3o4o.net

Едно друго изкуство.

http://www.swc-handmade-knives.com/CUSTOM-KNIFE-GALLERY

Покрай търсене какво е Кентшткрафт и попаднах на тоя линк. Някой ден ще изхарча заплатите на фирмата за такива работи. Може да взема и заем.

леле,
за баща ми това е направо краста,
събира ножове от как се помня. Където и да отиде и... хоп, купих си, подариха ми нож

Има и доста ценни придобивки.

Мисля, че всичко е започнало, когато дядо ми- баща му, му е подарил един немски нож от войната още.
Виси в коридора на закачалката.

Майка ми многократно се е шегувала, че като закъсаме ще ги изкара на една сергия


п.п. На последния РД му подариха мачете: вече е на стената в хола

Много рядко се среща мъж, за който оръжейната стомана да не му предизвиква тръпка. Толко рядко, че аз не съм срещал. Може и да има, сигурно има, но са кът.

Ако на някой толкова му се играе с ножове - да заповяда да наточи моите! Да съчетае полезното с приятното!

windcolours написа:Ако на някой толкова му се играе с ножове - да заповяда да наточи моите! Да съчетае полезното с приятното!

това е другият момент,
манията за точене:
-дай да ти наточа ножа,
този нож е тъп,
как режеш с такъв тъп нож
и подобни.
Следват резнати, по-резнати и по-порезнати пръстчета


Така че
режи си с по-тъпичкия нож
да са ти здрави пръстите!

Неф написа:
това е другият момент,
манията за точене:
-дай да ти наточа ножа,
този нож е тъп,
как режеш с такъв тъп нож
и подобни.
Следват резнати, по-резнати и по-порезнати пръстчета


Така че
режи си с по-тъпичкия нож
да са ти здрави пръстите!

Аз си мисля, че порязано с тъп нож боли повече и зараства по-бавно от резнато с остър.

Неф написа: Така че
режи си с по-тъпичкия нож
да са ти здрави пръстите!

глупости... именно с тъпи ножове се получават злополуките - защото, когато ножът е тъп, с него трудно се реже и инстинктивно се натиска повече... да не говорим, че неудобството от нережещ нож допълнително изнервя човека и го прави по-невнимателен...

затова съвет: режете САМО с добре наточени ножове!

вземете си мачете . някак е по авторитетно мамка му.
имало у оръжейните магазини.

Green Light написа:Много рядко се среща мъж, за който оръжейната стомана да не му предизвиква тръпка. Толко рядко, че аз не съм срещал. Може и да има, сигурно има, но са кът.

Да си призная, изпитвам неприязън към всякакви метали от най-ранно детство. Това е едно от необяснимите за мен неща в мойта скромна натура.

Quid написа:вземете си мачете . някак е по авторитетно мамка му.
имало у оръжейните магазини.

и вкъщи на стената виси, нали ти казах

на вилата имаме и сабя



п.п. Чак толкоЗ тъпи ножове, каквито обяснявате, нямали сме,
мислех, че се подразбира

Мнемозина написа:

Green Light написа:Много рядко се среща мъж, за който оръжейната стомана да не му предизвиква тръпка. Толко рядко, че аз не съм срещал. Може и да има, сигурно има, но са кът.

Да си призная, изпитвам неприязън към всякакви метали от най-ранно детство. Това е едно от необяснимите за мен неща в мойта скромна натура.

Ха! Ами към камъни?

Ножовете трябва да са остри. Няма никакв смисъл да използваш нож, който е тъп.
За домакински цели най- подходящо според мен е точилото с дръжка.
Ето такова.


Дори най- евтиното върши работа, но има и диамантени - на солинген. Когато се сетиш или даже често преди употреба просто тръкваш ножа един два пъти в него и си ок. Що се отнася до ножовете за домакинство там си е въпрос на предпочитание. По- скъпите марки по- трудно се точат, защото са от по- твърда стомана. (И по- внимателно защото са малко гъзария)

не знам за ножовете, но вижте тази лопата



PS
Кенте, не става за кесия (презерватив не видях имаш ли там и ако не дали ти предложиха да добавиш), но определено е нещо като за теб.

Green Light написа:

Мнемозина написа:

Green Light написа:Много рядко се среща мъж, за който оръжейната стомана да не му предизвиква тръпка. Толко рядко, че аз не съм срещал. Може и да има, сигурно има, но са кът.

Да си призная, изпитвам неприязън към всякакви метали от най-ранно детство. Това е едно от необяснимите за мен неща в мойта скромна натура.

Ха! Ами към камъни?

Нямам отношение, освен към онези на Збигнев Херберт.

А, и шарени морски камъчета...

Remmivs написа:не знам за ножовете, но вижте тази лопата



PS
Кенте, не става за кесия (презерватив не видях имаш ли там и ако не дали ти предложиха да добавиш), но определено е нещо като за теб.

Е не може да стреля. За какво, питам, ми е лопата, която не стреля?

Green Light написа:

Е не може да стреля. За какво, питам, ми е лопата, която не стреля?

не са се сетили китайчетата иначе и свирки щеше да прави

Мнемозина написа:

Green Light написа:

Мнемозина написа:

Green Light написа:Много рядко се среща мъж, за който оръжейната стомана да не му предизвиква тръпка. Толко рядко, че аз не съм срещал. Може и да има, сигурно има, но са кът.

Да си призная, изпитвам неприязън към всякакви метали от най-ранно детство. Това е едно от необяснимите за мен неща в мойта скромна натура.

Ха! Ами към камъни?

Нямам отношение, освен към онези на Збигнев Херберт.

А, и шарени морски камъчета...

Збигнев Херберт (на полски: Zbigniew Herbert ) е полски поет, есеист, драматург. Херберт е създател на литературния персонаж Пан Cogito - личност, оплетена в мрежите на съвременността, но и с дълбоки корени в европейската култура и духовност. През 80-те години на ХХ век Збигнев Херберт е знаковата фигура на полската опозиция.

И после има десетина страници още. Сигурно из тях пише нещо за камъни? М?

Green Light написа: Збигнев Херберт (на полски: Zbigniew Herbert ) е полски поет, есеист, драматург. Херберт е създател на литературния персонаж Пан Cogito - личност, оплетена в мрежите на съвременността, но и с дълбоки корени в европейската култура и духовност. През 80-те години на ХХ век Збигнев Херберт е знаковата фигура на полската опозиция.

И после има десетина страници още. Сигурно из тях пише нещо за камъни? М?

Сега ще те науча как се прави: първо пускаш търсачката на клуба.

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=38794#38794

И след това гугълската.

Remmivs написа:не знам за ножовете, но вижте тази лопата

Обикновена "сапьорска" лопатка с добавена функция за рязане на тел и вадене на пирони (не помня имаше ли такова). През 86-а бяха от новите.

Мнемозина написа:

Green Light написа: Збигнев Херберт (на полски: Zbigniew Herbert ) е полски поет, есеист, драматург. Херберт е създател на литературния персонаж Пан Cogito - личност, оплетена в мрежите на съвременността, но и с дълбоки корени в европейската култура и духовност. През 80-те години на ХХ век Збигнев Херберт е знаковата фигура на полската опозиция.

И после има десетина страници още. Сигурно из тях пише нещо за камъни? М?

Сега ще те науча как се прави: първо пускаш търсачката на клуба.

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=38794#38794

И след това гугълската.

Хубаво стихотворение. Ама виж как пак не можах да се изкарам мъжкар и въоръжен и любител на ножове и ножар. Изби на поезия ножарската тема. Избиеш начи, Мнемозина, нанякъде и разконцентрираш човека и край. Сега ми се говори на тема трябва ли да съм в настроение за да чета поезия или поезията ме вкарва в нужното настроение като ми набие клинците. Или па според поезията.

Бе май на мен ми трябва настроение. Първо настроение, после стихотворение

Мнемозина написа: Сега ще те науча как се прави: първо пускаш търсачката на клуба.

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=38794#38794

И след това гугълската.

Оле, Мнемозино, ти си живата памет на клуба. Как не съм забелязала тези стихове, ама като се чета, направо съм за бой с моите филми, виж как съм оспамила тихата ти поетична тема. Срам! Но сега ще трябва да дадеш още от този Збигнев.

Green Light написа:
Бе май на мен ми трябва настроение. Първо настроение, после стихотворение

Вятър ни повява на бял кон с тебе. Духне някой поетичн полъх и ние вече се завяваме нанякъде. :winkw:

Много ме изкефи финесът, с който Мнемо отклони всеобщото внимание от недолюбвания от нея метал към нещо, което харесва

ПП И аз не бях чувала за този Збигнев, а стихотворението ме грабна!:-)

Green Light написа: Хубаво стихотворение. Ама виж как пак не можах да се изкарам мъжкар и въоръжен и любител на ножове и ножар. Изби на поезия ножарската тема. Избиеш начи, Мнемозина, нанякъде и разконцентрираш човека и край. Сега ми се говори на тема трябва ли да съм в настроение за да чета поезия или поезията ме вкарва в нужното настроение като ми набие клинците. Или па според поезията.

Бе май на мен ми трябва настроение. Първо настроение, после стихотворение

Ми що ме пита за камъни тогава?
Е то за всичко е така. За настроението говоря - то пък не бива толкова лесно да се поддава човек в края на краищата.

Но завоят обратно е лесен - нож не се ли точи и на камък?

Или пък направо да ме заколиш. Гледай колко е ножарско и въоръжено.

vyara написа:

Мнемозина написа: Сега ще те науча как се прави: първо пускаш търсачката на клуба.

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=38794#38794

И след това гугълската.

Оле, Мнемозино, ти си живата памет на клуба. Как не съм забелязала тези стихове, ама като се чета, направо съм за бой с моите филми, виж как съм оспамила тихата ти поетична тема. Срам! Но сега ще трябва да дадеш още от този Збигнев.

Ами, ами.
Четох го наскоро пак покрай Шимборска, и съжалих, че съм го пускала вече, та не мога пак.

Другите са по-дълги и по-... абе на тебе може и да ти харесат.
Ще ти пусна още някое може би довечера.

windcolours написа:Много ме изкефи финесът, с който Мнемо отклони всеобщото внимание от недолюбвания от нея метал към нещо, което харесва

ПП И аз не бях чувала за този Збигнев, а стихотворението ме грабна!:-)

Всъщност не исках това, но както и да е. Макар че обичам темите да се разпълзяват в различни посоки.

Радвам се.

Мнемозина написа:
Всъщност не исках това, но както и да е.

знам де, знам...дори етикет няма да ти лепна :winkw:

Green Light написа:Едно друго изкуство.

http://www.swc-handmade-knives.com/CUSTOM-KNIFE-GALLERY

Покрай търсене какво е Кентшткрафт и попаднах на тоя линк. Някой ден ще изхарча заплатите на фирмата за такива работи. Може да взема и заем.

Не намирам легендата в нета, ама в някакъв филм стана дума за тоя заек и пумата дето го преследвала. Индиански работи някакви.




Иначе ножлетата са готини играчки, но не са мой тип - създадени са за дране и разфасоване. Нямат и гард който да предпазва пръстите от приплъзване по острието при дупчене. Рязал съм си пръстите по тоя начин и от опит знам че е болезнено и кофти, особено когато те шият после.
Липсва унифицираност - най-важното условие при лов или действие в гората - трабва да си носиш по един спец. нож за всяко едно:за дупчене; за дране; за разфасоване; за рязане на костите и още куп други дейности.

БоЕВ написа: Иначе ножлетата са готини играчки, но не са мой тип - създадени са за дране и разфасоване. Нямат и гард който да предпазва пръстите от приплъзване по острието при дупчене. Рязал съм си пръстите по тоя начин и от опит знам че е болезнено и кофти, особено когато те шият после.
Липсва унифицираност - най-важното условие при лов или действие в гората - трабва да си носиш по един спец. нож за всяко едно:за дупчене; за дране; за разфасоване; за рязане на костите и още куп други дейности.

Много вярно. Още повече, че при дрането уловът вече е бил полят поне по веднъж и концентрацията не е на ниво
Обаче с един нож само не става. То става де, ама не е удобно. Аз предпочитам двойка - голям, тежък и малък, много остър. Още по-функционално е брадвичка + среден, остър нож.

Мнемозина написа:

vyara написа: Оле, Мнемозино, ти си живата памет на клуба. Как не съм забелязала тези стихове, ама като се чета, направо съм за бой с моите филми, виж как съм оспамила тихата ти поетична тема. Срам! Но сега ще трябва да дадеш още от този Збигнев.

Ами, ами.
Четох го наскоро пак покрай Шимборска, и съжалих, че съм го пускала вече, та не мога пак.

Другите са по-дълги и по-... абе на тебе може и да ти харесат.
Ще ти пусна още някое може би довечера.

Няма да стане, дори и мен ме уплашиха.
Не са за сега, не са за тук... друг път може би.
Снощи и Бодлер ме ужаси, сигурно в моя телевизор е проблемът.

Мнемозина написа: сигурно в моя телевизор е проблемът.

така е, щото имаш телевизор... виж аз колко съм си добре, щото нямам телевизор...

Мнемозина написа:

Мнемозина написа:

vyara написа: Оле, Мнемозино, ти си живата памет на клуба. Как не съм забелязала тези стихове, ама като се чета, направо съм за бой с моите филми, виж как съм оспамила тихата ти поетична тема. Срам! Но сега ще трябва да дадеш още от този Збигнев.

Ами, ами.
Четох го наскоро пак покрай Шимборска, и съжалих, че съм го пускала вече, та не мога пак.

Другите са по-дълги и по-... абе на тебе може и да ти харесат.
Ще ти пусна още някое може би довечера.

Няма да стане, дори и мен ме уплашиха.
Не са за сега, не са за тук... друг път може би.
Снощи и Бодлер ме ужаси, сигурно в моя телевизор е проблемът.

не е в твоя Мнемо.
Бодлер казваш:
Той е първият европеец, който съпоставя виното и дрогата в естетически и етически ракурс. Бодлер умира едва 46-годишен, след като в младите си години е познал отблизо и в обилни дози трите най-могъщи форми на опиянение - дрогата, алкохола и секса. Заради последната от трите страсти в края на живота си е страдал от тежък сифилис, а с първите две е свързано неговото може би плодотворно, но в същото време болезнено нервно разстройство. Можем единствено да гадаем дали от опиума или от алкохола са родени стиховете:
"Из мозъка ми броди котка
като из свой апартамент."

Бодлер е оставил и три пространни есета, посветени на дрогата - "Поема за хашиша", "Опиоман" и "Виното и хашишът като средства за разширение на личността". В трите текста без грам свян и стеснителност той описва психологическото въздействие на опиума и хашиша, внимателно изследва проникването на отровите в гънките на мозъка и образите, които те пораждат - "хармония в най-очарователна форма" и "мигновено овладяване на рая", според собствените му изрази.

Неф написа:
не е в твоя Мнемо.
Бодлер казваш:
Той е първият европеец, който съпоставя виното и дрогата в естетически и етически ракурс. ...

Не, не е заради това, това обикновено не ми е проблем.
Просто момент.

Душата на виното

Щом падне здрач, душата на виното запява:
- Човеко, чуй - за тебе, о, братко угнетен,
от светлина и обич изливам аз прослава,
щом восъкът ме пусне от своя стъклен плен.

Знам колко пот и слънце парливо се е ляло
на хълма гол, опален от летния пожар -
да се родя, да вдъхнат душа и в мойто тяло;
но аз не съм злосторник, неблагодарна твар,

една е мойта радост - да падам, да лудея
в гърлата на мъжете, измъчени от труд,
за мен гръдта им гроб е, но по е сладко в нея,
отколкото в зимника сред плесен, мрак и студ.

Не чуваш ли в неделя как всичко тук ме слави,
надеждата как пее и в моите гърди?
На масата с навити до лактите ръкави,
и ти ще ме възхвалиш, по-весел от преди:

В очите на жена ти пак радост ще засвети,
ще влея кръв и сили и на сина ти блед,
за него - тоя крехък борец с безброй несрети -
ще бъда като масло за мишци на атлет.

Амброзия ще бъда за твойта вечна жажда,
аз - зърното в дланта на Сеяча всепризнат,
и любовта ни само Поезия ще ражда -
избликнала към бога като невиждан цвят.

Из "Цветя на злото", превод Кирил Кадийски

Неф написа:Душата на виното

Ето, виждаш ли?

И това е страхотно:

Бъди вечно пиян – това е истината...
Ако не искаш да носиш ужасното бреме
на времето,
което те смазва –
Бъди вечно пиян.
Пиян от какво?
От вино, поезия или добродетел –
все едно.
И ако някога на стълбите на двореца
на зеления склон
или сред ужасната самота на твоята стая
се събудиш
и пиянството се е стопило,
попитай вятъра, вълната, птицата, звездата, часовника,
питай това, което лети или въздиша,
пее и се люлее, което говори,
попитай колко е часът
и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът
ще ти отговори – Часът на пиянството.

Бъди вечно пиян – не роб на времето –

от вино, поезия или добродетел – все едно.



Но има и едни други, които снощи не успях да пребродя.

Piqndurnik написа:

БоЕВ написа: Иначе ножлетата са готини играчки, но не са мой тип - създадени са за дране и разфасоване. Нямат и гард който да предпазва пръстите от приплъзване по острието при дупчене. Рязал съм си пръстите по тоя начин и от опит знам че е болезнено и кофти, особено когато те шият после.
Липсва унифицираност - най-важното условие при лов или действие в гората - трабва да си носиш по един спец. нож за всяко едно:за дупчене; за дране; за разфасоване; за рязане на костите и още куп други дейности.

Много вярно. Още повече, че при дрането уловът вече е бил полят поне по веднъж и концентрацията не е на ниво
Обаче с един нож само не става. То става де, ама не е удобно. Аз предпочитам двойка - голям, тежък и малък, много остър. Още по-функционално е брадвичка + среден, остър нож.

Ловджийството при мене предстои. Иначе и аз съм май точно така. Един SOG в джоба, викторинокс на колана и брадвичка в бадажника. Тежък нож ми трябва, но нямам. Използвам каквото има в компанията. На Гергьовден и трите влизат в интензивна работа и знам полезността на гарда за предпазване.
SOG-a ми е с много добра ръкохватка, интересно оформени грапавинки и той не се пързаля, независимо колко е мазен. Тука се виждат грапавините:




Но пък него най- малко го ползвам. Повече е гъзарията при мене. Такава е и гледната ми точка за тия ножчета. Красотата на оръжието. Тва нещо е правено с обич и с обич се притежава.
Изобщо чувствата които изпитваме към оръжието са странно нещо. Не е нежност, нали, чувството . Не е и свръзано с лукс и удобство. Не зная какво е. Някаква дума производна на любуване, но и любуване не е понеже не съзерцавам нито ножове, нито пистолети. Използвам ги(върху мишени и печени агнета ). Но в това да използвам именно този нож или моя си пистолет има удоволствие. И кръвожадността няма много общо. Даже май поезията има повече. Отплеснах се.
Боев, ще ми е интересна тая легенда, ако се сетиш.

Мнемозина написа: Но има и едни други, които снощи не успях да пребродя.

Не си била пияна, значи. Не е бил тоя час. Но пък намерихме доказателство, че настроението е важното, а поезията следва.

Болна тема е това. Аз засега предимно зяпам... ма докога ли...

Тежко, тежко вино дайте...

Green Light написа: Но пък него най- малко го ползвам. Повече е гъзарията при мене. Такава е и гледната ми точка за тия ножчета. Красотата на оръжието. Тва нещо е правено с обич и с обич се притежава.
Изобщо чувствата които изпитваме към оръжието са странно нещо. Не е нежност, нали, чувството . Не е и свръзано с лукс и удобство. Не зная какво е. Някаква дума производна на любуване, но и любуване не е понеже не съзерцавам нито ножове, нито пистолети. Използвам ги(върху мишени и печени агнета ). Но в това да използвам именно този нож или моя си пистолет има удоволствие. И кръвожадността няма много общо. Даже май поезията има повече. Отплеснах се.
Боев, ще ми е интересна тая легенда, ако се сетиш.

Като човек, който изпитва дълбоко отвращение към всякакви оръжия, ми е интересно да чета какви емоции раждат те в хора, които ги влече да се занимават с тях. Хм...