3o4o.net

Може да се случи така, че като хвърли поглед към изминалия живот, човек да стигне до убеждението, че почти всичките му дълбоки привързаности са се отнасяли до хора с общопризнат деструктивен характер. (...)
Деструктивният характер знае само един девиз – долу от пътя; само едно занимание – да разчисти място. Потребността му от чист въздух и от свободно пространство е по-силна от всякаква ненавист. Деструктивният характер е млад и весел. Понеже разрушението подмладява, премахвайки от пътя следите от собствената ни възраст; то също и весели, тъй като този, който руши, усеща успокоение и облекчение, разчиствайки пътищата. Такъв хармоничен образ на разрушителя възниква, ако се осъзнае колко чудовищно се опростява светът, при положение, че го разглеждаме от позицията на това доколко той е достоен за разрушението си. Тази гигантска връзка равномерно обхваща всичко съществуващо. За деструктивния характер такава картина създава едно зрелище на висшата хармония.
Деструктивният характер винаги е енергичен в работата си. Темпото му се задава от природата, косвено поне, понеже той е длъжен винаги да я изпреварва. Иначе тя сама би се натоварила с разрушението.
Деструктивният характер не вижда образи. Той изобщо има малко потребности, и най-малко от всичко пък го интересува какво ще има на мястото на разрушеното. Над всичко за него е – поне за миг – празното пространство на мястото, където е стоял разрушеният предмет или е съществувала жертвата. Все някога ще се намери някой си, че да се възползва от това място, без да го заема.
Деструктивният характер върши своята работа, той избягва само съзиданието. Ако творецът се стреми към усамотение, то разрушителят постоянно трябва да е сред хора, да има свидетели на деянията си.
Деструктивният характер – това е сигнал. Както тригонометрическият знак е открит отвсякъде към поривите на вятъра, така и той е уязвим отвсякъде за мълвата. Няма смисъл да бъде защитаван от това.
Деструктивният характер изобщо не е заинтересован в това да бъде разбран. Той намира всякакви попълзновения от този род за повърхностни. Съвсем не му е важно дали и кога не го разбират. Обратно, той предизвиква към това, подобно на оракулите (...) Най-еснафския от всички феномени – сплетните – възниква тогава, когато хората не искат да останат неразбрани. Деструктивният характер не възразява срещу това и не способства сплетните.
Деструктивният характер е враг на-човека-в-калъф. Човекът-в-калъф се стреми към удобства, и калъфът е техен символ. Вътрешността му представлява кадифено облицованата следа, която оставя в света. А деструктивният характер изтрива дори следите от разрушението.
Деструктивният характер е в един лагер с традиционалистите. Едните съхраняват вещите като ги оставят в неприкосновеност, консервират ги; другите съхраняват ситуациите с това, че ги правят удобни и ги ликвидират впоследствие. Именно тях (последните) ги наричат деструктивни.
Деструктивният характер се възприема като историческа личност; главното му чувство е непреодолимото недоверие към хода на нещата и готовност за това – доколкото той непрестанно го усеща – че всичко ще тръгне накриво. Ето защо деструктивният характер е самата надеждност.
Деструктивният характер не вижда нищо здраво. Но именно затова навсякъде му се привиждат пътища. Там, където другите опират в стена или в планина, той намира път. Но понеже навсякъде вижда път, то би искал да разкара всичко от пътя. Не винаги с помощта на груба сила, понякога по-благородно. Защото навсякъде вижда пътища, самият той е винаги на кръстопът. Минутата не знае какво ще донесе всяка следваща. Съществуващото той превръща в руини, не заради тях самите, а заради пътя, който минава оттук. Деструктивният характер живее не защото животът си заслужава, а защото самоубийството не си струва” .

Есето е писано през 1931 г. от Валтер Бенямин. Не е психолог, философ е.
Това тогава са били едни особени времена, вярно.

А на мен хем ми харесва есето, хем... май няма дотолкова последователно деструктивни хора. Но защо тогава ми харесва есето?

Благодаря
Прочетох го няколко пъти.. и .. се харесах:lol:
Има ли още??

П.П. Не иронизирам, текстът ме влюби. Ся ще чета по нощите

П.П.1. Не е ли прекрасно да рушиш, за да създаваш път, бидейки на кръстопът... Последното изречение просто ме заслепи..Благодаря, наистина, това ми трябваше днес Вкусих всяка дума... Все още ме изненадва силата на мисълта, пресъздадена с думи.
П.П.2. Глей на кво попаднах, разводнявайки първоначалната ти тема, но ме събра мен като деструктивен човек...

http://www.kultura.bg/bg/article/view/16281

Аз пък нищо не разбрах. Сигур щот съм проЗд финансист, а не философ. Някой да ми го преведе. Най-вече тая част:

главното му чувство е непреодолимото недоверие към хода на нещата и готовност за това – доколкото той непрестнанно го усеща – че всичко ще тръгне накриво. Ето защо деструктивният характер е самата надеждност.

Не виждам как някой, който очаква всичко да тръгне накриво да е самата надеждност :roll::roll:
и

...Но именно затова навсякъде му се ПРИВИЖДАТ пътища. Там, където другите опират в стена или в планина, той намира път.

Е как го намира аджеба или въпроса по-скоро е - какво точно е намерил, като му се привижда. Освен ако не е в Матрицата, там нали всичко може. Пък всяка стена има врата и почти всяка планина може да се изкатери?! Аз поне мога

Нещо много объркано има в този текст и ми липсва логика. Има някакво противоречие в тезите. И дори не се сетих за пример от живия живот, а би трябвало да има такива.
Нещо ми куца и това е логиката и връзката с действителността. Авторът просто казва има едисикакво нещо и то е такова и такова. Но аз не го виждам някак. Много безцелен би бил един такъв характер. Безцелен и объркан. Може би затова ми е неразбираемо как може да има нещо толкова безцелно или самоцелно.

Абе, любопитно, но още с първото изречение се казва, че ... може да, но може и да не... Нещо като 50:50 - мое да работим, мое да не работим. Поне за себе си се сещам, че като открия, че някой е с (дали общопризнат или необщо признат) деструктивен подход относно мен, нас... даже да е имало грам привързаност...остава си без него.

Може би ти харесва, защото си е вярно, че деструктивното понякога е различно, не е мейнстрийм, кара те да се замислиш (докато ти писне да ти е интересно). Може и да не е затова

Мнемозина написа:Може да се случи така, че като хвърли поглед към изминалия живот, човек да стигне до убеждението, че почти всичките му дълбоки привързаности са се отнасяли до хора с общопризнат деструктивен характер. (...)
Деструктивният характер знае само един девиз – долу от пътя; само едно занимание – да разчисти място. Потребността му от чист въздух и от свободно пространство е по-силна от всякаква ненавист. Деструктивният характер е млад и весел. Понеже разрушението подмладява, премахвайки от пътя следите от собствената ни възраст; то също и весели, тъй като този, който руши, усеща успокоение и облекчение, разчиствайки пътищата. Такъв хармоничен образ на разрушителя възниква, ако се осъзнае колко чудовищно се опростява светът, при положение, че го разглеждаме от позицията на това доколко той е достоен за разрушението си. Тази гигантска връзка равномерно обхваща всичко съществуващо. За деструктивния характер такава картина създава едно зрелище на висшата хармония.
Деструктивният характер винаги е енергичен в работата си. Темпото му се задава от природата, косвено поне, понеже той е длъжен винаги да я изпреварва. Иначе тя сама би се натоварила с разрушението.
Деструктивният характер не вижда образи. Той изобщо има малко потребности, и най-малко от всичко пък го интересува каво ще има на мястото на разрушеното. Над всичко за него е – поне за миг – празното пространство на мястото, където е стоял разрушеният предмет или е съществувала жертвата. Все някога ще се намери някой си, че да се възползва от това място, без да го заема.
Деструктивният характер върши своята работа, той избягва само съзиданието. Ако творецът се стреми към усамотение, то разрушителят постоянно трябва да е сред хора, да има свидетели на деянията си.
Деструктивният характер – това е сигнал. Както тригонометрическият знак е открит отвсякъде към поривите на вятъра, така и той е уязвим отвсякъде за мълвата. Няма смисъл да бъде защитаван от това.
Деструктивният характер изобщо не е заинтересован в това да бъде разбран. Той намира всякакви попълзновения от този род за повърхностни. Съвсем не му е важно дали и кога не го разбират. Обратно, той предизвиква към това, подобно на оракулите (...) Най-еснафския от всички феномени – сплетните – възниква тогава, когато хората не искат да останат неразбрани. Деструктивният характер не възразява срещу това и не способства сплетните.
Деструктивният характер е враг на-човека-в-калъф. Човекът-в-калъф се стреми към удобства, и калъфът е техен символ. Вътрешността му представлява кадифено облицованата следа, която оставя в света. А деструктивният характер изтрива дори следите от разрушението.
Деструктивният характер е в един лагер с традиционалистите. Едните съхраняват вещите като ги оставят в неприкосновенност, консервират ги; другите съхраняват ситуациите с това, че ги правят удобни и ги ликвидират впоследствие. Именно тях (последните) ги наричат деструктивни.
Деструктивният характер се възприема като историческа личност; главното му чувство е непреодолимото недоверие към хода на нещата и готовност за това – доколкото той непрестнанно го усеща – че всичко ще тръгне накриво. Ето защо деструктивният характер е самата надеждност.
Деструктивният характер не вижда нищо здраво. Но именно затова навсякъде му се привиждат пътища. Там, където другите опират в стена или в планина, той намира път. Но понеже навсякъде вижда път, то би искал да разкара всичко от пътя. Не винаги с помощта на груба сила, понякога по-благородно. Защото навсякъде вижда пътища, самият той е винаги на кръстопът. Минутата не знае какво ще донесе всяка следваща. Съществуващото той превръща в руини, не заради тях самите, а заради пътя, който минава оттук. Деструктивният характер живее не защото животът си заслужава, а защото самоубийството не си струва” .

Есето е писано през 1931 г. от Валтер Бенямин. Не е психолог, философ е.
Това тогава са били едни особени времена, вярно.

А на мен хем ми харесва есето, хем... май няма дотолкова последователно деструктивни хора. Но защо тогава ми харесва есето?

never mind написа:Благодаря
Прочетох го няколко пъти.. и .. се харесах:lol:
Има ли още??

П.П. Не иронизирам, текстът ме влюби. Ся ще чета по нощите

П.П.1. Не е ли прекрасно да рушиш, за да създаваш път, бидейки на кръстопът... Последното изречение просто ме заслепи..Благодаря, наистина, това ми трябваше днес Вкусих всяка дума... Все още ме изненадва силата на мисълта, пресъздадена с думи.
П.П.2. Глей на кво попаднах, разводнявайки първоначалната ти тема, но ме събра мен като деструктивен човек...

http://www.kultura.bg/bg/article/view/16281

Ми не, от моя гледна точка не е чак толкова прекрасно да рушиш - особено пък ако в крайна сметка идеята ти не е да създаваш път. Толкова много енергия да се хвърля за нищо, при положение, че просто можеш да изчакаш природата.
Но есето е хубаво, наистина - и Бенямин си е един от много влиятелните люде в ХХ век.

Nejimaki-dori написа:Аз пък нищо не разбрах. Сигур щот съм проЗд финансист, а не философ. Някой да ми го преведе. Най-вече тая част:

главното му чувство е непреодолимото недоверие към хода на нещата и готовност за това – доколкото той непрестнанно го усеща – че всичко ще тръгне накриво. Ето защо деструктивният характер е самата надеждност.

Не виждам как някой, който очаква всичко да тръгне накриво да е самата надеждност :roll::roll:
и

...Но именно затова навсякъде му се ПРИВИЖДАТ пътища. Там, където другите опират в стена или в планина, той намира път.

Е как го намира аджеба или въпроса по-скоро е - какво точно е намерил, като му се привижда. Освен ако не е в Матрицата, там нали всичко може. Пък всяка стена има врата и почти всяка планина може да се изкатери?! Аз поне мога

Това е, защото си чела прекалено рано сутринта.

Ами просто шансовете този, който очаква всичко да тръгне накриво, да сбърка, са много малки. Затова такива хора са изключително надеждни.
За пътищата ще пиша след малко...

vyara написа:Нещо много объркано има в този текст и ми липсва логика. Има някакво противоречие в тезите. И дори не се сетих за пример от живия живот, а би трябвало да има такива.
Нещо ми куца и това е логиката и връзката с действителността. Авторът просто казва има едисикакво нещо и то е такова и такова. Но аз не го виждам някак. Много безцелен би бил един такъв характер. Безцелен и объркан. Може би затова ми е неразбираемо как може да има нещо толкова безцелно или самоцелно.

О, логиката е желязна, но е логика на парадокса.
Безцелен, казваш, би бил... но ако погледнеш от другата страна, пак за пътя, но на Лао Дзъ? Важен е пътят? Това по-целно ли е?

Аз се сещам за реални примери, но си мисля, че първо, при тях разрушението винаги се превръща в цел впоследствие. Тоест, обикновено е резултат или като реакция на провален (в очите им) градеж. Тоест - не е разрушението изначалното им и единствено желание.

ELBI написа:Абе, любопитно, но още с първото изречение се казва, че ... може да, но може и да не... Нещо като 50:50 - мое да работим, мое да не работим. Поне за себе си се сещам, че като открия, че някой е с (дали общопризнат или необщо признат) деструктивен подход относно мен, нас... даже да е имало грам привързаност...остава си без него.

Може би ти харесва, защото си е вярно, че деструктивното понякога е различно, не е мейнстрийм, кара те да се замислиш (докато ти писне да ти е интересно). Може и да не е затова

Абе в наши дни го усещам направо като менстрийм. То и Бенямин точно затова го е написал тогава, предполагам.
И точно затова е странно, че ми харесва.

vyara написа:Нещо много объркано има в този текст и ми липсва логика. Има някакво противоречие в тезите. И дори не се сетих за пример от живия живот, а би трябвало да има такива.
Нещо ми куца и това е логиката и връзката с действителността. Авторът просто казва има едисикакво нещо и то е такова и такова. Но аз не го виждам някак. Много безцелен би бил един такъв характер. Безцелен и объркан. Може би затова ми е неразбираемо как може да има нещо толкова безцелно или самоцелно.

И на мен ми куца логиката. Много повърхностно писане.

Мнемозина написа:ДЕСТРУКТИВНИЯТ ХАРАКТЕР

Не ми звучи на мен това. Да рушиш съграденото от някой друг (щото ти, нали, не си създател а рушител само и единствено) просто заради самото рушене не ми изглежда като добра стратегия за оцеляване. Много е вероятно някой създател да те избави от проблема на последното изречение - животът не си заслужава, ама пък и самоубийството не си струва... Еволюционна задънена улица един вид ми се вижда...

Амаранта написа:

vyara написа:Нещо много объркано има в този текст и ми липсва логика. Има някакво противоречие в тезите. И дори не се сетих за пример от живия живот, а би трябвало да има такива.
Нещо ми куца и това е логиката и връзката с действителността. Авторът просто казва има едисикакво нещо и то е такова и такова. Но аз не го виждам някак. Много безцелен би бил един такъв характер. Безцелен и объркан. Може би затова ми е неразбираемо как може да има нещо толкова безцелно или самоцелно.

И на мен ми куца логиката. Много повърхностно писане.

Тук се поизхвърли сега.
Това все пак е есе, не е трактат.

Gaspode написа:

Мнемозина написа:ДЕСТРУКТИВНИЯТ ХАРАКТЕР

Не ми звучи на мен това. Да рушиш съграденото от някой друг (щото ти, нали, не си създател а рушител само и единствено) просто заради самото рушене не ми изглежда като добра стратегия за оцеляване. Много е вероятно някой създател да те избави от проблема на последното изречение - животът не си заслужава, ама пък и самоубийството не си струва... Еволюционна задънена улица един вид ми се вижда...

Е то нали за това се разказва - че деструкторът всъщност не се интересува дали оцелява. От нищо не се интересува.
И всичко, което прави, го прави един вид "от длъжност неизменна воден".
(След всеки 24-ти май ми се набива в главата някой ред от "Върви, народе възродени" и тая година е ей този).

И аз не мисля, че е вярно. Точно тук е слабото място.
И все пак...

Мнемозина написа:

vyara написа:Нещо много объркано има в този текст и ми липсва логика. Има някакво противоречие в тезите. И дори не се сетих за пример от живия живот, а би трябвало да има такива.
Нещо ми куца и това е логиката и връзката с действителността. Авторът просто казва има едисикакво нещо и то е такова и такова. Но аз не го виждам някак. Много безцелен би бил един такъв характер. Безцелен и объркан. Може би затова ми е неразбираемо как може да има нещо толкова безцелно или самоцелно.

О, логиката е желязна, но е логика на парадокса.
Безцелен, казваш, би бил... но ако погледнеш от другата страна, пак за пътя, но на Лао Дзъ? Важен е пътят? Това по-целно ли е?

Аз се сещам за реални примери, но си мисля, че първо, при тях разрушението винаги се превръща в цел впоследствие. Тоест, обикновено е резултат или като реакция на провален (в очите им) градеж. Тоест - не е разрушението изначалното им и единствено желание.

Може би проблемът е в това, че липсва псохологията в случая. Може ли да се пише философско есе върху нещо, което стъпва върху наука? Сигурно може. Но ако беше написано - има такива хора, които поради страх, че ще се провалят с градежа, тъй като вече са се проваляли, поради трудността им да се концентрират, да бъдат последователни, да гонят цели и да довършват започнатото, само бягат, търсят други "пътища" (макар и водещи наникъде, но нови!) и това се превръща в стил на поведение... Нещо такова би имало за мен логика - би имало причина, смъсъл, обяснение. Не знам дали изобщо това е била идеята на автора, но когато пишеш нещо, за кого го пишеш? Нали се надяваш някой да те разбере? Ами напиши го така, че да те разбере. Или и той като деструктивния характер не иска да е разбран докрай? А може би затова деструктивният не иска да бъде разбран, защото - 1. сам не се разбира; 2. защото всички биха прозрели колко уплашен и слаб е той.

Мнемозина написа:

vyara написа:Нещо много объркано има в този текст и ми липсва логика. Има някакво противоречие в тезите. И дори не се сетих за пример от живия живот, а би трябвало да има такива.
Нещо ми куца и това е логиката и връзката с действителността. Авторът просто казва има едисикакво нещо и то е такова и такова. Но аз не го виждам някак. Много безцелен би бил един такъв характер. Безцелен и объркан. Може би затова ми е неразбираемо как може да има нещо толкова безцелно или самоцелно.

О, логиката е желязна, но е логика на парадокса.
Безцелен, казваш, би бил... но ако погледнеш от другата страна, пак за пътя, но на Лао Дзъ? Важен е пътят? Това по-целно ли е?

Аз се сещам за реални примери, но си мисля, че първо, при тях разрушението винаги се превръща в цел впоследствие. Тоест, обикновено е резултат или като реакция на провален (в очите им) градеж. Тоест - не е разрушението изначалното им и единствено желание.

а аз не се сещам за реални примери май
точно заради втория абзац

ако въобще есето се чете като отнасящо се до нещо, съществуващо на практика в реал в един човек, то определено ще впре, ми се струва, във вътрешната черупка, която е желязно неразрушима

Мнемозина написа:

Амаранта написа:
И на мен ми куца логиката. Много повърхностно писане.

Тук се поизхвърли сега.
Това все пак е есе, не е трактат.

И какво като е есе. Даже и две комшийки да си дрънкат, пак не е безцелно, и е подчинено на някаква логика (а да не споменавам за настоящия форум ). Както и да е, ако все пак си успяла да намериш нещо за себе си - няма лошо.

E - може да е идея, която развива, но в която не е сигурен. Понякога се случва да ти хрумне нещо, да го напишеш, защото ти изглежда добре, а после или да го доразвиеш, или да го отхвърлиш. Което като цяло не значи, че е важно и полезно да си по-разбираем. Но има не малко хора, които не пишат разбираемо. Не че пишат лошо, но пишат особено, завързано, с не ясни винаги послания или техни обосновки. Стил. А една от опциите за това писане са и 2-те точки, които споменаваш накрая. Разбира се, за свестен и по-пълен анализ трябва да се видят и другите творения на автора, какво става през следващите години и т.н. и т.н.

vyara написа:Може би проблемът е в това, че липсва псохологията в случая. Може ли да се пише философско есе върху нещо, което стъпва върху наука? Сигурно може. Но ако беше написано - има такива хора, които поради страх, че ще се провалят с градежа, тъй като вече са се проваляли, поради трудността им да се концентрират, да бъдат последователни, да гонят цели и да довършват започнатото, само бягат, търсят други "пътища" (макар и водещи наникъде, но нови!) и това се превръща в стил на поведение... Нещо такова би имало за мен логика - би имало причина, смъсъл, обяснение. Не знам дали изобщо това е била идеята на автора, но когато пишеш нещо, за кого го пишеш? Нали се надяваш някой да те разбере? Ами напиши го така, че да те разбере. Или и той като деструктивния характер не иска да е разбран докрай? А може би затова деструктивният не иска да бъде разбран, защото - 1. сам не се разбира; 2. защото всички биха прозрели колко уплашен и слаб е той.

ELBI написа:E - може да е идея, която развива, но в която не е сигурен. Понякога се случва да ти хрумне нещо, да го напишеш, защото ти изглежда добре, а после или да го доразвиеш, или да го отхвърлиш. Което като цяло не значи, че е важно и полезно да си по-разбираем. Но има не малко хора, които не пишат разбираемо. Не че пишат лошо, но пишат особено, завързано, с не ясни винаги послания или техни обосновки. Стил. А една от опциите за това писане са и 2-те точки, които споменаваш накрая. Разбира се, за свестен и по-пълен анализ трябва да се видят и другите творения на автора, какво става през следващите години и т.н. и т.н.

Абе не знам какви биха могли да бъдат аргументите в полза на неясното и завързано писане,
но за мен, щом някой пише така, значи самият той не е съвсем наясно какво казва.
Ако не можеш да обясниш нещо, значи не го разбираш.
.

vyara написа: Може би проблемът е в това, че липсва псохологията в случая. Може ли да се пише философско есе върху нещо, което стъпва върху наука? Сигурно може. Но ако беше написано - има такива хора, които поради страх, че ще се провалят с градежа, тъй като вече са се проваляли, поради трудността им да се концентрират, да бъдат последователни, да гонят цели и да довършват започнатото, само бягат, търсят други "пътища" (макар и водещи наникъде, но нови!) и това се превръща в стил на поведение... Нещо такова би имало за мен логика - би имало причина, смъсъл, обяснение. Не знам дали изобщо това е била идеята на автора, но когато пишеш нещо, за кого го пишеш? Нали се надяваш някой да те разбере? Ами напиши го така, че да те разбере. Или и той като деструктивния характер не иска да е разбран докрай? А може би затова деструктивният не иска да бъде разбран, защото - 1. сам не се разбира; 2. защото всички биха прозрели колко уплашен и слаб е той.

мисля си, че всеки психолог би изпаднал в потрес при среща с истински разрушител.
но пък колко томове може да изпиша за отричането на проблемите ...

пишещите такива неща не обичат да смесват плоскостите, защото няма всепризната основа, върху която да се насложат едновременно психология, философия, лингвистика, история, естетика и т.н, което пък от движение може да бъде критикувано както го пиша.
:lol:

Semiramis написа: мисля си, че всеки психолог би изпаднал в потрес при среща с истински разрушител.

Хм, мислиш ли? Че те психолозите си имат готови матрици за всичко, които само търсят как да ти наложат отгоре и да гледат на теб през тази призма.
Много е хубава теорията на Пърсиг за статичното и динамичното и тяхната взаимосвързаност и как едното не би могло да оцелее без другото. Ако рушенето и търсенето на пътища е динамика и е насъщно за развитието, то пък не може да се закрепи и оцелее без статиката, в която често човек или цялото общество изпадат. Нужно е рушене, динамика, но не самоцелно, не безцелно. Критерият е важен и той именно е в търсенията на Пърсиг. Критерият, който е нещо като морал, нещо като Качество (негова дефиниция, която не мога току така да предам). Човек не трябва да отрича нито порива на новото, нито ценностите на старото, но винаги, винаги трябва да се води от Качеството, което може да е Морал, Бог, Съвест, Правдивост, хората имат много имена, за да наричат едно и също нещо, което упорито им убягва, но чийто корен, извор, е неизменно един същ, непознат (и непознаваем, понеже аз съм привърженичка на агностицизма ).

vyara написа:Може би проблемът е в това, че липсва псохологията в случая. Може ли да се пише философско есе върху нещо, което стъпва върху наука? Сигурно може. Но ако беше написано - има такива хора, които поради страх, че ще се провалят с градежа, тъй като вече са се проваляли, поради трудността им да се концентрират, да бъдат последователни, да гонят цели и да довършват започнатото, само бягат, търсят други "пътища" (макар и водещи наникъде, но нови!) и това се превръща в стил на поведение... Нещо такова би имало за мен логика - би имало причина, смъсъл, обяснение. Не знам дали изобщо това е била идеята на автора, но когато пишеш нещо, за кого го пишеш? Нали се надяваш някой да те разбере? Ами напиши го така, че да те разбере. Или и той като деструктивния характер не иска да е разбран докрай? А може би затова деструктивният не иска да бъде разбран, защото - 1. сам не се разбира; 2. защото всички биха прозрели колко уплашен и слаб е той.

О, не, в никакъв случай! Точно психологията би развалила красотата на картинката.

Която - сега си давам сметка - е именно в невъзможността да проумеем, че има и необясними неща, без мотиви. Едни ей такива вътрешни необходимости.

Не мога сега да чета, понеже нямам време. Но все пак се учудвам как така безотговорно дискутирате и се изказвате за Морал и Съвест и такива неща, без да сте ме прочели аз какво мисля по тия неща. Ми почакайте малко та да знаете кое как, бе.
Верини работи.

Semiramis написа: а аз не се сещам за реални примери май
точно заради втория абзац

ако въобще есето се чете като отнасящо се до нещо, съществуващо на практика в реал в един човек, то определено ще впре, ми се струва, във вътрешната черупка, която е желязно неразрушима

Съществуващо в реал в един човек?
А в хората изобщо?
За литературен, а и легендарен образ, моментално се сещам - доколкото деструктивният характер разрушава в крайна сметка себе си, то може би най-чистият пример е Дон Жуан.

Амаранта написа:

ELBI написа:E - може да е идея, която развива, но в която не е сигурен. Понякога се случва да ти хрумне нещо, да го напишеш, защото ти изглежда добре, а после или да го доразвиеш, или да го отхвърлиш. Което като цяло не значи, че е важно и полезно да си по-разбираем. Но има не малко хора, които не пишат разбираемо. Не че пишат лошо, но пишат особено, завързано, с не ясни винаги послания или техни обосновки. Стил. А една от опциите за това писане са и 2-те точки, които споменаваш накрая. Разбира се, за свестен и по-пълен анализ трябва да се видят и другите творения на автора, какво става през следващите години и т.н. и т.н.

Абе не знам какви биха могли да бъдат аргументите в полза на неясното и завързано писане,
но за мен, щом някой пише така, значи самият той не е съвсем наясно какво казва.
Ако не можеш да обясниш нещо, значи не го разбираш.
.

Кажи какво не разбра от написаното в есето, че да ти го обясня. Дума по дума ако искаш.
Ужасно ме разсмиваш, като почнеш така.

Амаранта написа:

ELBI написа:E - може да е идея, която развива, но в която не е сигурен. Понякога се случва да ти хрумне нещо, да го напишеш, защото ти изглежда добре, а после или да го доразвиеш, или да го отхвърлиш. Което като цяло не значи, че е важно и полезно да си по-разбираем. Но има не малко хора, които не пишат разбираемо. Не че пишат лошо, но пишат особено, завързано, с не ясни винаги послания или техни обосновки. Стил. А една от опциите за това писане са и 2-те точки, които споменаваш накрая. Разбира се, за свестен и по-пълен анализ трябва да се видят и другите творения на автора, какво става през следващите години и т.н. и т.н.

Абе не знам какви биха могли да бъдат аргументите в полза на неясното и завързано писане,
но за мен, щом някой пише така, значи самият той не е съвсем наясно какво казва.
Ако не можеш да обясниш нещо, значи не го разбираш.
.

аргументи - няма.Чукчи писатель, чукчи не читатель...

Мнемозина написа: Кажи какво не разбра от написаното в есето, че да ти го обясня. Дума по дума ако искаш.
Ужасно ме разсмиваш, като почнеш така.

Е стига де, и аз нищо не разбрах. Ама ти какво каза - много рано съм го чела. На гледай какво става сега - и другите не разбират.

Мнемозина написа:
О, не, в никакъв случай! Точно психологията би развалила красотата на картинката.

Която - сега си давам сметка - е именно в невъзможността да проумеем, че има и необясними неща, без мотиви. Едни ей такива вътрешни необходимости.

Това, че не виждаме мотивите и взаимовръзките, не означава, че ги няма. Трябва само да се пазим да не ги открием, твърде упорито търсейки ги, там, където не са.

Вътрешни необходимости. Много хубаво. Но нали затова хората са измислили правилата, реда, Бог и Съвестта (това за Грийн специално го казвам ).

Това за вътрешните необходимости е интересно. Човек, роден в общество, което от раждането му му налага външни необходимости, дали пък не е доизмислило и вътрешните? М? Май не е. Ако погледнем различните общества, епохи, племена, народи, май ще видим едни и същи вътрешни необходимости. Значи те не са вътрешни. Те са изначални.

Green Light написа:Не мога сега да чета, понеже нямам време. Но все пак се учудвам как така безотговорно дискутирате и се изказвате за Морал и Съвест и такива неща, без да сте ме прочели аз какво мисля по тия неща. Ми почакайте малко та да знаете кое как, бе.
Верини работи.

тъкмо се чудех как да кажа, че цялата работа с дефинициите върти всичко откакто свят светува.
аз ще те чакам, Грийн...

Nejimaki-dori написа:

Мнемозина написа: Кажи какво не разбра от написаното в есето, че да ти го обясня. Дума по дума ако искаш.
Ужасно ме разсмиваш, като почнеш така.

Е стига де, и аз нищо не разбрах. Ама ти какво каза - много рано съм го чела. На гледай какво става сега - и другите не разбират.

Ми ти си каза какво точно не разбираш. И Вяра също. И то наистина е заложено в есето - а не е резултат от засуканото писане.
То си е парадокс, противоречие.

Да бях пуснала нещо наистина завързано за четене - разбирам, обаче това според мен не е такова. А ми е неудобно да обяснявам, че човекът просто е видял някакво нещо по някакъв начин - и го е написал. Като поезия, предполагам, че така се пише и тя, но по по-друг начин.

Мнемозина написа:

Semiramis написа: а аз не се сещам за реални примери май
точно заради втория абзац

ако въобще есето се чете като отнасящо се до нещо, съществуващо на практика в реал в един човек, то определено ще впре, ми се струва, във вътрешната черупка, която е желязно неразрушима

Съществуващо в реал в един човек?
А в хората изобщо?
За литературен, а и легендарен образ, моментално се сещам - доколкото деструктивният характер разрушава в крайна сметка себе си, то може би най-чистият пример е Дон Жуан.

ами...Дон Жуан просто остарява. Нищо му няма, иначе
да не те ядосва само Амаранта.

няма и хора изобщо. защото няма привилигирована гледна точка при все опити да се намери така. в смисъл - на хората като цяло.

ELBI написа:E - може да е идея, която развива, но в която не е сигурен. Понякога се случва да ти хрумне нещо, да го напишеш, защото ти изглежда добре, а после или да го доразвиеш, или да го отхвърлиш. Което като цяло не значи, че е важно и полезно да си по-разбираем. Но има не малко хора, които не пишат разбираемо. Не че пишат лошо, но пишат особено, завързано, с не ясни винаги послания или техни обосновки. Стил. А една от опциите за това писане са и 2-те точки, които споменаваш накрая. Разбира се, за свестен и по-пълен анализ трябва да се видят и другите творения на автора, какво става през следващите години и т.н. и т.н.

+ 1

vyara написа:

Мнемозина написа:
О, не, в никакъв случай! Точно психологията би развалила красотата на картинката.

Която - сега си давам сметка - е именно в невъзможността да проумеем, че има и необясними неща, без мотиви. Едни ей такива вътрешни необходимости.

Това, че не виждаме мотивите и взаимовръзките, не означава, че ги няма. Трябва само да се пазим да не ги открием, твърде упорито търсейки ги, там, където не са.

Вътрешни необходимости. Много хубаво. Но нали затова хората са измислили правилата, реда, Бог и Съвестта (това за Грийн специално го казвам ).

Това за вътрешните необходимости е интересно. Човек, роден в общество, което от раждането му му налага външни необходимости, дали пък не е доизмислило и вътрешните? М? Май не е. Ако погледнем различните общества, епохи, племена, народи, май ще видим едни и същи вътрешни необходимости. Значи те не са вътрешни. Те са изначални.

Точно така е, да. Изначални са. И разрушението наистина е една от изначалните необходимости и си го има вплетено във всяка митология.
И наистина става дума за активност и за пасивност, това също са изначални поведения.
И при развитието на всичките тези морално-цивилизационни истории през вековете хората току се стреснат от нещо ей такова изначално.

Мнемозина написа:

Амаранта написа:

ELBI написа:E - може да е идея, която развива, но в която не е сигурен. Понякога се случва да ти хрумне нещо, да го напишеш, защото ти изглежда добре, а после или да го доразвиеш, или да го отхвърлиш. Което като цяло не значи, че е важно и полезно да си по-разбираем. Но има не малко хора, които не пишат разбираемо. Не че пишат лошо, но пишат особено, завързано, с не ясни винаги послания или техни обосновки. Стил. А една от опциите за това писане са и 2-те точки, които споменаваш накрая. Разбира се, за свестен и по-пълен анализ трябва да се видят и другите творения на автора, какво става през следващите години и т.н. и т.н.

Абе не знам какви биха могли да бъдат аргументите в полза на неясното и завързано писане,
но за мен, щом някой пише така, значи самият той не е съвсем наясно какво казва.
Ако не можеш да обясниш нещо, значи не го разбираш.
.

Кажи какво не разбра от написаното в есето, че да ти го обясня. Дума по дума ако искаш.
Ужасно ме разсмиваш, като почнеш така.

Мнението ми се отнасяше за една конкретна част от поста на Елби, ще го подчертая за по-разбираемо. (одеве си спестих труда, ама на, не минА)
иначе за есето - там всичко ми е ясно, но все пак се радвам, че съм ти дала повод за усмивки днес.

Semiramis написа:ами...Дон Жуан просто остарява. Нищо му няма, иначе
да не те ядосва само Амаранта.

няма и хора изобщо. защото няма привилигирована гледна точка при все опити да се намери така. в смисъл - на хората като цяло.

Точно той не остаряваше, доколкото си спомням.

С това второто повече ме ядоса. Ама аргументът ми е в мнението към Вяра.

Амаранта написа: Мнението ми се отнасяше за една конкретна част от поста на Елби, ще го подчертая за по-разбираемо. (одеве си спестих труда, ама на, не минА)
иначе за есето - там всичко ми е ясно, но все пак се радвам, че съм ти дала повод за усмивки днес.

това, подчертаното, не е ли край на една мисъл и следваща друга.

Мнемозина написа:

Semiramis написа:ами...Дон Жуан просто остарява. Нищо му няма, иначе
да не те ядосва само Амаранта.

няма и хора изобщо. защото няма привилигирована гледна точка при все опити да се намери така. в смисъл - на хората като цяло.

Точно той не остаряваше, доколкото си спомням.

С това второто повече ме ядоса. Ама аргументът ми е в мнението към Вяра.

о, разбирам какво искаш да кажеш, но аз принципно не съм съгласна. защото е въпрос на ..дефиниция дали има мотив. сори, сигурно ми е принципно заложено да мисля, че нещата без причина си имат причина.

ПП
да оставим Дон Жуан, най-добре

Semiramis написа:

Мнемозина написа:

Semiramis написа:ами...Дон Жуан просто остарява. Нищо му няма, иначе
да не те ядосва само Амаранта.

няма и хора изобщо. защото няма привилигирована гледна точка при все опити да се намери така. в смисъл - на хората като цяло.

Точно той не остаряваше, доколкото си спомням.

С това второто повече ме ядоса. Ама аргументът ми е в мнението към Вяра.

о, разбирам какво искаш да кажеш, но аз принципно не съм съгласна. защото е въпрос на ..дефиниция дали има мотив. сори, сигурно ми е принципно заложено да мисля, че нещата без причина си имат причина.

ПП
да оставим Дон Жуан, най-добре

Да, но той не е жив човек, а идея за нещо у хората.
Иначе го оставяме, добре.

ELBI написа:E - може да е идея, която развива, но в която не е сигурен. Понякога се случва да ти хрумне нещо, да го напишеш, защото ти изглежда добре, а после или да го доразвиеш, или да го отхвърлиш. Което като цяло не значи, че е важно и полезно да си по-разбираем. Но има не малко хора, които не пишат разбираемо. Не че пишат лошо, но пишат особено, завързано, с не ясни винаги послания или техни обосновки. Стил. А една от опциите за това писане са и 2-те точки, които споменаваш накрая. Разбира се, за свестен и по-пълен анализ трябва да се видят и другите творения на автора, какво става през следващите години и т.н. и т.н.

Ами в следващите години Бенямин всъщност се е самоубил.
Но това няма връзка нито с есето, нито с писанията му. Тоест, разбира се, че всичко има някаква връзка.

Понеже е бил евреин и антифашист, му се е наложило да емигрира във Франция. Негови приятели - Адорно и забравих кой още - успяват да му уредят виза за Щатите. Трябвало да пътуват, цяла група били, с влак през Испания, но на границата ги спират, защото нямали пък визи за Испания. И той изведнъж решава, че ако се самоубие, другите ще могат да продължат - в което няма никаква логика.
Обаче така и става. Самоубийството му шашва испанците и те пускат останалите от групата.

Мнемозина написа:[Ами в следващите години Бенямин всъщност се е самоубил.
Но това няма връзка нито с есето, нито с писанията му. Тоест, разбира се, че всичко има някаква връзка.

Понеже е бил евреин и антифашист, му се е наложило да емигрира във Франция. Негови приятели - Адорно и забравих кой още - успяват да му уредят виза за Щатите. Трябвало да пътуват, цяла група били, с влак през Испания, но на границата ги спират, защото нямали пък визи за Испания. И той изведнъж решава, че ако се самоубие, другите ще могат да продължат.
Така и става. Самоубийството му шашва испанците и те пускат останалите от групата.

бе големи връзки даже има...тоест
аз затова предпочитам ван Гог щото е рисувал..
и Green...
колкото и божествено и изначално да е словото, все пак сетивата са тези които са ни вписани в user manual-е като основни...
а словото и това което става в главите ни са...мутации и бъгове!
...
това го пиша само щото много луди ми се случи да срещам напоследък
и аз нищо не разбрах, на друга честота е мойта лудост

Не, не. Аз първо на първо не планирам да ходя в Испания и изобщо не ме интересува дали някой ще я минава тая граница или няма. Ако искат да ги пускат ако не искат - не. Даже няма нужда да ми казват, въобще не ми дреме. Дет се вика хич да кво да и гледаш? Испания като Испания.
Второ на второ мене полетата не ме интересуват. Нито слънчогледови, нито сено как се събира нито нищо. Проститутките също не са ми чак толкова интересни. Ако случайно има някоя проститутка която не е влюбена в мене, значи това не е хубаво, но аз и желая щастие и да намери всичко каквото търси и даже дет се вика ще съм доволен. Една независима или реализирана душа повече на тоя свят. Уверявам я че аз съм в пълна безопастност и да не се тревожи по никакъв начин. Не ми минава през ум нищо за никакви уши и куршуми. Даже нямам намерение и да се подстрижа.
Нито па имам брат