3o4o.net

 1 ОКТОМВРИ - СВЕТОВЕН ДЕН НА МУЗИКАТА И НА ПОЕЗИЯТА

Морето само живите обича...
Ти тръгваш и се връщаш...
На "Морска"...
Там далеч, далеч в Бургас...
Листата капеха в червено...
Острова - на залива закрила...
Оптимистичен реквием
Подарък
Улицата ме изпълни...
Измислица ли е морето?...
Мореплавател
Улица
Ний тръгнахме...
Реквием
По следите на Орфей
Най-после ний, сърце...
Балада за България
Бюстове
Пощальонът на щастието
Стихотворение
Балада за човека с откраднатото лице
Балада за момичето от японската ваза
Прилича ти старинната прическа...
Венецианска нощ
Малка балада
Убива ме такава пустота...
Изстрелът в нощта...
В двора на Караджата
Балада за себе си след заминаването на Мария
Елегия I
Малка балада за голямата река
Песента на цимбалиста
Изпълкомът заседава
Септември
Жетварят
Облакът
Възхвала на думите
Наистина ли си отива лятото...
На майка ми
На баща ми
На сина ми
Възхвала на жените
В бургаските покрайнини...
Пристанище I
Пристанище II
България
И нощите са стъклено студени...
Балада за Ромео и Жулиета
Луната
Малкото момче на инженера...
Позволи ми да мисля за тебе...
Етюд (Пикасо)
Етюд (Ван Гог)
Как искам да напиша пак...
Морето!...
Колко си хубава!...
Предчувствие
Монолог на Дон Кихот
Ний повече не сме необходими...
И никакво спасение във думите!...
О, самота с кошмарните претенции...
Из "Ужасна поема"
Без сънища и биография...
Ах, най-подир свободен...
Душата ми почувства...
Елегия II
...Но е ужасно да не те загубя...
Небето се съблича...
...Но нищо не е повече...
Мой малък единадесетгодишен...
И там - от осемхилядния метър...
Бях на самия връх...
Кълна ви се...
Тържествена литургия за делфините...
Утре
Тоя влак за Бургас...
Там на завоя остър...
Ти би могъл да бъдеш...
Ураганът
Летете облаци...
Не си ти по-могъща от кокичето...
Най-после тялото ти е узряло...
Тоя дъжд е със тяло на мьж...
И тоя ден за мен...
Ленинградско възпоминание
Предупреждение
Из "Обещание за поезия"
Кълна се пред лицето на Дактила...
Едно голямо и прекрасно "да"...
Най-важното е да се осмелиш...
Но да положа думите...
Из "Спомен за един жив"
Вълната
Из "Понтийски мотиви"
В памет на баща ми
Писмо
По-леко и от въздуха...
Морските дървета
Люлееше ме старото пристанище...
Встъпление
Морето
На улицата до голямото пристанище...
Ода в чест на един поет - и неговия кораб "Аполония Понтика"
Белият кон
Понякога по-много се обичахме...
Смъртта във рамката на некролога...
Книга за свободата
Животът - не смъртта...
Посвещение
Душата ми тя строга е...
Без монолози...
Как искам да бъда добър...
Посвещение в ретровкус
Елегия Равадиньоти
Декларация
Кой ще насити дребната ти жажда
Сън в Лисабон
Привет!
Другарят от завода

Христо Фотев

http://www.youtube.com/watch?v=EkI6HNq_sRo
Моцарт

Звучи ми като повод да послушаме поетите с китари Ето и сайтче , посветено на тях http://poetiskitara.com/archives/category/bulgarian

Есен - Пламен Сивов

Е, щом е така, я едно есенно, което току що зърнах, след като ме подсети.

Куково лято

автор: nikoi

В очакване на куковото лято
на пъпа на деня видях смокиня.
И предано заслизаха листата й
греха вменен зелено да прикрият:
надолу, все надолу. По баира
на черните ни пътища пълзяха
до кръстопът, на който тихо спира
най-топлият сезон на сиромаха.
А циганските шарки във очите ми
изпекоха изпръхналата угар.
В очакване на пъстрото във дните си
аз се усмихнах, за да се събудя
и да пречистя помислите жарки
с молитвата за хляба и сеното
(безропотно насъщни за децата ни,
които ще се раждат донкихоти.)

Две лястовици с цвят на монахини
иззидаха метох със гласовете
на есента, в която не заминаха.
По жици и цветя сланата светеше.
И аз разплаках сетната си струна,
за да остане нещо незамръзнало,
зарито във огнища на катуни;
на глезени и китки здраво вързано;
запалило със изгрев конски гриви...

Смокинята завърза плод богато.
Грехът вменен спокойно си отива,
когато дойде куковото лято..

На кого ли да честитим днес?

Честито, о, музико...

Днес е денят на застрахователя!

Ън написа:Днес е денят на застрахователя!

Ааа, то като ще е така - и денят на старите хора.

Ън написа:Днес е денят на застрахователя!

и



Международния ден на пенсионера

Неф написа: 1 ОКТОМВРИ - СВЕТОВЕН ДЕН НА МУЗИКАТА И НА ПОЕЗИЯТА

ЗАЩОТО Е ЕСЕН

Защо не си натискам парцалите и хляба,
а вечер да си гледам телевизийка?
Под сянката на фикуса оскъден да се кротна?
Защо не си човъркам носа в неделя,
разкапаната си кола пред блока?
Или да плача за изгубената младост
със някоя сантиментална песен?

Защото е есен.

Защото от север бучат и настръхват не ледени блокове,
а носорози.
В моя сън Хималаите са потеглили да ме смачкат
на пух и прах.
Защото учителката на сина ми се облича все още в розово.
А мен за лозето на баща ми,
за кътниците на майка ми,
за нервите на жена ми,
за всичко болно на този свят
ме е страх.

Защото е есен.

Защото всички ще си отидем.
Ще изпокапем като маргаритки спаружени.
Като кирка, забравена в гроба, ще потънем.
Ще се махнем като прелетно ято на юг.
Ставам. Тръгвам навън. И знам, че на някого
много съм нужен.
Като нужник след дълго пиянство.
Баща. Майка. Син. Сродник. И внук.

Защото е есен.

Но зловещата зима е запалила дъскорезницата си.
И боботи.
Тя ме хвърля в талаша.
Обърква на каша
представите ми за света.
Господи, колко живота трябва да имам
(като лъжеш, си толкова готин!),
за да изкупя прекрасната радост
миг да живея подир смъртта?

Защото е есен.

А когато завее и зафучи снеговеят, и пътищата станат
стръмни,
а кварталният луд се настани да спи
и се сгъне в трафопоста на мръсно руло,
няма да си човъркам носа и колата.
Няма да си налягам парцалите.
Няма да гледам телевизийка.
И ще се гръмна.
Защото е есен, Господи,
а от злото на този свят винаги има по-зло.

От сълзата да стане песен.


Валери Станков

:-):P

Отсъствие


Докосвана от другия до мен
душата ми за твоята днес стене,
а устните безмълвни пак мълвят
за тебе думи, непродумани за него

Косата ми сега жадува
не неговите – твоите пръсти,
ръцете ми до мен заспиват
отново непрегърнали и непогалили.

Очите ми затворени остават
загледани навътре в мен,
за да открият твоите очи
във мене вперени,
да се огледам в тях
и да открия себе си...

автор - една приятелка

vyara написа:
автор: nikoi

....

Този "никой" е написал страхотен стих!!!:-)

Неф написа:

Ън написа:Днес е денят на застрахователя!

и



Международния ден на пенсионера

Една симпатична баба днес ми подари в кабинета
три рози червени и кутия бонбони
и заръча да доживея нейната възраст - 89:lol:

мда...
"когато цъфнат теменугите,
..."