3o4o.net

Мазетата, в които съм живяла
така ме промениха. Няма нищо. Цяла съм.

От техните прозорци при земята
аз виждах дупките на вашите чорапи.

Непоетични работи научих:
че мракът броди като дворно куче,

че коленете са направени от глина,
а този свят е свят наполовина.

Върху гърба ми яките етажи
не подозираха, че съществувам даже.

А аз им носех кофите, прането,
аз почернях, ала изучих битието,

и побелях, и смъртен срам ме хвана:
преместих се. Сега съм на тавана.


Рада Александрова
1978 г.

Надявам се, няма да ми се сърдите! Просто си я обичам тази наша поетеса от има-няма 30 г. насам.

Ухуууу! Едно като за сега, тъкмо вали.

ПОЛЕГАТИ ДЪЖДОВЕ


Валяха полегати дъждове.
Ти прибираше косата ми във шепа.
Като камък бях изваяна от шепота.
А валяха полегати дъждове.

За да не излъжа, аз мълчах.
Даже подозирах, че си с мене.
Отговорих: Не, не е студено.
А валяха полегати дъждове.

Спомням си - внезапно ожаднях.
Камък жаден има ли - не зная.
В тъмнината пихме дълго чая.
А валяха полегати дъждове.

Благодаря! Сега отивам да чета още.

Аз утре ще ти благодаря.

Едно капчукащо:

КАПЧУК

Ние някъде
сме се загубили.
В коридорите
сме се загубили,
по трамваите,
между годините,
между капките
в чаша вода.
Както ходехме,
както си лягахме,
както гледахме,
както се любехме,
ние някъде
сме се загубили.
Ала знаем ли
как и кога.
Ние сигурно
сме се оставили
в стая някаква,
в тягостен час
преди пет
милиарда години
като мокър
забравен чадър.
Как е станало,
как се е случило.
Как си ходим -
ни котки, ни кучета
по пътеките,
по керемидите,
между капките
в чаша вода.
Със костюми
и чанти със вестници,
със прически
и гладичко сресани,
с най-различни
поли и фамилии,
а без себе си,
просто без нас.
Ние някъде...
Ние никъде...
Ни...
е...

Аз я "открих" за себе си, Верче, някъде 83-та година. Едно гадже си беше купило на старо нейна стихосбирка. То без плява не може, но едно 60% от стихотворенията в нея бяха адски на ниво. И се зарибих по Рада. Събрах 8-9 нейни стихосбирки, помнех наизуст 20-ина нейни стихотворения.

Но така и не събрах смелост да отида у тях и да и поискам автографи. А тя беше година-две на квартира на две пресечки надолу по нашата улица.
После през 1999 г. едно наводнение от изкукалия склеротик над нас ми унищожи кажи речи 1/3 от библиотеката и отидоха всички книжки на Рада. Гадост!

А и някъде по онова време престанах да се интересувам от поезия...

Та така...

АВе написа: престанах да се интересувам от поезия...

това е страшно, приятелю!

vyara написа:Едно капчукащо:

КАПЧУК
...
ние някъде
сме се загубили.
Ала знаем ли
как и кога.
..

Трябва ни изследване на тема кога започват историите. Една работа като я видиш че става или е станала, или случка се е случила, трябва да можеш дсе ориентираш кога е започнала. Много е стряскащо като се замислиш колко трудно се разбира.

Green Light написа:

vyara написа:Едно капчукащо:

КАПЧУК
...
ние някъде
сме се загубили.
Ала знаем ли
как и кога.
..

Трябва ни изследване на тема кога започват историите. Една работа като я видиш че става или е станала, или случка се е случила, трябва да можеш дсе ориентираш кога е започнала. Много е стряскащо като се замислиш колко трудно се разбира.

И аз като го прочетох се сетих за твоето питане. Вчера исках да ти кажа още, че мен не ме вълнува кога точно е започнало нещо. Може да е започнало със сътворението на света и всичко във вселената да се е случвало така, че нещо конкретно да стане. И сигурно е така. Но мен ме вълнува как да променя нещо, когато осъзная, че то е започнало и аз така или иначе не съм си давала сметка по-рано. Това е което ме вълнува - пътят напред, а не пътя назад.

Green Light написа:

vyara написа:Едно капчукащо:

КАПЧУК
...
ние някъде
сме се загубили.
Ала знаем ли
как и кога.
..

Трябва ни изследване на тема кога започват историите. Една работа като я видиш че става или е станала, или случка се е случила, трябва да можеш дсе ориентираш кога е започнала. Много е стряскащо като се замислиш колко трудно се разбира.

Някъде около сътворението на света.
Като мислиш в тая посока, мислиш за предопределености.
Те могат да бъдат плашещи, но могат да бъдат и много хубави.

Мнемозина написа: Някъде около сътворението на света.
Като мислиш в тая посока, мислиш за предопределености.
Те могат да бъдат плашещи, но могат да бъдат и много хубави.

Ако времето наистина се окаже двупосочно, може би. Но избор има. Пак може би. Въпросът е когато избираме от кое ще се ръководим - от нишката на досегашното или от ...?

vyara написа:

Мнемозина написа: Някъде около сътворението на света.
Като мислиш в тая посока, мислиш за предопределености.
Те могат да бъдат плашещи, но могат да бъдат и много хубави.

Ако времето наистина се окаже двупосочно, може би. Но избор има. Пак може би. Въпросът е когато избираме от кое ще се ръководим - от нишката на досегашното или от ...?

По принцип е така.
Номерът е, че човек се замисля над тия неща, когато ситуацията е безалтернативна. Или е поставен пред свършен факт.

Когато имаш избор, просто избираш и не му мислиш, защото си зает с избирането.

Мнемозина написа: По принцип е така.
Номерът е, че човек се замисля над тия неща, когато ситуацията е безалтернативна. Или е поставен пред свършен факт.

Когато имаш избор, просто избираш и не му мислиш, защото си зает с избирането.

Тогава ти остава друг избор - как да приемеш свършения факт. Докато живееш, избираш.

vyara написа:

Мнемозина написа: По принцип е така.
Номерът е, че човек се замисля над тия неща, когато ситуацията е безалтернативна. Или е поставен пред свършен факт.

Когато имаш избор, просто избираш и не му мислиш, защото си зает с избирането.

Тогава ти остава друг избор - как да приемеш свършения факт. Докато живееш, избираш.

Горе-долу същото писах в другата тема.
Да не говорим, че това е май единственият ни реален избор, но както и да е. Понякога обаче и това не можеш да избираш.
Не ми обръщай внимание, малко съм тъжна напоследък.

Мнемозина написа: Не ми обръщай внимание, малко съм тъжна напоследък.

След такова изречение точно как да не ти обърна внимание. :winkw: Бе няма файда да си тъжен. Поне не за дълго. Че нали знаеш хиполатамусът какви ги отделя и праща по всичките ни магистрали. Няма време човек да е тъжен задълго.

Абе задълго ли се пише или за дълго?

сър Айвънхоу написа:това е страшно, приятелю!

А, не, че не чета поезия. Не, че не и правя светкавичен разфасоващ анализ. Просто вече не се паля. Останали са ми любими само Омар Хаям и Франсоа Вийон. И като видя някъде нещо от стари любимци, като Рада Александрова, напр., така... ми трепва сърцето. Но вече не помня нищо нейно наизуст.

vyara написа:Абе, задълго ли се пише или за дълго?

И двете. Зависи от случая на употреба. Както "в ляво" и "вляво", "до преди" и "допреди".

Мнемозина написа:Аз утре ще ти благодаря.

Казвай къф е проблема и кой те натъжи, та да го набия.

Нали знаеш, че не обичам да си тъжна? [цунк]

АВе написа:

vyara написа:Абе, задълго ли се пише или за дълго?

И двете. Зависи от случая на употреба. Както "в ляво" и "вляво", "до преди" и "допреди".

Ами то и аз така го употребявам, смесено. :winkw: В един и същ смисъл употребих първо едното после другото, че да не изляза неграмотна. :lol:

Мнемозина написа:Когато имаш избор, просто избираш и не му мислиш, защото си зает с избирането.

Винаги имаш избор, Мнемо. И винаги имаш изход, пък ако ще той да е и exitus letalis.

vyara написа:Ами то и аз така го употребявам, смесено. :winkw: В един и същ смисъл употребих първо едното после другото, че да не изляза неграмотна. :lol:

"Някои от правописните правила в нашия език за съжаление са излишно сложни и затрудняват овладяването на нормата. Не ми се иска да го призная дори пред себе си, но тя все повече се отдалечава от хората (които в огромното си мнозинство са нефилолози ;) и се елитаризира. Животът и езиковата действителност са прекалено динамични, а правилата – с малки изключения – си стоят неизменни. Приличат ми на многобройните знаци по нашите пътища, а пишещите, подобно на шофьорите, се съобразяват с все по-малко от тях."

Павлина

АВе написа:Павлина[/url]

Ох... Спирам да пиша. Или поне ви моля да не четете написаното от мен. Ако все пак го прочетете, не ме съдете строго за допуснатите граматични грешки. Голям срам. Отивам в ъгъла.

vyara написа:

Мнемозина написа: Не ми обръщай внимание, малко съм тъжна напоследък.

След такова изречение точно как да не ти обърна внимание. :winkw: Бе няма файда да си тъжен. Поне не за дълго. Че нали знаеш хиполатамусът какви ги отделя и праща по всичките ни магистрали. Няма време човек да е тъжен задълго.

Абе задълго ли се пише или за дълго?

Да бе, знам.

АВе написа:

Мнемозина написа:Аз утре ще ти благодаря.

Казвай къф е проблема и кой те натъжи, та да го набия.

Нали знаеш, че не обичам да си тъжна? [цунк]

Бе то не става въпрос за някой конкретно, но като казваш за бой, да взема да направя още едно списъче днес?

АВе написа: "Някои от правописните правила в нашия език за съжаление са излишно сложни и затрудняват овладяването на нормата. Не ми се иска да го призная дори пред себе си, но тя все повече се отдалечава от хората (които в огромното си мнозинство са нефилолози ;) и се елитаризира. Животът и езиковата действителност са прекалено динамични, а правилата – с малки изключения – си стоят неизменни. Приличат ми на многобройните знаци по нашите пътища, а пишещите, подобно на шофьорите, се съобразяват с все по-малко от тях."

Павлина

Ми че те точно правилата за слятото писане най-скоро ги променяха, та пропищяха коректорите.
От друга страна, едни правила като ги променят през две години, правила ли са?

Мнемозина написа:
Ми че те точно правилата за слятото писане най-скоро ги променяха, та пропищяха коректорите.
От друга страна, едни правила като ги променят през две години, правила ли са?

"Просто невероятно е колко много могат да навредят правилата, когато ги приведеш в най-строг ред...." Лихтенберг
Явно заради това...

Мнемозина написа:Бе то не става въпрос за някой конкретно, но като казваш за бой, да взема да направя още едно списъче днес?

Почвай го списъка.

Мнемозина написа:Ми че те точно правилата за слятото писане най-скоро ги променяха, та пропищяха коректорите.
От друга страна, едни правила като ги променят през две години, правила ли са?

Имаш две правописни "реформи" в близкото минало. 1993 и 2002 г.

Да не би да съм пропуснал нещо на хоризонта?

П.П. И междинната "пробна" реформа 96 г., която така и не влезе в действие. Тъпаците от института по бълг. ез. пробваха доколко могат да "функционализират" правописа. Аз участвах в раздела за пунктуацията.

АВе написа:
Имаш две правописни "реформи" в близкото минало. 1993 и 2002 г.

Да не би да съм пропуснал нещо на хоризонта?

П.П. И междинната "пробна" реформа 96 г., която така и не влезе в действие. Тъпаците от института по бълг. ез. пробваха доколко могат да "функционализират" правописа. Аз участвах в раздела за пунктуацията.

Не, мисля, че не е имало след това, но точно при последната "реформа" стана бъркотията със сливането. И според мен още тогава си е било недомислено това.
И мисля освен това, че ако едни езикови правила са добре подбрани, т.е. ако следват естествените промени в езика, не би трябвало да се налагат радикални реформи през девет години.
Но това са си лаишки разсъждения, признавам. Напълно е възможно да греша.

Мнемозина написа: Но това са си лаишки разсъждения, признавам. Напълно е възможно да греша.

бе пИшете си как ви е сгодно...
и без това "уличният" говор и "скайпето" отдавна са превзели всички езикови форми