Ти-Боун Уокър (Аарон Уокър) е роден в Тексас

[АВе]

Ти-Боун Уокър (Аарон Уокър)
1909-1975
Родения в Тексас Ти-Боун Уокър, е един от най-големите новатори в блуса. Още от малък той успява да срещне легендите Блайнд Лемън Джеферсън и Тексас Александър, когато участва като танцьор във водевилни шоу програми заедно с певицата Айда Кокс, а през 1929 г. записва първите си два блуса на акустична китара в традицията на тексаския блус.

She Is Going To Ruin Me

Големите суинг-оркестри все повече привличат вниманието на Ти-Боун и след запознанството си с китариста Чарли Крисчън, той започва да свири банджо в бенда на Каб Калоуей. Заедно с Чарли Крисчън, Ти-Боун е един от първите музиканти които утвърждават електрическата китара в началото на 50-те години. Добил нужната популярност Уокър, получа¬ва ангажимент в Калифорния като певец и китарист в групата на Лес Хайт. През 1940 г. записва "Т-Bone Blues"

T-Bone Blues

През 1942 г. записва "Mean Old World"

Mean Old World

A през 1947 г. записва най-големия си хит класика - "Call It Stormy Monday", станал популярен в безбройните си кавъри под името "Stormy Monday Blues". Това е и времето, когато Ти Боун повежда собствена група, която включва брас секция, пиано, бас и ударни. Този малък биг бенд създава музика, близка до джаза и сантиментални балади, характерни за блуса по Западното крайбрежие, един от чийто създатели се оказва Ти-Боун.

Call It Stormy Monday

Уникалния китарен стил на Уокър влияе върху такива музиканти, като Кларънс "Гейтмаут" Браун, Пи Уи Крейтън и Би Би Кинг. Дори когато е загубил позиции в класиците, той остава един от най-популяр¬ните блусмени и в Калифорния, и в Чикаго, и в целия американски Юг.
Ти-Боун участва и в първото издание на Американския фолк и блус-фестивал в Европа, печели хиляди фенове и след това се връща още няколко пъти. До края на живота си записва много албуми за тази своя нова публика.
Сред неизброимите компилации, посветени на Ти Боун Уокър, се открояват "Low Down Blues", "The Complete Т-Bone Walker", "The Complete Imperial Recordings" и "Т-Bone Blues".

Treat Me So Low Down

Дечо Чипилов "Блус общество", с. 174-175