Журналистиката
Публикувано на: 22.07.11, 10:21
По повод на скандала с Мърдоковите креатури - ей тук го прочетох:
В епохата на Туитър и Фейсбук съществува много по-голям риск, че движението, което ще се надигне в отговор на скандала, може да е необратимо. И от Мърдок ще се отвърнат с отвращение, независимо от факта, че той е „по-демократичен” от много от своите критици от културните елити, които издават предписания какво трябва да се чете или гледа. Медиите на Мърдок даваха на читателите си това, което те искаха – спорт, игри, развлекателни четива, сексскандали, сензационни разкрития за звезди и политици, включително и кампании, претендиращи да са в защита на законност и ред. Освен това „Нюз ъф дъ уърлд” си бе изградил характерен имидж, поради което читателите му не се възмутиха особено, когато научиха, че журналистите са използвали не много законни методи при разкриването на подробности около живота на няколко знаменитости и футболисти милионери, които заведоха дело срещу тях. Но подслушването на роднини на загинали в Афганистан войници, на жертви на терористични актове, както и на родителите на убита ученичка, премина всякакви граници.
Странна работа - уж човек знае, че истинската журналистика е нещо друго, обаче като се каже "журналист", си представя точно това.
Иван и Андрей и те журналистика са завършили, примерно. Поне втория - със сигурност.
Другата подтема за размисъл е за ползите и вредите от смесването на която и да е професия със шоуто. Може ли нещата да се показват по достъпен за публиката начин, без това да е "шоу"?
В епохата на Туитър и Фейсбук съществува много по-голям риск, че движението, което ще се надигне в отговор на скандала, може да е необратимо. И от Мърдок ще се отвърнат с отвращение, независимо от факта, че той е „по-демократичен” от много от своите критици от културните елити, които издават предписания какво трябва да се чете или гледа. Медиите на Мърдок даваха на читателите си това, което те искаха – спорт, игри, развлекателни четива, сексскандали, сензационни разкрития за звезди и политици, включително и кампании, претендиращи да са в защита на законност и ред. Освен това „Нюз ъф дъ уърлд” си бе изградил характерен имидж, поради което читателите му не се възмутиха особено, когато научиха, че журналистите са използвали не много законни методи при разкриването на подробности около живота на няколко знаменитости и футболисти милионери, които заведоха дело срещу тях. Но подслушването на роднини на загинали в Афганистан войници, на жертви на терористични актове, както и на родителите на убита ученичка, премина всякакви граници.
Странна работа - уж човек знае, че истинската журналистика е нещо друго, обаче като се каже "журналист", си представя точно това.
Иван и Андрей и те журналистика са завършили, примерно. Поне втория - със сигурност.
Другата подтема за размисъл е за ползите и вредите от смесването на която и да е професия със шоуто. Може ли нещата да се показват по достъпен за публиката начин, без това да е "шоу"?