3o4o.net

Имате ли катализатор? Моят работи с емоции.
Инвентара беше 400 водка и литър червено вино.
Плаках, плаках, плаках. На филма, над предопределеността и за толкова много неща.
Синът ми, подаръчето ми, толкова мой и толкова чужд и ................как да не повърнеш от това клише!
Мисията ми беше успешна, завърших я и сега съм свободна.
Преобръщам се , приятели, преосмислям се.
Неочаквани неща за себе си виждам и искам сега - спокойствие, ненатрапчивост, примирение.
ПРИМИРИЕ със себе, ама не като поражение го приемам, а като освобождение.
Пат.

искам тихо тихо тихо да живея като ланшния сняг
и така наситено

толкова късно ли примирие:-) аз се превъзбуждам от пътя, не че на алкохол отказвам. катализатор ми е и тъмнината. от малък се ме е хем шубе да я чепкам, хем ме привлича и ноща също. напред и надолу, се едно съм вързан с дъвка. малкото също.ирена и йоана май не, но ни разбират. и съдействат.

кентски:lol: напред и надолу викаш
да натам гледам

Ривеш ти за два шамара май!:bigsmile:

Алкохолът не решава проблемите - задълбочава ги. Генезис и пречистване можеш да получиш само чрез физическата болка - силна, остра, нетърпима - до премала. След това си като прероден.

БоЕВ написа:Ривеш ти за два шамара май!:bigsmile:

Алкохолът не решава проблемите - задълбочава ги. Генезис и пречистване можеш да получиш само чрез физическата болка - силна, остра, нетърпима - до премала. След това си като прероден.

тц! катарзис можеш да достигнеш от всякоя болка.

аз съм склонна към зависимости и няма празно - една замества друга, т.е. цигарената се запълва от алкохолната
сега градя стратегия с която да я громя
май по безобидно беше да си пуша

за хранителното разстройство въобще и дума няма да отварям


друго ми е интересно, как се променя миснето ми за себе си и страховете ми
сга не виждам нищо унизително в това да си кротувам на някоя незабележима службица до амина за също толкова незабележима заплата
всичко е от храната - сега когато и да отида в магазина мога да си купя
винаги най-много съм се страхувала от бедността
нощния ми кошмар е как нямам дом и с подути крака ходя от кофа на кофа и търся храна

shshtt написа:

БоЕВ написа:Ривеш ти за два шамара май!:bigsmile:

Алкохолът не решава проблемите - задълбочава ги. Генезис и пречистване можеш да получиш само чрез физическата болка - силна, остра, нетърпима - до премала. След това си като прероден.

тц! катарзис можеш да достигнеш от всякоя болка.

аз съм склонна към зависимости и няма празно - една замества друга, т.е. цигарената се запълва от алкохолната
сега градя стратегия с която да я громя
май по безобидно беше да си пуша

за хранителното разстройство въобще и дума няма да отварям


друго ми е интересно, как се променя миснето ми за себе си и страховете ми
сга не виждам нищо унизително в това да си кротувам на някоя незабележима службица до амина за също толкова незабележима заплата
всичко е от храната - сега когато и да отида в магазина мога да си купя
винаги най-много съм се страхувала от бедността
нощния ми кошмар е как нямам дом и с подути крака ходя от кофа на кофа и търся храна

Сложни ми идат тия мисли. Аз съм семпло устроен човек - за мен черното е черно и бялото бяло.
Домът го правят хората - я виж колко празни къщи има...солидни, здрави, подключени с катинари...ама дом ли са?!

Боев съвсем мъжки се изказа:lol:
излишни са тия мисли и страхов, доникъде не водят, дори и аз го знам

толкова хубаво беше тази седмица
разхождах маминия и любимата му и го гледах отстрани
толкова много го обичам, самото съвършенство е
такъв свестен човек
ужасно се гордея с него
и си давам сметка че нищо друго да не съм направила през живота си пак е достатъчно
а аз съм
и .....абе майната ми на всичките претенции
човек следва приоритетите си, а моите като момиче бяха децата и семейството

стопли ме тая вечер темата ти, Шът :-)

защо? защото понякога се съмняваш кое е най-важно ли?
наистина това е най-важното, гледай напред, децата са единствената индулгенция

shshtt написа:защо? защото понякога се съмняваш кое е най-важно ли?
наистина това е най-важното, гледай напред, децата са единствената индулгенция

напоследък мисля много по тези въпроси, макар да съм далеч от момента на "спокойствието, ненатрапчивостта и примирението".
Много бих говорила по темата, но все още ми е рано... Приемам катарзиса, през който преминавам последните година-две с усещане за "правилност"- за първи път в живота ми.
Радвам ти се, дано някой ден да мога да напиша същите неща, които ти написа тази вечер

...

shshtt написа:Имате ли катализатор? Моят работи с емоции.
Инвентара беше 400 водка и литър червено вино.
Плаках, плаках, плаках. На филма, над предопределеността и за толкова много неща.
Синът ми, подаръчето ми, толкова мой и толкова чужд и ................как да не повърнеш от това клише!
Мисията ми беше успешна, завърших я и сега съм свободна.
Преобръщам се , приятели, преосмислям се.
Неочаквани неща за себе си виждам и искам сега - спокойствие, ненатрапчивост, примирение.
ПРИМИРИЕ със себе, ама не като поражение го приемам, а като освобождение.
Пат.

искам тихо тихо тихо да живея като ланшния сняг
и така наситено

"За нуждаещите се 2"

Философства ми се, пък е тъпанарски да философстваш върху поезия. "Какво е искал да каже Ботев с настане вечер, месец изгрее?" Какво е искал да каже не знам, ама какво би му се искало да ти рекне на тоя въпрос, мога да се досетя.

Ще се опитам да те надцакам.
Нали съм мъж аз? На 42, не съм на 19. Мъж, не ами мъжкар, яката работа, стълб и опора, слон да ме ебе не мърдам, честна дума.
Бе да не прекаляваме, че май няма да мине. Айде може да не съм мъжкар чак, тва нали, не ми е роля, но че съм мъж минава на теория. Има хора, разчитат на мене. (Чат пат, де. Са като съм честен, честен съм) Разчитат, че са ми ок нервите, че няма да се затръшкам или да кажа майната му, че ще се справя, ще реша, ще настоявам, ще опитвам докрай, в буря и беда.
Буря и беда дрън дрън. Счупвам се като стъклена кукла от картинка, от снимка и звук се разпадам на парчета и "аз" изчезва.
Голям един малък мъж, вдигнал нагоре фината си брадичка за кураж, ми маха през стъклото. Едвам го виждам заради отблясъците. Шум на двигател, жълто от изгряло слънце.
И за десет дена няма да съм аз.

shshtt написа:Имате ли катализатор? Моят работи с емоции.
Инвентара беше 400 водка и литър червено вино.
Плаках, плаках, плаках. На филма, над предопределеността и за толкова много неща.
Синът ми, подаръчето ми, толкова мой и толкова чужд и ................как да не повърнеш от това клише!
Мисията ми беше успешна, завърших я и сега съм свободна.
Преобръщам се , приятели, преосмислям се.
Неочаквани неща за себе си виждам и искам сега - спокойствие, ненатрапчивост, примирение.
ПРИМИРИЕ със себе, ама не като поражение го приемам, а като освобождение.
Пат.

искам тихо тихо тихо да живея като ланшния сняг
и така наситено

спадове и възходи. и всеки сам ги преодолява. помощта не е отвън, много ни се иска, но не е отвън.

Не употребявам катализатори.
Като се уловя в разкисване, такова конско си тегля и тъй си се навирам в ъгъла, че накрая ме досрамява от мен си и пак аз за всичко се чувствам отговорна. Не казвам виновна, а отговорна. И понеже много добре го схващам, не си позвовлявам лигавщини, даже и насаме когато ги проявя е само моментно.
Лукс е да хленчиш за каквото и да било. Просто няма пред кого. А и кой би ме разбрал? Затова опитвам аз да разбера. Аз трябва да разбера, а не другите да ме разбират. Някак така се определиха нещата с течение на времето...

shshtt написа:Имате ли катализатор? Моят работи с емоции.
Инвентара беше 400 водка и литър червено вино.
Плаках, плаках, плаках. На филма, над предопределеността и за толкова много неща.
Синът ми, подаръчето ми, толкова мой и толкова чужд и ................как да не повърнеш от това клише!
Мисията ми беше успешна, завърших я и сега съм свободна.
Преобръщам се , приятели, преосмислям се.
Неочаквани неща за себе си виждам и искам сега - спокойствие, ненатрапчивост, примирение.
ПРИМИРИЕ със себе, ама не като поражение го приемам, а като освобождение.
Пат.

искам тихо тихо тихо да живея като ланшния сняг
и така наситено

Посята си значи... с идеи :) Поливането е задължителнно тогаз...

vyara написа:Не употребявам катализатори.
Като се уловя в разкисване, такова конско си тегля и тъй си се навирам в ъгъла, че накрая ме досрамява от мен си и пак аз за всичко се чувствам отговорна. Не казвам виновна, а отговорна. И понеже много добре го схващам, не си позвовлявам лигавщини, даже и насаме когато ги проявя е само моментно.
Лукс е да хленчиш за каквото и да било. Просто няма пред кого. А и кой би ме разбрал? Затова опитвам аз да разбера. Аз трябва да разбера, а не другите да ме разбират. Някак така се определиха нещата с течение на времето...

Да, под това се подписвам с две ръце. Понякога се учудвам как мога само за две минути от най-черна бездна:-) да си възвърна нормалното положение на възприемане на света и планове за бъдещето - като онези руски кукли с магнит. Но напоследъкк се чудя колко и до кога ще мога да го правя. Някак много енергия отива. Иска ми се без напрежение да живея вече. Уморих се. И друго се чудих - кое от това, което сме самите ние и без кое бихме били не себе си? Без къщата ми, която съм направила и наредила с любов, без цветята и тревата, картината в хола, сбирката с дискове, помощта към родителите, децата, работата, която е кръв от кръвта ми и пот от потта ми и до голяма степен, а може би изцяло определя ценността ми като човек ( поне моето отношението към ценността ми) ? Май последното е най-сбъркано. И кое може да се захвърли? Сори shshtt, че хленча в темата ти. Ама нали е за това.

ами и аз си мислех, че се познавам и разбирам и затова съм изненадана да открия тази Шът в мен
след като се тръшках 6 месеца, че трябва това, че трябва онова в един момент ми светна, че я карам по инерция от едно време
и се оставих на удоволствието нищо да не трябва
фантастично усещане
започнаха да се прокрадват мисли, че бих могла и да съм по-снизходителна към себе си
и да си простя, че не съм перфектна и едикаква си и малко да се отпусна
няма нищо лошо просто да спра докъдето съм стигнала в професионален план
и кротичко да си живея и работя
защото открих, че това всъщност много, много ми харесва

shshtt написа:ами и аз си мислех, че се познавам и разбирам и затова съм изненадана да открия тази Шът в мен
след като се тръшках 6 месеца, че трябва това, че трябва онова в един момент ми светна, че я карам по инерция от едно време
и се оставих на удоволствието нищо да не трябва
фантастично усещане
започнаха да се прокрадват мисли, че бих могла и да съм по-снизходителна към себе си
и да си простя, че не съм перфектна и едикаква си и малко да се отпусна
няма нищо лошо просто да спра докъдето съм стигнала в професионален план
и кротичко да си живея и работя
защото открих, че това всъщност много, много ми харесва

Все още вътрешно протестирам против това, но ми се иска и имам нужда. Май трябва да спра или да сменя попрището може би. Не е ли това вариант?

http://zdrave-bg.eu/index.php?option=co ... Itemid=222

Тест за душевен катарзис
1.Кое е най-травмиращото изживяване в целия ви живот?

2.Коя е най-голямата ви тревога в момента?

3.Струва ли ви се животът безсмислен, а бъдещето - безнадеждно?

4.Често ли се оплаквате, че не се чувствате добре? Ако е така, можете ли да посочите причината за това?

5.Често ли се самосъжалявате? Защо?

6.Избягвате ли умишлено нечия компания? Ако е така, каква е причината?

7.Имате ли навика да намирате недостатъците на хората? Дразните ли се от тях? Защо?

8.Случва ли ви се често да се изнервяте и заяждате при разговор?

9.Вашите близки и познати нарушават ли душевното ви спокойствие? Защо?

10.Завиждате ли на хората, които са постигнали успех в живота?

11.Имате ли проблеми с храносмилането? Можете ли да прецените в резултат на какво се получава това?

12.Страдате ли от високо кръвно налягане? Свързвате ли това състояние с конкретни причини?

13.Имате ли навика да “удавяте грижите” в работа, така, че да нямате време да мислите за тях?

14.Харесвате ли своята работа? Ако не, защо?

15.Работата изпълва ли ви с ентусиазъм? Защо?

16.Грешите ли често в работата си? Каква е причината за това?

17.Анализирате ли всичките си грешки и провали, за да се поучите от тях или смятате, че не сте длъжни да го правите?

18.С годините вашето самочувствие расте ли или намалява?

19.Случва ли ви се в определени моменти да сте на върха на щастието, а после да изпаднете в дълбоко отчаяние?

20.Кой и какво ви изпълва с най-много ентусиазъм?

21.Небрежни ли сте към външността си? Ако е така, знаете ли защо?

22.Бихте ли се почувствали унизени, ако позволите на другите да ви казват какво да правите и как да постъпвате?

23.Търпите ли чужди негативни влияния? Защо?

24.Има ли неприятни моменти, които бихте могли да избегнете, но ги търпите? Защо?

25.Лази ли ви някой по нервите? Защо?

26.Прибягвате ли до алкохол, цигари или наркотици, за да успокоявате нервите си?

27.Имате ли ясна цел в живота и ако е така, каква е тя и имате ли план за постигането и?

28.Използувате ли съзнателно афирмации (утвърждения) и метода на самовнушението, за да си изградите положителна нагласа?

29.Какво цените повече - материалните придобивки или способността да контролирате мислите си?

30.Често ли се поддавате на чуждо влияние, което не съответствува на собственото ви мнение?

31.Изправяте ли се смело пред нещата, които ви разстройват или избягвате да поемате отговорност?

32.Можете ли да назовете трите свои най-големи слабости? Какво правите, за да ги преодолеете?

33.Насърчавате ли другите да ви доверяват тревогите си и да търсят съчувствие?

34.Как присъствието ви въздейства върху другите – позитивно или негативно? Защо?

35.Кои навици у другите ви дразнят най-много?

36.Създавате ли си собствено мнение или позволявате да ви влияят други хора?

37.Изградили ли сте си вътрешни бариери срещу негативни влияния?

38.Умеете ли да се освобождавате от всякакви форми на страх, които обсебват понякога съзнанието ви?

39.Кое ви помага да поддържате положителна мисловна нагласа?

40.По какви критерии преценявате какво е полезно и какво е вредно за вас?

41.Смятате ли, че е ваш дълг да споделяте проблемите и мъката на другите? Ако е така, защо?

42.Възможно ли е някой, когото смятате за приятел, да е най-лошият ви враг заради негативното въздействие, което оказва върху вас?

43.Когато някой ви дава съвет, без да сте му го искали, приемате ли го безрезервно или се опитвате да разберете мотивите му?

44.Какво искате повече от всичко на света? Готови ли сте да подчините всичките си други желания на това? По колко време на ден отделяте за постигането му?

45.Често ли променяте решенията си? Ако е така, каква е причината да го правите?

46.Довършвате ли всички начинания, с които сте се захванали?

47.Лесно ли се влияете от мнението, което другите имат за вас?

48.Случва ли ви се да сервилничите пред другите заради тяхното социално или финансово положение?

49.Лесно ли се впечатлявате от титлите, научните степени и богатството на другите?

50.Кого смятате за най-велик сред хората, живели някога на земята? С какво мислите, че ви превъзхожда той?

51.На какво отделяте повече време - на мисли за бъдещи успехи или на мисли за бъдещи провали?

52.Ако смятате, че “Които си приличат, се привличат”, какво научавате за себе си, като огледате приятелите си?

53.Намирате ли някаква връзка между хората, с които сте най-близки, и нещастията, които изживявате?

54.Колко от двадесет и четирите часа в денонощието посвещавате на:
работата си
сън
почивка сред природата
придобиване на нови знания
бърборене с други хора
четени на вестници и гледане на телевизия

55.Кой от познатите ви:
ви поощрява най-много
ви прави най-много забележки
ви обезкуражава най-много

56.Прочитането на тази статия обогати ли с нещо начина ви на мислене? Защо?

57.Какво ще направите сега? Ще разпечатате ли тези въпроси и ще отделите ли час-два, за да отговорите писмено на всеки един от тях?

вариант е, разбира се, стига да откриеш ново и по-примамливо поприще:-)

snowprincess написа:http://zdrave-bg.eu/index.php?option=co ... Itemid=222

Тест за душевен катарзис

хм, а как да измеря резултатите от теста?
или отговорите нямат значение, важно е самото мислене върху въпросите:lol:
тенкс