3o4o.net

днес ми се налага да пиша за нея


Възникване

През 1960 г. В. Дж. Гордън създал фирмата «Синектикс Инкорпорейтед», която наемала групи специалисти от различни области и ги използвала като свои сътрудници да участват във взимането на решения, свързани с технически, организационни и други проблеми. Той стигнал до извода, че както добрата, така и лошата страна на мозъчната атака е забраната да се критикува, защото за развитието и за промените критиката е необходима. Гордън преодолял това противоречие, като формирал групи от постоянни участници. Те свикнали да работят съвместно, престанали да се страхуват от критиката и не се обиждали, когато дадено предложение се отхвърляло като неподходящо. Постепенно се натрупвал опит в решаването на задачи, пораствало взаимното разбирателство, а идеите се схващали с „половин дума”.

Развитие

Синектиката започнала да се развива като съвместна дейност на изследователски групи, които използват догадки, смели хипотези, луди идеи и интуитивни решения. Тези групи се състоят от 5-7 човека, които имат различни специалности, като желателно е даже всеки от тях да упражнява по няколко различни професии.

Допустимостта на критиката се обосновава с това, че при синектическото конфериране се създава психологическа устойчивост и увереност, която се поддържа от натрупаните успехи, специалния тренинг, взаимното доверие и общата заинтересованост в търсенето на оптималното решение на възникналия проблем.

Тренингът се състои в това, че професионалистите постепенно уточняват своите роли на „генератори на идеи” или на „критици”, встъпвайки ту в едната, ту в другата роля.



може би на някой ще му е интересно
http://bglog.net/Obrazovanie/pages/prin ... &mode=Full
изрових си и линкове чужди, които половинчато превеждам с гугъл-преводача...



може би някой го ползва успешно във фирмата си... или пък се интересува от това

Да. Аз напоследък търся материали за мотивацията. Темата е нова и според мен -полезна. Защо го споменавам във връзка със синектиката. Защото взимането на решение, тогава когато шефа не присъства на място е в пряка зависимост от мотивацията на човека. А как да го мотивираш си е егати трудния въпрос.
Ще пиша пак.

бизнес психология е това ако не греша.
участвал съм в такива филми.
екипи,задачи ,игри .......
психолозите накрая бяха у потрес пълен .
голям смях падаше. лудницаааааааааа:rotfl24:

Quid написа:психолозите накрая бяха у потрес пълен .
голям смях падаше. лудницаааааааааа:rotfl24:

горките, горките...
но пъ не са могли да се оплачат от липса на активност

holi_day написа:

Quid написа:психолозите накрая бяха у потрес пълен .
голям смях падаше. лудницаааааааааа:rotfl24:

горките, горките...
но пъ не са могли да се оплачат от липса на активност

беше много интересно и забавно.

holi_day написа:днес ми се налага да пиша за нея


Възникване

През 1960 г. В. Дж. Гордън създал фирмата «Синектикс Инкорпорейтед», която наемала групи специалисти от различни области и ги използвала като свои сътрудници да участват във взимането на решения, свързани с технически, организационни и други проблеми. Той стигнал до извода, че както добрата, така и лошата страна на мозъчната атака е забраната да се критикува, защото за развитието и за промените критиката е необходима. Гордън преодолял това противоречие, като формирал групи от постоянни участници. Те свикнали да работят съвместно, престанали да се страхуват от критиката и не се обиждали, когато дадено предложение се отхвърляло като неподходящо. Постепенно се натрупвал опит в решаването на задачи, пораствало взаимното разбирателство, а идеите се схващали с „половин дума”.

Развитие

Синектиката започнала да се развива като съвместна дейност на изследователски групи, които използват догадки, смели хипотези, луди идеи и интуитивни решения. Тези групи се състоят от 5-7 човека, които имат различни специалности, като желателно е даже всеки от тях да упражнява по няколко различни професии.

Допустимостта на критиката се обосновава с това, че при синектическото конфериране се създава психологическа устойчивост и увереност, която се поддържа от натрупаните успехи, специалния тренинг, взаимното доверие и общата заинтересованост в търсенето на оптималното решение на възникналия проблем.

Тренингът се състои в това, че професионалистите постепенно уточняват своите роли на „генератори на идеи” или на „критици”, встъпвайки ту в едната, ту в другата роля.



може би на някой ще му е интересно
http://bglog.net/Obrazovanie/pages/prin ... &mode=Full
изрових си и линкове чужди, които половинчато превеждам с гугъл-преводача...



може би някой го ползва успешно във фирмата си... или пък се интересува от това

Тук обаче е много интересно - ако те са се научили да приемат критика, очевидно не са го умеели преди това.
В моите представи критика е и когато ти поправят правописните грешки в свободния преразказ от трети клас.
И когато ти пишат оценка.

Кога се учим да приемаме критика всъщност?

Какво изобщо е критиката - "това предложение трудно ще се осъществи според мен, защото..."?
Ми че това си е просто обсъждане.

Мнемозина написа:
Кога се учим да приемаме критика всъщност?

Когато умеем да се разграничим от произведението си и да приемем, че не критикуват нас, а нещото. И че винаги има какво да научим от останалите.
А дори да критикуват личността ни, пак не трябва да се трогваме и да го приемаме лично.

vyara написа:

Мнемозина написа:
Кога се учим да приемаме критика всъщност?

Когато умеем да се разграничим от произведението си и да приемем, че не критикуват нас, а нещото. И че винаги има какво да научим от останалите.
А дори да критикуват личността ни, пак не трябва да се трогваме и да го приемаме лично.

Да.

Но пък се замислих, че образователна система, в която се набляга на собствената индивидуалност и изграждането на нейната великост и величественост всъщност би трябвало да отлага научаването на ей това, дето го пишеш.

Къде ми е грешката?

Мнемозина написа: Къде ми е грешката?

За какво питаш? И мен ли питаш?

vyara написа:

Мнемозина написа: Къде ми е грешката?

За какво питаш? И мен ли питаш?

Ми всеки, който бъде споходен от някаква идея по въпроса.

Мнемозина написа:

vyara написа:

Мнемозина написа: Къде ми е грешката?

За какво питаш? И мен ли питаш?

Ми всеки, който бъде споходен от някаква идея по въпроса.

По въпроса за кое? Кажи кое смяташ за грешка поне.

vyara написа:

Мнемозина написа:

vyara написа: За какво питаш? И мен ли питаш?

Ми всеки, който бъде споходен от някаква идея по въпроса.

По въпроса за кое? Кажи кое смяташ за грешка поне.

Не съм сигурна, че има грешка, честно казано.

Едно такова образование, каквото споменах по-горе, би трябвало да изгражда непримирими индивидуалисти.

Същевременно нашето си старо образование ни правело овце с капаци, колективни същества, значи критиката не би трябвало да ни е проблем.

Та известно разминаване виждам, но пак гледам две теми накръст.

Мнемозина написа:

vyara написа:

Мнемозина написа:
Кога се учим да приемаме критика всъщност?

Когато умеем да се разграничим от произведението си и да приемем, че не критикуват нас, а нещото. И че винаги има какво да научим от останалите.
А дори да критикуват личността ни, пак не трябва да се трогваме и да го приемаме лично.

Да.

Но пък се замислих, че образователна система, в която се набляга на собствената индивидуалност и изграждането на нейната великост и величественост всъщност би трябвало да отлага научаването на ей това, дето го пишеш.

Къде ми е грешката?

Грешката ти е в предположението, че образователната система е насочена към изграждането на някакви личностни качества. Според мен не е. Поне в бг не е. Другаде не знам как е.

Мнемозина написа:
Не съм сигурна, че има грешка, честно казано.

Едно такова образование, каквото споменах по-горе, би трябвало да изгражда непримирими индивидуалисти.

Същевременно нашето си старо образование ни правело овце с капаци, колективни същества, значи критиката не би трябвало да ни е проблем.

Та известно разминаване виждам, но пак гледам две теми накръст.

Ако има грешка, то тя е че правиш връзка между светско образование, каквото е нашето - и преди и сега, и духовна ценност, каквато е осъзнаването на егото и неговото контролиране.
Нали уж нещата, които се струва да се знаят, не могат да се преподадат. Или този, който го е казал, греши?

Мнемозина написа:...



Едно такова образование, каквото споменах по-горе, би трябвало да изгражда непримирими индивидуалисти.

....:

Още една грешка!:lol: "непримирими", не стои непременно пред "индивидуалности", както и примирението не е признак за колективизъм.

ПП Нали не се обиждаш, дето казвам, че грешиш, хванах се за твоята дума, но можех да го формулирам и другояче. И сега мога. ммм?:bigsmile:

vyara написа:

Мнемозина написа:
Не съм сигурна, че има грешка, честно казано.

Едно такова образование, каквото споменах по-горе, би трябвало да изгражда непримирими индивидуалисти.

Същевременно нашето си старо образование ни правело овце с капаци, колективни същества, значи критиката не би трябвало да ни е проблем.

Та известно разминаване виждам, но пак гледам две теми накръст.

Ако има грешка, то тя е че правиш връзка между светско образование, каквото е нашето - и преди и сега, и духовна ценност, каквато е осъзнаването на егото и неговото контролиране.
Нали уж нещата, които се струва да се знаят, не могат да се преподадат. Или този, който го е казал, греши?

О, не, тук ти грешиш. И двата типа са светски всъщност, или поне не религиозността е тази, която има значение в случая.
Освен това разбирането на религията като път към контролирането егото ми се струва твърде стесняващо я. Ето-то е психологическо понятие, ако добре си спомням, това е просто възможна трактовка, но тя не е пълна.

Говоря за образованието - онова, дето би трябвало да ни подготвя за живота. Ако щеш - онова нашето, сравнено с това, за което ни промиват главите, че щяло да бъде по-добре и повече да ни подготвя за живота. То пак ще е светско.

Амаранта написа:

Мнемозина написа:...



Едно такова образование, каквото споменах по-горе, би трябвало да изгражда непримирими индивидуалисти.

....:

Още една грешка!:lol: "непримирими", не стои непременно пред "индивидуалности", както и примирението не е признак за колективизъм.

ПП Нали не се обиждаш, дето казвам, че грешиш, хванах се за твоята дума, но можех да го формулирам и другояче. И сега мога. ммм?:bigsmile:

Их, бе, това беше художествен похват. :lol::lol:

Да се сърдя ли сега, да не се ли...

Мнемозина написа: О, не, тук ти грешиш. И двата типа са светски всъщност, или поне не религиозността е тази, която има значение в случая.
Освен това разбирането на религията като път към контролирането егото ми се струва твърде стесняващо я. Ето-то е психологическо понятие, ако добре си спомням, това е просто възможна трактовка, но тя не е пълна.

Говоря за образованието - онова, дето би трябвало да ни подготвя за живота. Ако щеш - онова нашето, сравнено с това, за което ни промиват главите, че щяло да бъде по-добре и повече да ни подготвя за живота. То пак ще е светско.

Като казвам духовно, изобщо нямам предвид религиозно.
Тя подготовката за живота е толкова комплексна, че изобщо не можем да виним нашето образование. Или всъщност можем доколкото не е достатъчно практически ориентирано. И доколкото преподавателите не са мотивирани да приемат професията си като призвание. Всъщност доста от тях изобщо не са призвани от никого. Демек, самите те са си неподготвени и недодялани като личности.

vyara написа:

Мнемозина написа: О, не, тук ти грешиш. И двата типа са светски всъщност, или поне не религиозността е тази, която има значение в случая.
Освен това разбирането на религията като път към контролирането егото ми се струва твърде стесняващо я. Ето-то е психологическо понятие, ако добре си спомням, това е просто възможна трактовка, но тя не е пълна.

Говоря за образованието - онова, дето би трябвало да ни подготвя за живота. Ако щеш - онова нашето, сравнено с това, за което ни промиват главите, че щяло да бъде по-добре и повече да ни подготвя за живота. То пак ще е светско.

Като казвам духовно, изобщо нямам предвид религиозно.
Тя подготовката за живота е толкова комплексна, че изобщо не можем да виним нашето образование. Или всъщност можем доколкото не е достатъчно практически ориентирано. И доколкото преподавателите не са мотивирани да приемат професията си като призвание. Всъщност доста от тях изобщо не са призвани от никого. Демек, самите те са си неподготвени и недодялани като личности.

Аха, разбрах.
Просто обратното на "светско" не е "духовно", а "религиозно", затова в тая посока тръгнах.
"Духовно" ми се свързва с "израстване" пък и там спрямо образованието и институциите му е по-особено, да.

Сега.
Първо има нужда от идея. С други думи начин, път, осъществяване на замисъл. Следват неща като заповеди, оценка и делегиране, но това не е интересно в темата. Да си представим че имаме път, който изминаваме заедно. И ключовата дума при мен(в този мой постинг) е заедно. Сега аз виждам какво аз трябва да измина. Лично аз. Имам трудности, голям зор на места... Изобщо всяка помощ се ще ми влезе в работа.
Какво става когато ми се карат? Ами тия хора, освен че са ми ядосани, те ми показват къде съм сбъркал, бе. Демек стръмната пътека ми показват. Мога да мина отдругаде.
Че ми е неприятно да ми викат насреща- неприятно ми е. Че няма да седна да го прегъщам тоя- няма. Но ако мога да го чуя, всяка негова дума да чуя, да премеря и да разбера, е тва само от файда ще ми е.
И понеже съм заедно с други хора, то от изводите от мойте грешки или от изводите от критиката има полза умножено по толкова колкото броя сме всички ние.
Мога в понеделник на оперативката да кажа, вижте пичове тука не правте така, защото ще ви ритнат по кокалчетата. И евентуално другия понеделник вече ще сме реализирали напредък
(тука слагам скоба понеже в тая връзка искам да кажа колко е готино и колко е интересно и приятно че живеем в бързи и динамични години. Аман от призиви слоу, бе олеле, аман от бърз живот. Ми ску-ка е иначе и късане на нерви.)
Иначе относно мотивация vs критика, ако не чуя думите, ако не взема да ги меря, ако видя само грозната мутра и червените вени по шията на тоя дето ми вика, е тогава язък ми за сивите клетки. Мога да си сипя 300 грама и без да ми викат.

Просто ви звучи, но дайте ми пример когато сте успели да го направите. Аз мога, но един два. На 40 ггодини съм и само веднъж или два пъти съм успял да извлеча конкретна полза от критика. И даже мисля че съм изключение.

Green Light написа:Сега.
Първо има нужда от идея. С други думи начин, път, осъществяване на замисъл. Следват неща като заповеди, оценка и делегиране, но това не е интересно в темата. Да си представим че имаме път, който изминаваме заедно. И ключовата дума при мен(в този мой постинг) е заедно. Сега аз виждам какво аз трябва да измина. Лично аз. Имам трудности, голям зор на места... Изобщо всяка помощ се ще ми влезе в работа.
Какво става когато ми се карат? Ами тия хора, освен че са ми ядосани, те ми показват къде съм сбъркал, бе. Демек стръмната пътека ми показват. Мога да мина отдругаде.
Че ми е неприятно да ми викат насреща- неприятно ми е. Че няма да седна да го прегъщам тоя- няма. Но ако мога да го чуя, всяка негова дума да чуя, да премеря и да разбера, е тва само от файда ще ми е.
И понеже съм заедно с други хора, то от изводите от мойте грешки или от изводите от критиката има полза умножено по толкова колкото броя сме всички ние.
Мога в понеделник на оперативката да кажа, вижте пичове тука не правте така, защото ще ви ритнат по кокалчетата. И евентуално другия понеделник вече ще сме реализирали напредък
(тука слагам скоба понеже в тая връзка искам да кажа колко е готино и колко е интересно и приятно че живеем в бързи и динамични години. Аман от призиви слоу, бе олеле, аман от бърз живот. Ми ску-ка е иначе и късане на нерви.)
Иначе относно мотивация vs критика, ако не чуя думите, ако не взема да ги меря, ако видя само грозната мутра и червените вени по шията на тоя дето ми вика, е тогава язък ми за сивите клетки. Мога да си сипя 300 грама и без да ми викат.

Просто ви звучи, но дайте ми пример когато сте успели да го направите. Аз мога, но един два. На 40 ггодини съм и само веднъж или два пъти съм успял да извлеча конкретна полза от критика. И даже мисля че съм изключение.

Чета те и си мисля колко е разкрачено нашето поколение...

Има обаче разлика между това да си си събрал сам екип, на който да си начело - и да се наложи да водиш нещо, което вече е събрано от други, институция някаква.
Тогава с критиките става много интересно и справянето вероятно е различно.

Не знам, никога не съм била лидер и не искам да бъда. Не защото не понасям критики, а защото... бе няма да ти кажа, да не те уплаша.

И да не пропускаме и този момент - има значение и как точно са отправени критиките и какво се критикува. То и това е добре да се знае. Хората усещат кога се посочват слабости с идеята за подобрение и кога си е чисто заяждане, ей така, да навреш някого в ъгъла.

vyara написа: А дори да критикуват личността ни, пак не трябва да се трогваме и да го приемаме лично.

верче, нищо лично, ама тва е такава тъпня

bead_ написа:

vyara написа: А дори да критикуват личността ни, пак не трябва да се трогваме и да го приемаме лично.

верче, нищо лично, ама тва е такава тъпня

тя пише "не трябва", а не "такива сме"
обикновено при критика или ставаме агресивни, или бягаме, но и в двата случая не чуваме какво ни казват

Мнемозина написа:....

И да не пропускаме и този момент - има значение и как точно са отправени критиките и какво се критикува. То и това е добре да се знае. Хората усещат кога се посочват слабости с идеята за подобрение и кога си е чисто заяждане, ей така, да навреш някого в ъгъла.

Да, но според мен, основната разлика е между критика и словесна атака. В критиката винаги има нещо конструктивно (поне както аз я разбирам, де), а другото си е нещо като насилие...

и понеже са ме критикували много, особено в процеса на обучение, понякога дори много емоционално, с крясъци и т.н.,
може би съм се научила да отсявам рационалното зърно (от емоционалната плява:lol:),

даже в института, най-безнадеждното беше, ако ти кажат "ами много хубаво, давай нататък" - това означаваше, че са те отписали,
но ако започнат да се заяждат, да те провокират, да те карат да започваш отначало и т.н., значи са те забелязали, и са повярвали, че си струва да отделят от времето си...

така че, дет' вика Вяра, критиката не трябва да се приема лично, за да е по-лесно човек да се дистанцира от емоциите, и да извлече реална полза (ако въобще е възможно, де, защото понякога този, който те критикува не говори на теб, а на призраците в главата си)

Green Light написа:

виждам, че не си прочел
и не ти се говори за синектика, че дори и за критика, а за критикуването и резултати от него
така ли е

holi_day написа:

Green Light написа:

виждам, че не си прочел
и не ти се говори за синектика, че дори и за критика, а за критикуването и резултати от него
така ли е

Прочетох, което си написала в поста. Линковете не съм. Не ми ли е в час коментара? Е ясно де- щом тва пишеш - не ми е в час.
Пише ми се за всяко интересно нещо. Па на мене кво не ми е интересно е въпроса. Само вървя и се учудвам в тоя живот- ха тва кво е, ха онова кво е.

Ще прочета линка, обещавам. ОК?

Green Light написа:Ще прочета линка, обещавам. ОК?

не е необходимо да го четеш
и без това е приложимо не толкова за решаване на технически задачи, а за творчески... не е толкова откривателски метод, а по-скоро да намериш удовлетворяващ те вариант от мн.възможни
трябвало е да пейстна първия ред
Синектиката е методика за психологическа активизация на творческата дейност и се счита за по-усъвършенстван вариант на мозъчната атака
на мен ми бе интересно, заради една фирма, която работи така при снимането на рекламни клипове...
и заради това - в училищна среда
В социален и психологически аспект синектиката има редица положителни особености по отношение на развитието на емоционална зрелост, оказване на взаимопомощ, координирането на общи действия в групата, способност да се обобщава, позитивната взаимозависимост, словесно и зрително общуване, индивидуалната отговорност, социалните навици, груповата обработка на информацията, абстрактно мислене и т. н.
заради това, че децата от малки разбират метафори и живеят с фантазните герои от приказките и нереалните им действия
как след години "като си слязъл на земята" после "влизаш" в другата "роля"
да видиш нещата с други очи, като в някаква степен ставаме константни личности...
ей такива някакви...

и всичко си е ОК

Green Light написа:Аз напоследък търся материали за мотивацията.

X или Y сте?

Теория X
В тази теория, която много мениджъри практикуват, мениджмънта предполага, че на работниците е присъща мързеливостта и ще избегнат работата си, ако могат. На тях им е вътрешно присъщо да не харесват работата. Поради това работниците се нуждаят от близка супервизия и добра система за контрол.

Теория Y
В тази теория мениджърството предполага, че работниците може би са амбициозни и самомотивиращи се и упражняват самоконтрол. Вярва се, че работниците се наслаждават на техните душевни и физически задължения, да работят за тях е толкова естествено, колкото да играят. Те притежават способността за творческо решаване на проблемите, но талантите им са недоизползвани в повечето организации. Ако им се дадат правилните условия, според мениджърите на тази теория работниците ще се научат да приемат отговорността.


Автор на теориите X и Y за мотивите на поведение е професор Дъглас Макгрегър от Школата по управление към Мичиганския университет в САЩ.

Дъглас Макгрегър е роден през 1906г. Завършил е Градския колеж в Детройт и Висшата школа за изкуства и науки. От 1944г. до 1954г. е директор на Антиохския колеж. През 50-те години на XX век този колеж се е намирал в авангарда на използваните прогресивни методи на обучение на студентите и е бил водещ сред американските преподаватели. От 1954г. до 1964г. Макгрегър е професор по мениджмънт в Масачузетския технологичен институт. Почива през 1964г. на 57 годишна възраст.

Преждевременната кончина на Макгрегър е причината той да ни остави само един завършен труд – „Човешката страна на предприятието” (McGregor, The Human Side ot Enterprise, N.Y. McGraw-Hill, 1960г.) Без тази книга той едва ли би получил известността, която днес го нарежда сред класиците на мениджмънта на XX век.

Теориите X и Y на Макгрегър обикновено се разглеждат в разделите на книгите за мениджмънт, посветени на еволюцията на управленските подходи и мотивацията. Теориите на Макгрегър обаче имат и пряко отношение към лидерските стилове на управление.

Основна теза

Развитието на организацията се забавя в резултат на редица грешни представи за мотивите на поведение на работещите от страна на техните ръководители, които формират и погрешен стил на ръководство. Първата представа намира израз в условно наречената теория X. Втората представа намира израз в теорията Y.

Кратка характеристика

Първата представа на ръководителите, наречена условно Теория X е, че:

■Хората в организацията не обичат своята работа и ще я отбягват винаги, когато това е възможно;
■Поради недолюбването на работата, хората не могат да имат положителен принос в дейността на организацията си, освен ако не бъдат насилвани и заплашвани с различни наказания, за да положат усилия по отношение на организационните цели.
■Обикновените хора предпочитат да бъдат насочвани, избягват отговорността, имат малки амбиции, стремят се към безопасен начин на работа.
Ето какво пише Дъглас Макгрегър във връзка с Теория X:

„Придържането към Теорията X води ръководителите до акцентиране на тактиката на контрол, до избор на процедури и методи, които дават възможност да се представи на хората какво им предстои да правят, да им се определи дали изпълняват предписанието, да се прилагат поощрения и наказания.

Доколкото в основата стои предположението, че хората трябва да се заставят да правят това, което е необходимо за успеха на предприятието, дотолкова и вниманието е насочено към методите на управление и контрол.”

Втората представа на ръководителите е известна като теория Y и се изразява в следното:

■Хората в организацията намират работата като нещо естествено, искат да участват във вземането на решения, приемат и обикновено търсят да поемат отговорност.
■Външният контрол и заплахите от наказания няма да доведат до значително усилие на служителите по отношение на постигане на организационните цели.
■Съпричастността на служителите към целите на организацията е функция на възнагражденията, свързани с техните постижения.
■Интелектуалният потенциал на обикновените хора е слабо използван, но такъв съществува при повечето служители.
Ето какво казва Макгрегър във връзка с теория Y:

„Теорията Y отделя по-голямо внимание на природата на взаимоотношенията, на създаването на среда, която да благоприятства възникването на преданост към организационните цели и да представя възможност за максимално проявление на инициатива, изобретателност и самостоятелност при постигането им.”

Според Дъглас Макгрегър теориите X и Y обясняват защо някои ръководители постъпват внимателно с подчинените си (привърженици са на теория Y), а други са затруднени да имат внимателно отношение (привърженици са на теория X).

Изводи от теориите X и Y

Ръководителите, ориентирани към теория X използват прости дейности и технологии, замислят организационни структури, които се характеризират с малко участие на подчинените при вземането на решения и високо равнище на авторитарна централицация и формализация на работните процедури.

Такива ръководители централизират колкото се може повече правомощия, структурират работата на подчинените си, не им дават почти никаква свобода за вземане на решения, следят отблизо изпълнението на цялата работа, като правило оказват икономически натиск чрез заплахи.

Когато авторитарният ръководител използва за принуда размера на възнаграждението и проявява грижа за благополучието на подчинените, той се нарича благосклонен автократ. В този случай той структурира задачите и изисква изпълнението им при съблюдаването на редица установени от него правила, които регламентират поведението на подчинените.

Ръководителите, ориентирани към теорията Y позволяват на подчинените си да вземат голяма част самостоятелни решения в своята работа и да участват във вземането на организационни решения. Такива ръководители вярват, че хората притежават творчески капацитет и едновременно способността и желанието да упражняват самоконтрол и самонасочване.

Отнесени към стиловете на ръководство, тези разсъждения показват, че ръководителят, привърженик на теорията Y прилага демократичен стил на ръководство и използва такива механизми на влияние, които способстват за удовлетворяване на потребностите от принадлежност към организацията, постигане на високи цели, автономност на действие и самоизява на подчинените.

Ръководител, който е с нагласата на теорията Y формира организация с висока степен на децентрализация на пълномощията.

Какъв е ръководителят с нагласа на теорията X и как да се работи с него?

Ето някои от характеристиките на ръководител с нагласа на теорията X:

■Силно ориентиран към резултатите и крайните срокове
■Нетолерантен
■Избухлив
■Издава заповеди и инструкции
■Не гради екип
■Използва еднопосочна комуникация
■Търси грешки и недостатъци в работата на подчинените си
■Не умее да делегира
■Лош слушател
■В случай на проблем търси кой е виновният, а не как да се извлекат поуки и да се натрупа опит от създалата се ситуация
Много мениджъри са принудени да бъдат с нагласа на теорията X, притиснати от краткосрочните цели и срокове, които им биват поставяни пред самите тях от мениджъри над тях, които също са с нагласа на теорията X.

С подобни ръководители най-правилната тактика на един подчинен е да бъде силно загрижен за крайните резултати, да изпълнява работата си качествено и в срок, без извинения, увъртания и оправдания.

holi_day написа:

Green Light написа:Ще прочета линка, обещавам. ОК?

не е необходимо да го четеш
...

Ти ше ми кажеш на мене! Прочетох! (Са ме е яд, де, малко - е тва е бързането, що, бе не скролирах та да видя кво си писала?!)

Интересно си е, бе Холидей, и от бизнес гледна точка. От гледната точка на решаване на бизнес проблеми искам да кажа е полезна. А не само за вас, търтеи!

Значи тва ти го знаеш, но да обобщя аз как разбирам твойта синектика. В стандартното -нестандартно търсене на идеи нали(не се казваше мозъчна атака ми как се казваше изскочи ми) се събираме всички и всеки дава идея. Никой никому не трябва да вика у, бе тъпчо, никой никому не трябва да казва браво, всеки трябва да обсъди реално истинската полза от думите на другия. Шефа следи за спазването преди всичко на това правило. И естествено тъпотата става на почит. Са ако гаранте никой няма да ти каже копче, що па да се напъваш, нали, или що па да не си направиш майтапа, или да покажеш че си отворен... и така. Чак накрая има критика, обаче тогава вече всеки знае какво мисли биг бос и то си става той сам да си говори и сам да си вземе решението.
При синектиката критиката още в началото при даването на идеи е разрешена и желана и така нещата влизат в ритъм. Готино е и ми харесва на мене. Структурата и начина на раждане на идеи с тия аналогии също е готина и по моето виждане би работила, и то навсякъде - и в даскало, и в мойта фирма.
И впрочем не знам защо казваш че не съм в час. Верно че не бях прочел, но пък за ползата от критиката съм много в час. Тва си е новото в синектиката. Иначе другото е старо ново.


Пренебрегваме ги неща, според мен. Нови са и изглеждат мижи да те лажем, обаче аз не мисля, че няма нужда от такъв тип знание. Това, че ние тия неща ги знаем и разбираме от люлката не значи че няма нужда от систематизиране. Ние знаем от люлката че камъка пада като го пуснеш, но като научим точно как и защо и можем да създаваме чудеса с това знание. Така и за плурализма в даването на акъл, риш. Знаем че е полезен, дай сега да видим какво можем да конструираме с тая полза.


Само да кажа пак от опит къде според мен е заровено кучето. То е там и при брейнсторминга(еее сетих се, бе. тва е думата)
Значи цялата дискусия, генериранена идеи и т.н., целия процес е подчинен на формулирането на проблема. Има идея, наистина, проблема да се формулира от външни експерти, но тва са глупости, никой няма да го направи защото губи сума време, а вероятно и пари. Така че проблема се формулира от шефа. Шефа контролира и процеса, той дава аналогиите при синектиката, или взима ценните идеи при брейнсторминга и казва работете върху тия три, другите са за боклука. Формулирането на проблема убива 90% от нестандартните решения. Но пък как да го избегнеш?

snowprincess написа: Според Дъглас Макгрегър теориите X и Y обясняват защо някои ръководители постъпват внимателно с подчинените си (привърженици са на теория Y), а други са затруднени да имат внимателно отношение (привърженици са на теория X).

Щото едните са кръгчета, пък другите са ръбове.

Мнемозина написа:

snowprincess написа: Според Дъглас Макгрегър теориите X и Y обясняват защо някои ръководители постъпват внимателно с подчинените си (привърженици са на теория Y), а други са затруднени да имат внимателно отношение (привърженици са на теория X).

Щото едните са кръгчета, пък другите са ръбове.

Хахахаха! Е не може и двете.

П.П. Всъщност може. Аз съм привърженик на теорията че от 8 и половина до десет работниците са самомотивиращи се амбициозни умни хора, на които вода трябва да нося и със сребърна лъжичка да ги храня, а след десет и половина до края на деня са търтеи гадни които смучат жива кръв от нещастния си шеф и заслужават мъчителна смърт.

snowprincess написа:

Green Light написа:Аз напоследък търся материали за мотивацията.

X или Y сте?

.

Е Х съм, това е сега, няма да лъжа. В интерес на истината(и за самочувствие) трябва да кажа че не се смятам за избухлив или за лош слушател. Както и че се опитвам да го направя тва с екипа. Ма е зор.

еклектика?

snowprincess написа:

bead_ написа:

vyara написа: А дори да критикуват личността ни, пак не трябва да се трогваме и да го приемаме лично.

верче, нищо лично, ама тва е такава тъпня

тя пише "не трябва", а не "такива сме"
обикновено при критика или ставаме агресивни, или бягаме, но и в двата случая не чуваме какво ни казват

Да добавя и че най-често критиката отразява същността на критикуващия, а не същността на критикуваното. И пак казвам "най-често". Ако човек е късметлия ще попадне на достоверен критикуващ. Но тогава критиката няма да му прозвучи като критика, а ще разбере "посланието" и ще го приеме.

има много повече полза от критика насочена към градеж
отколкото от похвали и единомислие насочени към грабеж
но да критикуваш е трудно изкуство
да приемаш критика такава - още повече

snowprincess написа:

bead_ написа:

vyara написа: А дори да критикуват личността ни, пак не трябва да се трогваме и да го приемаме лично.

верче, нищо лично, ама тва е такава тъпня

тя пише "не трябва", а не "такива сме"
обикновено при критика или ставаме агресивни, или бягаме, но и в двата случая не чуваме какво ни казват

е, да де. аз точно това провокирах. критикувах я. ще видим дали става агресивна или бяга. ако па ми изпрати значи излиза извън стериотипите...

bead_ написа: е, да де. аз точно това провокирах. критикувах я. ще видим дали става агресивна или бяга. ако па ми изпрати значи излиза извън стериотипите...

Аз веднага разбрах къде е слабото място на схващането от твоя страна на думите ми - ти просто свързваш автоматично "личност" и "лично" и понеже на пръв поглед това няма логика, го отписваш като нелогично/тъпня. Обаче това е, защото не си му хвърлила втори поглед.

И ето, пращам ти :blum:

vyara написа:
И ето, пращам ти :blum:

ама това изобщо не ми е схващането /приемем / просто се излигавих.

Green Light написа:Ти ше ми кажеш на мене! Прочетох! (Са ме е яд, де, малко - е тва е бързането, що, бе не скролирах та да видя кво си писала?!)

Интересно си е, бе Холидей, и от бизнес гледна точка. От гледната точка на решаване на бизнес проблеми искам да кажа е полезна. А не само за вас, търтеи!

хубаво си прочел

аз за кво харесвам хора, дето сами си поставят задачи и си ги изпълняват :twisted:
даже му викаш недей прави това и това, мъ той се напъва, нагърбва, ангажира...
хора без работа:blum: - с малко думи

holi_day написа:днес ми се налага да пиша за нея


Синектиката започнала да се развива като съвместна дейност на изследователски групи, които използват догадки, смели хипотези, луди идеи и интуитивни решения. Тези групи се състоят от 5-7 човека, които имат различни специалности, като желателно е даже всеки от тях да упражнява по няколко различни професии.

Допустимостта на критиката се обосновава с това, че при синектическото конфериране се създава психологическа устойчивост и увереност, която се поддържа от натрупаните успехи, специалния тренинг, взаимното доверие и общата заинтересованост в търсенето на оптималното решение на възникналия проблем.

Тренингът се състои в това, че професионалистите постепенно уточняват своите роли на „генератори на идеи” или на „критици”, встъпвайки ту в едната, ту в другата роля. [/i]

хм... да ти разваля темата с прагматизъм, може ли?
Четох, го. Много интересно
обаче ако участието в тоя тренинг, в една фирма примерно, е по желание какво ще стане? :?:lol: