Маслоу

[Green Light]

На комадировка сме. С Лео. И други колеги. И стигаме, срещите започват, правим се както винаги- все едно нещо можем, все едно нещо знаем... А Лео все в скайп, все го интересува има ли или няма мрежа, каже една две думи и се зарови из смартфона или лаптопа според зависи кое е отворено. Викам, байно, кво ще кажеш да си те оставиме да си работиш, бе а? Минахме 400 километра и две граници, срещнахме се с хората, и глей късмет – намери интернет. Работи си! Какво ще се мъчиш в офиса. Лео изпити също тежки изкара и сигурно, викам си, чака резултати. Или па оферта важна, или кой го знае. Сега баш. Ядосах му се здраво, да ви кажа.
Пък той увехнал такъв. Имам проблем, казва. Чакам информация от жена ми. С детето са в Турция на скенер. Триизмерен, защото тук триизмерен няма и не може да се види къде да е операцията.
Не дали, а къде.
Може наистина да съм искал да си отхапя езика, понеже сега ме боли.
Знам и кога се ожени и кога се роди Лея и всичко. Закачам се с нея на всяко парти. Изобщо престана да ме интересува всякаква комадировка, хора. Взех повече да му гледам физиономията като чати, отколкото каквото и да е. Каквото успея да разпитам и чуя с полусрични полугласни думи между срещите, от лошо по- лошо.
Прибрахме се вечерта късно в четвъртък, петъка не го видях. Не знам как ме познавате ама аз като почна .... Съботата към десет не издържах и му звъня.
Вдигна ми на десетия път. Луд ли си бе, вика. Събота е тва! Аз съм на една бутилка, бе! Е са си легнах.
Кажи викам как е Лея и умирай.
Кво да и е на Лея, бе?! – вика идиота.
Кретен! – викам, ама си викам направо. Бях в едно слънчево квартално кафене и хората ме зяпнаха- Нали беше с майка си в Турция, бе?!
Той изтрезня. Има някои такива неща които се виждат по телефона.
Ей! -вика. То ако Лея изследвахме, аз вече нямаше да съм жив, бе човече. На жена ми майка и изследвахме. Лея си е перфектно. Е тука е. В другата стая.
И му затворих.

Да сте здрави, хора! Да сме здрави всички! Другото е глупости.

[latrevw]

Страшен си!

Нашият Хорхе Букай си ти. Само дето на другия Букай му липсва твоето чувство за хумор

[Света вода ненапита]

На комадировка сме. С Лео. И други колеги. И стигаме, срещите започват, правим се както винаги- все едно нещо можем, все едно нещо знаем... А Лео все в скайп, все го интересува има ли или няма мрежа, каже една две думи и се зарови из смартфона или лаптопа според зависи кое е отворено. Викам, байно, кво ще кажеш да си те оставиме да си работиш, бе а? Минахме 400 километра и две граници, срещнахме се с хората, и глей късмет – намери интернет. Работи си! Какво ще се мъчиш в офиса. Лео изпити също тежки изкара и сигурно, викам си, чака резултати. Или па оферта важна, или кой го знае. Сега баш. Ядосах му се здраво, да ви кажа.
Пък той увехнал такъв. Имам проблем, казва. Чакам информация от жена ми. С детето са в Турция на скенер. Триизмерен, защото тук триизмерен няма и не може да се види къде да е операцията.
Не дали, а къде.
Може наистина да съм искал да си отхапя езика, понеже сега ме боли.
Знам и кога се ожени и кога се роди Лея и всичко. Закачам се с нея на всяко парти. Изобщо престана да ме интересува всякаква комадировка, хора. Взех повече да му гледам физиономията като чати, отколкото каквото и да е. Каквото успея да разпитам и чуя с полусрични полугласни думи между срещите, от лошо по- лошо.
Прибрахме се вечерта късно в четвъртък, петъка не го видях. Не знам как ме познавате ама аз като почна .... Съботата към десет не издържах и му звъня.
Вдигна ми на десетия път. Луд ли си бе, вика. Събота е тва! Аз съм на една бутилка, бе! Е са си легнах.
Кажи викам как е Лея и умирай.
Кво да и е на Лея, бе?! – вика идиота.
Кретен! – викам, ама си викам направо. Бях в едно слънчево квартално кафене и хората ме зяпнаха- Нали беше с майка си в Турция, бе?!
Той изтрезня. Има някои такива неща които се виждат по телефона.
Ей! -вика. То ако Ваня изследвахме, аз вече нямаше да съм жив, бе човече. На жена ми майка и изследвахме. Ваня си е перфектно. Е тука е. В другата стая.
И му затворих.

Да сте здрави, хора! Да сме здрави всички! Другото е глупости.

[Green Light]

Страшен страшен, ама съм объркал имената. Е са ще ги оправя.

[bead_]

[ELBI]

[Мнемозина]

Да сте здрави, хора! Да сме здрави всички! Другото е глупости.

Благодаря, стараем се колкото можем. И ти така, ако обичаш моля.

Като си рекъл да поправяш, може ли да ми обясниш как в събота в десет часа, когато хората си лягат след една бутилка, ти си седиш в слънчево квартално кафене?
Сигурна съм, че е страшно здравословно всичкото това, но не мога да си го представя.

[АВе]

Така е, Грийни, въпросът е да сме здрави!

[Green Light]

Да сте здрави, хора! Да сме здрави всички! Другото е глупости.

Благодаря, стараем се колкото можем. И ти така, ако обичаш моля.

Като си рекъл да поправяш, може ли да ми обясниш как в събота в десет часа, когато хората си лягат след една бутилка, ти си седиш в слънчево квартално кафене?
Сигурна съм, че е страшно здравословно всичкото това, но не мога да си го представя.

Обаче страшна полза има от тия форуми.
Поздрава на Елби с оня джаз + въпроса луд ли съм да ставам с първи петли сатърди морнинг изведнъж ми показа Пътя.