Имаше по едно време една тема,
Публикувано на: 22.01.11, 22:58
подходяща да го пусна това - Гадната тема на Сноу. Обаче пропуснах момента.
Това е парченце от книгата на Рангел Вълчанов.
Черничък хумор е, предупреждавам. Който е със слаби нерви, да не чете.
Да въведа малко в ситуацията: служител в погребална фирма се опитва така да се каже да разсее
симпатична опечалена дама, разказвайки й истории от своя професионален така да се каже живот.
Сразява я окончателно със следната историйка:
Това бяха приключенията на двама гробари в село Герман. Още с първата копка започнали да се черпят за Бог да прости, както се полага на професията им. Този път обаче домашната ракия била страшна и гробарите пили, копали, пили, копали и накрая изкопали триметров кладенец със съответните подпочвени води, както се полага на един истински кладенец. Преди да се стъмни, от умора и ракии те рухнали каталясали в мътната кална вода. От своя страна и опечалените пили, ревали и накрая, малко преди да рухнат, преди да залезе слънцето, пристигнали с песни и танци, предвождани от ковчега на любимия си покойник. Но как да се положи покойникът в тази бездна, в тоя гроб-чудо! Нямало как, трябвало с въжета да измъкнат от гроба-кладенец мокрите трудолюбиви гробари. Това не било лека работа! Слизали надолу хората, връзвали въжета - теглене, подхлъзване, пльоскане в калната вода, понеже до един се били и натаралянкали, съвсем естествено. Падали, ставали и заприличали на немите герои от времето на Чаплин - каквото и да правели, накрая все някой от роднините или гробарите пльосвал долу във водата. Станало тъмно и няма как, погребалната церемония се отложила за утре. На това утре поправили грешката от предишния ден и по живо, по здраво изпратили починалия.
Все пак, за довиждане гробарите не забравили да направят строга бележка на своите работодатели, тоест на опечалените: "Нищо лошо, пийнали - пийнали, няма как, поводът си е повод, но е много срамно от ракия да се отложи цяла церемония! Никакво уважение към починалия! Той чака в ковчега, а вие си пиете!". А чорбаджиите се репчат: "Я не се бъркайте! Нека си чака, закъде се е разбързал... и утре, и вдругиден, все е ден...!" - "Освен това, в този за...н селски район всеки си решава кой където си иска да си копае гроба!" Опитните гробари дали за пример как стоят тия работи в Софийските гробище: "Там, например, се започва с първия гроб, след това се опъва един конец до края на парцела и по конеца продължаваш втори, трети, четвърти, и така до края, за радост на окото. Кеф! А тука вие, в село Герман, риете като прасета кой където му падне, да ви е... в главите шопски..."
Рангел Вълчанов.
Книгата се казва
Всички ще УМРЕМ,
а сега - НАЗДРАВЕ.
П.П. Цялата книга не ми хареса особено, да си призная. Ей това откъсче ми беше най-близо до усещането от неговия начин на живо разказване.
Което си е неподражаемо.
Това е парченце от книгата на Рангел Вълчанов.
Черничък хумор е, предупреждавам. Който е със слаби нерви, да не чете.
Да въведа малко в ситуацията: служител в погребална фирма се опитва така да се каже да разсее
симпатична опечалена дама, разказвайки й истории от своя професионален така да се каже живот. Сразява я окончателно със следната историйка:
Това бяха приключенията на двама гробари в село Герман. Още с първата копка започнали да се черпят за Бог да прости, както се полага на професията им. Този път обаче домашната ракия била страшна и гробарите пили, копали, пили, копали и накрая изкопали триметров кладенец със съответните подпочвени води, както се полага на един истински кладенец. Преди да се стъмни, от умора и ракии те рухнали каталясали в мътната кална вода. От своя страна и опечалените пили, ревали и накрая, малко преди да рухнат, преди да залезе слънцето, пристигнали с песни и танци, предвождани от ковчега на любимия си покойник. Но как да се положи покойникът в тази бездна, в тоя гроб-чудо! Нямало как, трябвало с въжета да измъкнат от гроба-кладенец мокрите трудолюбиви гробари. Това не било лека работа! Слизали надолу хората, връзвали въжета - теглене, подхлъзване, пльоскане в калната вода, понеже до един се били и натаралянкали, съвсем естествено. Падали, ставали и заприличали на немите герои от времето на Чаплин - каквото и да правели, накрая все някой от роднините или гробарите пльосвал долу във водата. Станало тъмно и няма как, погребалната церемония се отложила за утре. На това утре поправили грешката от предишния ден и по живо, по здраво изпратили починалия.
Все пак, за довиждане гробарите не забравили да направят строга бележка на своите работодатели, тоест на опечалените: "Нищо лошо, пийнали - пийнали, няма как, поводът си е повод, но е много срамно от ракия да се отложи цяла церемония! Никакво уважение към починалия! Той чака в ковчега, а вие си пиете!". А чорбаджиите се репчат: "Я не се бъркайте! Нека си чака, закъде се е разбързал... и утре, и вдругиден, все е ден...!" - "Освен това, в този за...н селски район всеки си решава кой където си иска да си копае гроба!" Опитните гробари дали за пример как стоят тия работи в Софийските гробище: "Там, например, се започва с първия гроб, след това се опъва един конец до края на парцела и по конеца продължаваш втори, трети, четвърти, и така до края, за радост на окото. Кеф! А тука вие, в село Герман, риете като прасета кой където му падне, да ви е... в главите шопски..."
Рангел Вълчанов.
Книгата се казва
Всички ще УМРЕМ,
а сега - НАЗДРАВЕ.
П.П. Цялата книга не ми хареса особено, да си призная. Ей това откъсче ми беше най-близо до усещането от неговия начин на живо разказване.
Което си е неподражаемо.
