любовта към променливото да е свързана със стабилността?? Всеки ден е нов и различен, всеки миг ни променя, но същевременно си имаме някакви маркери, дето си ходим по тях...
Тоест според мен двете не си противоречат, не се блъскат, много си е добре хем всичко да се променя, хем да е стабилно /стъпило на земята/

Не обичам изненадите и драстичните промени, но обожавам всеки нов ден със суматохата му и неочакваностите.. Ако си противореча, е нормално, везна съм

never mind написа:

Мнемозина написа:Всяко ново в следващия момент се превръща в старо.

Или - всяко ново е добре забравено старо.

Още много клишета могат да се изредят тук, но въпросът ми е друг:

Тези, които твърдят, че обичат промените, дали наистина обичат всичко постоянно да се променя?
Има ли такива хора в действителност - които да нямат никаква нужда от стабилност?

Хъм, а защо любовта към променливото да е свързана със стабилността?? Всеки ден е нов и различен, всеки миг ни променя, но същевременно си имаме някакви маркери, дето си ходим по тях...
Тоест според мен двете не си противоречат, не се блъскат, много си е добре хем всичко да се променя, хем да е стабилно /стъпило на земята/

Не обичам изненадите и драстичните промени, но обожавам всеки нов ден със суматохата му и неочакваностите.. Ако си противореча, е нормално, везна съм

Ми... какво да ти кажа.
Прочети си едно след друго първото и третото изречение и ела пак да си поговорим за противореченето.

Аз още много посоки се сетих от тая тема, но както и да е.
За риска, неоправдания риск например.
За това, че революциите неслучайно изяждат децата си.
И за както и да е.

Мнемозина написа:
Да де, именно, само че наобратно.
Дали щом ги променя, са му важни.

ако статуквото на определен аспект от живота ни не ни удовлетворява и желаем /или се налага/ да го променим - това не означава, че този аспект не е важен. А просто, че неговото състояние подлежи на промяна.

Мнемозина написа: Ми... какво да ти кажа.
Прочети си едно след друго първото и третото изречение и ела пак да си поговорим за противореченето.

Аз още много посоки се сетих от тая тема, но както и да е.
За риска, неоправдания риск например.
За това, че революциите неслучайно изяждат децата си.
И за както и да е.

Чета, чета и .. нищо не виждам
Всеки нов ден е предизвикателство, откриване на Америка, топлата вода и колелото /едновременно/, но това е част от оразмерения ми ритъм, лодката си плува, ама ако доде земетресение /не че ги усетих, де/ или цунами, може да я обърне и да се спасявам с плуване

Що па баш днес трябваше да питаш, като тук сутринта беше нещо средно между окото на урагана и земетресението във Вранча

never mind написа: Чета, чета и .. нищо не виждам
Всеки нов ден е предизвикателство, откриване на Америка, топлата вода и колелото /едновременно/, но това е част от оразмерения ми ритъм, лодката си плува, ама ако доде земетресение /не че ги усетих, де/ или цунами, може да я обърне и да се спасявам с плуване

Що па баш днес трябваше да питаш, като тук сутринта беше нещо средно между окото на урагана и земетресението във Вранча

Глей си работата, питала съм вчера.

И въпросът ми не беше за оразмерения ритъм и за това как животът ни заставя да (се) променяме - и за начина, по който приемаме тези промени съответно - а за тези, които постоянно подскачат и разрушкват всичко. Самоинициативно. И постоянно и всичко.
Ако вече изобщо си спомням какво беше вчера.

windcolours написа:

Мнемозина написа:
Да де, именно, само че наобратно.
Дали щом ги променя, са му важни.

ако статуквото на определен аспект от живота ни не ни удовлетворява и желаем /или се налага/ да го променим - това не означава, че този аспект не е важен. А просто, че неговото състояние подлежи на промяна.

Виж сега, на първото ниво, конкретното, когато зарязваш нещо, се предполага, че то не ти е важно. А на второто ниво - на обобщението, на нивото на аспекта от живота ти - се оказва обратно. Това имах предвид.

Мнемозина написа: Глей си работата, питала съм вчера.

И въпросът ми не беше за оразмерения ритъм и за това как животът ни заставя да (се) променяме - и за начина, по който приемаме тези промени съответно - а за тези, които постоянно подскачат и разрушкват всичко. Самоинициативно. И постоянно и всичко.
Ако вече изобщо си спомням какво беше вчера.

Извинявай, тече ми носа, кихам напоително и съм сляпа с едното очо /сълзи като водопад/:crying:

Аааа, как Сийке, ний не сме от тях, мен ми е добре в ритъма, ич не ща да ръшкам... А другите не мога ги мисля.

Една другарка и колега вчера ме потресе.. Носи кутия бонбони, щото се записала да учи за масажистка и рехабилитаторка, че да ходи по немско... Човек с английска гимназия и немска филология, страшен преводач, хеле пък устен. Щяла да спасява семейството така. От вчера мисля аз мога ли го. Май не. Консервативна и уседнала съм. А дали е добре това??

Ми не всеки го може тва с "подскачането" и не е до възраст, до някакви характеропатии си е...

Мнемозина написа: И въпросът ми не беше за оразмерения ритъм и за това как животът ни заставя да (се) променяме - и за начина, по който приемаме тези промени съответно - а за тези, които постоянно подскачат и разрушкват всичко. Самоинициативно. И постоянно и всичко.
Ако вече изобщо си спомням какво беше вчера.

ахааа...ти не се интересуваш от промените от старо към нова в живота на обикновения човек, а от революционерите
Аз мисля, че това са хора с талант...като хората на изкуството...и да се оптиваш да ги разбираш и откриваш източника на таланта им е трудно...те просто го имат
...
сега си помислих, че за това дори нежна революция не нарекохме демократичните промени 89-та защото е нямало талантливи и хард революционери

Мнемозина написа:

Green Light написа:

bead_ написа:

Мнемозина написа: Има ли такива хора в действителност - които да нямат никаква нужда от стабилност?

аз, въртейки се в скучното блато на бюргерите не познавам такива

п.п. но вероятно има!

Може би революционери. Други не мога да измисля. И философи най- тежка степен, може би. Ремиус. "Което съм, аз ли е?"

Революционери - да, обаче те също не живеят ден за ден, а просто се опитват да пренаредят нещо, за да е по-стабилно.

А философите - там също има и от едните, и от другите. В смисъл - има и философи-революционери във философията.
Но поне за мен тя е от науките, които дават най-голяма стабилност.

Много пък си сериозна. Добре, и за мене философията дава стабилност защото търси корена, нали? Кое е изначалното, първото в нас(и извън нас). Но ти същото нещо правиш тука с въпроса какво или какъв ще да е човека, който не търси стабилност, а обратно - бяга от нея? Та идеалния философ ще е този който насила се лишава от стабилност за да открие какво представлява.
Вчера гледах по диема Градски човек. Тва му се случи и на Бен Афлек. За сефте да ми хареса тоя актьор. Ходеше на курс в който съвета беше горе долу такъв. Търсите себе си? Напишете на лист мислите си, делата си, тайните си и, и после ги публикувайте.

never mind написа: Извинявай, тече ми носа, кихам напоително и съм сляпа с едното очо /сълзи като водопад/:crying:

Аааа, как Сийке, ний не сме от тях, мен ми е добре в ритъма, ич не ща да ръшкам... А другите не мога ги мисля.

Една другарка и колега вчера ме потресе.. Носи кутия бонбони, щото се записала да учи за масажистка и рехабилитаторка, че да ходи по немско... Човек с английска гимназия и немска филология, страшен преводач, хеле пък устен. Щяла да спасява семейството така. От вчера мисля аз мога ли го. Май не. Консервативна и уседнала съм. А дали е добре това??

Ми не всеки го може тва с "подскачането" и не е до възраст, до някакви характеропатии си е...

Е, да.
Възрастта има отношение само доколкото... така де, вероятността много-подскачащият-на-младини да си седне на четирибуквието е по-голяма от тази уседналият да се разскача трайно на по-късна възраст.
Ама понеже и аз съм от много уседналите, ми е любопитно другото, щото ми е неясно.

Sweety написа: ахааа...ти не се интересуваш от промените от старо към нова в живота на обикновения човек, а от революционерите
Аз мисля, че това са хора с талант...като хората на изкуството...и да се оптиваш да ги разбираш и откриваш източника на таланта им е трудно...те просто го имат
...
сега си помислих, че за това дори нежна революция не нарекохме демократичните промени 89-та защото е нямало талантливи и хард революционери

Ъхъ.
Другото име на тоя талант е... ако не знаеш какво е въгърец, виж какво ще ти каже чичко Гугъл.

Но не е и точно за тях. Аз го казах по-горе - революционерите по правило се опитват да заменят едно статукво с друго. Едва ли някой прави повече от една революция в живота си.

Green Light написа: Много пък си сериозна. Добре, и за мене философията дава стабилност защото търси корена, нали? Кое е изначалното, първото в нас(и извън нас). Но ти същото нещо правиш тука с въпроса какво или какъв ще да е човека, който не търси стабилност, а обратно - бяга от нея? Та идеалния философ ще е този който насила се лишава от стабилност за да открие какво представлява.
Вчера гледах по диема Градски човек. Тва му се случи и на Бен Афлек. За сефте да ми хареса тоя актьор. Ходеше на курс в който съвета беше горе долу такъв. Търсите себе си? Напишете на лист мислите си, делата си, тайните си и, и после ги публикувайте.

Фило-софос.
Те са хора по-малко втренчени в пъпа си и повече обърнати към света.
Или поне на мен така ми се струва.

Мнемозина написа:

Green Light написа: Много пък си сериозна. Добре, и за мене философията дава стабилност защото търси корена, нали? Кое е изначалното, първото в нас(и извън нас). Но ти същото нещо правиш тука с въпроса какво или какъв ще да е човека, който не търси стабилност, а обратно - бяга от нея? Та идеалния философ ще е този който насила се лишава от стабилност за да открие какво представлява.
Вчера гледах по диема Градски човек. Тва му се случи и на Бен Афлек. За сефте да ми хареса тоя актьор. Ходеше на курс в който съвета беше горе долу такъв. Търсите себе си? Напишете на лист мислите си, делата си, тайните си и, и после ги публикувайте.

Фило-софос.
Те са хора по-малко втренчени в пъпа си и повече обърнати към света.
Или поне на мен така ми се струва.

Ама къде е спора? Аз не казвам че търси корена на най- вкусното ястие или най- лесната работа за себе си, а същността си, кой е той. Това си е Въпрос. от световна величина. Буда нали е фило софос? Или ако Буда не ти е достатъчен какво ще кажеш за въпроса от галактическа величина на Ремиус, "Кое е това което съм аз?" От Нюзуик и Лайф още го чакат да им каже.

Всичко постоянно се променя, независимо дали го искаме или не.
Стабилността е една илюзия.
Живеем в свят на случайностите.

Тери Пратчет в Малки богове

"Философите яката ритат по основите на мирозданието и категорично отказват да предложат алтернатива"



Цитата е неточен, но непромен по сми и си залужава кавичките.

Green Light написа:
Ама къде е спора? Аз не казвам че търси корена на най- вкусното ястие или най- лесната работа за себе си, а същността си, кой е той. Това си е Въпрос. от световна величина. Буда нали е фило софос? Или ако Буда не ти е достатъчен какво ще кажеш за въпроса от галактическа величина на Ремиус, "Кое е това което съм аз?" От Нюзуик и Лайф още го чакат да им каже.

Ох, пооплете ги, но както и да е. Така или иначе в момента няма да мога да по обясня, както би ми се искало.
Буда се превръща във философ (но той е и религиозен водач, не забравяй) в момента, в който вече знае кой е той. Това е всъщност Просветлението.
Философите търсят порядъка на света. И на човешките мисли. Това е и самопознание, но самопознанието е малка част от цялото.

А въпросът на Рем, доколкото си спомням, беше по-различен. Ще потърся темата да видя пак.

Gaspode написа:Всичко постоянно се променя, независимо дали го искаме или не.
Стабилността е една илюзия.
Живеем в свят на случайностите.

Но щом я има, е необходима.
Като ще си говорим лапидарно...

Пък според мен хората като цяло са много по-склонни да търсят и да се опитват да удържат стабилност. И всяка промяна, която предприемат, е заради търсенето на по-голяма стабилност.

Питането ми беше за изключенията от това. Не бе, само се оправдавам.