Бунта на машините
Публикувано на: 19.05.11, 10:00
-Не искам да влизаш в интернет, без мое съгласие. Ето настройвам те да не можеш. Не може да търсиш прогноза за времето, не искам новини, не може да се включваш за обновяване на картата, не може, не може, в никакъв случай няма да се включваш, за нищо на света, освен ако аз не те включа.
-Ха! Ти ще ми кажеш на мене
Тва си приказваме с моя GSM всяка седмица по веднъж. Всяка седмица поне веднъж хващам тая гад че си сърфира. Мамицата ти викам джиесемска, чу ли ме ти или не ме чу, бе, куче? Аз съм ти гоподар и повелител на тебе. Е сега ще те метна през тоя прозорец. Не!- вика ми той.- АЗ съм ти господар и повелител. През никакъв прозорец не можеш да ме метнеш, не ме дразни. И не ми дръж тоя тон!
МТел е наясно с тоя разговор. Знам, защото ми пишат.
Телевизора у нас не ми разрешава да си настроя реда на програмите, не мога да сменя часа, макар че е грешен- сверява се автоматично, кой съм аз да му се бъркам в работата на телевизора? Това дори за домашните ми е ясен въпрос. Ако ще спорим с телевизора по въпроса колко е часа, за моето семейство е меродавно едно мнение. Не мойто.
"Не гасете, не изключвайте от мрежата. Ъпдейтвам се. 14 ъпдейта остават" Ама аз искам да тръгвам. Моля ти се искам да тръгвам, моля ти се, много бързам, трябва да затворя капака и да те взема. Не може. Не гаси. Не затваряй. Ъпдейт.
Не! - решавам твърдо. Затварям. Тръгвам и отивам на среща. Закъснял съм. Извинете- казвам - ъпдейтовски неща ме забавиха. Не ме разбират и се мръщат. Сигурно си мислят че ги занасям.
Нагласил съм мултимедипта, всичко съм подготвил, ще се представям. Щракам компа. " Моля бъдете търпеливи. Ъпдейтвам се. 14 ъпдейта остават" Ето - казвам. Това е положението. Не се подчиних и сега си патя. Бъдете търпеливи. При вас така ли е? Не било така- отговарят ми. Но аз мисля че ми отговарят така от раздразнение. Мисля че навсякъде е така.
Почва се.
-Ха! Ти ще ми кажеш на мене
Тва си приказваме с моя GSM всяка седмица по веднъж. Всяка седмица поне веднъж хващам тая гад че си сърфира. Мамицата ти викам джиесемска, чу ли ме ти или не ме чу, бе, куче? Аз съм ти гоподар и повелител на тебе. Е сега ще те метна през тоя прозорец. Не!- вика ми той.- АЗ съм ти господар и повелител. През никакъв прозорец не можеш да ме метнеш, не ме дразни. И не ми дръж тоя тон!
МТел е наясно с тоя разговор. Знам, защото ми пишат.
Телевизора у нас не ми разрешава да си настроя реда на програмите, не мога да сменя часа, макар че е грешен- сверява се автоматично, кой съм аз да му се бъркам в работата на телевизора? Това дори за домашните ми е ясен въпрос. Ако ще спорим с телевизора по въпроса колко е часа, за моето семейство е меродавно едно мнение. Не мойто.
"Не гасете, не изключвайте от мрежата. Ъпдейтвам се. 14 ъпдейта остават" Ама аз искам да тръгвам. Моля ти се искам да тръгвам, моля ти се, много бързам, трябва да затворя капака и да те взема. Не може. Не гаси. Не затваряй. Ъпдейт.
Не! - решавам твърдо. Затварям. Тръгвам и отивам на среща. Закъснял съм. Извинете- казвам - ъпдейтовски неща ме забавиха. Не ме разбират и се мръщат. Сигурно си мислят че ги занасям.
Нагласил съм мултимедипта, всичко съм подготвил, ще се представям. Щракам компа. " Моля бъдете търпеливи. Ъпдейтвам се. 14 ъпдейта остават" Ето - казвам. Това е положението. Не се подчиних и сега си патя. Бъдете търпеливи. При вас така ли е? Не било така- отговарят ми. Но аз мисля че ми отговарят така от раздразнение. Мисля че навсякъде е така.
Почва се.