3o4o.net

върху хора е странно нещо.

Уж така светът около теб става по-ясен и подреден. И - о, колко хубаво - добре виждаш своето място там.
Но ако се вкопчиш в това, ослепяваш.

Лепенето на етикети върху хора убива движението у теб и спираш на едно място.
В най-добрия случай - за дълго време.

Обичам да наблюдавам промените в хората. Или в моето виждане за тях.
Всичко тече.

требе си стикери . мани ти тая!

Quid написа:требе си стикери . мани ти тая!

кво правиш, бе шматко като зачезнеш значи и ни разбиваш сърцата

Мнемозина написа: Обичам да наблюдавам промените в хората. Или в моето виждане за тях.

и аз

обаче много късно, даже едва наскоро се научих или поне разбрах, или се оттървах от лепенето на етикети

Ами то е направо въпрос на биология това себеограничаване.
Вчера даже в Маркес го четох. Как Урсула като ослепяла (и никой не забелязал това) открила, че всеки ежедневно прави едни и същи действия, има едни и същи маршрути, дори казва еди и същи неща по едно и също време на деня. И как тя открила загубения пръстен на Фернанда (хем сляпа и всички останали го търсят) само по силата на логиката и тези си наблюдения с останалите сетива.
Човешкото око и мозък дори са настроени лениво по отношение на сглобяване на картината. Мозъкът ни лепи парчета мозайки и ако подмениш нещо дребно, той дори няма да се усети. Децата като бяха малки ми правеше впечатление как, ако има нов предмет в стаята, дори вдигнат нависоко или на необичайно място, те веднага го фиксират, докато възрастните сме слепи за нещата. Очакваме всичко да си е там както винаги и трябва нещо да ни извади очите, че да го видим.
Та и с етикетите е така, трудно виждаме и допускаме промените в някого. Да не говорим, че хората сами много, ама безкрайно много често избират да вършат каквото се очаква от тях, а не каквото наистина искат или им диктува вътрешния глас. Та, Мнемо, сърди се на природата. :blum:

са баш кво правим ...
карам колата на щерка ми ужким правим некви ремонти де и се кефим:-)
неква тунингована резачка е:-)
абе с две думи вятър у косите яко:rotfl24:

Quid написа:са баш кво правим ...
карам колата на щерка ми ужким правим некви ремонти де и се кефим:-)
неква тунингована резачка е:-)
абе с две думи вятър у косите яко:rotfl24:

Абе неизреченият въпрос е като те нямаше какво правеше. Сега като си тук, не е толкова интересно.

Вяра, по самата тема ще отговарям постепенно и бавничко, тя не е от бързите.

Quid написа:са баш кво правим ...
карам колата на щерка ми ужким правим некви ремонти де и се кефим:-)
неква тунингована резачка е:-)
абе с две думи вятър у косите яко:rotfl24:

имам едни подозрения, че говориш само за коли, за да ти лепнем етикета и да не заподозрем кви ги вършиш всъщност

latrevw написа:

Quid написа:са баш кво правим ...
карам колата на щерка ми ужким правим некви ремонти де и се кефим:-)
неква тунингована резачка е:-)
абе с две думи вятър у косите яко:rotfl24:

имам едни подозрения, че говориш само за коли, за да ти лепнем етикета и да не заподозрем кви ги вършиш всъщност

Как за коли бе?
Друг му е етикетът на Куида, че и сам си го е сложил на ника отгоре.

Мнемозина написа: Вяра, по самата тема ще отговарям постепенно и бавничко, тя не е от бързите.

Да, знам как отговаряш - на всеки поотделно и по ред.
Мнемозиноу! Отговори веднъж първо на мен и първото, което ти хрумне, че дан'ти лепна етикет "внимателна", "прецизна" или нещо такову. Мномозиноу!!! :winkw:

vyara написа:

Мнемозина написа: Вяра, по самата тема ще отговарям постепенно и бавничко, тя не е от бързите.

Да, знам как отговаряш - на всеки поотделно и по ред.
Мнемозиноу! Отговори веднъж първо на мен и първото, което ти хрумне, че дан'ти лепна етикет "внимателна", "прецизна" или нещо такову. Мномозиноу!!! :winkw:

Ооо, бе я си гледай работата!

П.П. Така добре ли е?

П.П.П. Ще ти лепна етикет "лепяща етикети" и тогава не мога да те мисля.

vyara написа: Да не говорим, че хората сами много, ама безкрайно много често избират да вършат каквото се очаква от тях, а не каквото наистина искат или им диктува вътрешния глас.

това го чувам толкова често и винаги ми звучи като несправедлив упрек към хората.
представяш ли да правиш само това, което искаш или ти диктува вътрешния глас? и нещо много важно - в кой момент трябва да започне това, още от детска възраст или когато си малко по-осъзнат?

мисълта ми е, че горният израз е една изтъркана фраза, която се употребява толкова често и "травмира" хората, а всъщност въобще не е толкова вярна. всеки прави каквото иска, но се подчинява на условията на средата, в която живее, няма как да стане иначе. всички сме зависими едни от други.

Мнемозина написа: Как за коли бе?
Друг му е етикетът на Куида, че и сам си го е сложил на ника отгоре.

хубу де, ама те парите са подчинени на колите. той с парите купува колите, гуми, джанти, ремонти

голям е скришко иначе

latrevw написа:

vyara написа: Да не говорим, че хората сами много, ама безкрайно много често избират да вършат каквото се очаква от тях, а не каквото наистина искат или им диктува вътрешния глас.

това го чувам толкова често и винаги ми звучи като несправедлив упрек към хората.
представяш ли да правиш само това, което искаш или ти диктува вътрешния глас? и нещо много важно - в кой момент трябва да започне това, още от детска възраст или когато си малко по-осъзнат?

мисълта ми е, че горният израз е една изтъркана фраза, която се употребява толкова често и "травмира" хората, а всъщност въобще не е толкова вярна. всеки прави каквото иска, но се подчинява на условията на средата, в която живее, няма как да стане иначе. всички сме зависими едни от други.

Чудна работа. За мен не е изобщо изтъркан израз и никога и никъде не го чувам. За сметка на това го забелязвам и в самата себе си. Нормално е такова повечение, не твърдя друго. Но пречи, ако си решил да се променяш. Другите ти пречат отчасти с техните очаквания, разочарования, рамки и бла-бла. Е, на някои не им пречат.

кво ми лепите стикери се чудя сега.

latrevw написа:

Мнемозина написа: Как за коли бе?
Друг му е етикетът на Куида, че и сам си го е сложил на ника отгоре.

хубу де, ама те парите са подчинени на колите. той с парите купува колите, гуми, джанти, ремонти

голям е скришко иначе

Ми а де, как да разбереш на какво са подчинени в крайна сметка...

Quid написа:кво ми лепите стикери се чудя сега.

Бързаме преди да си се променил.

тва че хората се променят са клишета и изключително невярно.

vyara написа: Чудна работа. За мен не е изобщо изтъркан израз и никога и никъде не го чувам. За сметка на това го забелязвам и в самата себе си. Нормално е такова повечение, не твърдя друго. Но пречи, ако си решил да се променяш. Другите ти пречат отчасти с техните очаквания, разочарования, рамки и бла-бла. Е, на някои не им пречат.

е как не го чуваш, нали всички за това реват, че не могат да правят какво им се иска? Естествено е да го има у всеки. Но не ми е ясно как пречи да се промениш. Ние се променяме постоянно, макар и в повечето случи да си оставаме в нашата си рамка, но тук под рамка имам предвид това, което си, а не рамка, която другите ти слагат.

Quid написа:тва че хората се променят са клишета и изключително невярно.

Не, бе. Те променят само външните изразни средства на туй, което им е отвътре. Ама нали околните по тва съдят...

Quid написа:тва че хората се променят са клишета и изключително невярно.

ай да поспорим, че тъкмо написах на Вяра, че се променяме постоянно, но с едно уточнение, което съм дала в поста по-горе:-)

latrevw написа:

vyara написа: Чудна работа. За мен не е изобщо изтъркан израз и никога и никъде не го чувам. За сметка на това го забелязвам и в самата себе си. Нормално е такова повечение, не твърдя друго. Но пречи, ако си решил да се променяш. Другите ти пречат отчасти с техните очаквания, разочарования, рамки и бла-бла. Е, на някои не им пречат.

е как не го чуваш, нали всички за това реват, че не могат да правят какво им се иска? Естествено е да го има у всеки. Но не ми е ясно как пречи да се промениш. Ние се променяме постоянно, макар и в повечето случи да си оставаме в нашата си рамка, но тук под рамка имам предвид това, което си, а не рамка, която другите ти слагат.

Не е въпроса да правиш каквото ти се иска, а да бъдеш какъвто искаш. Можеш да правиш външно някои неща, физически, ама не ги ли правиш с духа си, кель файда, дето викат франзуците.

latrevw написа: и аз

обаче много късно, даже едва наскоро се научих или поне разбрах, или се оттървах от лепенето на етикети

Според мен в по-ранните си години всички го правим.
Въпросът е, че има хора, които не излизат от това (с което може би пак лепвам етикет).
При това хора, на които в никакъв случай не им липсва интелигентност. Имам една колега такава, при нея има черно и бяло и или си в черното, или си в бялото.
Затова си мисля, че е и нещо, свързано с характера.

vyara написа:

Quid написа:тва че хората се променят са клишета и изключително невярно.

Не, бе. Те променят само външните изразни средства на туй, което им е отвътре. Ама нали околните по тва съдят...

е, да, няма как да се родиш един човек и да станеш коренно друг, различен след определено време.

моята идея за промяната, че се развиваме постоянно, всеки като личност и в някаква насока и затова не мога да приема, че не се променяме.

Quid написа:тва че хората се променят са клишета и изключително невярно.

Хм.
Дори и ако не се променят (което е не изключително, но в немалка степен невярно, освен когато е вярно), винаги можеш да сбъркаш с етикета. Или със смяната му.

latrevw написа:

Quid написа:тва че хората се променят са клишета и изключително невярно.

ай да поспорим, че тъкмо написах на Вяра, че се променяме постоянно, но с едно уточнение, което съм дала в поста по-горе:-)

защо трябва да спориме?!
аз може да кажа едно ти друго и така.
в крайна сметка живота е този който е съдника кое кво е.
или с други думи всички у един момент са наясно кое кво е и защо тва е така а не онака.
живота е логичен . вярно е че шибано понякога и трудно разбираемо но у един момент всичко си е идва на мястото.

vyara написа: Не е въпроса да правиш каквото ти се иска, а да бъдеш какъвто искаш. Можеш да правиш външно някои неща, физически, ама не ги ли правиш с духа си, кель файда, дето викат франзуците.

ок, едно и също е за мен. да правя каквото ми се иска, значи да правя това, което ми идва отвътре.
кажи ми ти колко от нещата, които правиш ежедневно, ги правиш с духа си
и по-точно кога се научи да ги правиш с духа си? защото според мен го има и този момент, има неща, които чувстваш като бреме, задължение, докато в един момент не осъзнаеш, че те са ти необходими и вече искаш да ги правиш

Мнемозина написа:

latrevw написа: и аз

обаче много късно, даже едва наскоро се научих или поне разбрах, или се оттървах от лепенето на етикети

Според мен в по-ранните си години всички го правим.
Въпросът е, че има хора, които не излизат от това (с което може би пак лепвам етикет).
При това хора, на които в никакъв случай не им липсва интелигентност. Имам една колега такава, при нея има черно и бяло и или си в черното, или си в бялото.
Затова си мисля, че е и нещо, свързано с характера.

Виж ся, Мнемозиноу! Има таквиз хора. Хорица. Дорбри хора. Обаче ти като ги знаеш, че толкоз им е преценката и акъла, за което за целта ти си ги надраснала, разбира се, и гледаш изотгоре триизмерно долу в двуизмерния свят почти. Та поглеждайки и преценявайки мъдро, кво ти пука па на теб?! М? Изобщо да не ти пука. Тоз ми бил лепнал етикет, оня ми бил. Ами аз от таз си многомерна страна само му соча като огледало неговия образ, може би. Ми да се озърта там в мен за себе си. Мен не ми пречи. :winkw:

vyara написа:Ами то е направо въпрос на биология това себеограничаване.
Вчера даже в Маркес го четох. Как Урсула като ослепяла (и никой не забелязал това) открила, че всеки ежедневно прави едни и същи действия, има едни и същи маршрути, дори казва еди и същи неща по едно и също време на деня. И как тя открила загубения пръстен на Фернанда (хем сляпа и всички останали го търсят) само по силата на логиката и тези си наблюдения с останалите сетива.
Човешкото око и мозък дори са настроени лениво по отношение на сглобяване на картината. Мозъкът ни лепи парчета мозайки и ако подмениш нещо дребно, той дори няма да се усети. Децата като бяха малки ми правеше впечатление как, ако има нов предмет в стаята, дори вдигнат нависоко или на необичайно място, те веднага го фиксират, докато възрастните сме слепи за нещата. Очакваме всичко да си е там както винаги и трябва нещо да ни извади очите, че да го видим.
Та и с етикетите е така, трудно виждаме и допускаме промените в някого. Да не говорим, че хората сами много, ама безкрайно много често избират да вършат каквото се очаква от тях, а не каквото наистина искат или им диктува вътрешния глас. Та, Мнемо, сърди се на природата. :blum:

Имаме нужда от неща, които да ни удържат в цялост, да. Но то не е същото. Можеш да имаш доста хора, свързани от сходни навици именно поради средата, в която живеят - но това не ги прави еднакви. Нито пък непроменими.

Quid написа: защо трябва да спориме?!
аз може да кажа едно ти друго и така.
в крайна сметка живота е този който е съдника кое кво е.
или с други думи всички у един момент са наясно кое кво е и защо тва е така а не онака.
живота е логичен . вярно е че шибано понякога и трудно разбираемо но у един момент всичко си е идва на мястото.

е, тъй де, аз не влагам лошо в думата "спор", точно това искам аз да кажа едно, ти друго. поне аз така откривам нови неща.
това за логичността ми хареса, ама мое ли да спреш да се чудиш и търсиш? аз не мога. ама и ти не вярвам да можеш. и кога си идва всичко на мястото? и дали пък винаги си идва?

latrevw написа:

vyara написа: Не е въпроса да правиш каквото ти се иска, а да бъдеш какъвто искаш. Можеш да правиш външно някои неща, физически, ама не ги ли правиш с духа си, кель файда, дето викат франзуците.

ок, едно и също е за мен. да правя каквото ми се иска, значи да правя това, което ми идва отвътре.
кажи ми ти колко от нещата, които правиш ежедневно, ги правиш с духа си
и по-точно кога се научи да ги правиш с духа си? защото според мен го има и този момент, има неща, които чувстваш като бреме, задължение, докато в един момент не осъзнаеш, че те са ти необходими и вече искаш да ги правиш

Оооо, много малко неща, за съжаление. И много други, които просто се налага. Но... гледам да влагам по нещо хубаво от себе си в задълженията, да е полезно и за мен. Или поне те да не ми пречат и вредят. Но човек като си има едно наум и се наблюдава ако не постоянно, то чест-често, пак има надежда за подобрение.
Бе всеки си пада в собствения капан и няма кво да се оплаква никому. Аз понеже си знам, че и задълженията и удоволствията аз съм си ги избрала, гледам за в бъдеще да не правя фатални грешки.

vyara написа: Виж ся, Мнемозиноу! Има таквиз хора. Хорица. Дорбри хора. Обаче ти като ги знаеш, че толкоз им е преценката и акъла, за което за целта ти си ги надраснала, разбира се, и гледаш изотгоре триизмерно долу в двуизмерния свят почти. Та поглеждайки и преценявайки мъдро, кво ти пука па на теб?! М? Изобщо да не ти пука. Тоз ми бил лепнал етикет, оня ми бил. Ами аз от таз си многомерна страна само му соча като огледало неговия образ, може би. Ми да се озърта там в мен за себе си. Мен не ми пречи. :winkw:

Това с добрите хора ме разсмя много истински.

Как да ти кажа, хем не ми пука, хем няма как да не ми пука - много е особено в обкръжението ти да има човек, за когото не знаеш с какво ще те светне в следващия момент. И каквото и да надрастваш, в крайна сметка живееш някъде около него.

И точно това е - не мога да кажа "толкова й е акълът", щото никак не й е малко акълът и има други качества, които много ценя.

Мнемозина написа: Имаме нужда от неща, които да ни удържат в цялост, да. Но то не е същото. Можеш да имаш доста хора, свързани от сходни навици именно поради средата, в която живеят - но това не ги прави еднакви. Нито пък непроменими.

Но влияе ли средата? Определя ли битието съзнанието? Определя и още как! Бе трудно е да оцеляваш в някои обстоятелства. Но от някое умствено ниво нататък (или пък духовно, де да знам) е може би по-лесно, не знам, не съм го достигнала още.

Мнемозина написа: И точно това е - не мога да кажа "толкова й е акълът", щото никак не й е малко акълът и има други качества, които много ценя.

Какви например?

vyara написа:

Мнемозина написа: Имаме нужда от неща, които да ни удържат в цялост, да. Но то не е същото. Можеш да имаш доста хора, свързани от сходни навици именно поради средата, в която живеят - но това не ги прави еднакви. Нито пък непроменими.

Но влияе ли средата? Определя ли битието съзнанието? Определя и още как! Бе трудно е да оцеляваш в някои обстоятелства. Но от някое умствено ниво нататък (или пък духовно, де да знам) е може би по-лесно, не знам, не съм го достигнала още.

Добре де, смени ракурса малко.
Средата винаги влияе, това е неизбежно.
Но и хората влияят върху средата. При това тези, които лепят етикети - особено много.

На неправилен етикет можеш да опонираш само с друг етикет.

На пръв поглед се забелязва, че в тая тема Мемозина философката, Вяра непосредствената и слънчевата Латрево обсъждат Куид директната предавка.
Като прочета(отгоре отгоре) какво са писали ще се поизнеса кое как е.

vyara написа:

Мнемозина написа: И точно това е - не мога да кажа "толкова й е акълът", щото никак не й е малко акълът и има други качества, които много ценя.

Какви например?

Способност да се бори за каузи, неизтощима енергия в това отношение. Независимо от това колко са безнадеждни.
Способност да работи за другите, много и безкористно. Като таран е в това отношение.
Страхотна убедителност. Дори и когато говори/прави нещо погрешно според теб, не можеш да не признаеш, че е искрена докрай и че го вярва.

Но никога не знаеш в кой момент ще те прехвърли в черното и всичко това ще се обърне срещу теб. Ей така, без нищо да си направил.

vyara написа: Оооо, много малко неща, за съжаление. И много други, които просто се налага. Но... гледам да влагам по нещо хубаво от себе си в задълженията, да е полезно и за мен. Или поне те да не ми пречат и вредят. Но човек като си има едно наум и се наблюдава ако не постоянно, то чест-често, пак има надежда за подобрение.
Бе всеки си пада в собствения капан и няма кво да се оплаква никому. Аз понеже си знам, че и задълженията и удоволствията аз съм си ги избрала, гледам за в бъдеще да не правя фатални грешки.

а така! точно това е! според мен, когато осъзнаем, че задълженията могат да бъдат полезни, че и да ни носят удоволствие, тогава вече можем да си позволим или поне да се опитаме да ги подчиним и на разни наши си предпочитания и насоки.
аз такова конско четох вчера и на сина ми - нищо не пада от небето, за всяко нещо трябва да се потрудиш, защото живееш с други хора, те са ти необходими и ти си им необходим. и за да си позволиш лукса да следваш себе си, първо трябва яко да се потрудиш. за да можеш да реализираш инстинкта си, духа си, таланта си, първо трябва да си положиш основите, да правиш много неща, които не ти харесват, но в името на осъществяването на някаква идея по-късно.
така се опитвам да го мотивирам да учи, за да успее на изпитите тази година. вчера за цели 10 минути имаше ефект
затова и ми звучи изтъркано онази фраза... общо взето всеки мислещ човек приема задълженията, без да прави компромис със себе си, а просто като ги осъзнава и си действа и успява да открие и своето място под слънцето.

п.п. стана ми интересно, но трябва да бягам. ай лек ден на всички. и да ви пука за околните, за да ни е по-лесно на всички

Мнемозина написа:

vyara написа:

Мнемозина написа: Имаме нужда от неща, които да ни удържат в цялост, да. Но то не е същото. Можеш да имаш доста хора, свързани от сходни навици именно поради средата, в която живеят - но това не ги прави еднакви. Нито пък непроменими.

Но влияе ли средата? Определя ли битието съзнанието? Определя и още как! Бе трудно е да оцеляваш в някои обстоятелства. Но от някое умствено ниво нататък (или пък духовно, де да знам) е може би по-лесно, не знам, не съм го достигнала още.

Добре де, смени ракурса малко.
Средата винаги влияе, това е неизбежно.
Но и хората влияят върху средата. При това тези, които лепят етикети - особено много.

На неправилен етикет можеш да опонираш само с друг етикет.

Така е, спор няма. Но пак не разбирам какво толкова ти пука. Аз съм убедена, че много хора около мен имат различно мнение за моята персона. Не може да имат еднакви мнения. Сигурно много от тях са ме сложили и в някакви рамки. Аз самата често се изненадвам като поговоря с даден човек колко съм била заблудена по отношение на него. Значи аз правя същото с тях. Но това са грешки на растежа.
Позволи на другите да растат. Грешейки.

latrevw написа:и да ви пука за околните, за да ни е по-лесно на всички