3o4o.net

Опитвам се да претегля двете изказвания:


„Ти не си случаен. Съществуванието има нужда от теб. Без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие – че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята – всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.“ Ошо

"Никой не е незаменим"

ПП Мнемо, ако това вече е обсъждано тук, моля пусни линк към темата:lol:

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php ... E0&start=0

Ама колко съм бърза!

vyara написа:http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php ... E0&start=0

Ама колко съм бърза!

Ся шъ чета. Мерси.

windcolours написа:

vyara написа:http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php ... E0&start=0

Ама колко съм бърза!

Ся шъ чета. Мерси.

е, четох, ама...по съществото на темата имаше много малко мнения.... Пък и това с незаменимоста/заменимостта в работата също ви е отплеснало малко. Не мога да преценя дали да приема разсъждения върху тази плоскост като частен случай или са общовалидни.

windcolours написа:Не мога да преценя дали да приема разсъждения върху тази плоскост като частен случай или са общовалидни.

А защо/кому е нужно да правиш такива преценки?

windcolours написа:е, четох, ама...по съществото на темата имаше много малко мнения.... Пък и това с незаменимоста/заменимостта в работата също ви е отплеснало малко. Не мога да преценя дали да приема разсъждения върху тази плоскост като частен случай или са общовалидни.

Има си области в живота, в които хората са заменими. И други, в които заменимост няма.
Първите са свързани с неща, които могат да бъдат научени.
Вторите - с неща, които са дадени "отгоре" и не е задължително да става дума за гениалност, никак даже. Но за уникалност - да. И понеже всеки е уникален...

Може би ще пиша повече по-късно.

vyara написа:

windcolours написа:Не мога да преценя дали да приема разсъждения върху тази плоскост като частен случай или са общовалидни.

А защо/кому е нужно да правиш такива преценки?

имах предвид не вашите разсъждения, а изобщо разсъжденията относно незаменимостта в работата, не съм сигурна, че се изразих ясно. Тоест дали те касаят частен случай на незаменимостта или не.

Бе с една дума се чудя кое от двете твърдения е вярно. Или по-вярно. Лично аз смятам, няма незаменими хора, въпреки,че всеки е уникален. Незаменими ли са Хитлер,Айнщайн, Бах? Нима дори ако те не се бяха раждали, някой друг нямаше да извърши делото на живота им вместо тях.

Това принципно. Въпросът май се изкривява, когато касае силна емоционална връзка каквато е тази между майка и дете //примерно/. Тук откровено започвам да буксувам.

Мнемозина написа:
Има си области в живота, в които хората са заменими. И други, в които заменимост няма.
Първите са свързани с неща, които могат да бъдат научени.
Вторите - с неща, които са дадени "отгоре" и не е задължително да става дума за гениалност, никак даже. Но за уникалност - да. И понеже всеки е уникален...

Може би ще пиша повече по-късно.

Пиши, пиши, ще чакам!:-)
значи, съгласна съм с това, че има заменимост в случаи, които касаят неща, които могат да бъдат научени.

Интересен е друг аспект - заменимостта в личните отнощения. Ами примерно имаме връзка между двама души. Сполучлива, щастлива връзка. Единият умира. В началото партньорът му изпада в състояние на безтегловност- чувства се ограбен, смазан, обезсърчен от загубата. Не иска и да чуе за друг вместо починалия. Колкото по-незаменим му се струва той, толкова е по-голяма болката. После обаче среща друг. В един назрял, така да кажем, момент. И по щастливо стечение на обстоятелствата, се оказва, че новият го прави също толкова щастлив, колкото и предишния. До най-малките детайли. Е, при цялата любов, която е царяла едно време, незаменим ли е отишлият си от белия свят? Че е бил уникален, бил е. Ама...

замислих се просто. аз за себе си съм решила, че съм напълно заменима.

windcolours написа:замислих се просто. аз за себе си съм решила, че съм напълно заменима.

Заменим.
Надявам се - не. Тоест, какво да се надявам, като знам че не съм заменим.
Много голяма нужда имам от мене. Не винаги, но къде по- често, къде по- рядко...
Понякога аха аха да се заменя. Точен, премерен, спокоен... в безопастност. Какво е "времето вътре в мен" все по- малко личи. Даже мене да ме питат и аз самия няма да мога да се изкажа. Лека полека се заменям с някакъв непознат чичо.
Обаче става нещо. Смешно, нелепо, глупаво. Жестоко. Тогава бързо и панически търся. Какво търся и аз не знам. Чета, пиша тука глупости, гледам в тавана и се чудя. И намирам един честно казано незаменим аз.

windcolours написа:Пиши, пиши, ще чакам!:-)
значи, съгласна съм с това, че има заменимост в случаи, които касаят неща, които могат да бъдат научени.

Интересен е друг аспект - заменимостта в личните отнощения. Ами примерно имаме връзка между двама души. Сполучлива, щастлива връзка. Единият умира. В началото партньорът му изпада в състояние на безтегловност- чувства се ограбен, смазан, обезсърчен от загубата. Не иска и да чуе за друг вместо починалия. Колкото по-незаменим му се струва той, толкова е по-голяма болката. После обаче среща друг. В един назрял, така да кажем, момент. И по щастливо стечение на обстоятелствата, се оказва, че новият го прави също толкова щастлив, колкото и предишния. До най-малките детайли. Е, при цялата любов, която е царяла едно време, незаменим ли е отишлият си от белия свят? Че е бил уникален, бил е. Ама...

замислих се просто. аз за себе си съм решила, че съм напълно заменима.

Ами точно в тая област всеки човек е по особен начин незаменим.

Опитваш да мериш количествено - "също толкова щастлив, колкото", а не бива. Отношенията между двама души са винаги уникални и няма начин да се повторят.
Еднакви ли са отношенията ти с децата ти и кое от двете те прави по-щастлива? М?
Остави себе си настрана и помисли - за теб близките ти заменими ли са?
И ще се наместят нещата.

windcolours написа:Бе с една дума се чудя кое от двете твърдения е вярно. Или по-вярно. Лично аз смятам, няма незаменими хора, въпреки,че всеки е уникален. Незаменими ли са Хитлер,Айнщайн, Бах? Нима дори ако те не се бяха раждали, някой друг нямаше да извърши делото на живота им вместо тях.

При Хитлер е различно от това при Айнщайн и Бах.

Мнемозина написа:

windcolours написа:Бе с една дума се чудя кое от двете твърдения е вярно. Или по-вярно. Лично аз смятам, няма незаменими хора, въпреки,че всеки е уникален. Незаменими ли са Хитлер,Айнщайн, Бах? Нима дори ако те не се бяха раждали, някой друг нямаше да извърши делото на живота им вместо тях.

При Хитлер е различно от това при Айнщайн и Бах.

И защо?

Green Light написа:

Мнемозина написа:

windcolours написа:Бе с една дума се чудя кое от двете твърдения е вярно. Или по-вярно. Лично аз смятам, няма незаменими хора, въпреки,че всеки е уникален. Незаменими ли са Хитлер,Айнщайн, Бах? Нима дори ако те не се бяха раждали, някой друг нямаше да извърши делото на живота им вместо тях.

При Хитлер е различно от това при Айнщайн и Бах.

И защо?

О. Тук наистина това, което мисля, е резултат от лично усещане.
Но според мен Хитлер е в много голяма степен плод на назряла ситуация и на негово място е можел да бъде и друг човек.

Докато личните дадености на другите двама са абсолютна необходимост и са определящи за делото им.

Нетът е хлъцнал и е излязло два пъти, пардон.

windcolours написа:Опитвам се да претегля двете изказвания:


„Ти не си случаен. Съществуванието има нужда от теб. Без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие – че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята – всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.“ Ошо

"Никой не е незаменим"

ПП Мнемо, ако това вече е обсъждано тук, моля пусни линк към темата:lol:

Ами, и двете са верни, просто се употребяват в различен контекст -

първото - ми то, за да е стигнал до там някой, че да слуша Ошо, значи здравата се е сдухал, и има нужда да му се припомнят някои фундаментални дадености, че да си повъзвърне вкуса към живота и към себе си...

второто - в обратния случай- когато някой е решил, че е толкоз прекрасен и уникален, щото сички наоколо трябва да му играят по свирката, и пак се налага да му се припомнят фундаментални дадености, но от друг характер.

Това е, накратко.

Амаранта написа: Ами, и двете са верни, просто се употребяват в различен контекст
...
Това е, накратко.

тая вечер гледах едно много приятно комедийно уж филмче
докат чепках едни листя с 220 хил.кв.декара предприятие а им правя оферта
с половин око де
"правилата на играта" се викаше по diva
за 2 поколения през поколение
е дедото тва разправяше на внука си
/внука играч , тънката широка лайсна дет му се вика на уличен език/
"има 2 вариянта да разбереш дали чвяка е за теб
-когато го намериш
и
-когато го загубиш"
ама фабулата беше на края на филма
приятно се смях за растуха
щот от работа само се гърбавее

Мнемозина написа: О. Тук наистина това, което мисля, е резултат от лично усещане.
Но според мен Хитлер е в много голяма степен плод на назряла ситуация и на негово място е можел да бъде и друг човек.

Докато личните дадености на другите двама са абсолютна необходимост и са определящи за делото им.

ОК. Тва го разбрах.

Започвам, значи да разбирам. Сега и малко ще почета в нуждаещите се, понеже съм нуждаещ се, и деня ще си почне.