3o4o.net

Тези седмици, обикаляйки Родината в търсене на гъби, попадаш на какво ли не, само не и на гъби. Поредният бисер бе стара, отдавна изоставена и полуразрушена къща в с. Дяково. Спряхме, за да снимаме фасадата й - кирпича, кованото желязо на единия балкон, дървенията на другия, излющената дограма на прозорците и бетонните водосточни тръби, изправени вместо колони да подпират терасата.



снимка Нони

Всичко в тази къща излъчваше препратка към Титаник - минало-бешело, невъзвратимо....


Портата към двора бе отворена и предизвика в нас изследователски интерес.


страсти не на място...


Дворът - задушен от дебел килим бръшлян. Зеленината бе превзела и стъпалата към вратата на съборетината. През пода на втория етаж се виждаше чак мазето...

Сред безпорядъка вътре открихме парченца от историята на къщата и обитателите й. Навсякъде бяха пръснати учебници по чужди езици и книги отпреди повече от половин век. Една от най-тъжните гледки, които съм виждала - потънала в прах библиотека с пожълтели, изоставени книги. Сега книжата бяха само играчка в зъбите на кучетата, обитаващи къщата.

Изпод прахоляка забелязахме очертанията на семейни снимки - под стъклото на дървените рамки се усмихваше млада двойка. Погледът им бе вперен в счупения прозорец наблизо.





снимка Нони

Никой не посреща гости тук - чашите се пълнят с прах, жега и студ вместо с чай.




Гледката е все същата - неизменната камбанария на черквата продължава да уведомява пустата къща за житието на другите - все още неизличени в спомените на наследници и стопани.

снимка Нони


Край Житуша, Бобовдолско, се натъкнахме на подобна гледка - и тук природата си възвръща това, което хората са оставили зад гърба си, в търсене на нещо, според тях, по-хубаво. Дървета и храсти растат по покрива на жилищен блок насред полето, а край него безлюдна, обрасла с трева детска площадка, нехае в амнезия за стъпките и гласовете, заглъхнали отдавна тук.

снимка Нони

невероятно! дори дрехи има в гардероба
и снимките...
благодаря, че сподели

някой учебник или книжка не си замъкна

Голям спор му ударихме по този въпрос- редно ли е да се вземе вещ от изоставена къща. Аз излязох най-безскрупулна и завлякох един съвсем обикновен дървен гергеф. Намирам за безобразие вещи, които могат да бъдат използвани, да се въргалят насред бълхите и кучешките фекалии. Можеш ли да удължиш живота им - действай.

Най-болно ми стана за снимките. Хората са били много образовани, не мога да повярвам, че са отгледали подобно неблагодарно поколение, което дори поретртите им да захвърли. Дори след това ме хвана яд, че не разпитахме по-подробно в селото как можем да се свържем с наследниците, за да им занесем поне тези образи. Но следващият път ще го направя. Разбрахме само, че потомците отдавна са се изнесли към София и от много години не са идвали насам. Състоянието на къщата подсказва липса на обитатели през последните 10-15 години. Че и повече. А селото е само на около 70км от столицата.

Много силен репортаж!

Това за изоставените снимки е най-потресаващото. Всичко друго можеш да оставиш зад гърба си...

Има ли мисъл, има ли чувство само тогава се ражда изкуство.

Страхотно, Уиндколорс!

И страхотна Уиндколорс.

Неотдавна умря любимият ми чичо. Те със стринка емигрираха преди 9-10 г. на село. Отиваме с братчеда, негов първи син, с един товарен микробус и маята кола да приберем стринка и багажа и, каквото е по-ценно.
Стринката, естествено, не е готова. Разходихме се по селото, отбихме се в кръчмата. Изоставени къщи на главната им улица. Но тотално разграбени. Стаите опразнени, включително ел. контакти и прекъсвачи за лампите. Не съм сигурен дали ел. захранването на къщите е изключено. Дограмата е очистена, керемидите - също. А едно време селото е имало добър приход от земеделие, кравеферма огромна, свинеферма, развъдник за риба, конеферма... Елитни коне за продан... Земята не се обработва, микроязовирчето им е запуснато до полуда.
Сега са останали старци, бедни и непрекъснато ограбвани. Цигани, мелези, безкрайна върволица от уж сезонни работници...
Гадост! адски кофти ми стана.

Да, обезлюдяването е тъжно нещо.

И все пак - къщата, дори и изоставена и порутена, си има някакъв дух.
А аз понякога си мисля как ли би изглеждал изоставен мол?