3o4o.net

Преди няколко дена в една книга ми попадна следния въпрос: "Кое е най-хубавото нещо, на което са ви научили родителите ви?"

Хм...
в моя случай - покрай баща си свикнах да ходя по палатки, да скитам из планините, да не пропускам да наблюдавам звездите в ясна нощ. Той отдавна е престанал да се занимава с някои от тези неща. Но щафетата е предадена!:-)

да жадно чета
научи ме моят баща
и гледам, след мене детето
и то е оплетено, клето

Преди 20 години щях да кажа "нищо", сега по-скоро бих казал "всичко", а истината може би ще разбера след години, когато децата ми отговорят на този въпрос...

да мълча като нямам ко да кажа

Gaspode написа:Преди 20 години щях да кажа "нищо", сега по-скоро бих казал "всичко", а истината може би ще разбера след години, когато децата ми отговорят на този въпрос...

Ей тук ще се подпиша.
Всъщност ме научиха на нещата, на които човек се учи сам. Нищо - и всичко.

1

windcolours написа:Преди няколко дена в една книга ми попадна следния въпрос: "Кое е най-хубавото нещо, на което са ви научили родителите ви?"

две неща. да се оглеждам и в двете посоки като пресичам улицата и че съм прекрасна, неповторима и безценна. не мога да реша, кое е по-хубаво или по-важно...

двете са едно, защото
ти оглеждаш улицата,
а тя окото

Remmivs написа:двете са едно, защото
ти оглеждаш улицата,
а тя окото

мъдър, та мъдър!

Мнемозина написа: Всъщност ме научиха на нещата, на които човек се учи сам.

Нещо такова и аз, ама по-лошо.

Remmivs написа:двете са едно, защото
ти оглеждаш улицата,
а тя окото

Бе направо улица от очи,
които гледат от долу нагоре.
Ужаст какой то! :lol:

vyara написа:

Мнемозина написа: Всъщност ме научиха на нещата, на които човек се учи сам.

Нещо такова и аз, ама по-лошо.

... но онова за хавлията го научих от Адамс.

не улица цяла очи
а улицата дето мълчи
защото премного лъчи
се сбират в едно и личи
как лъч си небесен и ти

Remmivs написа:да жадно чета
научи ме моят баща
и гледам, след мене детето
и то е оплетено, клето

а кой те научи да пишеш?

не зная
и май че това
е дарба от рая
една
или пък от ада
което
едно е и същото
дето

Gaspode написа:Преди 20 години щях да кажа "нищо", сега по-скоро бих казал "всичко", а истината може би ще разбера след години, когато децата ми отговорят на този въпрос...

като се замислих по този въпрос реших, че оценявайки с днешна дата техните постъпки, те са ми показали как НЕ трябва да постъпвам. Тъжно, но пък все е някакъв ориентир

Kent написа:да мълча като нямам ко да кажа

да нямате някаква роднинска връзка с баща ми?:lol:
само дето аз не внимавах в час, когато този урок ми беше преподаван:shy:

Мнемозина написа:

Gaspode написа:Преди 20 години щях да кажа "нищо", сега по-скоро бих казал "всичко", а истината може би ще разбера след години, когато децата ми отговорят на този въпрос...

Ей тук ще се подпиша.
Всъщност ме научиха на нещата, на които човек се учи сам. Нищо - и всичко.

еййй...това се казва мъдър човек- да приеме урока от родителите си вместо да си чупи сам главата:lol:

bead_ написа: .. и че съм прекрасна, неповторима и безценна.

били са честни с теб:bigsmile:

vyara написа:

Мнемозина написа: Всъщност ме научиха на нещата, на които човек се учи сам.

Нещо такова и аз, ама по-лошо.

windcolours написа:

bead_ написа: .. и че съм прекрасна, неповторима и безценна.

били са честни с теб:bigsmile:

нищо подобно. просто не можеха да си представят, че прекрасни, неповторими и безценни хора като тях ще пръкнат нещо различно... трябваше ми време да разбера, че и моите собствени деца са най-умните, хубавите, добрите, смелите, достойните и единствените по същата причина. генетична обремененост - нема мърдане!

bead_ написа:

windcolours написа:

bead_ написа: .. и че съм прекрасна, неповторима и безценна.

били са честни с теб:bigsmile:

нищо подобно. просто не можеха да си представят, че прекрасни, неповторими и безценни хора като тях ще пръкнат нещо различно... трябваше ми време да разбера, че и моите собствени деца са най-умните, хубавите, добрите, смелите, достойните и единствените по същата причина. генетична обремененост - нема мърдане!

ПП останала съм с впечатлението, че имаш само една дъщеря:blink:

windcolours написа:
ПП останала съм с впечатлението, че имаш само една дъщеря:blink:

и само един син

windcolours написа:

vyara написа:

Мнемозина написа: Всъщност ме научиха на нещата, на които човек се учи сам.

Нещо такова и аз, ама по-лошо.

Еми..., когато не е благодарение, а въпреки.

vyara написа:

windcolours написа:

vyara написа:

Мнемозина написа: Всъщност ме научиха на нещата, на които човек се учи сам.

Нещо такова и аз, ама по-лошо.

Еми..., когато не е благодарение, а въпреки.

това е и моят случай, с тази разлика, че тепърва се уча да постъпвам различно от тях.

Че морето е до колене, живота е лесен и ще се забавлявам страхотно. Мисля че е това.

windcolours написа:Преди няколко дена в една книга ми попадна следния въпрос: "Кое е най-хубавото нещо, на което са ви научили родителите ви?"

Хм...
в моя случай - покрай баща си свикнах да ходя по палатки, да скитам из планините, да не пропускам да наблюдавам звездите в ясна нощ. Той отдавна е престанал да се занимава с някои от тези неща. Но щафетата е предадена!:-)

Че всяка болка има край.

Ън написа:

windcolours написа:Преди няколко дена в една книга ми попадна следния въпрос: "Кое е най-хубавото нещо, на което са ви научили родителите ви?"

Хм...
в моя случай - покрай баща си свикнах да ходя по палатки, да скитам из планините, да не пропускам да наблюдавам звездите в ясна нощ. Той отдавна е престанал да се занимава с някои от тези неща. Но щафетата е предадена!:-)

Че всяка болка има край.

това кога го разбра?

odonata /hope/ написа:

Ън написа:

windcolours написа:Преди няколко дена в една книга ми попадна следния въпрос: "Кое е най-хубавото нещо, на което са ви научили родителите ви?"

Хм...
в моя случай - покрай баща си свикнах да ходя по палатки, да скитам из планините, да не пропускам да наблюдавам звездите в ясна нощ. Той отдавна е престанал да се занимава с някои от тези неща. Но щафетата е предадена!:-)

Че всяка болка има край.

това кога го разбра?

5-6 годишен?!:roll:
После продължих да си уча урока. До 27

Няма най-хубаво,
всичко, на което ме е научил и щом съм го научила, значи е хубаво. Зависи от възрастта и кога кое ми е нужно от това наученото.

Тук само благородни неща споменавате,
аз пък да изредя:
научи ме да ловя риба, да играя белот и табла,
да разпъвам палатка, да се наслаждавам на природата без страх,
да вдигам гирички и да клякам- това бяха наказанията му

научи ме да бъда това, което съм
и още ме учи.
Да ми е жив и здрав!
Само това искам вече от него- да е здрав!
Може пък и аз нещо да го науча, а може и да съм го научила. Да взема да го питам тоя въпрос, че ми стана интересно какво ли ще отговори.


п.п. И да се шегувам той ме научи;
имам неговото чувство за хумор.

Неф написа: да вдигам гирички и да клякам- това бяха наказанията му

моят ме наказваше със задачи по математика...не че станах по-добър математик от това
освен това ме караше насила да излизам и социализирам с връстниците си, защото бях доста саможива

windcolours написа:

Неф написа: да вдигам гирички и да клякам- това бяха наказанията му

моят ме наказваше със задачи по математика...не че станах по-добър математик от това
освен това ме караше насила да излизам и социализирам с връстниците си, защото бях доста саможива

баща ми беше строг, държеше на вечерен час, изпитваше ме до 6 клас. Тогава го упреквах и дори ме беше страх,
после му благодарих за всичко, но наум.

Замислих се за най-хубавото наистина, най-ценното, много са,
може би най-вече това да съм мъжко момиче,
бях на татко момчето,
научи ме да отстоявам позициите си,
да се боря, да не се страхувам от никого и от нищо,
да се справям сама.
Благодаря му за всичко това.

Да умея да откривам себе си.
Понякога, дори напук на тях :)

itcome написа:Да умея да откривам себе си.
Понякога, дори напук на тях :)

Е какво значи това, бе образ?

Ако е да кажа какъв човек съм, то значи тва е безнадежно загубено за мен. Изобщо не знам.

itcome написа:Да умея да откривам себе си.
Понякога, дори напук на тях :)

и да готвиш смилянски боб

Green Light написа:

itcome написа:Да умея да откривам себе си.
Понякога, дори напук на тях :)

Е какво значи това, бе образ?

Ако е да кажа какъв човек съм, то значи тва е безнадежно загубено за мен. Изобщо не знам.

Ми караха ме да опитвам какво ли не - свирки, пияна, компове, книги и так дале... и не ме тормозеха да бъдат на всяка цена... Обръщаха внимание на тези, които са ми интересни и засилваха интереса ми към тях. Дечко си е някакъв, не можеш да го накараш да е физик ако иска да е балерина. Можеш да му помогнеш да се открие.

Още да разяснявам ли?

itcome написа: Ми караха ме да опитвам какво ли не - свирки, пияна, компове, книги и так дале... и не ме тормозеха да бъдат на всяка цена... Обръщаха внимание на тези, които са ми интересни и засилваха интереса ми към тях. Дечко си е някакъв, не можеш да го накараш да е физик ако иска да е балерина. Можеш да му помогнеш да се открие.

Още да разяснявам ли?

Не, разбрах. Това с нетормозенето ми направи впечатление. Готино и браво, късметлия си.

Аз не мога да се сдържа. И съответно едва ли помагам в тая част.

windcolours написа: еййй...това се казва мъдър човек- да приеме урока от родителите си вместо да си чупи сам главата:lol:

Едното никак не изключва другото. Въпрос на осмисляне е това, което казах горе - след Гаспод.

Всичко това което съм
го дължа на улицата.

БоЕВ написа:Всичко това което съм
го дължа на улицата.

Оооо, аз пък на баща ми дължа много!
Разбита психика, съсипани нерви... Абе, много му дължа...