Лаф

[Green Light]

Шеф на логистична фирма посреща търговци, които искат да му продадат нещо голямо. Човека е стар ветеран в бранша. От комунистическо време още. Живял, риш, сделки върттял, фирми по чужбините създавал, пил уиски, пушил малборо, ял тик-так, по мадами ходил, изобщо -стар кон. Боен, хем от сой.
Глория мунди обаче си транзит, та напоследък докторите все повече и повече му се бъркат в тва какво пие и какво яде. И естествено, сещате се кви гадове са докторите, който не знае да пита Джениус Локи, но в общи линии чист въздух казали и повече зеленчуци, моркови- колкото може да поеме толкова. Вместо кафе- сок от моркови, вместо алкохол – сок от моркови, изобщо вместо всичко – сок от моркови и тва е.
Пристигат младите контета, секретарката на наш човек ги пита кой какво – те – кафе. Шефа вика, бе аз кафе не мога да пия ма я дай един сок от моркови да видя е така както съм седнал дали ще мога да го гаврътна.
Лафа тръгва и един от младоците, подготвен съответно, отваря приказка за уискито, че как се пие, кое на какво ухае, ма с пура как се усеща, къде се произвежда, че той колко е изпил и така...
Стария ги гледа взема участие чат пат и им се радва и си подкарва нещата към офертата казва си забележките и ги праща на поправителен.
После на врата кламбичка така чашата в ръка и я гледа, и вика къде под нос, къде на един мой приятел. „Ех, бее! Тия момчета колко уиски има да изпият докато стигнат до морковите...”

Вечра го чух и до днеска пет пъти вече го казах

[latrevw]

аз викам най-късно на 30 да почнат с морковите, че да избегнат разни ситуации след 40-така

[vyara]

„Ех, бее! Тия момчета колко уиски има да изпият докато стигнат до морковите...”

Хубаво е и в двата смисъла, за които се сещам.

[Green Light]

„Ех, бее! Тия момчета колко уиски има да изпият докато стигнат до морковите...”

Хубаво е и в двата смисъла, за които се сещам.

Страшен лаф.

[Панчев]

„Ех, бее! Тия момчета колко уиски има да изпият докато стигнат до морковите...”

Хубаво е и в двата смисъла, за които се сещам.

Страшен лаф.

Посвещава се на децата от 60-те,70-те и 80-те години!


Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете до днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни не бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете вкъщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато летяхме по нанадолнището, си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, Интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никого костилките не му порастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от Веро. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата, практически не съществуваше. Родителите на онези времена вземаха страната на закона, можете ли да си представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме вкъщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първати ни работа е да влезем в Интернет още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда, за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина го няма

[Green Light]

Хубаво е и в двата смисъла, за които се сещам.

Страшен лаф.

Посвещава се на децата от 60-те,70-те и 80-те години!

[ELBI]

8. Щом се събудим сутрин, първати ни работа е да влезем в Интернет още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда, за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина го няма

още по-забавно е, че някои ще твърдят, че 6 винаги си е било там и точка 12 е гадна инсинуация Преди няколко седмици, като ни спря токът тук си говорехме с колегите за старите времена, когато бяхме отрупани с книги (дето са ни сега по библиотеките) и хич не ни пукаше дали има или няма ток. Скоро си бъбрих и с един по-млад историк точно на тази тема - за архивите, за книгите и за .пдф документите и се изкефих, че и той като мен - с книжката вечер в леглото и се карал на жена си да разкара компютъра от там... било кощунство и в леглото да има компютър. Готин пич, беше забавно, но не си представям как новото поколение (на синовете), въпреки че попрочитата това-онова ще го кара в бъдещето, щото те с книгите са доста на Вие... уж почна да чете напоследък, но като цяло - гугъл, мугъл... ще му дам примери, защо това си е недостатъчно, но се опасявам, че и това ще е кауза пердута. Обаче е даденост, има си го и ние нищо не можем да сторим по въпроса. Добре, че като цяло са умни децата.

[bead_]

с книжката вечер в леглото и се карал на жена си да разкара компютъра от там... било кощунство и в леглото да има компютър.

ако си ляга с книжка... силно се съмнявам това да е било компютър. вероятно нещо на батерии, но чак па компютър...

[Piqndurnik]

с книжката вечер в леглото и се карал на жена си да разкара компютъра от там... било кощунство и в леглото да има компютър.

ако си ляга с книжка... силно се съмнявам това да е било компютър. вероятно нещо на батерии, но чак па компютър...

Що? Телефона ми сега не отстъпва на компютъра ми от преди 10г. Само екрана му е по-малък.

[Gaspode]

с книжката вечер в леглото и се карал на жена си да разкара компютъра от там... било кощунство и в леглото да има компютър.

ако си ляга с книжка... силно се съмнявам това да е било компютър. вероятно нещо на батерии, но чак па компютър...

Що? Телефона ми сега не отстъпва на компютъра ми от преди 10г. Само екрана му е по-малък.

И вибрира, за разлика от компотера ти от преди 10г

[Piqndurnik]

И вибрира, за разлика от компотера ти от преди 10г

Вибрацията съм я спрял, че ме е гъдел. Пускам я само на съвещания