Втора сцена, второ действие
...
Влиза, пеейки, Стефано, с бутилка в ръка.
СТЕФАНО
„Морето дойде ми до гуша,
желая да умра на суша!…“
Не, тази нататък е мръсна; не подхожда за погребение. Карай, в това ми е утехата!
Пие.
„За шкипера, боцмана, юнга и мен
са всички женички букет —
ний любим и Меги, и Мол, и Мадлен,
и мразим единствено Кет!
Защото подуши ли дъх на матрос,
тя «Махай се!» вика, набърчила нос;
защото желае таз дърта брантия,
шивач да я чеше, където сърби я!
А щом е такава — момчета, към кея!
Шивачите нека тропосват я нея!“
И тази е мръсна, но в това ми е утехата!
Пие.
...
Наздраве, дружина!
