3o4o.net

един човечец помогнал на друг в едно благородно дело (става въпрос за учене). Както ми каза - не бил търсил ни благодарност, ни признателност, ни нищо, но като случайно научил от трето лице, че другия се бил веч изучил ... малко му станало чудно как така поне един телефон, смс или думичка на фейсбука (примерно де) не обелил. И двамата бяхме на мнение, че добрите дела и благородните се правят без да се очаква благодарност, но се зачудихме как ли ей така съвсем нищичко не го гложди хубавеца? Изобщо не говорим за връщане на финансиите някой ден, за подаръци или подобно, но пък даже една думичка да не спомене - беше странно. Разказахме си за други подобни случаи, но за щастие не намерихме огромен брой подобни. Което говори, че все пак повечето хора са читави и имат усет за сторено-добро. Или пък не случайно е измислена поговорката "Не съм ти сторил чак такова добро, че да ми правиш такова зло" (макар че в случая никакво зло не е сторено - това е явно за съвсем други случаи поговорка, но се убедих, че и тя не е измислена случайно).

Такива ми ти работи.

ELBI написа:един човечец помогнал на друг в едно благородно дело (става въпрос за учене). Както ми каза - не бил търсил ни благодарност, ни признателност, ни нищо, но като случайно научил от трето лице, че другия се бил веч изучил ... малко му станало чудно как така поне един телефон, смс или думичка на фейсбука (примерно де) не обелил. И двамата бяхме на мнение, че добрите дела и благородните се правят без да се очаква благодарност, но се зачудихме как ли ей така съвсем нищичко не го гложди хубавеца? Изобщо не говорим за връщане на финансиите някой ден, за подаръци или подобно, но пък даже една думичка да не спомене - беше странно. Разказахме си за други подобни случаи, но за щастие не намерихме огромен брой подобни. Което говори, че все пак повечето хора са читави и имат усет за сторено-добро. Или пък не случайно е измислена поговорката "Не съм ти сторил чак такова добро, че да ми правиш такова зло" (макар че в случая никакво зло не е сторено - това е явно за съвсем други случаи поговорка, но се убедих, че и тя не е измислена случайно).

Такива ми ти работи.

сещам се за една мисъл: Няма ненаказано добро...

Виртуален шизофреник написа:

ELBI написа:един човечец помогнал на друг в едно благородно дело (става въпрос за учене). Както ми каза - не бил търсил ни благодарност, ни признателност, ни нищо, но като случайно научил от трето лице, че другия се бил веч изучил ... малко му станало чудно как така поне един телефон, смс или думичка на фейсбука (примерно де) не обелил. И двамата бяхме на мнение, че добрите дела и благородните се правят без да се очаква благодарност, но се зачудихме как ли ей така съвсем нищичко не го гложди хубавеца? Изобщо не говорим за връщане на финансиите някой ден, за подаръци или подобно, но пък даже една думичка да не спомене - беше странно. Разказахме си за други подобни случаи, но за щастие не намерихме огромен брой подобни. Което говори, че все пак повечето хора са читави и имат усет за сторено-добро. Или пък не случайно е измислена поговорката "Не съм ти сторил чак такова добро, че да ми правиш такова зло" (макар че в случая никакво зло не е сторено - това е явно за съвсем други случаи поговорка, но се убедих, че и тя не е измислена случайно).

Такива ми ти работи.

сещам се за една мисъл: Няма ненаказано добро...

мда... от трета страна - какво от това. Никога, като правя такива неща не очаквам благодарности. И за това говорихме и пичът бе на същото мнение. Все пак е особено - ако е да чакаш от някой просяк на улицата, а то - от образован, възпитан човек, който благодарение на това става още по-образован. Интересно е.

ELBI написа: мда... от трета страна - какво от това. Никога, като правя такива неща не очаквам благодарности. И за това говорихме и пичът бе на същото мнение. Все пак е особено - ако е да чакаш от някой просяк на улицата, а то - от образован, възпитан човек, който благодарение на това става още по-образован. Интересно е.

напълно съм съгласен с теб... просто се сетих за тази сентенция...

и си прав, че човек не трябва да очаква благодарности... просто, щом е решил да прави нещо, го прави и толкова.
за съжаление, обаче, образованието почти никога не променя и културните ценности на човека, който се образова... примери за това колкото искаш... и това е тъжното, всъщност...

хм, странно е наистина, че не се е обаждал през годините
а дарителя и студента познават ли се лично?
щото парите може да са за него, но примерно твоя приятел да е направил услуга на родителите му?
или да са от фирма или пр?
и младежа може от стеснителност да не се обажда, не че това е някакво оправдание за неблагодарността

shshtt написа:хм, странно е наистина, че не се е обаждал през годините
а дарителя и студента познават ли се лично?
щото парите може да са за него, но примерно твоя приятел да е направил услуга на родителите му?
или да са от фирма или пр?
и младежа може от стеснителност да не се обажда, не че това е някакво оправдание за неблагодарността

Тая тема от вчера я гледам и ми е много трудна.
Понякога си давам сметка каква съм неблагодарница, но то пък на толкова много хора трябва да е благодарен човек в живота си...

Наскоро след смъртта на една жена разбрах, че тя е очаквала нещо от мен. Не съм й била задължена, но го е очаквала, искала е да отида при нея.
А на мен и през ум не ми беше минало и ако бях отишла, щеше да е с много голямо притеснение - да не й се натрапвам и коя съм аз, че да я занимавам със себе си.
Понякога усещането за собствената незначителност също прави лоши номера.

Е, щом те гложди, значи все пак си чакал благодарности.
Ама е много трудно това да преценяваш - на кого какво си дал и как да ти се отплати той в замяна.
Ако е от добри чувства де, ако е заем, то е ясно - трябва да се върне и т.н.

какво да ти кажа - случва се.
Не се коси много.

познават се, при това добре. Даже неотдавна миналата година студентът е искал още пари... И услугата е лична - няма фирми, няма фондации, няма нищо. Не че това е важно, но да ти поясня.

shshtt написа:хм, странно е наистина, че не се е обаждал през годините
а дарителя и студента познават ли се лично?
щото парите може да са за него, но примерно твоя приятел да е направил услуга на родителите му?
или да са от фирма или пр?
и младежа може от стеснителност да не се обажда, не че това е някакво оправдание за неблагодарността

pocti_bezobidna написа:Е, щом те гложди, значи все пак си чакал благодарности.
Ама е много трудно това да преценяваш - на кого какво си дал и как да ти се отплати той в замяна.
Ако е от добри чувства де, ако е заем, то е ясно - трябва да се върне и т.н.

какво да ти кажа - случва се.
Не се коси много.

нищо не си разбрала. Никого не гложди и нкой не се коси. Просто забавен казус :) все пак другите разбраха. Аз просто разказах на две-на-три разговора :)

Да бе - и аз се чувствам особено към някои хора, но не и към онези, които целенасочено, в трудни моменти, явно са ми помагали - там винаги, ама винаги съм благодарил или ако мога - връщам каквото успея.

Интересен бе казусът с мозъкът на приемащия. Това бе забавното. Как би могло да не дава 5 пари и да не изпитва неудобство от поне това, да звънне 1 телефон. И ... както казвам (и казах на приятеля) в такива случаи - разни хора, разни идеали. Se la vi.

Мнемозина написа: Тая тема от вчера я гледам и ми е много трудна.
Понякога си давам сметка каква съм неблагодарница, но то пък на толкова много хора трябва да е благодарен човек в живота си...

Наскоро след смъртта на една жена разбрах, че тя е очаквала нещо от мен. Не съм й била задължена, но го е очаквала, искала е да отида при нея.
А на мен и през ум не ми беше минало и ако бях отишла, щеше да е с много голямо притеснение - да не й се натрапвам и коя съм аз, че да я занимавам със себе си.
Понякога усещането за собствената незначителност също прави лоши номера.

ELBI написа:

pocti_bezobidna написа:Е, щом те гложди, значи все пак си чакал благодарности.
Ама е много трудно това да преценяваш - на кого какво си дал и как да ти се отплати той в замяна.
Ако е от добри чувства де, ако е заем, то е ясно - трябва да се върне и т.н.

какво да ти кажа - случва се.
Не се коси много.

нищо не си разбрала. Никого не гложди и нкой не се коси. Просто забавен казус :) все пак другите разбраха. Аз просто разказах на две-на-три разговора :)

Аха. Разбирам.
Ама пак ти казвам - случва се. Може да е кофи, ама се случва. Какво да се прави...

ELBI написа:И двамата бяхме на мнение, че добрите дела и благородните се правят без да се очаква благодарност, но се зачудихме как ли ей така съвсем нищичко не го гложди хубавеца? Изобщо не говорим за връщане на финансиите някой ден, за подаръци или подобно, но пък даже една думичка да не спомене - беше странно.

пази, боже, сляпо да прогледа

ELBI написа:един човечец помогнал на друг в едно благородно дело (става въпрос за учене). Както ми каза - не бил търсил ни благодарност, ни признателност, ни нищо, но като случайно научил от трето лице, че другия се бил веч изучил ... малко му станало чудно как така поне един телефон, смс или думичка на фейсбука (примерно де) не обелил. И двамата бяхме на мнение, че добрите дела и благородните се правят без да се очаква благодарност, но се зачудихме как ли ей така съвсем нищичко не го гложди хубавеца? Изобщо не говорим за връщане на финансиите някой ден, за подаръци или подобно, но пък даже една думичка да не спомене - беше странно. Разказахме си за други подобни случаи, но за щастие не намерихме огромен брой подобни. Което говори, че все пак повечето хора са читави и имат усет за сторено-добро. Или пък не случайно е измислена поговорката "Не съм ти сторил чак такова добро, че да ми правиш такова зло" (макар че в случая никакво зло не е сторено - това е явно за съвсем други случаи поговорка, но се убедих, че и тя не е измислена случайно).

Такива ми ти работи.

Истината е, че няма как да знаете какво му е в главата и на душата на "хубавеца".

Можете да изказвате само предположения, на базата на познанието, което имате за себе си, и за собствените си предполагаеми действия и мотиви в подобна предполагаема ситуация.

Толкоз.

хората не обичат да ги виждат в дупка
и когато някой им помогне да излезят
този някой във времето се превръща във враг
нещо обратно на стокхолмския синдром

jazz написа:хората не обичат да ги виждат в дупка
и когато някой им помогне да излезят
този някой във времето се превръща във враг
нещо обратно на стокхолмския синдром

няма нужда от обобщения - хората това, хората онова.
Има и такива, дето някой като им помогне после го мразят.
Всякакви има, шарен свят.

Щото пък има и такива, дето като помогнат после цял живот не можеш им се отплати и все трябва да благодариш, да напомняш как са помогнали и т. н. и т. н.
т