След някакъв изпит (лятна сесия) леко почерпен се прибирам привечер и установявам, че съм си загубил ключовете. Но помня, че съм оставил отворена вратата на балкона в хола. Влизам си от прозореца на кухнята на съседа. Това е на VІІІ ет., панелка с лоджии. Имам си резервен ключ вкъщи, нали. Жената на съседа щеше да припадне от страх, докато припълзявах по стената...
И след 5-10 минути пристига милицията - искат да ме арестуват. Някой от отсрещния блок им докладвал по телефона, че извършвам обир, разбираш ли! Е, разбрахме се с ченгетата, де, ама малко нанагорно ми дойдоха в началото. ;-)
Абе, луди години бяха!
След някакъв изпит...
След някакъв изпит...
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
тва нищо не е братчед, аз веднъж се прибрах от казармата през остъклената ни тераса на втория етаж, пиян и напушен с шинела и мешката и сичко останало и сестра ми приготвила един леген с вряла вода от бойлера волумето на макс.... и една пернишка сурвачка, щото мислела че влизат да крадът. тва беши през 90-те де:lol: хеле разбрахме се де, дори ползвах легена след дато излях водата:rotfl24:
Ха-ха! И ти не си малко луд, братчед!Kent написа:тва нищо не е братчед, аз веднъж се прибрах от казармата през остъклената ни тераса на втория етаж, пиян и напушен с шинела и мешката и сичко останало и сестра ми приготвила един леген с вряла вода от бойлера волумето на макс.... и една пернишка сурвачка, щото мислела че влизат да крадът. тва беши през 90-те де:lol: хеле разбрахме се де, дори ползвах легена след дато излях водата:rotfl24:
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
АВе написа:Ха-ха! И ти не си малко луд, братчед!Kent написа:тва нищо не е братчед, аз веднъж се прибрах от казармата през остъклената ни тераса на втория етаж, пиян и напушен с шинела и мешката и сичко останало и сестра ми приготвила един леген с вряла вода от бойлера волумето на макс.... и една пернишка сурвачка, щото мислела че влизат да крадът. тва беши през 90-те де:lol: хеле разбрахме се де, дори ползвах легена след дато излях водата:rotfl24:
ма да стъпиш или да те залее с него?!Сам вкъщи е много полезен филм, но късно излезе
за електричество си мисля
да не се налага дано
http://s3.postimage.org/1PQgi.jpg : )))
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Re: След някакъв изпит...
АВе написа:След някакъв изпит (лятна сесия) леко почерпен се прибирам привечер и установявам, че съм си загубил ключовете. Но помня, че съм оставил отворена вратата на балкона в хола. Влизам си от прозореца на кухнята на съседа. Това е на VІІІ ет., панелка с лоджии. Имам си резервен ключ вкъщи, нали. Жената на съседа щеше да припадне от страх, докато припълзявах по стената...
И след 5-10 минути пристига милицията - искат да ме арестуват. Някой от отсрещния блок им докладвал по телефона, че извършвам обир, разбираш ли! Е, разбрахме се с ченгетата, де, ама малко нанагорно ми дойдоха в началото. ;-)
Абе, луди години бяха!
аз сигурно щях да те върха с нещо - в краян случай да повисиш на височина 3-ти етаж, примерно. Къде ще ми падаш от терасата! После - сам ли падна или вие му помогнахте..
Само веднъж ми се е случвало да влизам у нас без ключ и то в ранна детска възраст. Слава Богу, не ми се наложи да си развивам потенциала в тая посока.
Трябваше да се ходи на опитно поле задължително през ваканциите по мое време. Или поне при нас. 5-6 клас .. едни ягоди разсаждахме..или нещо друго им правехме, както и да е. Та в последния ден майка ми и сестра ми вече бяха при баба ми, а аз като свърша с ягодите трябваше да изчакам баща ми и да заминаваме при тях. Обаче баща ми щеше да минава преглед на колата. Опашки, чакане, голяма гадост, която преди 5 не свършва. А аз се прибрах от в 11 още, ама без ключ случайно. Шест часа, няма с кого да се видя, няма каква беля да измисля, щото съм прилична, а не се шматкам и по улиците... Втория вход - заключен. Терасата - затворена
щях да се пробвам, да ... След 1 час измислих, че ако намеря на какво да стъпя, мога да опитам да сваля мрежата на прозореца на кухнята и ако намеря с какво да отворя прозореца през отдушника... Добре завърши - справих се някак, счупих саксиите отвътре на прозореца, влязох геройски, показах се с кеф на терасата и ..видях баща ми пред гаража на един съсед. По-рано свършил! Призля ми.
И на него му призля.
И решетка на прозореца има оттогава.
http://s3.postimage.org/1PQgi.jpg : )))
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Re: След някакъв изпит...
Хе-хе, нямаше с какво да се връзвам. Само колана си преметнах през тръбата на радиатора под прозореца да има на какво да увисна, ако се сгафи ситуацията. И етажът беше осми, а не трети.Semiramis написа:
Само веднъж ми се е случвало да влизам у нас без ключ и то в ранна детска възраст. Слава Богу, не ми се наложи да си развивам потенциала в тая посока.
Трябваше да се ходи на опитно поле задължително през ваканциите по мое време. Или поне при нас. 5-6 клас .. едни ягоди разсаждахме..или нещо друго им правехме, както и да е. Та в последния ден майка ми и сестра ми вече бяха при баба ми, а аз като свърша с ягодите трябваше да изчакам баща ми и да заминаваме при тях. Обаче баща ми щеше да минава преглед на колата. Опашки, чакане, голяма гадост, която преди 5 не свършва. А аз се прибрах от в 11 още, ама без ключ случайно. Шест часа, няма с кого да се видя, няма каква беля да измисля, щото съм прилична, а не се шматкам и по улиците... Втория вход - заключен. Терасата - затворена
Добре завърши - справих се някак, счупих саксиите отвътре на прозореца, влязох геройски, показах се с кеф на терасата и ..видях баща ми пред гаража на един съсед. По-рано свършил! Призля ми.
И на него му призля.
И решетка на прозореца има оттогава.
Същата година есента пак си бях загубил ключовете, та се прибрах през покрива - увиснах на ръце и със залюляване, та на същия балкон. Но тогава бях във форма.
И твоята история е готина. С двойното призляване... Хе-хе! Голямо дърпане на уши е паднало, сигурно.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Ми, петък вечер - нормално е да си парцал от умора. Поне почина лиси добре през уикенда? Хъм?Мнемозина написа:Толкова ужасяващо съм уморена в момента - имам чувството, че не съм съществувала, нищо никога не ми се е случвало, само едно непреодолимо "сега" има около мен и в мен.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
О, то не беше само петък вечер, ами край на един дълъг период, в който трябваше да свърша нещо изтощително, десоциализиращо и изпиващо ме.АВе написа:Ми, петък вечер - нормално е да си парцал от умора. Поне почина лиси добре през уикенда? Хъм?Мнемозина написа:Толкова ужасяващо съм уморена в момента - имам чувството, че не съм съществувала, нищо никога не ми се е случвало, само едно непреодолимо "сега" има около мен и в мен.
Да, благодаря
- доколкото една съботонеделя е достатъчна за съвземане. Но ми е значително по-бодро сега. 
Panta rhei...
Хубаво. Ако можеш, работи с поне 30% по-малко натоварване за 10-15 дни - иначе няма да се възстановиш.Мнемозина написа:О, то не беше само петък вечер, ами край на един дълъг период, в който трябваше да свърша нещо изтощително, десоциализиращо и изпиващо ме.АВе написа:Ми, петък вечер - нормално е да си парцал от умора. Поне почина лиси добре през уикенда? Хъм?Мнемозина написа:Толкова ужасяващо съм уморена в момента - имам чувството, че не съм съществувала, нищо никога не ми се е случвало, само едно непреодолимо "сега" има около мен и в мен.
Да, благодаря
А ранни инфаркти има и при жените, нали знаеш?
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Да, надявам се да се поуспокои темпото, доколкото зависи от мен.АВе написа:
Хубаво. Ако можеш, работи с поне 30% по-малко натоварване за 10-15 дни - иначе няма да се възстановиш.
А ранни инфаркти има и при жените, нали знаеш?
Но и самото отпадане на психическото напрежение си е важен фактор. Знам, но от това мисля, че не съм застрашена.Panta rhei...
Хайде, успех! И по-полека с бачкането 2-3 седмици, броено от днес. Иначе няма да си ефективна, ще си вдълбаеш резките по здравето, ще си създадеш проблеми и вкъщи, и сред приятели.Мнемозина написа:Да, надявам се да се поуспокои темпото, доколкото зависи от мен.АВе написа:
Хубаво. Ако можеш, работи с поне 30% по-малко натоварване за 10-15 дни - иначе няма да се възстановиш.
А ранни инфаркти има и при жените, нали знаеш?
Успех!
И наздраве!
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
О-о-о, веднага те пускам в отпуск месец и половина, но, за съжаление, не съм ти работодател...Мнемозина написа:Наздраве и благодаря!АВе написа: Хайде, успех! И по-полека с бачкането 2-3 седмици, броено от днес. Иначе няма да си ефективна, ще си вдълбаеш резките по здравето, ще си създадеш проблеми и вкъщи, и сред приятели.
Успех!
И наздраве!
Ама хайде не се скръндзи толкова, отпусни ми 5-6.
Както и да е. 50 мл. шотландско след работа без мезе - върши чудесна работа за нервите и сърцето. Както и за семейните отношения в тяхната цялост и частност в леглото.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
вчера за пръв път заседнах в асансьор...за пръв път в живота ми!
и нямах мобилен! Нали щото просто набързо излязох за цигари. Врата се затвори и повече не се отвори, нито пък той тръгна или пък се опита...никое от копчълиците не работеше явно.
още по-кофти, че беше неделя, към 9-9.30, което занчи всички в блока спят.
Единственото копче което работеше беше това на алармата. Прави пю-пю-пю. В комбинация с думкане по вратата и крещене 'anybody out there, please help, im stuck in the lift' успях да събудя един пич от първия етаж, та да ми отвори.
Искам да кажа, че се уплаших, ама наистина...и си викам е, сега съм във филм вече, крещя на английски, усещам пот по деколтето и бавничко започвам да се паникъсвам и внушавам, че се задушавам и че ще стоя там половин ден поне и детето е само в къщи и то ще се изплаши...
Вече никога няма да излизам без мобилен!
Даже 6те си купя нов
и нямах мобилен! Нали щото просто набързо излязох за цигари. Врата се затвори и повече не се отвори, нито пък той тръгна или пък се опита...никое от копчълиците не работеше явно.
още по-кофти, че беше неделя, към 9-9.30, което занчи всички в блока спят.
Единственото копче което работеше беше това на алармата. Прави пю-пю-пю. В комбинация с думкане по вратата и крещене 'anybody out there, please help, im stuck in the lift' успях да събудя един пич от първия етаж, та да ми отвори.
Искам да кажа, че се уплаших, ама наистина...и си викам е, сега съм във филм вече, крещя на английски, усещам пот по деколтето и бавничко започвам да се паникъсвам и внушавам, че се задушавам и че ще стоя там половин ден поне и детето е само в къщи и то ще се изплаши...
Вече никога няма да излизам без мобилен!
Даже 6те си купя нов
Блажени са бедните духом
Ама нямаше нужда чак толкова да ме убеждаваш за едното "наздраве", нали го казах вече?АВе написа:О-о-о, веднага те пускам в отпуск месец и половина, но, за съжаление, не съм ти работодател...Мнемозина написа:Наздраве и благодаря!АВе написа: Хайде, успех! И по-полека с бачкането 2-3 седмици, броено от днес. Иначе няма да си ефективна, ще си вдълбаеш резките по здравето, ще си създадеш проблеми и вкъщи, и сред приятели.
Успех!
И наздраве!
Ама хайде не се скръндзи толкова, отпусни ми 5-6.
Както и да е. 50 мл. шотландско след работа без мезе - върши чудесна работа за нервите и сърцето. Както и за семейните отношения в тяхната цялост и частност в леглото.
Panta rhei...
Sweety написа:вчера за пръв път заседнах в асансьор...за пръв път в живота ми!
и нямах мобилен! Нали щото просто набързо излязох за цигари. Врата се затвори и повече не се отвори, нито пък той тръгна или пък се опита...никое от копчълиците не работеше явно.
още по-кофти, че беше неделя, към 9-9.30, което занчи всички в блока спят.
Единственото копче което работеше беше това на алармата. Прави пю-пю-пю. В комбинация с думкане по вратата и крещене 'anybody out there, please help, im stuck in the lift' успях да събудя един пич от първия етаж, та да ми отвори.
Искам да кажа, че се уплаших, ама наистина...и си викам е, сега съм във филм вече, крещя на английски, усещам пот по деколтето и бавничко започвам да се паникъсвам и внушавам, че се задушавам и че ще стоя там половин ден поне и детето е само в къщи и то ще се изплаши...
Вече никога няма да излизам без мобилен!
Даже 6те си купя нов
Много неприятно това... не ми се е случвало.
И как се разреши ситуацията?
Panta rhei...
А, случвало ми се е няколко пъти. Особено едно време, като имаше режим на тока...Sweety написа:вчера за пръв път заседнах в асансьор...за пръв път в живота ми!
и нямах мобилен! ...
Най-гадното беше като заседнахме с една артистична истеричка в индустриален асансьор. Национален празник, няма никого в цялата сграда, тъмно като на негър в г... Пардон, не това исках да кажа. Абе, много тъмно. И студено. За ок. половин час успях да счупя някакъв щифт, дето държеше решетката затворена, та се спуснахме на долния етаж. Но беше адски неприятно.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
АВе написа:А, случвало ми се е няколко пъти. Особено едно време, като имаше режим на тока...Sweety написа:вчера за пръв път заседнах в асансьор...за пръв път в живота ми!
и нямах мобилен! ...
Най-гадното беше като заседнахме с една артистична истеричка в индустриален асансьор. Национален празник, няма никого в цялата сграда, тъмно като на негър в г... Пардон, не това исках да кажа. Абе, много тъмно. И студено. За ок. половин час успях да счупя някакъв щифт, дето държеше решетката затворена, та се спуснахме на долния етаж. Но беше адски неприятно.
артистична истеричка в индустриален асансьор!!!
това звучи супер художествено, супер артистично, супер сладко и хумористично, супер мъжко, супер супер българско...ти ли го измисли?...явно нямаш комплекси
Блажени са бедните духом
аз бях заседнала на приземня етаж и асансьора изобщо не тръгнаМнемозина написа:Sweety написа:вчера за пръв път заседнах в асансьор...за пръв път в живота ми!
и нямах мобилен! Нали щото просто набързо излязох за цигари. Врата се затвори и повече не се отвори, нито пък той тръгна или пък се опита...никое от копчълиците не работеше явно.
още по-кофти, че беше неделя, към 9-9.30, което занчи всички в блока спят.
Единственото копче което работеше беше това на алармата. Прави пю-пю-пю. В комбинация с думкане по вратата и крещене 'anybody out there, please help, im stuck in the lift' успях да събудя един пич от първия етаж, та да ми отвори.
Искам да кажа, че се уплаших, ама наистина...и си викам е, сега съм във филм вече, крещя на английски, усещам пот по деколтето и бавничко започвам да се паникъсвам и внушавам, че се задушавам и че ще стоя там половин ден поне и детето е само в къщи и то ще се изплаши...
Вече никога няма да излизам без мобилен!
Даже 6те си купя нов
Много неприятно това... не ми се е случвало.
И как се разреши ситуацията?
след като успях да го събудя пича от първия етаж, той просто ме извика, щото копчетата отвън си работеха
тия отвътре се бяха скапали нещо, иначе лифта си вървеше...
ако всичко беше както трябва, този бутон за алармата, освен да издава алармени звуци, е и един вид телефон,, трябва да те свърже с някакъв център, където да кажеш че си заседнал.
чакайте, ми казва един глас, докато ви свържем...и се чува тоново набиране
да, ама не, след набирането нищо освен тишина...
а бе компютри бе Мнемо, и чипове навсякъде значи
това ако не е systemа, здраве му кажи
Блажени са бедните духом
Аз, че кой друг?! А комплекси - бол. Ако не ти достигат, мога да ти дам от моите.Sweety написа:
артистична истеричка в индустриален асансьор!!!
това звучи супер художествено, супер артистично, супер сладко и хумористично, супер мъжко, супер супер българско...ти ли го измисли?...явно нямаш комплекси
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
значи това изказване 'комплекси-бол'АВе написа:Аз, че кой друг?! А комплекси - бол. Ако не ти достигат, мога да ти дам от моите.Sweety написа:
артистична истеричка в индустриален асансьор!!!
това звучи супер художествено, супер артистично, супер сладко и хумористично, супер мъжко, супер супер българско...ти ли го измисли?...явно нямаш комплекси
е баш точно ешче на
'ох, колко съм напълняла'
при жените
...или 'боже, няма какво да облека'
много скоромни бе...
P.С.
Комплекси си имам (ако така му казвате вече)
Ти пари ми дай
Блажени са бедните духом
Интересно ми е кво ли би направила, ако ти паднат големи мангизи? Накуп и в налични.Sweety написа:значи това изказване 'комплекси-бол'
е баш точно ешче на
'ох, колко съм напълняла'
при жените
...или 'боже, няма какво да облека'
много скромни бе...
P.С.
Комплекси си имам (ако така му казвате вече)
Ти пари ми дай
Иначе, "няма кво да облека" при мъжете значи, че нямат изпрана и изгладена риза, а при жените - че нямат никаква нова дрешка напоследък.
Както и да е...
Лек ден!
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
аааа, няма да се хвана и да ти отговарям като победителка на конкурс за...русота...АВе написа:Интересно ми е кво ли би направила, ако ти паднат големи мангизи? Накуп и в налични.Sweety написа:значи това изказване 'комплекси-бол'
е баш точно ешче на
'ох, колко съм напълняла'
при жените
...или 'боже, няма какво да облека'
много скромни бе...
P.С.
Комплекси си имам (ако така му казвате вече)
Ти пари ми дай
Значи веднага си купувам една поне файв бедрум дитачт в Лондон, може и една в Девън, пентхаус в Ню Йорк, гръцки остров, вила в Кипър и една в Южна Франция,
ще ходя насам натам, социални контакти нали...ако трябва ще си плащам
а!...и един часовник Константин май беше ще си купя, дето Green Light иска да си го купи
(Грийн ми е на мене гайдинг лайт, ако не знаеш)и аз искам такъв!
дано го имат в оранжево и тъмно синъо..например
...
Що ме попита това за парите не разбрах
обаче хубаво ми стана, дето казваше Ън, малко да си помечтаем
Блажени са бедните духом