3o4o.net

вчера разбрахме, че мъжът (40г.) от семейството, от което купихме къщата починал от инфаркт
и си говорим колко познати и приятели си заминаха млади
а моят мъж ми каза, че ако умре преди мен искал в карлово да го погреба
първото, което изпитах е гняв - как може да ми говори за собствената си смърт, после ми стана смешно, че иска да ме чанчи, да разкарвам труп през половината страна, а чак накрая мъчно, че така и не се е почувствал добре във варна
все още имам топка в стомаха си от бурята от чувства, които предизвика разговорът ни
пускам темата, за да ми олекне

Вчера и аз се запрях да пусна една тема, щото ми се видя гадна - чакай да използвам тая.

Получавам по скайпа от дъщеря ми - съответно получено от нейна приятелка - следното нещо:

"Изпрати това на 20 приятели. Ако не го изпратиш, майка ти ще умре след 365 дни. Обичам те, мамо!"

На всякакъв спам мислех, че съм обръгнала, обаче това искрено ме разсмя. Какви ли човешки необходимости задоволяват тия писма, дето трябва да се препращат насам-натам?

Иначе - когато мисли за смъртта си, човек май мисли за детството си.

уф, наистина гадна тема
понякога се будя нощем да слушам мъжа ми диша ли
ужасно се страхувам да не му стане нещо, а той редовно се майтапи на тази тема
като че ли е сигурно че ще го надживея
парализирам се от страх и много ме е яд на такива приказки

е какво те разсмя? горкото детенце

сноу, всеки го влече към родното място, това не значи, че не се чувства добре тук.
ти ако живееше в друг град, дали не би искала накрая да те върнат във Варна?
а иначе е ужасно шокиращо, че се случва наши връстници да си отиват. много е трудно и неизбежно навежда на такива мисли, дали аз не съм следващия, как бих искал да се случи и т.н. ужасни неща.
аз се товаря ужасно, когато майка ми вземе да ми обяснява какво да сме направели на погребението й, с какво да я облечем и т.н.
и на нас ни си е случвал подобен разговор, отвратително е, да, дано не си се налага да го изживеем наистина.
не се ядосвай, а просто го обичай и му спретни примерно някоя изненадка, нещо приятно за него

latrevw написа:сноу, всеки го влече към родното място, това не значи, че не се чувства добре тук.
ти ако живееше в друг град, дали не би искала накрая да те върнат във Варна?
а иначе е ужасно шокиращо, че се случва наши връстници да си отиват. много е трудно и неизбежно навежда на такива мисли, дали аз не съм следващия, как бих искал да се случи и т.н. ужасни неща.
аз се товаря ужасно, когато майка ми вземе да ми обяснява какво да сме направели на погребението й, с какво да я облечем и т.н.
и на нас ни си е случвал подобен разговор, отвратително е, да, дано не си се налага да го изживеем наистина.
не се ядосвай, а просто го обичай и му спретни примерно някоя изненадка, нещо приятно за него

Честно казано хич биля не ме интересува кво ще ме правят "накрая". Аз съм казал, че искам да ме горят и разхвърлят. Прекалено много обичамроднините си, та да ги карам да поддържат "местото за последна почивка" в някакъв опрятен вид. Или пък да се чустват неудобно, ако не им остава време да отидат и да оплевят тревата от същото туй място. Или пък хората да шушукат нещо за това как "не намира време на гроба му да отиде, пък...". Това с гробовете не го разбирам, честна дума. Който се сеща за мен, ще се сеща независимо къде е. А който не му пука за мен няма да му пука дори и да е на гроба ми, да кади тамян и да ми полива винце, примерно.
А темата си има няколко страни. Едната, разбира се, е тъжната истина, че хора на наш`те години си отиват. Кой от болест, кой от бабаитлък, но си отиват. Тъжно. От друга страна, никой не знае колко ще живее. И може би не трябва да отлага всички тези дребни (или) едри удоволствия за в бъдеще. И не трябва да се страхува да поема рискове. Една рашън муви песен по темата се сещам - нещо в сми, че има само миг между миналото и бъдещето, и имено той се нарича "живот"... и съответно, че рискуваш и се гордееш само с един миг...
Ей такива неща.

Иначе това за изненадата го подкрепям с 3 ръце

ПП. Ето за таз песничка говорех...

http://www.youtube.com/watch?v=wrxWacMOZJ0

Bibamus, moriendum est!

Gaspode написа:Аз съм казал, че искам да ме горят и разхвърлят. Прекалено много обичамроднините си, та да ги карам да поддържат "местото за последна почивка" в някакъв опрятен вид. Или пък да се чустват неудобно, ако не им остава време да отидат и да оплевят тревата от същото туй място. Или пък хората да шушукат нещо за това как "не намира време на гроба му да отиде, пък...". Това с гробовете не го разбирам, честна дума. Който се сеща за мен, ще се сеща независимо къде е. А който не му пука за мен няма да му пука дори и да е на гроба ми, да кади тамян и да ми полива винце, примерно.

точно това е и моето мнение! подпис с 3 ръце

shshtt написа:е какво те разсмя? горкото детенце

Ами, първо, защото трябва да се разпрати на приятели.

Второ, защото аз стреснато й писах "Нали знаеш, че това са глупости", а тя веднага отговори - "Да, освен последното".

Gaspode написа: Честно казано хич биля не ме интересува кво ще ме правят "накрая". Аз съм казал, че искам да ме горят и разхвърлят. Прекалено много обичамроднините си, та да ги карам да поддържат "местото за последна почивка" в някакъв опрятен вид. Или пък да се чустват неудобно, ако не им остава време да отидат и да оплевят тревата от същото туй място. Или пък хората да шушукат нещо за това как "не намира време на гроба му да отиде, пък...". Това с гробовете не го разбирам, честна дума. Който се сеща за мен, ще се сеща независимо къде е. А който не му пука за мен няма да му пука дори и да е на гроба ми, да кади тамян и да ми полива винце, примерно.
А темата си има няколко страни. Едната, разбира се, е тъжната истина, че хора на наш`те години си отиват. Кой от болест, кой от бабаитлък, но си отиват. Тъжно. От друга страна, никой не знае колко ще живее. И може би не трябва да отлага всички тези дребни (или) едри удоволствия за в бъдеще. И не трябва да се страхува да поема рискове. Една рашън муви песен по темата се сещам - нещо в сми, че има само миг между миналото и бъдещето, и имено той се нарича "живот"... и съответно, че рискуваш и се гордееш само с един миг...
Ей такива неща.

Иначе това за изненадата го подкрепям с 3 ръце

ПП. Ето за таз песничка говорех...

Съгласна съм с това за гробовете. Лично аз отдавна съм дала инструкции за кремация и място, където искам да ми пръснат прахоляка /Но ХЕИ не позволява такива своеволия/. Има някаква неразбираема за мен суета да искаш гроб, добре поддържан и редовно посещаван от близките ти. Сякаш ще продължа да живея не в спомените им, а под земята! Ха!


Тенкс за песента, чудна е

мда и аз съм за кремацията
а темата не е гадна, всъщност
а хубава

Свекър ми го държат в една кутия в хола в къщата на свекървата.
Прахът му.
Защото гробищата са много опасно място.
В родината му пък се плаща наем за гроб, а ние не сме там, за да уреждаме нещата.

Преди казвах, че искам да ме разпръснат из Рила. Сега само искам да не създавам грижи.
Впрочем ако надживея родителите си и мъжа си, няма на кого да създавам подобни грижи.
Не знам какво става с хората, които няма кой да ги погребе/изгори.

Stranniche написа:Преди казвах, че искам да ме разпръснат из Рила. Сега само искам да не създавам грижи.

аз също! От години съм си заплюла вр. Орловец. Може пък да се срещнем при някой повей на вятъра /това май беше гадно?:roll:/

Stranniche написа:Не знам какво става с хората, които няма кой да ги погребе/изгори.

тогава вече не им пука. Самотата е страшна преди да умреш.

windcolours написа: аз също! От години съм си заплюла вр. Орловец. Може пък да се срещнем при някой повей на вятъра /това май беше гадно?:roll:/

Защо да е гадно? Такъв е законът на природата.
Единственият сигурен начин да не умре човек, е да не се роди.

Темата не е гадна. Това еживотът - едни умират, други се раждат. Не ме е стах от смъртта, а от това да ме заровят после. Казала съм, че искам да ме кремират, да излязат с лодката в морето и да разпръснат праха ми там. Ама мъжът ми ми каза, че много съм искала - в Бургас нямало крематориум.

Stranniche написа:

windcolours написа: аз също! От години съм си заплюла вр. Орловец. Може пък да се срещнем при някой повей на вятъра /това май беше гадно?:roll:/

Защо да е гадно? Такъв е законът на природата.
Единственият сигурен начин да не умре човек, е да не се роди.

не бях сигурна как ще го приемеш:-)

на мен пък ми е все едно - каквото решат това да правят

windcolours написа:

Stranniche написа:Не знам какво става с хората, които няма кой да ги погребе/изгори.

тогава вече не им пука. Самотата е страшна преди да умреш.

Когато за първи път влязох в дисекционна зала, по масите лежаха много трупове, но ме шокира не гледката, а фактът, че повечето тела бяха на хора, които в края на живота си никого не са имали.

Тогава нямах и 20 години и това ме потресе. Сега избягвам да мисля по въпроса.

windcolours написа:не бях сигурна как ще го приемеш:-)

Даже ми звучи романтично.

Мнемозина написа:
"Изпрати това на 20 приятели. Ако не го изпратиш, майка ти ще умре след 365 дни. Обичам те, мамо!"

На всякакъв спам мислех, че съм обръгнала, обаче това искрено ме разсмя. Какви ли човешки необходимости задоволяват тия писма, дето трябва да се препращат насам-натам?

Иначе - когато мисли за смъртта си, човек май мисли за детството си.

и аз недоумявам за чий се разпращат тези спам-съобщения. Аз не ги препращам, де. С риск да умре някой близък или да получа лоша вест.

Не разбирам последното изречение в поста ти. Каква е връзката смърт-детство. Понеже аз, когато мисля за края, никога не ми минава през съзнанието спомен от детството.

windcolours написа:
и аз недоумявам за чий се разпращат тези спам-съобщения. Аз не ги препращам, де. С риск да умре някой близък или да получа лоша вест.

Не разбирам последното изречение в поста ти. Каква е връзката смърт-детство. Понеже аз, когато мисля за края, никога не ми минава през съзнанието спомен от детството.

Ами не знам точно. Мисълта за смъртта предизвиква желание за сигурност и защитеност, каквито обикновено сме имали в детството си. Вероятно е такава връзката. Като "прибиране", завръщане...

snowprincess написа: пускам темата, за да ми олекне

и олекна ли ти?

Gaspode написа: Аз съм казал, че искам да ме горят и разхвърлят.

то и аз така, ама...
откак гледах част от документален филм за http://www.sofiacrematorium.com/catalogue.php
нещо...
хммм
никакво умиране
това е

Ами това не значи, че не се чувства добре във Варна. Изобщо не значи.

Иначе темата може да е неприятна, но според мен всеки трябва да я проведе, защото смъртта не пита и идва и на 40, и по-рано, а ако си имал някакво желание като жив - добре е да го кажеш докато си така и с всичкия си. Аз гледам някои възрасни хора около мен вече и забравят основни неща и мозъкът им не е същия, като преди 10-15 години. Та - по-хубаво е да се говори, когато още го можем. Аз лично не виждам нищо лошо в това.

И отново - това, че иска да е погребан в Карлово не означава, че не му е добре във Варна. Разбери го и го запомни.

Говорете и все в един момент ще сте по-добре. ХОрата стават зле, когато зациклят в собствени мисли, а не говорят с партньора си, за да чуят той какво и как мисли.

snowprincess написа:вчера разбрахме, че мъжът (40г.) от семейството, от което купихме къщата починал от инфаркт
и си говорим колко познати и приятели си заминаха млади
а моят мъж ми каза, че ако умре преди мен искал в карлово да го погреба
първото, което изпитах е гняв - как може да ми говори за собствената си смърт, после ми стана смешно, че иска да ме чанчи, да разкарвам труп през половината страна, а чак накрая мъчно, че така и не се е почувствал добре във варна
все още имам топка в стомаха си от бурята от чувства, които предизвика разговорът ни
пускам темата, за да ми олекне

сър Айвънхоу написа:

snowprincess написа: пускам темата, за да ми олекне

и олекна ли ти?

по принцип има една приказка, че споделена болка е половин болка. И до голяма степен е така.

ELBI написа:

сър Айвънхоу написа:

snowprincess написа: пускам темата, за да ми олекне

и олекна ли ти?

по принцип има една приказка, че споделена болка е половин болка. И до голяма степен е така.

по принцип въпросът беше отправен към друг...

сър Айвънхоу написа:

ELBI написа:

сър Айвънхоу написа:

snowprincess написа: пускам темата, за да ми олекне

и олекна ли ти?

по принцип има една приказка, че споделена болка е половин болка. И до голяма степен е така.

по принцип въпросът беше отправен към друг...

олекна ми
за да се справи човек с някоя емоция трябва да я изкара от себе си и да я погледне отстрани
беше луда работа - ту ме избиваше на скандал, ту плаках, ту в мислите ми се завърташе някой комедиен филм и ми беше смешно (гледах - път с предимство, там разкарваха праха на един умрял и дори го изпиха като кафе)
не се знае кой първи, кой втори ще си замине
може аз да си поискам да ме кремира и заведе на всички места, дето съм искала и не съм успяла да отида, да види как е с желанията

snowprincess написа:
може аз да си поискам да ме кремира и заведе на всички места, дето съм искала и не съм успяла да отида, да види как е с желанията

несъпоставими са желанията ви по въпроса:lol:

поради това - сбъдни желанията си докато си жива... както беше във филма Ритни камбаната с финес :)

snowprincess написа:

сър Айвънхоу написа:

ELBI написа:

сър Айвънхоу написа:

snowprincess написа: пускам темата, за да ми олекне

и олекна ли ти?

по принцип има една приказка, че споделена болка е половин болка. И до голяма степен е така.

по принцип въпросът беше отправен към друг...

олекна ми
за да се справи човек с някоя емоция трябва да я изкара от себе си и да я погледне отстрани
беше луда работа - ту ме избиваше на скандал, ту плаках, ту в мислите ми се завърташе някой комедиен филм и ми беше смешно (гледах - път с предимство, там разкарваха праха на един умрял и дори го изпиха като кафе)
не се знае кой първи, кой втори ще си замине
може аз да си поискам да ме кремира и заведе на всички места, дето съм искала и не съм успяла да отида, да види как е с желанията

snowprincess написа: ...
може аз да си поискам да ме кремира и заведе на всички места, дето съм искала и не съм успяла да отида, да види как е с желанията

Ама си объркала последователността. Според мене.

Green Light написа:

snowprincess написа: ...
може аз да си поискам да ме кремира и заведе на всички места, дето съм искала и не съм успяла да отида, да види как е с желанията

Ама си объркала последователността. Според мене.

желанието ми е леко в стил - заяждам се (ако бях измислила по-трудно, него щях да напиша)
но пък ти завиждам, че живееш с мисълта, че ще посетиш всички места, които искаш, през живота си

сър Айвънхоу написа:

snowprincess написа: пускам темата, за да ми олекне

и олекна ли ти?

излъгах, още ми тежи, но поне разбрах защо реагирах така

snowprincess написа: желанието ми е леко в стил - заяждам се (ако бях измислила по-трудно, него щях да напиша)
но пък ти завиждам, че живееш с мисълта, че ще посетиш всички места, които искаш, през живота си

Ако аз бях ти и идеята беше чанч, бих сменила кремацията с балсамиране.
И после вече идва списъчето с местата, нали.

Сноу бе, аз ли да те уча на такива неща?

snowprincess написа:...
желанието ми е леко в стил - заяждам се (ако бях измислила по-трудно, него щях да напиша)

Въображението ми рисува достолепен старец с бял летен костюм и панамена шапка. Качва се на красив криузен кораб и дълго се взира в махащи от брега мулатки на фона на палми и огромния тъмночервен диск на залязващото слънце. След това взима от каютата продълговата кутийка. И с ехидна усмивка, която странно контрастира на бавното му като ритуал движение, пуска вътре картичка на Борнео.

snowprincess написа:

сър Айвънхоу написа:

snowprincess написа: пускам темата, за да ми олекне

и олекна ли ти?

излъгах, още ми тежи, но поне разбрах защо реагирах така

Green Light написа:

snowprincess написа:...
желанието ми е леко в стил - заяждам се (ако бях измислила по-трудно, него щях да напиша)

Въображението ми рисува достолепен старец с бял летен костюм и панамена шапка. Качва се на красив криузен кораб и дълго се взира в махащи от брега мулатки на фона палми и огромния тъмночервен диск на залязващото слънце. След това взима от каютата продълговата кутийка и с ехидна усмивка която странно контрастира на бавното му като ритуал движение, пуска вътре картичка на Борнео.

Green Light написа:

snowprincess написа:...
желанието ми е леко в стил - заяждам се (ако бях измислила по-трудно, него щях да напиша)

Въображението ми рисува достолепен старец с бял летен костюм и панамена шапка. Качва се на красив криузен кораб и дълго се взира в махащи от брега мулатки на фона палми и огромния тъмночервен диск на залязващото слънце. След това взима от каютата продълговата кутийка и с ехидна усмивка която странно контрастира на бавното му като ритуал движение, пуска вътре картичка на Борнео.

:rotfl24::rotfl24:

Всеки в даден момент се замисля над тези неща. Какво значение има дали ще ни заровят или кремират.Да ме помнят, да си спомнят, да ме тачат и почитат, кому е необходимо, просто един си отива, за да дойде друг, може би по-добър и...дано да е така, само тогава нищо не е напразно.

snowprincess написа:вчера разбрахме, че мъжът (40г.) от семейството, от което купихме къщата починал от инфаркт
и си говорим колко познати и приятели си заминаха млади
а моят мъж ми каза, че ако умре преди мен искал в карлово да го погреба
първото, което изпитах е гняв - как може да ми говори за собствената си смърт, после ми стана смешно, че иска да ме чанчи, да разкарвам труп през половината страна, а чак накрая мъчно, че така и не се е почувствал добре във варна
все още имам топка в стомаха си от бурята от чувства, които предизвика разговорът ни
пускам темата, за да ми олекне

Всегда лучше сгореть, чем сгнить!

Мнемозина написа:

windcolours написа:
и аз недоумявам за чий се разпращат тези спам-съобщения. Аз не ги препращам, де. С риск да умре някой близък или да получа лоша вест.

Не разбирам последното изречение в поста ти. Каква е връзката смърт-детство. Понеже аз, когато мисля за края, никога не ми минава през съзнанието спомен от детството.

Ами не знам точно. Мисълта за смъртта предизвиква желание за сигурност и защитеност, каквито обикновено сме имали в детството си. Вероятно е такава връзката. Като "прибиране", завръщане...

аз като бях дете тогава мислех много за смъртта и най-вече се страхувах от нея...сега май пак се страхувам, но понеже гледам да не мисля, а и не ми остава време си мисля, че съм го преодоляла...или по-скоро съм свикнала с него...като със страха от тъмното...на моите години знам, че е малко вероятно да се появят призраци от тъмното