Глупост, мързел и активност?
Публикувано на: 29.07.11, 14:01
Глупостта
е липсата на интелигентност, способност за разбиране, разум, ум или трезва преценка.
Съществуват т.нар. награди Иг-Нобел, които се присъждат на хора с повърхностни изследвания в областта на физиката, химията, медицината, литературата, мира, здравеопазването, инженерните науки, биологията, математиката и ветеринарната медицина. Според някои от теориите, развивани от лауреатите на тези награди, кравите с малко име дават повече мляко от анонимните крави, от текилата могат да се извлекат диамантени покрития, както и може да се определи защо бременните жени не падат на земята. По-сериозният вид глупост е академичната глупост, която създава грешни представи, приемани като истинни от хората без опит в сферата. Вместо да заложат на развитието на оригинални, важни и правилни идеи, учените в тази категория се стремят да произведат възможно най-много научни публикации, които често са със съмнителна стойност.
Съществуват т.нар. награди „Дарвин“, иронично наречени така в чест на еволюционния биолог Чарлз Дарвин. Наградите се връчват на хора, които осигуряват оцеляването на човешкия вид като напускат генетичния фонд по изключително идиотски начин.
Глупакът (буфонът) заема важно място в много от комедиите. Алфорд и Алфорд откриват, че хуморът, основаващ се на глупост, е по-разпространен в обществата с по-сложно устройство. Анализът на Шекспировите комедии показва, че героите в тях имат тенденцията до изразяват взаимно изключващи се позиции. Това, пише критикът Н. Фрай, демонстрира липсата на задълбоченост и съответно тяхната глупост. В днешно време съществуват най-различни телевизионни сериали, които обрисуват глупостта — например „Семейство Симпсън“, Family Guy и Beavis and Butt-head. Някои от известните образи, чиято комедийност е резултат от глупостта им, са Хоумър Симпсън и началник Уигъм („Семейство Симпсън“), Мистър Бийн, Лоръл и Харди, Гуфи, Патрик Стар (от „Спондж Боб“) и Офицер Барбрейди („Саут Парк“).
Мързел
или "Антон Чепишев" е човешко предпочитание, при което отсъства желание за полагане на труд независимо, че човек физически е напълно способен да извършва определени дейности.
Често мързеливият човек се противопоставя на работливия, макар че един и същ човек понякога може да е мързелив, а понякога работлив. Традиционно мързелът се разглежда като порок, като недостатък. В „Божествена комедия“ на Данте Алигиери лентяите са в 5-я кръг на ада.
Понякога мързелът е следствие и признак на депресия и представлява нежеланието на човек да се бори и да преодолява трудностите, както и липсата на волево усилие.
В психологията мързел е отсъствие на мотивация и воля. Има и предположение, че степента му у даден човек може да е зададена генетично и се свързва също така с нерешителност, страх и други негативни чувства. Ако не е предизвикан от сериозни психологични проблеми, той се лекува с организация, възпитание и самовъзпитание.
Въпреки негативния смисъл, който се влага в думата, мързелът може да бъде и много продуктивен. Не случайно съществува изразът "Мързелът е двигател на прогреса". Много от съвременните придобивки (като пералнята например) са разработени, защото хората не са искали да полагат толкова усилия (да перат дрехите на ръка или да извършват друга уморителна и трудоемка дейност). Айнщайн казва, че е безпредметно да се работи непрекъснато, човек трябва да спре и да има време да съзерцава природата и да мисли.
Активност е състояние в което човек създава прекалено много работа на хората. Няма го в Уикипедията но всеки от нас го познава, обикновенно в лицето на началника си, съседите и в определени случаи за които не искам да си спомням в лицето на майка си.
Сега иде основния въпрос. По- стар от въпроса за яйцето и кокошката. Един от въпросите които движат няколко научни дисциплини и цели области на знанието са посветени на тях. Създаването на вселената е второстепенно. Кажете ми:
Кое е по- зле? (За колега става въпрос.)
Тъп и мързелив?
Или тъп и работлив?
Аз не знам.
е липсата на интелигентност, способност за разбиране, разум, ум или трезва преценка.
Съществуват т.нар. награди Иг-Нобел, които се присъждат на хора с повърхностни изследвания в областта на физиката, химията, медицината, литературата, мира, здравеопазването, инженерните науки, биологията, математиката и ветеринарната медицина. Според някои от теориите, развивани от лауреатите на тези награди, кравите с малко име дават повече мляко от анонимните крави, от текилата могат да се извлекат диамантени покрития, както и може да се определи защо бременните жени не падат на земята. По-сериозният вид глупост е академичната глупост, която създава грешни представи, приемани като истинни от хората без опит в сферата. Вместо да заложат на развитието на оригинални, важни и правилни идеи, учените в тази категория се стремят да произведат възможно най-много научни публикации, които често са със съмнителна стойност.
Съществуват т.нар. награди „Дарвин“, иронично наречени така в чест на еволюционния биолог Чарлз Дарвин. Наградите се връчват на хора, които осигуряват оцеляването на човешкия вид като напускат генетичния фонд по изключително идиотски начин.
Глупакът (буфонът) заема важно място в много от комедиите. Алфорд и Алфорд откриват, че хуморът, основаващ се на глупост, е по-разпространен в обществата с по-сложно устройство. Анализът на Шекспировите комедии показва, че героите в тях имат тенденцията до изразяват взаимно изключващи се позиции. Това, пише критикът Н. Фрай, демонстрира липсата на задълбоченост и съответно тяхната глупост. В днешно време съществуват най-различни телевизионни сериали, които обрисуват глупостта — например „Семейство Симпсън“, Family Guy и Beavis and Butt-head. Някои от известните образи, чиято комедийност е резултат от глупостта им, са Хоумър Симпсън и началник Уигъм („Семейство Симпсън“), Мистър Бийн, Лоръл и Харди, Гуфи, Патрик Стар (от „Спондж Боб“) и Офицер Барбрейди („Саут Парк“).
Мързел
или "Антон Чепишев" е човешко предпочитание, при което отсъства желание за полагане на труд независимо, че човек физически е напълно способен да извършва определени дейности.
Често мързеливият човек се противопоставя на работливия, макар че един и същ човек понякога може да е мързелив, а понякога работлив. Традиционно мързелът се разглежда като порок, като недостатък. В „Божествена комедия“ на Данте Алигиери лентяите са в 5-я кръг на ада.
Понякога мързелът е следствие и признак на депресия и представлява нежеланието на човек да се бори и да преодолява трудностите, както и липсата на волево усилие.
В психологията мързел е отсъствие на мотивация и воля. Има и предположение, че степента му у даден човек може да е зададена генетично и се свързва също така с нерешителност, страх и други негативни чувства. Ако не е предизвикан от сериозни психологични проблеми, той се лекува с организация, възпитание и самовъзпитание.
Въпреки негативния смисъл, който се влага в думата, мързелът може да бъде и много продуктивен. Не случайно съществува изразът "Мързелът е двигател на прогреса". Много от съвременните придобивки (като пералнята например) са разработени, защото хората не са искали да полагат толкова усилия (да перат дрехите на ръка или да извършват друга уморителна и трудоемка дейност). Айнщайн казва, че е безпредметно да се работи непрекъснато, човек трябва да спре и да има време да съзерцава природата и да мисли.
Активност е състояние в което човек създава прекалено много работа на хората. Няма го в Уикипедията но всеки от нас го познава, обикновенно в лицето на началника си, съседите и в определени случаи за които не искам да си спомням в лицето на майка си.
Сега иде основния въпрос. По- стар от въпроса за яйцето и кокошката. Един от въпросите които движат няколко научни дисциплини и цели области на знанието са посветени на тях. Създаването на вселената е второстепенно. Кажете ми:
Кое е по- зле? (За колега става въпрос.)
Тъп и мързелив?
Или тъп и работлив?
Аз не знам.
