Страница 1 от 1

Много едно време в Пловдив намерих златна халка...

Публикувано на: 10.05.11, 14:56
от АВе
Намерих в централната градина на Пловдив една халка с надпис: Фоликсения, следва дата.
(Аз съм по онова време я има 17 г., я не - опит за извинение, един вид)
Отивам в Ритуалния дом за празнични обреди. Питам. Казват ми. Дават ми и телефон. (Аз тогава живях там към година) Звъня. Срещаме се пак в градината.
Загубилият халката е... видимо кръшкач. Жената му пита къде точно съм я намерил халката. Басси трилъра става. И аз с честни сини очи (нищо, че са ми пъстри) казвам, че съм я намерил при детската площадка в началото на градината, а не в дъното на градината, където безпаричните ромеовци се копулираха с тийнчета-жулиетки по пейките при бездействащия цветен фонтан с музика. (И дискотека зад него).
Така де, датата на халката предполагаше поне едно дете на възраст за люлки и пързалки. Кво ся...

После бях щедро възнаграден от спасения гръцко-български ромео дори с към 10 л. зехтин. Както и да е.
Да не говорим, че при връчването на наградата за лекото изместване на топографията на намирането на халката се нАпихме като говеда с храбрия носител на същата. Жена му от кръста надолу приличаше на трансконтинентален петролен супертанкер. Като повечето гъркини.
Ми, да е внимавал за каква е жени, мамка му.:winkw:

Както и да е... Весел ден, клубари!
Аз днес се скъсах от катерене по стълби в кооперации без асансьор и утре май ще имам мускулна треска...:mad:

Re: Много едно време в Пловдив намерих златна халка...

Публикувано на: 10.05.11, 15:04
от Semiramis
:lol: Честни сини очи другия път - раждате се с усет какво се прави по градинките.
Но странно ми звучи - много е открито на онези пейки. Май и преди 15 години беше.
Вече е пренаселено.
Обаче пък един сутрешен крос е друго нещо - жив човек няма.
И противодейства на мускулната треска..

Re: Много едно време в Пловдив намерих златна халка...

Публикувано на: 10.05.11, 15:09
от АВе
Semiramis написа::lol: Честни сини очи другия път - раждате се с усет какво се прави по градинките.
Но странно ми звучи - много е открито на онези пейки. Май и преди 15 години беше.
Вече е пренаселено.
Обаче пък един сутрешен крос е друго нещо - жив човек няма.
И противодейства на мускулната треска..
Аз ти говоря за преди ~30 г.
А за какво се прави по градинките - нямам усет. От 16 годишен съм самостоятелен и винаги съм си имал "терен".

Re: Много едно време в Пловдив намерих златна халка...

Публикувано на: 10.05.11, 15:25
от Semiramis
и нямаш жена гъркиня.

весел ден, Аве!

Re: Много едно време в Пловдив намерих златна халка...

Публикувано на: 10.05.11, 15:29
от АВе
Semiramis написа:и нямаш жена гъркиня.

весел ден, Аве!
Весел, Семи!

Re: Много едно време в Пловдив намерих златна халка...

Публикувано на: 10.05.11, 15:46
от Green Light
АВе написа: Жена му от кръста надолу приличаше на трансконтинентален петролен супертанкер. Като повечето гъркини.
Сценарий 2.
Жена му е Афродита Милоска.
Младежо, къде намерихте халката на това говедо?
Госпожа, няма мъж на света, който нарочно да свали брачната си халка, щом е женен за вас. Признавам си взех я насила, но съвестта ми проговори и ето ме днес пред вас.
Насила? Но мъжът ми е 98 килограма и сменя гумите на колата без крик?!
Глада придава сила, госпожо - 17 годишния АВе се подпира лекичко на вратата защото е омаломощен. Краката му леко се подгъват, но в погледа свети гордост.
Елате, влезте моля. Таман вадя гювеча от фурната. Заслужавате поне един обяд.
Вие сте ангел.
Ще ви покажа банята.
Да.
Че да се измиете.
Естествено. А кога се прибира мъжът ви?
...

Re: Много едно време в Пловдив намерих златна халка...

Публикувано на: 10.05.11, 15:50
от АВе
Green Light написа: Сценарий 2.
Жена му е Афродита Милоска.
Младежо, къде намерихте халката на това говедо?
Госпожа, няма мъж на света, който нарочно да свали брачната си халка, щом е женен за вас. Признавам си взех я насила, но съвестта ми проговори и ето ме днес пред вас.
Насила? Но мъжът ми е 98 килограма и сменя гумите на колата без крик?!
Глада придава сила, госпожо - 17 годишния АВе се подпира лекичко на вратата защото е омаломощен. Краката му леко се подгъват, но в погледа свети гордост.
Елате, влезте моля. Таман вадя гювеча от фурната. Заслужавате поне един обяд.
Вие сте ангел.
Ще ви покажа банята.
Да.
Че да се измиете.
Естествено. А кога се прибира мъжът ви?
...
Ха-ха! Грийни си е Грийни! Много ме разсмя! Мерси!
Айде, лека вечер, че аз си тръгвам. :bigsmile: