3o4o.net

Лук

Друго нещо е лукът.
Няма си вътрешности той.
Открай докрай си е лук,
чак до луковитост.
Луковиден отвън,
лучен до сърцевината,
може без никакъв ужас
да си надзърне в душата.

В нас - чуждестранност и дивост,
едва прикрита от кожата.
Подземно царство на медицината,
анатомия неудържима.
А в лука - пак лук,
не черва и стомах неудобен.
Той е гол многократно,
чак до глъбта си себеподобен.

Бит хармоничен е лукът,
лукът е сполучлива творба.
В първата крие се втора,
под едната обвивка - друга,
в следващата - поредна,
трета, четвърта, пета...
Центростремителна фуга.
Ехо, надиплено в хор.

Лукът е нещо велико:
най-изящният корем на света.
Сам с ореоли обвива
своята собствена слава.
В нас - тлъстини и артерии,
нерви и слуз, и секрети.
Лишени сме от идиотизма
на съвършенството.


***

Три най-необикновени думи

Щом изричам думата Бъдеще,
първата й сричка вече отминава в миналото.
Щом изричам думата Тишина,
погубвам я.

Щом изричам думата Нищо,
създавам нещо, което да се побере не може в никакво небитие.

Много натуралистична таз поезия- не ми допада нещо...
А къде е изяществото на стиха?!

натурализмът може да бъде изящен. И тази авторка го доказва. Много ми допадна:-)

Ън написа:Много натуралистична таз поезия- не ми допада нещо...
А къде е изяществото на стиха?!

и аз май-май съм на това мнение

Не ме докосна по тънката струна тоя лучен стих.
Което не значи, че не е добър,
просто не е за мен.

windcolours написа:

Малко преводи нейни има в нета.
Има издадени стихосбирки, но аз ги нямам.

Ето още едно в превод на български и на руски.

Да напишеш автобиография

Какво е необходимо?
Необходимо е да напишеш молба,
и към молбата да приложиш автобиография.

За да откъснеш вниманието от това колко си живял,
е добре автобиографията да е кратка.

Краткостта и внимателният избор на данните са задължителни.
Променяш пейзажите в адреси
и несигурните спомени в точни дати.

От всичките любови е достатъчна само брачната,
и от всички деца само тези родените.

По-важно е кой те познава, а не кой познаваш ти.
Пътувания - само ако са в чужбина.
Принадлежността към едно какво, но без защо.
Хвалби без мотивация.

Пишеш все едно никога не говориш със себе си
и се отбягваш.
Отбягваш кучета, котки и птици,
евтини украшения от миналото, приятели и мечти.

По-добре цената, отколкото стойността
и заглавието вместо съдържанието.
По-добре номерът на обувката, вместо това къде отива
онзи, за който те вземат.

Добавяш снимка с ухото да се вижда.
Формата има значение, не това което чува.

Какво се чува?
Шума на колите мачкащи хартията.


КАК ПИСАТЬ АВТОБИОГРАФИЮ

Что от тебя требуется?
Написать заявление,
а к заявлению приложить автобиографию.

Независимо от продолжительности жизни
автобиография должна быть краткой.

Следует сжато изложить факты.
Пейзажи заменить адресами,
смутные воспоминания точными датами.

От всей любви оставить только законный брак,
из детей - только тех, кто ухитрился родиться.

Кто знает тебя - важнее, чем те, кого знаешь ты.
Если уж поездки - то только за границу.
Членство - в чем, но не почему.
Награды - без "за что".

Пиши так, словно сам с собой ни разу словом не обмолвился
и всегда сам себя обходил за версту.

Обойди молчанием кошек, собак и птиц,
памятные пустяки, сновидения и друзей.

Надлежит указать скорее цену, чем ценность,
название, а не содержание.
Скорее номер ботинок, чем то, куда идет
то, что из тебя вышло.

Плюс фотография с открытыми ушами.
Главное - форма ушей, а не то, что они слышат.

А что они слышат?
Грохот машин, пережевывающих бумагу.

Ън написа:Много натуралистична таз поезия- не ми допада нещо...
А къде е изяществото на стиха?!

И това ми го казва човек, който се рисува сбръчкан.

За това що е то изкуство и в какво е красотата ли да спорим сега пак?

О, не е вярно това за лука.
В най-вътрешната му сърцевина се крие едно ново начало. Ако го върнеш на земята, могат да му поникнат зелени листа нагоре и брада надолу. Тогава заприличва на млад старец или на стар младеж. И става двусмислен като нас.
Ето, сега ще го накъсам и подредя в стих да видите каква е разликата като пишеш нещо на редове.

О, не е вярно това за лука.
В най-вътрешната му сърцевина
се крие едно ново начало.
Ако го върнеш на земята,
могат да му поникнат
зелени листа нагоре
и брада надолу.
Тогава заприличва
на млад старец
или на стар младеж.
И става двусмислен като нас.

На мен пък ми харесва. И не са битовизми това, а една замисленост. Харесвам замисленостите. :winkw:

vyara написа:Харесвам замисленостите. :winkw:

и есента

sandmaN написа:

vyara написа:Харесвам замисленостите. :winkw:

и есента

и много още неща.

vyara написа:О, не е вярно това за лука.
В най-вътрешната му сърцевина се крие едно ново начало. Ако го върнеш на земята, могат да му поникнат зелени листа нагоре и брада надолу. Тогава заприличва на млад старец или на стар младеж. И става двусмислен като нас.
Ето, сега ще го накъсам и подредя в стих да видите каква е разликата като пишеш нещо на редове.

О, не е вярно това за лука.
В най-вътрешната му сърцевина
се крие едно ново начало.
Ако го върнеш на земята,
могат да му поникнат
зелени листа нагоре
и брада надолу.
Тогава заприличва
на млад старец
или на стар младеж.
И става двусмислен като нас.

На мен пък ми харесва. И не са битовизми това, а една замисленост. Харесвам замисленостите. :winkw:

И аз ги обичам, но нещо не са модерни напоследък.
Новият ритъм преподрежда нещата. И променя замислянето.

Мнемозина написа:

И аз ги обичам, но нещо не са модерни напоследък.
Новият ритъм преподрежда нещата. И променя замислянето.

Нали?!
Затова с теб харесваме Николай Кънчев. На мен той ми се вижда дори прекалено вглъбен.

Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Искам да влезна в твоята вътрешност,
да се огледам наоколо,
да те поема като дъх.

- Иди си - казва камъка. -
Аз съм плътно затворен.
Дори разбити на части
ще бъдем плътно затворени.
Дори стрити на пясък
никого не ще пуснем.

Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Идвам с чисто любопитство.
Живота за него е единствен шанс.
Имам намерение да се разходя през твоя замък,
а после да посетя още и листа и капка вода.
Малко време имам за това.
Моята смъртност би трябвало да те трогне.

- Аз съм от камък - казва камъка -
и по необходимост трябва да съм сериозен.
Отивай си.
Нямам мускули за смях.

Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Чула съм, че в теб има големи пусти зали,
не видяни, красиви напразно,
глухи без ехо на ничии стъпки.
Признай си, че сам ти малко за това знаеш.

- Големи и пусти зали - казва камъка -
но в тях няма място.
Красиви, може би, но извън вкуса
на твоите бедни чувства.
Можеш да ме познаеш, никога не ще ме узнаеш.
С цялата повърхност се обръщам към теб,
а с цялата си вътрешност лежа обърнат.

Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Не търся в тебе приют завинаги.
Не съм нещастна.
Не съм бездомна.
Моят свят си заслужава да се върна.
Ще влезна и излезна с празни ръце.
И за доказателство, че наистина съм била,
няма да дам нищо освен думи,
на които никой няма да повярва.

- Няма да влезнеш - казва камъка. -
Липсва ти чувство за участ.
Дори поглед изострен до всевиждащ
за нищо няма да ти послужи без чувство за участие.
Няма да влезнеш, едва имаш намерение за това чувство,
едва зародиш, само въображение.

Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Не мога да чакам двe хиляди века
за да влезна под твоята стряха.

- Ако не ми вярваш - казва камъка -
обърни се към листа, ще ти каже същото, което и аз.
Към капката вода, ще каже както листа.
На края запитай косъм от собствената си глава.
Смях ме напушва, смях, огромен смях,
който да се смея не умея.

Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.

- Нямам врата - казва камъка.

П.П. Отишла си е вчера...

Мнемозина написа:
П.П. Отишла си е вчера...

Отишла си е от един свят, но пък други светове е оставила след себе си. А може и нов свят да е открила.

Никой не знае...