3o4o.net

"А свободата?... Това е втората най-безсмислена дума, която има в речника! Никой никога не е бил свободен! Вашите философи са го казали, животът се движи от противоречията. Човек никога не може да се освободи от тях, остава вечен роб! Каква свобода!”
Г.Марков, в драмата "Комунисти".

Въпрос към успелите /ако има такива/: Какво се случва когато човек се освободи от вътрешните си противоречия, ако приемем, че те са движеща сила в живота? И защо да са движеща сила?

Свободата е вътрешно усещане
най-вече
и преди всичко.


Противоречията също!

Успели в какво?

Неф написа:Свободата е вътрешно усещане
най-вече
днес.


Противоречията също!

Успели в какво?

тук не става дума толкова за свободата, нея сме я чепкали вече.
По-скоро акцентът е върху противоречията и дали са движеща сила или пречат /на съответното ниво/. Ако е вярно, че те са движеща сила, какво се случва след като бъдат "неутрализирани"?

/хора, успели в преодоляването им/

windcolours написа:
Въпрос към успелите /ако има такива/: Какво се случва когато човек се освободи от вътрешните си противоречия?

И защо да няма такива?
Толкова ли е масово човек да не е наясно със себе си?:blink:
Или аз нещо не разбирам...

esti написа:

windcolours написа:
Въпрос към успелите /ако има такива/: Какво се случва когато човек се освободи от вътрешните си противоречия?

И защо да няма такива?
Толкова ли е масово човек да не е наясно със себе си?:blink:
Или аз нещо не разбирам...

Има, защо да няма.

Противоречията, както и успехът са временни състояния.
Едното следва другото и отново и отново.
Това е движението, това е животът.
Какво неясно има?!

Изниква противоречие, колебаеш се, мислиш, решаваш, избираш и действаш. След което, ако си избрал правилният път, успяваш. Ако ли не- пак. И отново.

Което съвсем не значи, че не си свободен.
Свободен си да избираш най-малкото.
Темата може да се разтегли в разни посоки.


Айде само да не го обръщаме на политика и комунизъм

esti написа:

windcolours написа:
Въпрос към успелите /ако има такива/: Какво се случва когато човек се освободи от вътрешните си противоречия?

И защо да няма такива?
Толкова ли е масово човек да не е наясно със себе си?:blink:
Или аз нещо не разбирам...

О, нямам идея дали е масово. Интересно ми е как в по-общ план противоречията са движеща сила, а в личен-спънка.

Неф написа:
Което съвсем не значи, че не си свободен.
Свободен си да избираш най-малкото.
Темата може да се разтегли в разни посоки.

Изобщо не става дума за свободата, просто го копирах целия цитат и ви обърнах внимание върху ролята на противоречията. А че свободата да избираш я има-така е. Тя ни и избавя от противоречията в крайна сметка.

windcolours написа:

Неф написа:
Което съвсем не значи, че не си свободен.
Свободен си да избираш най-малкото.
Темата може да се разтегли в разни посоки.

Изобщо не става дума за свободата, просто го копирах целия цитат и ви обърнах внимание върху ролята на противоречията. А че свободата да избираш я има-така е. Тя ни и избавя от противоречията в крайна сметка.

А, ти сама го каза!

Неф написа:

windcolours написа:

Неф написа:
Което съвсем не значи, че не си свободен.
Свободен си да избираш най-малкото.
Темата може да се разтегли в разни посоки.

Изобщо не става дума за свободата, просто го копирах целия цитат и ви обърнах внимание върху ролята на противоречията. А че свободата да избираш я има-така е. Тя ни и избавя от противоречията в крайна сметка.

А, ти сама го каза!

не става дума за това как да се освободим от тях. Ясно е това.
По-скоро изборите, които правим ни тласкат в някаква посока, не противоречията. Те ни спират на моменти.

windcolours написа:
О, нямам идея дали е масово. Интересно ми е как в по-общ план противоречията са движеща сила, а в личен-спънка.

Ами защото уточняваш "ако има такива", та си помислих, че са някаква рядкост.
Все още не съм сигурна за какво става дума.
Какви вътрешни противоречия имаш предвид?
Нещо от рода на то би ор нот то би?

esti написа:

windcolours написа:
О, нямам идея дали е масово. Интересно ми е как в по-общ план противоречията са движеща сила, а в личен-спънка.

Ами защото уточняваш "ако има такива", та си помислих, че са някаква рядкост.
Все още не съм сигурна за какво става дума.
Какви вътрешни противоречия имаш предвид?
Нещо от рода на то би ор нот то би?

аз самата не съм разсъждавала върху противоречията и може би затова не мога да формулирам прецизно въпроса.
ми...защо те да са движещата сила? Не са ли те кръстопътищата, а не превозното средство?

Офф..така е то, човек като рендосва картофи, все глупости му се въртят в главата. Крайно несъстоятелна тема, извинявам се:shy:

windcolours написа:
аз самата не съм разсъждавала върху противоречията и може би затова не мога да формулирам прецизно въпроса.
ми...защо те да са движещата сила? Не са ли те кръстопътищата, а не превозното средство?

Офф..така е то, човек като рендосва картофи, все глупости му се въртят в главата. Крайно несъстоятелна тема, извинявам се:shy:

Абе какво си се заизвинявала и ти....няма несъстоятелни мисли. Всички са полезни - дори и лошите. Вредното е от мярката, дозата и т.н.

Както и да е - по темата мога да кажа само, че обикновено лошото, трудното, нещастието.... се явява движеща сила.
Така сме устроени, че ако сме си доволни, щастливи, задоволени и сигурни няма да се напъваме да прокарваме пътища.
И си е нормално това.
Трудното, лошото, нещастието, омразата.....това може да бъде страшна сила.
Що се отнася до превозното средство, то това според мен е апатията и инерцията. Пускаш се и квот дойде...
На мен ми харесва.

че как без противоречия
макар че ше доде и техния край:lol:
поздравче
http://www.youtube.com/watch?v=NjJKV6fV ... re=related

Kent написа:че как без противоречия
макар че ше доде и техния край:lol:
поздравче
http://www.youtube.com/watch?v=NjJKV6fV ... re=related

добре, схванах- няма да мислим и говорим за дреболии - има и по-сериозни неща:lol:

Защо да не говорим, това е моята гледна точка просто:-)

живота е даден за да се живее добре или зле или някак си .
като почнат обаче да се сипят умности живота се усира.

windcolours написа:"А свободата?... Това е втората най-безсмислена дума, която има в речника! Никой никога не е бил свободен! Вашите философи са го казали, животът се движи от противоречията. Човек никога не може да се освободи от тях, остава вечен роб! Каква свобода!”
Г.Марков, в драмата "Комунисти".

Въпрос към успелите /ако има такива/: Какво се случва когато човек се освободи от вътрешните си противоречия, ако приемем, че те са движеща сила в живота? И защо да са движеща сила?

Ако за комплекси ства дума, бих искал и аз да го видя този, който се е освободил от тях и няма нито един. (Освен Ести, разбира се, но трябва да имаме предвид, че тя не е умна)

Но има и полезни вътрешни противоречия. Аз, например се стремя да се отърва от комплексите, като започвам да анализирам човекй, който изглежда че няма такъв. Ако правя като него може би ще стана такъв. Вятър и мъгла, разбира се. Ако правя като него няма да съм той ами ще съм подражател, но противоречие или не, помага ми да преодолея някой спек.

windcolours написа:"...
Какво се случва когато човек се освободи от вътрешните си противоречия, ако приемем, че те са движеща сила в живота? И защо да са движеща сила?

Става перде
или дебил
или нещо такова.
Предполагам, че, когато човек има вътрешни терзания, то той търси и решения за тях, а това от своя страна води до действия.

БоЕВ написа:

windcolours написа:"...
Какво се случва когато човек се освободи от вътрешните си противоречия, ако приемем, че те са движеща сила в живота? И защо да са движеща сила?

Става перде
или дебил
или нещо такова.
Предполагам, че, когато човек има вътрешни терзания, то той търси и решения за тях, а това от своя страна води до действия.

точно така,
противоречията сами по себе си не са действие, те дори са временен стопер;
но са трамплинът, подтикът към действие/движение.


Интересна връзка направи Грийна с комплексите, които не само повличат, но и оплитат в противоречия.

Неф написа:... комплексите...

Комплексите са страх, ужас, вцепенение, зацикляне
Те не могат да бъдат двигател

БоЕВ написа:

Неф написа:... комплексите...

Комплексите са страх, ужас, вцепенение, зацикляне
Те не могат да бъдат двигател

Постоянното им преодоляване е двигател.

Противоречията са нещо нормално, без тях бихме били... хм, двуизмерни, да кажем.

Мнемозина написа:...

Постоянното им преодоляване е двигател.

..

Преодоляват ги единици, а болшинството живеят и си умират с тях без да са направили нищо по въпроса. То и за това има толкова много книги, програми, системи и т.н. за справяне с комплексите и страховете.

Green Light написа:
Ако за комплекси ства дума, бих искал и аз да го видя този, който се е освободил от тях и няма нито един. (Освен Ести, разбира се, но трябва да имаме предвид, че тя не е умна)

Но има и полезни вътрешни противоречия. Аз, например се стремя да се отърва от комплексите, като започвам да анализирам човекй, който изглежда че няма такъв. Ако правя като него може би ще стана такъв. Вятър и мъгла, разбира се. Ако правя като него няма да съм той ами ще съм подражател, но противоречие или не, помага ми да преодолея някой спек.

Сега ме подсети как преди време само ти и аз се признахме за комплексари, помниш ли?
А забелязваш ли с годините, как някак почти от самосебе си всичко около нас се разчиства, освобождава, опростява и подрежда? Случва ли се и с теб това?
А усещаш ли как започваш да разбираш разни неща - като например, че всичкото това напъване хората да се правят на сложни личности и цял живот да се кланят до земята на де що намерят сложно и усукано, си е нищо повече от един най-обикновен комплекс за малоценност? И че нищо в тоя живот не е нито толкова сложно, нито толкова усукано, нито толкова загадъчно.
От комплекси си създаваме някакви паралелни светове, които след време задължително рухват и ни погребват живи.
Може да ни спаси само едно хубаво прочистване.

windcolours написа:
Въпрос към успелите /ако има такива/: Какво се случва когато човек се освободи от вътрешните си противоречия, ако приемем, че те са движеща сила в живота? И защо да са движеща сила?

Човек без вътрешни противоречия не е човек.
Най- трудно е да останеш сам със себе си.
Аз се научих да не го правя по мой си начин.
Играя шах, рисувам, лафя си с вас. Само и само да не съм сам...
А някой медитират, отдават се на различни учения, спортуват и т.н...

esti написа:
Сега ме подсети как преди време само ти и аз се признахме за комплексари, помниш ли?
А забелязваш ли с годините, как някак почти от самосебе си всичко около нас се разчиства, освобождава, опростява и подрежда? Случва ли се и с теб това?
А усещаш ли как започваш да разбираш разни неща - като например, че всичкото това напъване хората да се правят на сложни личности и цял живот да се кланят до земята на де що намерят сложно и усукано, си е нищо повече от един най-обикновен комплекс за малоценност? И че нищо в тоя живот не е нито толкова сложно, нито толкова усукано, нито толкова загадъчно.
От комплекси си създаваме някакви паралелни светове, които след време задължително рухват и ни погребват живи.
Може да ни спаси само едно хубаво прочистване.

Животът не е толкова прост, той е значително по-прост.

Ън написа:Само и само да не съм сам...

Човек не може да е сам. Никога. Човекът е част от всичко останало, негово продължение, негов двигател, негов резултат, връзка на другите с другите, на нещата с нещата, на другите с нещата, на себе си с нещата и изобщо той си е само частица от потока, от кръговрата, от цялата взаимосвързана еволюция... Не е сериозно човек да се взема толкова насериозно, че да си въобрази, че е сам. Но за да го разбере, трябва да спре да се страхува да остане "сам".

Ън написа: Най- трудно е да останеш сам със себе си.

Хм.. защо?
Аз никога не съм имала проблем с това.
Практикувам го редовно и с удоволствие.
А с годините и за все по-дълги периоди.

esti написа: Сега ме подсети как преди време само ти и аз се признахме за комплексари, помниш ли?
А забелязваш ли с годините, как някак почти от самосебе си всичко около нас се разчиства, освобождава, опростява и подрежда? Случва ли се и с теб това?
А усещаш ли как започваш да разбираш разни неща - като например, че всичкото това напъване хората да се правят на сложни личности и цял живот да се кланят до земята на де що намерят сложно и усукано, си е нищо повече от един най-обикновен комплекс за малоценност? И че нищо в тоя живот не е нито толкова сложно, нито толкова усукано, нито толкова загадъчно.
От комплекси си създаваме някакви паралелни светове, които след време задължително рухват и ни погребват живи.
Може да ни спаси само едно хубаво прочистване.

Забравил съм. Помня че съм писал за комплекса си от говорене пред аудитория, но съм забравил как се е развила тая тема.

Това което си написала попада на много благодатна почва при мене. Не съм поглеждал на нещата от тоя ъгъл, но май нямаш слабо място. Така си е. Всичко е много просто. И ясно. Всяко "противоречие" или въпрос е с ясен отговор, понякога неприятен, но ясен. Писах вече - може би Суперграмаданския свръхгалактически компютър на Дъглас Адамс е имал предвид възраст с тва 42.

П.П. Дали имам комплекс за малоценност? Сигурно имам, не го усещам така, но като нищо си го имам. Аз имам страхотен късмет с хората около мен. Имам колеги, по скоро партньори, които смятам за много голяма работа. И като етика, възпитание, професионализъм, хъс, работоспособност и като интелект също. И без да искам, или пък направо си го искам, но се надигам да ги стигам. Мислиш ли че тва е комплекс?

vyara написа: Животът не е толкова прост, той е значително по-прост.

Просто е да се усложнява, сложно е да се опростява....или нещо такова беше в една сигнатура.

Green Light написа:Мислиш ли че тва е комплекс?

Не знам, може и комплекс да е.
Но във всеки случай е от полезните и градивните.

Green Light написа: П.П. Дали имам комплекс за малоценност? Сигурно имам, не го усещам така, но като нищо си го имам. Аз имам страхотен късмет с хората около мен. Имам колеги, по скоро партньори, които смятам за много голяма работа. И като етика, възпитание, професионализъм, хъс, работоспособност и като интелект също. И без да искам, или пък направо си го искам, но се надигам да ги стигам. Мислиш ли че тва е комплекс?

Не ме питаш мен, извинявай, обаче понеже усетих благодатна почва... Забелязала съм, че понякога идеализираш тоз-оня. И защо е нужно да се сравняваш с когото и да било? Грешно е да слагаш някого над себе си или по-ниско от себе си. Не сме сравними. Сравними са някои отделни неща у нас. Затова не трябва да слагаме летвата и да се мерим, така мисля аз, можем само да си помагаме да растем.

esti написа:

Ън написа: Най- трудно е да останеш сам със себе си.

Хм.. защо?
Аз никога не съм имала проблем с това.
Практикувам го редовно и с удоволствие.
А с годините и за все по-дълги периоди.

Сори, май не съм те разбрала.
Бързам да пиша, като че ли ще ми избяга.
Пусти комплекси...

vyara написа:

Green Light написа: П.П. Дали имам комплекс за малоценност? Сигурно имам, не го усещам така, но като нищо си го имам. Аз имам страхотен късмет с хората около мен. Имам колеги, по скоро партньори, които смятам за много голяма работа. И като етика, възпитание, професионализъм, хъс, работоспособност и като интелект също. И без да искам, или пък направо си го искам, но се надигам да ги стигам. Мислиш ли че тва е комплекс?

Не ме питаш мен, извинявай, обаче понеже усетих благодатна почва... Забелязала съм, че понякога идеализираш тоз-оня. И защо е нужно да се сравняваш с когото и да било? Грешно е да слагаш някого над себе си или по-ниско от себе си. Не сме сравними. Сравними са някои отделни неща у нас. Затова не трябва да слагаме летвата и да се мерим, така мисля аз, можем само да си помагаме да растем.

Е да, ама казваш че са сравними отделни неща у нас. Като ги сравняваш тези неща и се слагаш нагоре или надолу, макар и само за тях.
Има ситуации в които виждам почтенност или упоритост, или интелигентност. После когато всичко се размине изглежда като че ли постъпката е била естествена, но аз обичам да си припомням как е постъпил дадения човек, тогава когато е било горещо.
Е как да не го идеализирам? Обратното би било подценяване и значи- грешка. Така мисля.

Green Light написа: Е да, ама казваш че са сравними отделни неща у нас. Като ги сравняваш тези неща и се слагаш нагоре или надолу, макар и само за тях.
Има ситуации в които виждам почтенност или упоритост, или интелигентност. После когато всичко се размине изглежда като че ли постъпката е била естествена, но аз обичам да си припомням как е постъпил дадения човек, тогава когато е било горещо.
Е как да не го идеализирам? Обратното би било подценяване и значи- грешка. Така мисля.

Ами и аз се възхищавам на отделни качества. Но това не е човекът. Хората се формират, хората са процес, не някаква цялост, не завършеност. Не си решил, не си постигнал нещото, то е достъпно за всеки. Много от нещата са изключително достъпни и възможни. Все едно да идеализирам някого за това, че е избрал едно или друго. Защо? Освен това някои неща са си за контекста, ти виждаш снимка на нещо си, не виждаш цялата картина никога, но бързаш да прехвърлиш това положително мнение върху цялата картина. Не е правилно. Достижимите неща не ни принадлежат. Все едно да добиеш тен понеже си седял на слънце. Седиш на слънце, черпиш от енергията му, но не ставаш никога слънце. Така е и с всичко, което черпиш. Ти си като един съд - решаваш да се изпълниш с това или онова, само изборът си е твой (а и дори това не е сигурно ). Защо да се ласкаеш от това?

БоЕВ написа:

Мнемозина написа:...

Постоянното им преодоляване е двигател.

..

Преодоляват ги единици, а болшинството живеят и си умират с тях без да са направили нищо по въпроса. То и за това има толкова много книги, програми, системи и т.н. за справяне с комплексите и страховете.

Е да де, ама според мен номерът не е да ги преодолееш съвсем, а да ги преодоляваш непрекъснато. И това си е част от движението.
Те ти сега противоречие.

vyara написа: Грешно е да слагаш някого над себе си или по-ниско от себе си. Не сме сравними. Сравними са някои отделни неща у нас. Затова не трябва да слагаме летвата и да се мерим, така мисля аз, можем само да си помагаме да растем.

Не винаги възхищението от някого е сравнение със себе си. Можеш да се възхищаваш и просто така.

Мнемозина написа:

vyara написа: Грешно е да слагаш някого над себе си или по-ниско от себе си. Не сме сравними. Сравними са някои отделни неща у нас. Затова не трябва да слагаме летвата и да се мерим, така мисля аз, можем само да си помагаме да растем.

Не винаги възхищението от някого е сравнение със себе си. Можеш да се възхищаваш и просто така.

Аз не съм казала подобно нещо. Ето пак твърдение, което няма нищо общо с моето, за което ти говорих оня ден. Все едно ми опонираш, пък всъщност не знам защо ми го казваш.

vyara написа:

Мнемозина написа:

vyara написа: Грешно е да слагаш някого над себе си или по-ниско от себе си. Не сме сравними. Сравними са някои отделни неща у нас. Затова не трябва да слагаме летвата и да се мерим, така мисля аз, можем само да си помагаме да растем.

Не винаги възхищението от някого е сравнение със себе си. Можеш да се възхищаваш и просто така.

Аз не съм казала подобно нещо. Ето пак твърдение, което няма нищо общо с моето, за което ти говорих оня ден. Все едно ми опонираш, пък всъщност не знам защо ми го казваш.

Защото му се караш за нещо, което той според мен не прави (прочети си цялото мнение, от което съм извадила цитата).

Освен това мисля, че човек все пак е цялост - това по следващото ти мнение.

Няма значение всъщност.

Мнемозина написа:

vyara написа:

Мнемозина написа:

vyara написа: Грешно е да слагаш някого над себе си или по-ниско от себе си. Не сме сравними. Сравними са някои отделни неща у нас. Затова не трябва да слагаме летвата и да се мерим, така мисля аз, можем само да си помагаме да растем.

Не винаги възхищението от някого е сравнение със себе си. Можеш да се възхищаваш и просто така.

Аз не съм казала подобно нещо. Ето пак твърдение, което няма нищо общо с моето, за което ти говорих оня ден. Все едно ми опонираш, пък всъщност не знам защо ми го казваш.

Защото му се караш за нещо, което той според мен не прави (прочети си цялото мнение, от което съм извадила цитата).

Освен това мисля, че човек все пак е цялост - това по следващото ти мнение.

Няма значение всъщност.

Не се карам, а задавам въпрос. Ти чети.

vyara написа: Не се карам, а задавам въпрос. Ти чети.

Не съм искала толкова много да те засегна. Мислех, че просто си говорим.

Как беше в детската градина - извинявай, мило другарче, повече никога няма да правя така.