3o4o.net

Много е осезателна в последните месеци.
Тя е най-вече лично нещо.
Блогът ми не е достъпен, навярно не сте забелязали, но ако баба ви умре ще.
А си давам сметка, че това пространство всъщност не е мое и някой един ден ще каже СТОП! без да ме пита и без да ме уведомява за края.
Както със сайта за литература Щъркел. Дръпнали са му шалтера.
Ами ако не бях си пренесла нещата? Нямам ги на хартия.
Не мога вече всъщност да пиша на хартия.
Как се отнасям къв загубата е единствената разлика между 1999 и 2011 - сега мисля че е Божа работа и не искам да се предпазя.

Към загубата на написани неща някъде из нета, че даже и на служебния комп се отнасям с пренебрежение. Не може да ме ядоса такова нещо. Ако ми дотрябва, ще го възстановя някак. Ако виртуалният свят утре изчезне, много ще съм щастлива дори. Само гугъл ще ми липсва малко.

казват, че нещо, за да е съхранено, тр. да го има поне на три места

ще възстановиш виртуалното? абсурд!
загубата е безвъзвратна и няма как да стане възстановяавнето.
оживяват се само реални, прагматични неща, при които интернет е само средство
тези произведения просто яхват вълната, не са вълна
но за по-лесно давят местните

взаимоотношенията в изкуството са най-близко до определението за махала - ако не познаваш някой той не съществува

shshtt написа: взаимоотношенията в изкуството са най-близко до определениет за махала - ако не познаваш някой той не съществува

Изкуство не можеш да възстановиш. Ще напишеш по-хубаво.

Това за махалата да не би да означава, че ако никой не те знае, а си кадърен, няма да се чуе за теб?

holi_day написа:казват, че нещо, за да е съхранено, тр. да го има поне на три места

така е бе, ама ме мързи вече да помня кое къде е
без мисълта за мисия всичко е его и има ли значение

vyara написа:

shshtt написа: взаимоотношенията в изкуството са най-близко до определениет за махала - ако не познаваш някой той не съществува

Изкуство не можеш да възстановиш. Ще напишеш по-хубаво.

Това за махалата да не би да означава, че ако никой не те знае, а си кадърен, няма да се чуе за теб?

да, точно това значи.
аз съм се дефинирала като ъндърграунд и не ми пречи, любител съм
но за прохождащите това е жаравата по която трябва да подскачат
ако не прегръщат фотосинтезата като верую, разбира се

shshtt написа: да, точно това значи.
аз съм се дефинирала като ъндърграунд и не ми пречи, любител съм
но за прохождащите това е жаравата по която трябва да подскачат
ако не прегръщат фотосинтезата като верую, разбира се

Не знам колко е вярно. Аз вярвам, че ако човек живее за да твори има шанс. Ако твори, за да живее... там не знам.

ми да, смущаваща е така ва наглост
да учиш за инженер и да искаш да строиш:lol:
и хората да очакват, че мостовете не само са красиви , но и здрави
както като си купят нещо направено от професионален художник очакват дипломата му да е гаранция за качество
и не само те да са го оценили като красиво и но и други
както е важно педагози да преподават
лекари да лекуват
заварчици да заварят
и опитни строителни бригади да ти градят жилището.

shshtt написа:ми да, смущаваща е така ва наглост
да учиш за инженер и да искаш да строиш:lol:
и хората да очакват, че мостовете не само са красиви , но и здрави
както като си купят нещо направено от професионален художник очакват дипломата му да е гаранция за качество
и не само те да са го оценили като красиво и но и други
както е важно педагози да преподават
лекари да лекуват
заварчици да заварят
и опитни строителни бригади да ти градят жилището.

Пак смесваш нещата. Ами нали знаеш, че има котки и маймуни, на които им се продават платната. Те имат ли дипломи? С изкуството даже е по-лесно, отколкото с лекарите.
Ако се смесват нещата, не може да се говори по същество, а само се правят неверни обобщения.

Напротив, нищо не смесвам:bigsmile:
И ти и аз бихме имали резерви спрямо предписаното лечение от хомеопат или екстрасенс, ако не е завършил медицина.
Всеки 3-ти българин може да пее вярно , но това не значи че може да преподава изкуството музика в училище или дори най-трудния инструмент пеене.
Много съм мислила защо. Защото няма широта на кръгозора е моя отговор. Най-баналното, като ползите от висшето образование.
За загубата е темата. Личната.
Пука ли му на някой ако твоята дипломна работа се загуби?
Има ли значение? Ти нали знаеш, че си я написал:lol:
Просто трябва да се вдиша и издиша.
От където дошло там и отишло.

shshtt написа: За загубата е темата. Личната.
Пука ли му на някой ако твоята дипломна работа се загуби?
Има ли значение? Ти нали знаеш, че си я написал:lol:
Просто трябва да се вдиша и издиша.
От където дошло там и отишло.

загубата на дипломна работа такава драма ли е?
загубата на стиховете или други произведения също ли е толкова фатална загуба? неприятно е, но толкоз.

и на никой не пука за другия, това е. една от основните истини, които колкото по-рано човек осъзнае, толкова по-сппокойно ще живее. раждаме се и умираме сами. през целия си живот се оплитаме в отношения и вълнения с другите, но истината е, че през цялото време сме сами. и никога не може да те боли за някого, така както те боли, когото болката е лична твоя.

аз и тази тема не разбирам, но както и да е. ако е проблемът е, че не ти се отваря блога, няма кого да виниш. нали знаеш има си начин да ти се поддръжат нещата, плаща се за пространство, бакап-и и т.н., много профански ги говоря, но е така. все едно да се сърдиш, че в обществена тоалетна няма хартия

shshtt написа:...
А си давам сметка, че това пространство всъщност не е мое и някой един ден ще каже СТОП! без да ме пита и без да ме уведомява за края.
...

Ти не пишеш за това, ама за мене това място тука е нещо като блога ти. Понеже нали има доста неща написани от мене, които сте харесали. Аз нищо не съм написал, де. В смисъл - литература. Въпроса ми не е толкова за това което аз съм написал, ами за това което са ми написали на мен. Някои похвали са ми се лепнали. Ето казвам си глей тука даже казаха че си поет(Вяра го рекна) хем без да можеш да тактуваш думите. Или пиши, бе майна, дето ми го каза Латрево или други такива. Е когато изчезне(не ако, а когато) ще изчезнат и моите писания и четките дето ме топлят отвреме навреме. Глупости са- викам си непрекъснато. Суета и здрава ограниченост издава тва, мой човек. Ама то го издава понеже е там.

хахах, точно така Грийни, то го издава понеже е там:bigsmile:

за миналото си хортувам
защо не се срещам с никой от миналото
нито с приятели нито със съученици и състуденти, сега и с колеги
просто ги умъртвявам
какво толкова скрамно има мамка му там, назад
нищо необичайно, но не искам да ги виждам и чувам
все едно са виртуал
и успявам в реалността да ги игнорирам

само спомена остава

shshtt написа: Пука ли му на някой ако твоята дипломна работа се загуби?
Има ли значение? Ти нали знаеш, че си я написал:lol:

Тъй като разбирам, че наистина е проблем срива на блога, само да ти кажа - за дипломната работа, да - най-важното е АЗ да знам, че АЗ съм я написала.
Ако се загуби преди защитата е драма, да - щото се губи време и нерви и т.н.
Пази си нещата занапред. Архив. Не се знае кога какво може да ти потрябва.
И виж там някой, дето разбира да те посъветва технически как можеш да се предпазиш за в бъдеше.
начи, верно не си струва толкова да се ядосваш зарази това...

Green Light написа:Ама то го издава понеже е там.

Къде бе, къде ти се издава суетата, дай да видим.

Ми нали затуй нямаме блогове с тебе, бе! Щото сме си поети, докато си приказваме прозаичности.
Ако вземем да си кътаме поетичните пориви, ще станем едни суетни, дребнави, жалки скъперници на мигове, които вече са престанали да бъдат поезия.
Хъмъха, така е то!
Аз понякога на разсъмване знайш ли какви поезии ми идат в полусън. И си викам - ей на, пак отлетяха в мезосферата (някъде преди около мезопаузата, не менопаузата, да не се бърка тва!) една камара вълшебства!

Обаче пък ми остава една липса на суета, дето да ми гали егото. Чи малко ли е!

shshtt написа: просто ги умъртвявам

Брей!
Остави хората да живеят поне, бе!

vyara написа:

shshtt написа: да, точно това значи.
аз съм се дефинирала като ъндърграунд и не ми пречи, любител съм
но за прохождащите това е жаравата по която трябва да подскачат
ако не прегръщат фотосинтезата като верую, разбира се

Не знам колко е вярно. Аз вярвам, че ако човек живее за да твори има шанс. Ако твори, за да живее... там не знам.

Ако човек живее за да работи, значи нещо съществено в живота му липсва,
ако работи, за да живее, значи е като другите...

защо мислиш, че творчеството не е работа?

Работа е, и то много тежка и изтощителна. Вярно, че добрите попадения се възнаграждават щедро (стига да ги има, де)...но за това, колко творения заминават направо в коша, обикновено не се говори, нито за безсънните нощи и че трябва леко да си маниак и т.н. ...и все пак, ако някой твърди, че живее, за да твори, може би скоро не е посещавал психоаналитика си.

shshtt написа:....
Как се отнасям къв загубата е единствената разлика между 1999 и 2011 - сега мисля че е Божа работа и не искам да се предпазя.

...понеже аз непрекъснато си губя нещата - на младини нарочно не ги пазех, ей така, с някаква артистична небрежност разпилявах всичко, така го разбирах живота. После събирах, и това ми създаваше някакво усещане за стабилност и улегналост, сега пак пилея, защото разбрах, че по ме кефи необвързаността. Все едно. Важен е момента - тук, сега. В него се съдържа всичко.

Амаранта написа: защо мислиш, че творчеството не е работа?

Защото свързвам творчеството със свобода, а не с ограничения и задължения.
С ограничения и задължения свързвам работата.

vyara написа:

Амаранта написа: защо мислиш, че творчеството не е работа?

Защото свързвам творчеството със свобода, а не с ограничения и задължения.
С ограничения и задължения свързвам работата.

Това важи само ако си останеш на аматьорско ниво, не случайно, толкова много хора избират уюта на това "звание".

Но ако търсиш реализащия, ако се бориш за, или защитаваш вече създадено име, трябва да извадиш продукт, чието ниво трябва да отговаря на много високи изисквания, и не можеш да си останеш с някакви поетични предчувствия на границата на съня. Трябва да ги извадиш оттам, да им придадеш форма, да я усъвършенстваш, да я преболедудаш, изстрадаш и т.н., после да захвърлиш всичко в коша, защото се е оказало боклук... да се напиеш ,да изпаднеш в депресия, а на другия ден да започнеш отначало, все едно че нищо такова не се е случило.

Има един огромен конфликт между спонтанността на творческия импулс, и къртовските непрестанни усилия, които трябва да се положат, за да се материализира той...но съм забелязала, че най-прекрасните неща на този свят се появяват точно в пространството, което очертават двата полюса на някое неразрешимо противоречие...самият живот е такова нещо.

Амаранта написа: Това важи само ако си останеш на аматьорско ниво, не случайно, толкова много хора избират уюта на това "звание".

Но ако търсиш реализащия, ако се бориш за, или защитаваш вече създадено име, трябва да извадиш продукт, чието ниво трябва да отговаря на много високи изисквания, и не можеш да си останеш с някакви поетични предчувствия на границата на съня. Трябва да ги извадиш оттам, да им придадеш форма, да я усъвършенстваш, да я преболедудаш, изстрадаш и т.н., после да захвърлиш всичко в коша, защото се е оказало боклук... да се напиеш ,да изпаднеш в депресия, а на другия ден да започнеш отначало, все едно че нищо такова не се е случило.

Има един огромен конфликт между спонтанността на творческия импулс, и къртовските непрестанни усилия, които трябва да се положат, за да се материализира той...но съм забелязала, че най-прекрасните неща на този свят се появяват точно в пространството, което очертават двата полюса на някое неразрешимо противоречие...самият живот е такова нещо.

В такъв случай всяка работа е творчество и животът е творчество. Естествено, че трябва труд. "Труд" казвам, защото за мен "работа" носи други отенъци, а по-горе говорех за работа (трудът не винаги се вълнува от заплащане, а работата винаги се вълнува).
Всъщност всичко е само едно претворяване посредством научни знания. Научни, защото са закони, които действат, работят и се усвояват. Законите на Твореца. Спокойно може да се каже, че всичко останало е имитация.

...

Stranniche написа:Нали ти не си се загубила - това е най-важното. И в теб е всичко. Включително потенциалът да пишеш.

мн.добре казано
и позитивно,
и дори надъхващо

дано така го прочете и шшшшшттт

Нищо не си загубила!
И стига рива. Рано или късно всеки поема по пътя си, а ние оставаме "сами", но не се ли дистанцираме навреме рискуваме да се превърнем в бреме. Не искаме това нали?

Божичко, човек не може да предугади последствията от своите мисли и постъпки.
2 безсмислени теми със страници коментари.
И това без алкохол.
Какво ли щеше да е иначе

хех това тук е нещо като антипод на

non omnis moriar

както го е рекъл квинт

обаче, както ти е казала Странниче, за да го има горното трябва да те има теб

sine qua non

shshtt написа:Божичко, човек не може да предугади последствията от своите мисли и постъпки.
2 безсмислени теми със страници коментари.
И това без алкохол.
Какво ли щеше да е иначе

Кой блог не е достъпен? Аз виждам Троскот... Не разбрах нещо ли?
Имам една приятелка... много ми напомняш за нея като емоционалност. Тя пише смс-и. Размисли за живота. На мен и не още няколко човека. и понякога завършва серията с "Толкоз".. Голям образ е.
Като ти пусна темите те прочетох, а вечерта излязохме с нея на кръчма. Та ми разказваше какво правила предната вечер... а аз разказах какво съм разбрала от това, което ти пишеш . И че и да искам да ти кажа нещо, то ще е с моя речник и по моя начин, от което няма да излезе както искам. Каза да ти кажа с нейни думи - Като хванала предната вечер всякакви листове и листченца с разни писания важни уж..пък като ги накъсала.. че взела и да ги гори в един пепелник. "Мислила съм била за едикакво си, казвала съм го на едикой си, пък съм разпечатала той какво ми бил отговорил, пък аз по-късно пак съм я нищила тая тема..акъл нямам за две пари! Времето ще си губя да дъвча емоции. За какво ми е това, бе?! На кой му пука! Имала съм - казала съм. Ай чау!" И пепелника хвърлила накрая, щото станал на нищо. И щото има неща, от които трябва да се освобождаваш. Да изчезват и да горят.

Семирамис

Днес е ден на изненадите.
Получих писмо от Дарки. Ама още не мога да се освестя от учудване.
Изгубили сме си дирите от години, откакто не пише тук.
Ровила си тя из някакви нейни неща и хоп! намерила си разпечатано едно мое стихче.
Почнала да звъни на джиесема - тц, отдавна съм го сменила - да сме се видели.
Разтърсила се и налетяла на блога. ( Там си е, демек, аз просто не го виждам оттук.)
Та така, неведоми са пътищата господни.
Днес неочаквано открих 3 неща за себе си
- че има смисъл да пиша, защото не всичко е загубено и съществува някой който съм докоснала
- че дори и всичко създадено да се разпилее, ако на някой нещо е харесало ще се запази
и че ......абе много се зарадвах на писмото

И аз! И аз! И аз днес имам писмо от Дарки!
Много хубаво ми стана.

Green Light написа:

shshtt написа:...
А си давам сметка, че това пространство всъщност не е мое и някой един ден ще каже СТОП! без да ме пита и без да ме уведомява за края.
...

Ти не пишеш за това, ама за мене това място тука е нещо като блога ти. Понеже нали има доста неща написани от мене, които сте харесали. Аз нищо не съм написал, де. В смисъл - литература. Въпроса ми не е толкова за това което аз съм написал, ами за това което са ми написали на мен. Някои похвали са ми се лепнали. Ето казвам си глей тука даже казаха че си поет(Вяра го рекна) хем без да можеш да тактуваш думите. Или пиши, бе майна, дето ми го каза Латрево или други такива. Е когато изчезне(не ако, а когато) ще изчезнат и моите писания и четките дето ме топлят отвреме навреме. Глупости са- викам си непрекъснато. Суета и здрава ограниченост издава тва, мой човек. Ама то го издава понеже е там.

Грийни, ти си пич. И това ще го прескочиш с годините. Едно време исках да създам някакво свое интерминет пространство, в което да накатеря всякаквите разни истории от живота си, които съм разказал по клубовете. Да не се загубят, рийш.

После си рекох, к'во толк'ва си направил - това са обикновени истории. Такива неща се случват на хиляди хора ежедневно. Това, че можеш да ги напишеш без правописни грешки, не е знак, че трябва да останат в нета за сто години.

Начи!

Начи!
При други обстоятелства подмятанията ти биха ме засегнали, но сега желанието ти да ми обясниш кое как е и колко струва само ме разсмя:lol: