3o4o.net

Може би и днес щях да пропусна да вляза, ако не исках да споделя (то пък видях, че съм станал цяла тема за 3 души, но ще свикнат с мен или ще научат това-онова, ако могат и искат) една много готина мисъл (всъщност поредица от готини мисли), дето тази сутрин прочетох в ГЕО (автор Сергей Герджиков)

Хората се любят, пият и пеят без цел извън тръпката. Животът е безусловна, макар и крехка реалност отвъд всякакъв смисъл. Има всевъзможни смисли само докато животът е налице. Животът оформя смислите по своя форма, а тя е усилието да превъзмогваш смъртта. Истински е животът на ръба на бездната, между входовете за Рая и Ада.

Тц, не съм съгласна с него.

Пусни му линк насам да му обясня защо.

Мнемозина написа:Тц, не съм съгласна с него.

Пусни му линк насам да му обясня защо.

списание ГЕО, декември 2009. Нямам линк, само на хартия. Не всичко е по мрежата Има и книги, списания... А що го бях забравил да го прочета - не знам.

хм, претенциозно и патетично... дори и да е налучкал някаква истина, опаковката разваля впечатлението..

Амаранта написа:хм, претенциозно и патетично... дори и да е налучкал някаква истина, опаковката разваля впечатлението..

Лайк дис.
на мен ми звучи кухо - като повечето патетични и претенциозни изявления.

на мен пък ми хареса. Статията не бе за живота, а за катеренето на скали. Авторът описва своите преживявания на Вратцата и в един момент, като е над бездната говори за живота.

Както и да е. Няма нищо лошо да не се хареса това. Мисли. За живот, за съществуване - мен ми харесаха и ги споделих. Може би извадени от контекста на статията (трудности, изкачване, слизане, опасности) звучат особено - не мога да преценя това. А по-вероятно е и много хора да си имат коренно друг поглед над смисъла на живота и да не са съгласни с това.

ELBI написа:на мен пък ми хареса. Статията не бе за живота, а за катеренето на скали. Авторът описва своите преживявания на Вратцата и в един момент, като е над бездната говори за живота.

Както и да е. Няма нищо лошо да не се хареса това. Мисли. За живот, за съществуване - мен ми харесаха и ги споделих. Може би извадени от контекста на статията (трудности, изкачване, слизане, опасности) звучат особено - не мога да преценя това. А по-вероятно е и много хора да си имат коренно друг поглед над смисъла на живота и да не са съгласни с това.

Като каза скали, се сетих за онази притча, която всички предполагам знаят - дето един го гонел тигър и като стигнал до една пропаст, увиснал на една лоза над пропастта, а отдолу си точел зъбите друг тигър. После две мишки започнали да прегризват лозата, а той забелязал именно в този ужасен момент една ягодка, откъснал я и тя му се сторила божествено вкусна. Та, за мен истинския живот е не на ръба между ада и рая, а между тигрите, а аз ги тълкувам като миналото и бъдещето. Миналото те дебне с предопределенията си, заложеното, нормите, примките, травмите, а бъдещето те грози с непознатото, несигурното, страха и т.н. и ти, увиснал във времето, а може би, както казваш, между ада и рая или каквото и да е там нещо, което обаче го няма на практика - минало е или предстои, та ти увиснал във всички тези небитиета и вещество-времена имаш едно единствено нещо - ягодките на настоящите мигове. Нищо друго нямаш. Това е истинското, другото не се знае къде е - нито бъдещето, нито миналото къде е отишло, нито кое е раят - ти или другите, нито кое е адът - доколко ти, доколко другите. Знае се само - имаш дарове едни ягодки. Сега. И от теб зависи дали ще ги откъснеш или ще се страхуваш от тигрите.

Преди 1-2 седмици имах интересен разговор точно по темата за смисъла на живота. Много хора са с идеите и убежденията за прераждането, за това, че има върховна цел защо си тук и защо не там. А това - за момента, за ягодката - поне аз го усещам в смисъла на карпе дием. И на дилемата оптимизъм-песимизъм. Без намеци тук. Да си го кажа директно.

vyara написа:

ELBI написа:на мен пък ми хареса. Статията не бе за живота, а за катеренето на скали. Авторът описва своите преживявания на Вратцата и в един момент, като е над бездната говори за живота.

Както и да е. Няма нищо лошо да не се хареса това. Мисли. За живот, за съществуване - мен ми харесаха и ги споделих. Може би извадени от контекста на статията (трудности, изкачване, слизане, опасности) звучат особено - не мога да преценя това. А по-вероятно е и много хора да си имат коренно друг поглед над смисъла на живота и да не са съгласни с това.

Като каза скали, се сетих за онази притча, която всички предполагам знаят - дето един го гонел тигър и като стигнал до една пропаст, увиснал на една лоза над пропастта, а отдолу си точел зъбите друг тигър. После две мишки започнали да прегризват лозата, а той забелязал именно в този ужасен момент една ягодка, откъснал я и тя му се сторила божествено вкусна. Та, за мен истинския живот е не на ръба между ада и рая, а между тигрите, а аз ги тълкувам като миналото и бъдещето. Миналото те дебне с предопределенията си, заложеното, нормите, примките, травмите, а бъдещето те грози с непознатото, несигурното, страха и т.н. и ти, увиснал във времето, а може би, както казваш, между ада и рая или каквото и да е там нещо, което обаче го няма на практика - минало е или предстои, та ти увиснал във всички тези небитиета и вещество-времена имаш едно единствено нещо - ягодките на настоящите мигове. Нищо друго нямаш. Това е истинското, другото не се знае къде е - нито бъдещето, нито миналото къде е отишло, нито кое е раят - ти или другите, нито кое е адът - доколко ти, доколко другите. Знае се само - имаш дарове едни ягодки. Сега. И от теб зависи дали ще ги откъснеш или ще се страхуваш от тигрите.

ELBI написа:А по-вероятно е и много хора да си имат коренно друг поглед над смисъла на живота и да не са съгласни с това.

Е то всеки си има своя гледна точка за смисъла на живота. Са начи, примерно:

Хората се любят, пият и пеят без цел извън тръпката.
- Да, бе да! Аз не пия кой знае колко (вече. и като тийн не съм прекалявала особено, не че съм въздържател, ама май одъртях за аткива неща), ама в една песен и в любовта влагам много повече от тръпката.

Животът е безусловна, макар и крехка реалност отвъд всякакъв смисъл.
- Моля? АвтУрът сигурен ли е какво точно значи това? Щото аз определено не го разбирам. Ама това е вероятно щото съм тъпа.

Има всевъзможни смисли само докато животът е налице.
- За автора се отнася това, нали? И за неговия си живот. Ничии смисли от ничий друг живот няма ад изчезнат, ако Авторът умре.

Животът оформя смислите по своя форма, а тя е усилието да превъзмогваш смъртта.
- не, животът нищо не оформя. втората част обаче е над умствените ми възможност - "формата е усилието да преодоляваш смъртта"?

Истински е животът на ръба на бездната, между входовете за Рая и Ада.
- това някаква алегория ли е - въпросния пич се чувства жив само като катери? ми други се чустват живи само на парапланер или като направят успешна сделка. Въпрос на гледна точка...

естествено, че е въпрос на гл. точка.

ELBI написа:Животът е безусловна, макар и крехка реалност отвъд всякакъв смисъл. Има всевъзможни смисли само докато животът е налице. .

"Живота"? Или "нечий живот"?
Животът на моя баща има смисъл и след смъртта му. За мен например.

Green Light написа:

ELBI написа:Животът е безусловна, макар и крехка реалност отвъд всякакъв смисъл. Има всевъзможни смисли само докато животът е налице. .

"Живота"? Или "нечий живот"?
Животът на моя баща има смисъл и след смъртта му. За мен например.

своя. Разбира се, че за другите хора е различно. За мен животът на баба ми има смисъл и до днес и още я усещам като духовен или ако щеш от отвъдното помощник. Но това е друга тема - вяра (в добро, енергия, отвъдно, за мнозинстввото Господ/Алах ...щото е едно и също в различен превод...) и ... пак - като се замислиш - пак смисълът на неговия живот е В ТЕБ. От теб излиза и в теб се връща смисъла. За много хора не е така - моят тъст (лека му пръст) никога не говореше за баща си... ето ти и тук смисъл, но по всичко личи - с обратен знак.

автора на това .......

щом прочета

...хората това ,хората онова

и спирам да чета.

ELBI написа:

Green Light написа:

ELBI написа:Животът е безусловна, макар и крехка реалност отвъд всякакъв смисъл. Има всевъзможни смисли само докато животът е налице. .

"Живота"? Или "нечий живот"?
Животът на моя баща има смисъл и след смъртта му. За мен например.

своя. Разбира се, че за другите хора е различно. За мен животът на баба ми има смисъл и до днес и още я усещам като духовен или ако щеш от отвъдното помощник. Но това е друга тема - вяра (в добро, енергия, отвъдно, за мнозинстввото Господ/Алах ...щото е едно и също в различен превод...) и ... пак - като се замислиш - пак смисълът на неговия живот е В ТЕБ. От теб излиза и в теб се връща смисъла. За много хора не е така - моят тъст (лека му пръст) никога не говореше за баща си... ето ти и тук смисъл, но по всичко личи - с обратен знак.

Хъм.
Не е ли обързано, тогава?
Смисъла на моя живот е в самото ми съществуване казваш ако съм те разбрал. Защо ще има смисъл от моя живот след смърта ми?
Ако пък е затворен кръг (смисъма на моя живот само за мене си) тогава стигаме до егоцентризъм. И солипсизъм, нали. Не мога да изкарам такава гледна точка, най- малкото защото вярвам, че има бог.

Green Light написа:

ELBI написа: своя. Разбира се, че за другите хора е различно. За мен животът на баба ми има смисъл и до днес и още я усещам като духовен или ако щеш от отвъдното помощник. Но това е друга тема - вяра (в добро, енергия, отвъдно, за мнозинстввото Господ/Алах ...щото е едно и също в различен превод...) и ... пак - като се замислиш - пак смисълът на неговия живот е В ТЕБ. От теб излиза и в теб се връща смисъла. За много хора не е така - моят тъст (лека му пръст) никога не говореше за баща си... ето ти и тук смисъл, но по всичко личи - с обратен знак.

Хъм.
Не е ли обързано, тогава?
Смисъла на моя живот е в самото ми съществуване казваш ако съм те разбрал. Защо ще има смисъл от моя живот след смърта ми?
Ако пък е затворен кръг (смисъма на моя живот само за мене си) тогава стигаме до егоцентризъм. И солипсизъм, нали. Не мога да изкарам такава гледна точка, най- малкото защото вярвам, че има бог.

Обвързано - с теб самия, с твоите мисли. За смисъла - ами да - в съществуването е. Няма нито едно доказателство за противното. Само теории, вярвания (лошо няма). Егоцентризмът има негативен нюанс, но като цяло - да - до там стигаме. Въпросът е от там как ще го тълкуваш - като егоизъм от типа L'État, c'est moi на 14-тия или Ф Найтингел и Христос (и той е егоцентрик, като се замислиш - точно като Баща си, оня горе, не Йосиф - Йосиф се оказа за мен един от най-неоправдано подценявани и нецитирани хора от Библията - само се замисли!). Всичко за мен или от мен всичко за всички. Второто си е също вид егоцентризъм (зависи от тълкуванието, разбира се). А Бог ... много зависи кой е Той за теб - оня от Библията, от Дънов, Буда, този на Зараустра (скоро четох много интересно за него) и... още и още... които в тълкуванията на последователите им (на тези които вярват в тях) са адски различни. Апропо, мн. интересна от някои гл. точки статия за Бог в последното Нолидж!

ELBI написа: Йосиф се оказа за мен един от най-неоправдано подценявани и нецитирани хора от Библията - само се замисли!...

О, да! Това е много интересна тема. Той е може би най- голямата фигура там. Да не говорим, че е и роден брат(поне по майка хехехе) на Исус Христос. Учудващо малко известно е че сред апостолите има родни братя на Христос. Иаков, Иосиф, Симон и май самия Юда.
Страшно интересно е и много малко сме говорили. Аз, разбира се, много малко знам, но пък въпроси в главата ми- колкото искаш.

Смисълът на живота на една молекула вода от световния океан какъв е? Сама по себе си тя и нейното съществуване нищо не значат. Има смисъл само ако е в цялото. И с нас е така. Елби спомена егоизма и егоцентризма. Те доникъде не водят. Всъщност водят до една точка в центъра на всеки от нас, може да я наречем Его. Но не водят до никакви отговори и никакъв смисъл. Още по-зле даже - пречат на откриването им, ако има такива изобщо - аз не мога да го знам, понеже съм само част от цялото и само се опитвам да му разгадавам сигналите със слабия си арсенал средства.

Green Light написа:

ELBI написа: Йосиф се оказа за мен един от най-неоправдано подценявани и нецитирани хора от Библията - само се замисли!...

О, да! Това е много интересна тема. Той е може би най- голямата фигура там. Да не говорим, че е и роден брат(поне по майка хехехе) на Исус Христос. Учудващо малко известно е че сред апостолите има родни братя на Христос. Иаков, Иосиф, Симон и май самия Юда.
Страшно интересно е и много малко сме говорили. Аз, разбира се, много малко знам, но пък въпроси в главата ми- колкото искаш.

имаше едно супер предаване по виасат-а за "скритото семейство на Исус". В смисъл - пренебрегнатото от официалната религия. А навремето типично е било брат/близки да подемат / продължат започнатото дело.

Колкото до Юда - адски правдоподобно звучат думите от евангелието му, че Христос го е помилил лично да го предаде, защото се е уморил на този свят (неразбиране, проблеми...) и иска да иде на другия. Което прави ролята на Юда съвсем различна от тази на партията. Институцията де. По онова време.

vyara написа:Смисълът на живота на една молекула вода от световния океан какъв е? Сама по себе си тя и нейното съществуване нищо не значат. Има смисъл само ако е в цялото. И с нас е така. Елби спомена егоизма и егоцентризма. Те доникъде не водят. Всъщност водят до една точка в центъра на всеки от нас, може да я наречем Его. Но не водят до никакви отговори и никакъв смисъл. Още по-зле даже - пречат на откриването им, ако има такива изобщо - аз не мога да го знам, понеже съм само част от цялото и само се опитвам да му разгадавам сигналите със слабия си арсенал средства.

Айде пак ще си вдигна палеца нагоре. Така мисля и аз.

vyara написа:Смисълът на живота на една молекула вода от световния океан какъв е? Сама по себе си тя и нейното съществуване нищо не значат. Има смисъл само ако е в цялото. И с нас е така. Елби спомена егоизма и егоцентризма. Те доникъде не водят. Всъщност водят до една точка в центъра на всеки от нас, може да я наречем Его. Но не водят до никакви отговори и никакъв смисъл. Още по-зле даже - пречат на откриването им, ако има такива изобщо - аз не мога да го знам, понеже съм само част от цялото и само се опитвам да му разгадавам сигналите със слабия си арсенал средства.

мда, ала има и един по-ранен въпрос - защо трябва да има смисъл и значение? Кой е решил (и ако е Той, защо го е решил - за забавление?) и какъв е точно (щото милиарди хора от хиляди години се лутат за отговор) е решил за смисъл. Да има такъв. А иначе - да - животът ни е смислен в разгадаване на сигнали, загадки, мистерии, митове... защото правим нещо и намираме (след като сме си го поставили по някаква причина) смисъл в това. Ако имаше глобален такъв - всички щяха да правят едно и да са в една цел насочени. Компютърът е направен с цел, всяка програма, която изпълнява е също с цел. не се забелязва това при хората и живота. Не че не можем да си ги осмислим или направим приятни и интересни.