3o4o.net

съученик или състудент след години е емоция, да.

Обаче трижди по-голяма емоция е да срещнеш учител.
При това - учител, при когото не си успял да довършиш предмета, защото се е пенсионирал още тогава.

Беше най-строгата и стегната учителка на света. Не от тези, дето после ги канят на годишнините след завършването.
Дистанция, дистанция и пак дистанция, дисциплина до дупка и никакъв флирт с учениците. Да ни бъде интересно и забавно ли? Я, моля, първо се научете да мислите и ако обичате - да знаете това, което трябва да знаете!
За разлика от другите ни демократични учители тя много държеше да я посрещаме в час на крака, поздравяваше ни със "Здравейте, ученици" и трябваше да отговорим дружно "Здравейте, другарко...". Обаче това ни най-малко не приличаше на тогавашната военизирана идиотщина, при нея го възприемах като събиране на вниманието за това, което имахме да правим в часа - и уважение към предмета. А предметът беше важен.

Не можеше нито за миг да си отклониш вниманието, мозъчето ти трябваше да щрака безупречно и на секундата. И никакво усещане за насилие върху теб - просто работиш и ти става все по-лесно. Така се работи, толкоз.

И край тая жена днес щастливи се скупчихме две-три нейни ученички от различни поколения и си се радвахме, и си говорихме - не, не като приятелки. По друг начин, но много живо и човешки.

Жизнена, достолепна и с все така пъргав ум е - а е учила навремето и баща ми, светла му памет.
Една от тези, заради които ученето значеше нещо повече от учене.
Да е жива и здрава, много й се радвам...

"Джо Блек"
из киносалоните или безплатните сървъри

Мнемозина написа:Жизнена, достолепна и с все така пъргав ум е - а е учила навремето и баща ми, светла му памет.

остаряла е красиво


спомних си разказа ти за съседката, която хранила котките...
мили думи

блонди написа:"Джо Блек"
из киносалоните или безплатните сървъри

Ти пък какво разбираш изобщо от Джо Блек?

Не беше ли Джон?
Или пък беше Уокър?

holi_day написа:

Мнемозина написа:Жизнена, достолепна и с все така пъргав ум е - а е учила навремето и баща ми, светла му памет.

остаряла е красиво


спомних си разказа ти за съседката, която хранила котките...
мили думи

Аха, и за нея се сетих.
Красиво - да, ама не за това ми беше думата.
Просто едно време ми изглеждаше абсолютна сухарка, не помня да сме се смяли в неин час например.

А сега беше различно, но и за това не ми беше думата - видях по нов начин тогавашните си усещания.
Абе много приятно преживяване.

много хубаво си я описала
и преди и сега такива учители са рядкост

когато ученикът е готов...

който си е сухар
си е до край
а ако не я беше срещнала

във варна ли си

Мнемозина написа:съученик или състудент след години е емоция, да.

Обаче трижди по-голяма емоция е да срещнеш учител.
При това - учител, при когото не си успял да довършиш предмета, защото се е пенсионирал още тогава.

Беше най-строгата и стегната учителка на света. Не от тези, дето после ги канят на годишнините след завършването.
Дистанция, дистанция и пак дистанция, дисциплина до дупка и никакъв флирт с учениците. Да ни бъде интересно и забавно ли? Я, моля, първо се научете да мислите и ако обичате - да знаете това, което трябва да знаете!
За разлика от другите ни демократични учители тя много държеше да я посрещаме в час на крака, поздравяваше ни със "Здравейте, ученици" и трябваше да отговорим дружно "Здравейте, другарко...". Обаче това ни най-малко не приличаше на тогавашната военизирана идиотщина, при нея го възприемах като събиране на вниманието за това, което имахме да правим в часа - и уважение към предмета. А предметът беше важен.

Не можеше нито за миг да си отклониш вниманието, мозъчето ти трябваше да щрака безупречно и на секундата. И никакво усещане за насилие върху теб - просто работиш и ти става все по-лесно. Така се работи, толкоз.

И край тая жена днес щастливи се скупчихме две-три нейни ученички от различни поколения и си се радвахме, и си говорихме - не, не като приятелки. По друг начин, но много живо и човешки.

Жизнена, достолепна и с все така пъргав ум е - а е учила навремето и баща ми, светла му памет.
Една от тези, заради които ученето значеше нещо повече от учене.
Да е жива и здрава, много й се радвам...

Имам доста любими учители. Но май скъсяването на дистанцията е това което помня от тях. Не съм, изглежда, способен да оценя ползата от формализирането.
Но не че не те разбрах. Хубавата емоция си е хубава емоция.
От среща с учител, аз имам по- скоро такава с обратен знак.

shshtt написа:много хубаво си я описала
и преди и сега такива учители са рядкост

А, едва ли съм успяла, никой не може да бъде побран в няколко изречения... Но благодаря!

Remmivs написа:когато ученикът е готов...

Хм.
Не знам дали съм била готова тогава. Но сега съм готова да разбера тогавашното.

jazz написа:който си е сухар
си е до край
а ако не я беше срещнала

Е да, ама.
Това, че когато учениците (за възрастова група говоря) възприемат някого като сухар, не значи, че той наистина е такъв.

snowprincess написа:във варна ли си

Не ме бий!
Не съм...

Мнемозина написа:

snowprincess написа:във варна ли си

Не ме бий!
Не съм...

На варненци съм им хванал цаката. Много са лесни. Начи като имаш време всичко си е ток, ядене пиене и т.н., нали. Готиното е като нямаш време да се усмихнеш. И тръгваш нали изчезваш, пак си закъснял, развалил си домашните планове и даже не може в къщи да се прибереш че те чакат вече в София и на излизане от Варна им звънкаш. Аз най- обичам да звънна на Латрево. Тва и тва викам, бях тука, там и там работех, там и там, спах, там и там вечерях. залеза тва, корабите онова, времето чудно беше, ма нямах време та да ти звънна(Нещо да съм излъгал? Не съм). И я усещам как се изнервя все повече и повече и ми се ядосва и на мен и на софиянци и на целия свят въобще и продължавам още малко, и спра. И си викам айде приятна, риш, вечер, Уишес.
Ами само на мен ли, таковата..

Green Light написа: На варненци съм им хванал цаката. Много са лесни. Начи като имаш време всичко си е ток, ядене пиене и т.н., нали. Готиното е като нямаш време да се усмихнеш. И тръгваш нали изчезваш, пак си закъснял, развалил си домашните планове и даже не може в къщи да се прибереш че те чакат вече в София и на излизане от Варна им звънкаш. Аз най- обичам да звънна на Латрево. Тва и тва викам, бях тука, там и там работех, там и там, спах, там и там вечерях. залеза тва, корабите онова, времето чудно беше, ма нямах време та да ти звънна(Нещо да съм излъгал? Не съм). И я усещам как се изнервя все повече и повече и ми се ядосва и на мен и на софиянци и на целия свят въобще и продължавам още малко, и спра. И си викам айде приятна, риш, вечер, Уишес.
Ами само на мен ли, таковата..

:lol::lol::lol::lol:

Кой ви събра тука, бе, шемети ниедни...

П.П. Остави залеза, другия път пробвай с изгрева - да видиш тогава какво ще стане. Ама гледай поне към Девня да си вече.

не ми се пуска друга тема
ще копирам нещо от голямата ми принцеса, написа го снощи за сестра си (заданието беше - спомени от роднини, които са учили там)
не го цитирайте, ще го изтрия по някое време

Любимото време, прекарано в училище, бяха последните ми дни в края на 7-ми клас. Тогава всички само мълчаха и се споглеждаха. Сигурно наум си казваха „Толкова години заедно и изведнъж се разделяме. Това ли е краят на един задружен клас? Толкова спомени ще бъдат разпилени и забравени, заменени от нови, които също ще отбележат една нова страница в живота ни.”
Дните прекарани в училище бяха невероятни. Спомените бяха толкова много, но опитам ли се да ги възстановя всъщност не са като за цяло едно детство. Всеки един момент беше важен. Всяка една караница от страна на учителите е била заслужена. Всяко ненаписано домашно е било грешка от моя страна. Съзнанието ми изключва някои моменти, които със сигурност също са били от значение. Сега те бледнеят някъде назад.
Искам да покажа, че това училище ми даде много. Толкова много, колкото да ме тласне да продължа напред с желание и упоритост, както досега.

Мнемозина написа: Джо Блек?

кой ме споменава?

блонди написа:

Мнемозина написа: Джо Блек?

кой ме споменава?

Блонди Джони Блек


п.п. Днес видях "руси маслини"

snowprincess написа:
Искам да покажа, че това училище ми даде много. Толкова много, колкото да ме тласне да продължа напред с желание и упоритост, както досега.

да прочетеш нещо такова от детето си, сигурно е ужасно вълнуващо. аз на нейната възраст все още не бях усетила училището така.


хубаво нещо е училището, децата живеят свой независим живот там, влязат ли, вече никога няма да са малката ръчичка, която винаги е в твоята ръка и те кара да чувстваш една сигурност, сякаш детето се грижи за теб, а не ти за него.

Green Light написа:
На варненци съм им хванал цаката. Много са лесни.

така ли???? а аз гледам да ти вляза в положението и да не се сърдя

да не говорим, че все ми обещаваш разни неща, за по вечерно време, и все не ги изпълняваш, ще чакам още малко и се преориентирам към по-близкостоящи, да знаеш

п.п. голям зевзек бе

latrevw написа:
...


хубаво...

Сноу помоли да не се вкарват цитати!:-)

БоЕВ написа:

latrevw написа: хубаво...

Сноу помоли да не се вкарват цитати!:-)

само заради имената ще го изтрия утре
в цитата, който Лат е споменала няма

latrevw написа:

Green Light написа:
На варненци съм им хванал цаката. Много са лесни.

така ли???? а аз гледам да ти вляза в положението и да не се сърдя

да не говорим, че все ми обещаваш разни неща, за по вечерно време, и все не ги изпълняваш, ще чакам още малко и се преориентирам към по-близкостоящи, да знаеш

п.п. голям зевзек бе

на вас поне ви се обажда да каже здрасти и чао
а аз какво ли наказание да му измисля - трябва да е бавно и мъчително

Мнемозина написа:

snowprincess написа:във варна ли си

Не ме бий!
Не съм...

хм, в кристалната си топка виждам, че в скоро време имаш път насам, мисли му ако не се обадиш

latrevw написа:сякаш детето се грижи за теб, а не ти за него.

аха, малка е още, а се чувства много голяма и можеща всичко

snowprincess написа: Съзнанието ми изключва някои моменти....

Личи си, че има майка психолог това дете.:lol:
Да ти е жива и здрава!

Преди време се притеснявах...дори страхувах от момента в който ще се сдобия с тийн, но оказа се, че е адски забавно да се живее с пубери.
Преди няколко дни:
- Мамо, ти може би не знаеш, но аз съм мноо сантиментален тип.

esti написа:

snowprincess написа: Съзнанието ми изключва някои моменти....

Личи си, че има майка психолог това дете.:lol:
Да ти е жива и здрава!

Преди време се притеснявах...дори страхувах от момента в който ще се сдобия с тийн, но оказа се, че е адски забавно да се живее с пубери.
Преди няколко дни:
- Мамо, ти може би не знаеш, но аз съм мноо сантиментален тип.

понякога се пробва да чете книгите и учебниците ми, но още и е рано, няма натрупан личен опит
тия деца да не учат нещо свързано със сантименталност
преди няколко дни мойта ме питаше какво означава, а също и кауза
много е забавно, когато не ти късат нервите

snowprincess написа:не ми се пуска друга тема
ще копирам нещо от голямата ми принцеса, написа го снощи за сестра си (заданието беше - спомени от роднини, които са учили там)
не го цитирайте, ще го изтрия по някое време

...

Прочетох го цялото - много е хубаво, браво на детето.
Ами просто е сменила училището и затова е успяла да ги види по по-такъв начин. Дистанцията е важно нещо, тя също е узряване някакво.

Кристалната ти топка не познава засега.
А нещо за твой път насам да казва? Щото и аз мога да бия, от друга страна погледнато...

блонди написа:

Мнемозина написа: Джо Блек?

кой ме споменава?

О... :lol::lol:

Добре, ясно, разбрах, че разбираш.

Мнемозина написа: Добре, ясно, разбрах, че разбираш.

ми ко да направя кат са ме филмирали

Неф написа: п.п. Днес видях "руси маслини"

а аз се натъквам непрекъснато на "руси"

esti написа:

snowprincess написа: Съзнанието ми изключва някои моменти....

Личи си, че има майка психолог това дете.:lol:
Да ти е жива и здрава!

Преди време се притеснявах...дори страхувах от момента в който ще се сдобия с тийн, но оказа се, че е адски забавно да се живее с пубери.
Преди няколко дни:
- Мамо, ти може би не знаеш, но аз съм мноо сантиментален тип.

Бързо виж какво чете и грубо му го вземи.

snowprincess написа: понякога се пробва да чете книгите и учебниците ми, но още и е рано, няма натрупан личен опит
тия деца да не учат нещо свързано със сантименталност
преди няколко дни мойта ме питаше какво означава, а също и кауза
много е забавно, когато не ти късат нервите

Да, и аз имам съмнения, че е от у-ще, защото периодично ми излиза с реплики от рода на:
- Ти си авторитарен родител. - това в случаите, когато го юркам за нещо.
Или:
- Най-трудното за един родител е да приеме, че детето му вече е пораснало, а той е остарял. - а това е, когато се опитвам да му давам акъл.

Абе, купон отвсякъде.
Големи усти голямо чудо....

Green Light написа:
Бързо виж какво чете и грубо му го вземи.

Ако разбере, че ме съветваш грубо да му отнема учебниците със сигурност ще ми каже:
- Мамо, искам да живея у Грийн.

блонди написа:

Мнемозина написа: Добре, ясно, разбрах, че разбираш.

ми ко да направя кат са ме филмирали

Второто име на тоя клуб е "скромност".

Мнемозина написа:
Второто име на тоя клуб е "скромност".

второ, но не и по важност