Мнемозина написа:
Толкова да им е в кръвта това...

има си хора, предопределени да правят музика
има,
хора да правят чудеса /като в подписа ми

/
хора да рисуват
хора да лекуват
хора да разпознават кой за кво е роден да прави..
ей например това
парче, поднесено ми от Love-то от планинарската групичка
и чуто после на мелодия на тилифона на суити кат повиквателна за разговор
издавам лична тайна

-гледах филма седнал на мокета у тех /да`н си казала, че е килим

/
и не можех да си откъсна ни очите ни ушите от малкия екран
такова
джаз
или метъл
или балади
ги слушам като да са писани за мен лично
и не обичам да деля с тълпа на концерт
за всяко от тях обаче си трябва настроение да имаш, за да ги "чуеш"

не само да ги слушаш
и тогава наистина стават лични и писани като за теб
музиката е чувство, усещане, споделяно между 2 страни
твърде лично
тва според мен де

творец-оня "чуващия"
Bobby Hebb - Sunny и девойката дето ми го подари
в именно момента, в който съм имал нужда да го чуя това

тогава май не благодарих, правя го сега
а тези, които го могат, си го могат

и да пеят и да усещат

п.п. АВе, адаш

, помниш ли ни как молехме в 5 сабахлента в "стейтс кафе" да изсвирят нещо гадно, да може все пак а се приберем по къщите..
