3o4o.net

За ученици и не само за тях
15 Септември 2010 г. 14:44

Наскоро купих учебник по литература за осми клас, издаден от Булвест, защото видях на корицата, че в него е включена и моята съпруга Блага.

Изданието е доста добро - и като текст, и като полиграфическо изпълнение. Единственото нещо, което смятам, че не в ред - форматъът 28 на 21 см., голяма книга, неудобна за ползване. Но се залавям с тази публикация по съвсем други причини - застъпените автори. За това нито заслуга, нито вина може да има издателството. То изпълнява заложена от министерството програма.

Но струва ми се, че мога да бъда полезен на ученици, пък и на техните родители, които преди време са учили по сходни програми, в които липсват значителни фигури от миналото на нашата литература. Затова ще се опитам да направя известни допълнения.

Първо - информацията. В този учебник за включени: Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Светослав Минков, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Емилиян Станев, Блага Димитрова, Николай Хайтов, Ивайло Петров, Павел Вежинов и Йордан Радичков. Все значителни имена, мисля, че няма спор. Не се съмнявам, че в други класове се изучават и Йовков, Елин Пелин, които са техни съвременници. Явно подборът е от автори, които творят след Първата световна война, та чак до наше време.

Добре, Елин Пелин е активен в периода преди войната, но цялото творчество на Йовков е тъкмо в този период. И тук му е мястото. Лилиев живее дълго (1885-1960), но творчеството му протича преди войната, както е при Елин Пелин. Същото би могло да се каже и за Дебелянов, който загива по време на войната, но с него случаят е по-особен. Той става известен на широката публика именно след войната, когато приятелите му издават първата му книга. Докато е бил жив, той не е видял своя сбирка със стихове, тъй че мястото му наистина е в този период. Донякъде това важи и за Лилиев, който печата книга след края на войната.

Но в тези бележки аз няма да се огранича в даден период, а ще се опитам да представя накратко творчеството на значителни автори, които не се изучаваха по време на комунизма, но не са включени и в съвременните учебници, а според мен биха дали със своето творчество не само познания на младите поколения, но и вдъхновение да работят за България.



Започвам със Симеон Радев (1879-1967). Както се вижда, дълголетник. Ще се намери някой да ми възрази, като запита: - Той писател ли е?

Ще отговоря: - И то какъв!

Дано следващите редове да го докажат.

latrevw написа:което много ме трогна, а и е интересно

я вижте дали ви се отваря този линк http://www.facebook.com/feeds/notes.php ... rmat=rss20

Мнемозина написа:

Има толкова много интересни личности. И много спорни, и колоритни и не толкова... и сигурно всичко ще отиде в кошчето.

Ън написа:

Мнемозина написа:

Има толкова много интересни личности. И много спорни, и колоритни и не толкова... и сигурно всичко ще отиде в кошчето.

Е, няма да отиде в кошчето, при положение, че някой го е прочел...

Мнемозина написа:

Ън написа:

Мнемозина написа:

Има толкова много интересни личности. И много спорни, и колоритни и не толкова... и сигурно всичко ще отиде в кошчето.

Е, няма да отиде в кошчето, при положение, че някой го е прочел...

Абе днес гледам глобално, не разбра ли? Исторически един вид. И освен това реалистично.

latrevw написа:което много ме трогна, а и е интересно

я вижте дали ви се отваря този линк http://www.facebook.com/feeds/notes.php ... rmat=rss20