Очаквана ваканция.
Публикувано на: 07.04.11, 15:35
Очаквана ваканция.
Брестница.
От около месец имам уговорка с Ваньо да посетим Парка за развлечения – Ледницата /въжената градина за Децата и фератата за който му стиска/ а и аз искам да проникнем с Радко в поне една-две от околните хоризонтални пещери. Спирам се на Рушовата и Ластовица и след като подробно се информирам за локацията им и условията вътре - от разни апокрифи, рано сутринта, в Деня на Лъжата и Закачката потегляме на Запад. Предстоят ми около четеристотин и нещо километра шофиране и ако този факт и да е досаден, но не ме плаши особено, то срещата с дупките след Велики Преслав силно ме наскърбява. На място се оказва че има защо – шосето, като че се превъзбудило от пролетта, и надуло до напукване на места или пък хлътнало менопаузно на други Де…ба. Докато бавничко въртя на острите завои и тъжно чакам да изникне пред нас от нищото примерно предницата на някой засилен камион, местните които карат зад нас до следващото уширение, надуват клаксони и светкат като като на опашка за градска тоалетна /а мен ме гложди мисълта какви ли звуци издават освен това в вътре в щайгите си, но за нещастие през стъклата не се чува/. Отдъхвам си покрай язовира едва, а децата се събуждат и започват оживено да дискутират кой какво е сънувал. На Ябланово мярвам някакъв автоцентър /механици, гумаджии…полезна работа/ и продължаваме напред. Малко след Кипилово спирам да поскърцаме със стави. Докато аз скърцам към близките храсти, Йоана се опитва да удави Радко в коритото на селската чешма. А, денят се усмихва, времето е определено по-топло от това във Варна, а слънцето наднича иззад облачната си арафатка. Продължаваме, подминаваме Елена и спираме за първа по-дълга почивка до Къпиновския манастир. За по-интересно паркирам до игрището и Децата ни тутакси увисват като прилепи на щангата на футболната врата.
В Манастира правя малко снимки т.к. не обичам да снимам в манастири - трябва да се види на живо, примерно да се помиреше миризмата вътре на свещи в Църквичката ли, най-малко?. В случая фотографията нищо не предава от манастирска или църковна /въобще храмова/ обстановка.
Разглеждаме, почиваме си и обменяме няколко думи с един човек /нещо като уредник/. Бързо разбирам – стая-спартанска четворка - 10 лв. на стая, стая за префръцки с дървена, мека и скърцаща спалня… е и мирише хубаво вътре и е със супер WC и баня - 15…пак на стая. Записвам телефоните* на Манастира и си обираме крушите.
Във В. Търново следваме по околовръстното и в 16 ч. сме на центъра на Брестница. Ние, Вие, Те … трите партии – в случая Мария с Момиченце, Веско и той с Момиченце, ама по-големичко и Аз с ококорената си Бригада пристигаме с няма и 15 минути разлика един от друг. Поздравяване, опознаване /Ваньо го чувам от Софийските задръствания/ и газ към Рушовата. В ГрадЕжнца, точно на автомобилния път през селото се вихри банкет с няколкокилометрова маса, пъстри носии, глъчка и усмихнати лица. Под мястото на което спираме в уширение, Мария предлага да се поинтересуваме за повода за банкета и да им го честитим на българомохамеднаските ни съотечественици, пък белким ни почерпят. Със съжаление отказвам, щото не знам какво ни чака в дупката.
Добиване на информация от местното население....
Лесно намираме входа /по нагоре има още един сух/ и зашляпваме през реката вътре.
Радко го пренасям на гръб през дълбокото – отработен прийом от Куза Скока. Хеле е лек.
Но на моменти дразнещо се засилва да скочи отгоре ми и после две малки ръчички се впиват във вратните жили…Спирам, правим разбор и продължаваме навътре. Вече качването е внимателно, а едната му ръка се държи тук и там и ми помага.
Траверсираме, форсираме и и накрая стигаме до място където водата е доста дълбока. Аз пълня цървулите, Веско май също, Радко е мокър като червено-син замислен плъх и обръщаме посоката. До Август, пак тук.
Навън Момите коментират нещо доста оживено. Чува се от дълбокото чак, а поляната пред входа мислено я кръщавам Момини диспути.
Там – хвалби, лакърдии и поемаме към Ледницата. Ваньо вече ни чака.
В калъбалъка преди вечерята, едното /по–страхливото/ от двете тамошни кучета успява да отмъкне кило наденици на Веско, тъй че се задоволяваме с каквото Господ дал, понеже с Ирена мъкнем повече запаси, заради факта, че ги поглъщат четери усти - малките като прахосмукачки. В полунощ всеки кой с кого, вече е заспал /Мамите с Децата, ергените с момите, а аз в Ажунгиляка/.
Следва...
Брестница.
От около месец имам уговорка с Ваньо да посетим Парка за развлечения – Ледницата /въжената градина за Децата и фератата за който му стиска/ а и аз искам да проникнем с Радко в поне една-две от околните хоризонтални пещери. Спирам се на Рушовата и Ластовица и след като подробно се информирам за локацията им и условията вътре - от разни апокрифи, рано сутринта, в Деня на Лъжата и Закачката потегляме на Запад. Предстоят ми около четеристотин и нещо километра шофиране и ако този факт и да е досаден, но не ме плаши особено, то срещата с дупките след Велики Преслав силно ме наскърбява. На място се оказва че има защо – шосето, като че се превъзбудило от пролетта, и надуло до напукване на места или пък хлътнало менопаузно на други Де…ба. Докато бавничко въртя на острите завои и тъжно чакам да изникне пред нас от нищото примерно предницата на някой засилен камион, местните които карат зад нас до следващото уширение, надуват клаксони и светкат като като на опашка за градска тоалетна /а мен ме гложди мисълта какви ли звуци издават освен това в вътре в щайгите си, но за нещастие през стъклата не се чува/. Отдъхвам си покрай язовира едва, а децата се събуждат и започват оживено да дискутират кой какво е сънувал. На Ябланово мярвам някакъв автоцентър /механици, гумаджии…полезна работа/ и продължаваме напред. Малко след Кипилово спирам да поскърцаме със стави. Докато аз скърцам към близките храсти, Йоана се опитва да удави Радко в коритото на селската чешма. А, денят се усмихва, времето е определено по-топло от това във Варна, а слънцето наднича иззад облачната си арафатка. Продължаваме, подминаваме Елена и спираме за първа по-дълга почивка до Къпиновския манастир. За по-интересно паркирам до игрището и Децата ни тутакси увисват като прилепи на щангата на футболната врата.
В Манастира правя малко снимки т.к. не обичам да снимам в манастири - трябва да се види на живо, примерно да се помиреше миризмата вътре на свещи в Църквичката ли, най-малко?. В случая фотографията нищо не предава от манастирска или църковна /въобще храмова/ обстановка.
Разглеждаме, почиваме си и обменяме няколко думи с един човек /нещо като уредник/. Бързо разбирам – стая-спартанска четворка - 10 лв. на стая, стая за префръцки с дървена, мека и скърцаща спалня… е и мирише хубаво вътре и е със супер WC и баня - 15…пак на стая. Записвам телефоните* на Манастира и си обираме крушите.
Във В. Търново следваме по околовръстното и в 16 ч. сме на центъра на Брестница. Ние, Вие, Те … трите партии – в случая Мария с Момиченце, Веско и той с Момиченце, ама по-големичко и Аз с ококорената си Бригада пристигаме с няма и 15 минути разлика един от друг. Поздравяване, опознаване /Ваньо го чувам от Софийските задръствания/ и газ към Рушовата. В ГрадЕжнца, точно на автомобилния път през селото се вихри банкет с няколкокилометрова маса, пъстри носии, глъчка и усмихнати лица. Под мястото на което спираме в уширение, Мария предлага да се поинтересуваме за повода за банкета и да им го честитим на българомохамеднаските ни съотечественици, пък белким ни почерпят. Със съжаление отказвам, щото не знам какво ни чака в дупката.
Добиване на информация от местното население....
Лесно намираме входа /по нагоре има още един сух/ и зашляпваме през реката вътре.
Радко го пренасям на гръб през дълбокото – отработен прийом от Куза Скока. Хеле е лек.
Но на моменти дразнещо се засилва да скочи отгоре ми и после две малки ръчички се впиват във вратните жили…Спирам, правим разбор и продължаваме навътре. Вече качването е внимателно, а едната му ръка се държи тук и там и ми помага.
Траверсираме, форсираме и и накрая стигаме до място където водата е доста дълбока. Аз пълня цървулите, Веско май също, Радко е мокър като червено-син замислен плъх и обръщаме посоката. До Август, пак тук.
Навън Момите коментират нещо доста оживено. Чува се от дълбокото чак, а поляната пред входа мислено я кръщавам Момини диспути.
Там – хвалби, лакърдии и поемаме към Ледницата. Ваньо вече ни чака.В калъбалъка преди вечерята, едното /по–страхливото/ от двете тамошни кучета успява да отмъкне кило наденици на Веско, тъй че се задоволяваме с каквото Господ дал, понеже с Ирена мъкнем повече запаси, заради факта, че ги поглъщат четери усти - малките като прахосмукачки. В полунощ всеки кой с кого, вече е заспал /Мамите с Децата, ергените с момите, а аз в Ажунгиляка/.
Следва...
