Страница 1 от 1

Гледам

Публикувано на: 28.07.11, 09:44
от Green Light
как юли минава. 40 годишните ми мъдрости се въртят около "важните неща" Важните неща и юли, обаче, хич не се връзват.

"върви си живота
и както в белота
се боря да хвана ръка.

но имам прозрение
...е то няма значение...
че често печеля сълза...

така че, обаче
не мога да плача
...навярно съм вече голям...

вървя си и локвите
просто прескачам...
аз пътя отдавна го знам..."

(ах как мразя да губя. Така и не се научих да я поемам тая смрад. Мирише ми лошо загубата. Изглежда ми зле. Изпадам в меланхолия и дълго време не приличам на себе си.)

Публикувано на: 28.07.11, 12:18
от Мнемозина
Аз пък току що наблюдих как от една загуба се пръкват неочаквани и много забавни ползи. Ама направо умрях от смях.

Та... само в началото е гадно, после винаги виждаш, че е за добро. :bigsmile:

Публикувано на: 28.07.11, 16:51
от Green Light
Мнемозина написа:Аз пък току що наблюдих как от една загуба се пръкват неочаквани и много забавни ползи. Ама направо умрях от смях.

Та... само в началото е гадно, после винаги виждаш, че е за добро. :bigsmile:
Юли не е за такива неща, просто. На кой ще му се случи нещо неприятно през юли? Много се учудих.

Докаран съм до положение докато карам, риш да си приказвам за важните неща.. С доктор Енчев.

Публикувано на: 28.07.11, 20:23
от WALL-E
юли мина
утре ще си платя нета
после ще си преведа осигуровките
ще купя карта за градския
после наема
на децата издръжката
тилифоня..
утре ще попревали, попрегърми, леко ше паднат температурите и времето ще преобладава :lol:
и ще доде пак време да се отнеса с щерката на каминка и язовиро с гладните костури :lol:
ко има нова анкетна карта за преброяване, ше се пиша циганин!
ден за ден :cool:

Re: Гледам

Публикувано на: 29.07.11, 11:45
от ELBI
Много ми хареса. Нищо, че важните неща ми се връзват. Не стават както искам, както исках, но това е друга тема.
Green Light написа:как юли минава. 40 годишните ми мъдрости се въртят около "важните неща" Важните неща и юли, обаче, хич не се връзват.

"върви си живота
и както в белота
се боря да хвана ръка.

но имам прозрение
...е то няма значение...
че често печеля сълза...

така че, обаче
не мога да плача
...навярно съм вече голям...

вървя си и локвите
просто прескачам...
аз пътя отдавна го знам..."

(ах как мразя да губя. Така и не се научих да я поемам тая смрад. Мирише ми лошо загубата. Изглежда ми зле. Изпадам в меланхолия и дълго време не приличам на себе си.)