3o4o.net

Влезнах да пусна тема за малките победи, но Житената Питка ме разсея.
Сега ще си спомня какво исках да кажа.
За победите и степенуването по важност.
Тезата ми беше, че малките, незначителни победи са по-важни за щастливия живот от големите, кардинални.
Защо?
Ами защото само малките зависят от теб, а големите са късмет, случайността е определяща при тях.

Днес се преборих с касетофона във фитнеса, успях да разбера как се превърта напред и си пуснах музиката която исках.
Преди това се научих да си записвам диск.
Още по-преди това опитах фитнес уреди.
Прочетох 3 книги на хартия.
Мога да се представя на английски.
И днес не запалих цигара.

но
не знам дали ще успея да науча как не ям за удоволствие
пука ми за външния вид, но не особено много
нещата които имам не са застрашени
а нещата които нямам не е сигурно че искам да имам
или че бих могла и 50 кг да съм

т.е.

Мога да живея добре и без да работя.
Мога да живея добре и без децата да са при мен.
Мога да живея добре и без да съм влюбена.

Тези малки победи ме карат да вярвам, че мога да бъда щастлива.
Животът е низ от изненади, надявам се приятни.

shshtt написа:Влезнах да пусна тема за малките победи, но Житената Питка ме разсея.
Сега ще си спомня какво исках да кажа.
За победите и степенуването по важност.
Тезата ми беше, че малките, незначителни победи са по-важни за щастливия живот от големите, кардинални.
Защо?
Ами защото само малките зависят от теб, а големите са късмет, случайността е определяща при тях.

Днес се преборих с касетофона във фитнеса, успях да разбера как се превърта напред и си пуснах музиката която исках.
Преди това се научих да си записвам диск.
Още по-преди това опитах фитнес уреди.
Прочетох 3 книги на хартия.
Мога да се представя на английски.
И днес не запалих цигара.

но
не знам дали ще успея да науча как не ям за удоволствие
пука ми за външния вид, но не особено много
нещата които имам не са застрашени
а нещата които нямам не е сигурно че искам да имам
или че бих могла и 50 кг да съм

т.е.

Мога да живея добре и без да работя.
Мога да живея добре и без децата да са при мен.
Мога да живея добре и без да съм влюбена.

Тези малки победи ме карат да вярвам, че мога да бъда щастлива.
Животът е низ от изненади, надявам се приятни.

Права си за нещата, но онова за яденето не ми хареса. Яденето малко хора го разбират. Храната трябва да се обича и усеща, но трябва да е правилната храна. Т.е. храненето освен всичко друго може да е и удоволствие, осъзнато. Казвам ти го от личен опит, аз съм 52 кг. Ще ти пусна нещо, което не знам дали ще прочетеш, но аз лично смятам, че всекиму би било от полза.
http://www.jivdom.info/forum/index.php?showtopic=1169

принципно погледнато пораженията ни учат на повече от победите
и ерго са по-ценни и по-важни
а щастието се състои в това да нямаш избор, това вече го слушахме

победи
загуби
няма значение
или се учиш
или не

така е
но това е на друга плоскост вече

да не кажа маса
маса ли казах
я, наздраве

малките неща може и да са важни
но ако се втренчим в тях
се губи пейзажа
мноооооооооооооого ми е рано за наздраве

Малките неща ще се наместят сами, ако големите ги има.
Без големите победи, все ще е празно.
А с тях- пълно, малките за колорит...

http://www.jivdom.info/forum/index.php?showtopic=1169

хм, ще го опитам това, защото с диети не ми се получава - много съм лакома
а и няма диета с алкохол на корем, т.е. която бих се навила да спазвам стриктно
а това с дъвченото неминуемо е свързано и с времето и колишчеството
не съм сигурна че си спомням точно, но в училище май е ставало дума, че 20 минути е границата за задоволяване на глада, т.е. 20 мин. се отделят стомашни сокове при хранене
де да знам де, ама е интересно да пробвам

п.п. тенкс за линка

Remmivs написа:принципно погледнато пораженията ни учат на повече от победите
и ерго са по-ценни и по-важни
а щастието се състои в това да нямаш избор, това вече го слушахме

тва за пораженията е омразно ми клише:mad:
но вярно
защото живота си е поражение по начало и това е естественото състояние на човека
и затуй победите са по-важни

п.п. у водите на избора нема да се давя сега:winkw:

jazz написа:малките неща може и да са важни
но ако се втренчим в тях
се губи пейзажа
мноооооооооооооого ми е рано за наздраве

ха! губел се пейзажа:lol:
ама ти си много смел!
вярваш ли, че видяното ще ти хареса?
нали истина няма, има само твоя истина
тогава каквото решиш това виждаш

Ън написа:Малките неща ще се наместят сами, ако големите ги има.
Без големите победи, все ще е празно.
А с тях- пълно, малките за колорит...

така е, божа работа

vyara написа:... всекиму би било от полза.
http://www.jivdom.info/forum/index.php?showtopic=1169

Не е важно храната да е прана, а да е драна.

shshtt написа:Влезнах да пусна тема за малките победи, но Житената Питка ме разсея.
Сега ще си спомня какво исках да кажа.
За победите и степенуването по важност.
Тезата ми беше, че малките, незначителни победи са по-важни за щастливия живот от големите, кардинални.
Защо?
Ами защото само малките зависят от теб, а големите са късмет, случайността е определяща при тях.

Днес се преборих с касетофона във фитнеса, успях да разбера как се превърта напред и си пуснах музиката която исках.
Преди това се научих да си записвам диск.
Още по-преди това опитах фитнес уреди.
Прочетох 3 книги на хартия.
Мога да се представя на английски.
И днес не запалих цигара.

но
не знам дали ще успея да науча как не ям за удоволствие
пука ми за външния вид, но не особено много
нещата които имам не са застрашени
а нещата които нямам не е сигурно че искам да имам
или че бих могла и 50 кг да съм

т.е.

Мога да живея добре и без да работя.
Мога да живея добре и без децата да са при мен.
Мога да живея добре и без да съм влюбена.

Тези малки победи ме карат да вярвам, че мога да бъда щастлива.
Животът е низ от изненади, надявам се приятни.

Всяка победа е важна - няма малки, няма големи. Всяка!:-)

БоЕВ написа:

vyara написа:... всекиму би било от полза.
http://www.jivdom.info/forum/index.php?showtopic=1169

Не е важно храната да е прана, а да е драна.

Къш, бе, саботажен елемент такъв, къш!

Само да добавя още да се набляга на жива храна - плодове, зеленчуци, ориз, а не на трупове и разни ферментирали храни. Йогите дъвчат, докато извлекат всичката сладост от храната, т.е. докато престане да се усеща вкус. Така се яде по-малко и се усвоява повече. Останалото - като вид и количество храна натоварва излишно мощностите. Но който както си реши - ваши са си телата..., Боев!

Не го слушайте Боев, 120 кила е все пак!

shshtt написа:ха! губел се пейзажа:lol:
ама ти си много смел!
вярваш ли, че видяното ще ти хареса?
нали истина няма, има само твоя истина
тогава каквото решиш това виждаш

и какво предлагаш
само защото нещо си може и да не ми хареса
да си чопля ноктите само

jazz написа:

shshtt написа:ха! губел се пейзажа:lol:
ама ти си много смел!
вярваш ли, че видяното ще ти хареса?
нали истина няма, има само твоя истина
тогава каквото решиш това виждаш

и какво предлагаш
само защото нещо си може и да не ми хареса
да си чопля ноктите само

не, само казвам, че да си чоплиш ноктите и да се опитваш да видиш истината за себе си отстрани е едно и също
което по те кефи това

п.п. усетих се че малко абстрактно тако го дадох
ако вярваш че нещо можеш да промениш - прави го
но и да бездействаш навярно ефекта ще е същия

shshtt написа:Влезнах да пусна тема за малките победи, но Житената Питка ме разсея.
Сега ще си спомня какво исках да кажа.
За победите и степенуването по важност.
Тезата ми беше, че малките, незначителни победи са по-важни за щастливия живот от големите, кардинални.
Защо?
Ами защото само малките зависят от теб, а големите са късмет, случайността е определяща при тях.

Понякога съм си мислила, че най-важното за щастливия живот е да не ти трябват победи. Което не е вярно, разбира се, трябва да има движение и това, което приемаме като победа е част от него.

И е толкова трудно да разбереш коя победа е голяма и коя - малка...

Понякога съм си мислила, че най-важното за щастливия живот е да не ти трябват победи. Което не е вярно, разбира се, трябва да има движение и това, което приемаме като победа е част от него.

И е толкова трудно да разбереш коя победа е голяма и коя - малка...[/quote]

защо да е трудно?
големите победи са видни и за другите от твойта черга, а малките са интимни и само за теб

Не е важно храната да е прана, а да е драна.[/quote]

това и мойто верую и си ми личи де

shshtt написа: [/color]
защо да е трудно?
големите победи са видни и за другите от твойта черга, а малките са интимни и само за теб

Ами защото видимостта също не е критерий, зависи за теб кое е по-важно. Как се отразява на следващото...
Но и аз по принцип никога нямам усещане за голяма победа. Щом съм успяла да преодолея нещо, значи то не е било толкова трудно.
Та така.

Някои победи са нищожни за едни,
но велики за други.

Твоите са си твои, победи са си ти!
Няма малки и големи.
Може да ти изглеждат малки, но като се споят и ще оформят голяма такава.
Следва самочувствието и удовлетворението!


Интересни са твоите shshtt.
Няко и за някого съмсем не звучат победоносно,
но ти си знаеш какво са ти коствали. Затова са ти победи!

Напред и нагоре!
Дерзай!

vyara написа:
Не го слушайте Боев, 120 кила е все пак!

Ми кво, две Верки и зайде.

Опитваш се да ми кажеш че, трябва да цопам памук в буркана с шекер и да го млеща докато е сладък, а сетне да го изплюя та да си не товара стомаха.
Да си чула/чела някъде, че всеки регион си има "кухня", подправки и билки които действат ефикасно само на местното население.
Баси, на сичките тия мъки се подлагат йогите та да могат постигнат възрастта която достига всеки средностатистически пастир в родопите да речем.

Пържолка алангле, протеинец за наще географски ширини само.

shshtt написа:
това и мойто верую и си ми личи де

Няма да си мъчим душите и да си разваляме фигурите с някакви диети пък сега!:lol:

БоЕВ написа:
Пържолка алангле, протеинец за наще географски ширини само.

Аланглето е от други дължини обаче.
Не е патриотично това от твоя страна, възмутена съм.

Мнемозина написа:

БоЕВ написа:
Пържолка алангле, протеинец за наще географски ширини само.

Аланглето е от други дължини обаче.
Не е патриотично това от твоя страна, възмутена съм.

Пипнах те!
Ти ли си вторият скрит?:lol:
"Алангле-то" е от както свят светува => е наше!:blum:

БоЕВ написа:

Мнемозина написа:

БоЕВ написа:
Пържолка алангле, протеинец за наще географски ширини само.

Аланглето е от други дължини обаче.
Не е патриотично това от твоя страна, възмутена съм.

Пипнах те!
Ти ли си вторият скрит?:lol:
"Алангле-то" е от както свят светува => е наше!:blum:

Не съм аз, нещо си се объркал.

И що е алангле тогава?
Не, не, вън! Отродителство, ренегатство и регенератство е това! Само препеченичко, моля...

След като изразих благородния си гняв, родолюбиво отивам да спя.

shshtt написа: хм, ще го опитам това, защото с диети не ми се получава - много съм лакома
а и няма диета с алкохол на корем, т.е. която бих се навила да спазвам стриктно

да бе, нема.. алкохол на корем яко
даже не се и дъФче
можеш и с лъжичка да си го кусаш
и най-балансираната храна- шишчета!
мръФки с лук/зеленчуци
нъл ме видиш кФа съм фиданка

Мнемозина написа: Аланглето е от други дължини обаче.

с добър санитарен контрол..
иначе добра пържола е наистина само жокната набързо на силен огин,
не станала на "кокспържола по радомирски"
ма де па жени от камина/барбекю, огън и мръвки да разбират..

това в психологията се нарича задействане на компенсаторни защити - преувеличаваш значението на постигнатото, за да намалиш неудовлетвореността от нещата, които не си успял да постигнеш
има една формула
щастливия живот, удовлетвореността = успехите, победите (малки или големи) / амбицията, желанието да постигнеш дадени неща

за голяма амбиция трябва голям успех, за малка и малките победи са достатъчни
но и двамата ще бъдат еднакво щастливи

ако харесваш това, което имаш, което си постигнал във всеки един момент, ще се чувстваш щастлив
иначе може да гониш михаля цял живот и никога да не намериш това, което търсиш

а такова хранене се нарича емоционално


Ето някои от по-чести предпоставки за емоционалното преяждане:

1.Скука: Скуката често води до безпокойство и най-лесният начин за преодоляване на това за повечето хора е да се яде. Проблемът с яденето от скука е, че ние често не успяваме да осъзнаем колко много сме яли.

2.Самотата: Често хората, които се чувстват самотни, са склонни да удавят мъката си с храна. Някои храни са в състояние да ни накарат да се чувстваме по-щастливи, но само за кратко време.

3.Стрес: Стресът е може би най-честата причина за склонност към преяждане. Стресът изпраща на нашето тяло нещо като буря от ниско самочувствие и страх. Отново храната е източник на комфорт за много от нас.

4.Умора: Умора не е емоция, но ние често се обръщаме към храни, за да ни държи будни, особено ако имаме краен срок за работа или училище и просто не можем да отидем да спим. Храните може да служат като временен източник на енергия, но тя не лекува умората в дългосрочен план.

5.Нуждата от любов и комфорт: Тъгата и самотата карат хората, които са склонни да се ориентират към храна, да намерят утеха в нея.

7.Чувство за болка: Някои хора се обръщат към храната, когато някой каже, или не нещо, което им причинява болка. Тревогите и емоциите могат да предизвикат желанието за ядене. Много хора ядат, защото са тъжни или стресирани.

8.Навика: Много хора са открили, че преяждането обикновено се появява на специални места и време, например през нощта, когато сме вкъщи и да гледаме телевизия.


мисля, че не казвам нещо, което не знаеш

мисля, че не казвам нещо, което не знаеш

да, но е готино да видиш нещата така формулирани и подредени и да си помислиш върху тях
днес ще опитам номера с дъвченето
и на месото ще наблегна

Remmivs написа:принципно погледнато пораженията ни учат на повече от победите
и ерго са по-ценни и по-важни
а щастието се състои в това да нямаш избор, това вече го слушахме

В такъв случай предпочитам да уча по-бавно, на по-малки порции и все от победи.
Не става, за съжаление, но...

vyara написа:...
Само да добавя още да се набляга на жива храна...

Живи животни не ям.

snowprincess написа:това в психологията се нарича задействане на компенсаторни защити - преувеличаваш значението на постигнатото, за да намалиш неудовлетвореността от нещата, които не си успял да постигнеш
има една формула
щастливия живот, удовлетвореността = успехите, победите (малки или големи) / амбицията, желанието да постигнеш дадени неща

а, дали е така? както се пее в една песен?
имам въпрос - дали човек, който е приел себе си, в мир е с това кой е, какъв е, при какви условия и къде живее, именно при постигането на това започва да побеждава, в смисъл започват да му се случват нещата така както иска, или това са тези т.нар. компесаторни защити. Или пък обратното, резултати започва да постига този, който вечно е в борба с едно или друго, никога не е доволен, иска да постигне някаква цел, която към момента изглежда непостижима? това последното казват било двигателя. мен обаче ме смущава. може би е въпрос на натура все пак. всеки постига нещата по своя си начин вероятно. въпросът ми е породен от една приятелка, която от известно време е толкова неудовлетворена и бясна, че според мен се саморазрушава.

п.п. месо трябва да се яде колкото може по-малко и по-рядко. Вяра, благодаря за статията, страхотна, изтеглих си цялата книжка, дано да я прочета скоро.

Победите са това което ни дърпа напред. Загубите ни натискат назад. Винаги съм мислел че най- добрата гаранция за успех е успеха.
Победите са ни ужасно нужни, не зная, може би дори до толкова, че без тях е невъзможно да се живее.

Защо "без да работиш"? Тая стихосбирка кой ще я пише?

И не слушайте Латрево за месото! Тя е от Варна.

Green Light написа:
И не слушайте Латрево за месото! Тя е от Варна.

с теб искам да се обзаложим, аз минавам на твоята диета, ти минаваш на моята (по-точно на тази, която ми се ще да ми стане начин на живот) за две седмици, не повече
и после пак ще си говорим

аз не изключвам напълно месото, но нека е максимално рядко. човек, който две седмици е само на плодове и зеленчуци, може и супички и маджички такива производни, чувства тялото си по уникален начин. освен това се наспиваш пълноценно и по-бързо, главата ти е свежа и си пълен с енергия. а след една пържола веднага ти се доспива. Боев говори по-горе за дълголетниците в Родопите и е прав донякъде. Само дето тези хора за това са дълголетници, защото ядат месо по празници, далеч са от полуфабрикатите, ядат био храни, а не плащат като нас скъпите опаковки на храни, които уж били чисти.
повече от веднъж седмично месо е вредно според мен. месото пък, което ядем ние е пълно с всевъзможни гадости. ако имаш баба на село може би е малко по-друго

latrevw написа:

Green Light написа:
И не слушайте Латрево за месото! Тя е от Варна.

с теб искам да се обзаложим, аз минавам на твоята диета, ти минаваш на моята (по-точно на тази, която ми се ще да ми стане начин на живот) за две седмици, не повече
и после пак ще си говорим

аз не изключвам напълно месото, но нека е максимално рядко. човек, който две седмици е само на плодове и зеленчуци, може и супички и маджички такива производни, чувства тялото си по уникален начин. освен това се наспиваш пълноценно и по-бързо, главата ти е свежа и си пълен с енергия. а след една пържола веднага ти се доспива. Боев говори по-горе за дълголетниците в Родопите и е прав донякъде. Само дето тези хора за това са дълголетници, защото ядат месо по празници, далеч са от полуфабрикатите, ядат био храни, а не плащат като нас скъпите опаковки на храни, които уж били чисти.
повече от веднъж седмично месо е вредно според мен. месото пък, което ядем ние е пълно с всевъзможни гадости. ако имаш баба на село може би е малко по-друго

Така е, това се научава само ако го изпробваш, от говорене и четене полза само няма.

shshtt написа: Тезата ми беше, че малките, незначителни победи са по-важни за щастливия живот от големите, кардинални.
Защо?
Ами защото само малките зависят от теб, а големите са късмет, случайността е определяща при тях.

Няма значение, дали нещо което те прави щастлива е плод на случайност или твое лично дело.
Ендорфините са си ендорфини независимо, какво ще ги стимулира.
Ако щастието е реално т.е. има реално производство на ендорфини, значи човек е щастлив.
Лошото е, че в днешно време е много....модерно ли как да го кажа...хората да четат разни глупави книжки, които да ги "учат" на щастие и успешен живот, а в основата си са просто едни печатници на пари, които казват на хората "позирайте (това е по-известно под "усмихвайте се") имитирайте щастие и самочувствие, внушавайте си, че маската и лъжата пред околните и пред самите вас всъщност е истинското щастие. Доверете ни се, повярвайте...купете си....
Та така.
Но май се отплеснах.
Поздравления за цигарите.
Аз след около десетина дни ще направя 4 месеца без цигари.
Още чакам да усетя разликата от преди и сега....

само да спомена

бир* съм 2 години йога и пълен вегетарианец - не ядях не само месо, но и риба, че даже и яйца
нямаше особена разлика със сега
само дето бях доста по-слаб физически

това с 20 минути дъвчене докато се извлече всичко е ок
но вкусът престава да се усеща далеч преди това
и не защото го няма, а защото мозъкът филтрира монотонни дразнители, за да има възможност да регистрира нови, различни от фона
т.е. като си плюете дъвката щото вече е безвкусна, примерно, тя все още о поти толкова ароматна колкото и в началото
истината е в мярката
а за всеки тя е различна
всичко е в квантовото поле на съзнанието
което определя квантовото поле на битието
така е то
наздраве

PS
* бил исках да кажа, ма явно е от тъмното столично дето дръннах на обяд
с една свинска пържола и катък
и гъбки

Мнемозина написа:

И що е алангле тогава?
Не, не, вън! Отродителство, ренегатство и регенератство е това! Само препеченичко, моля...

След като изразих благородния си гняв, родолюбиво отивам да спя.

брей как ме нахока - хулиганка!:lol:

Виж ся, Мнемо, аз пържолата смятам да я ям, а не да си говоря с нея, така че, чий е изразът "алангле" хич биля не ме и интересува.

дъвката е като старо гадже
веднъж изплюта
вкусът никога не е същия