3o4o.net

щото http://www.youtube.com/watch?v=WxGS-2M6_5I

Предупредила съм!

Имаше един руски фантастичен разказ. (Впрочем излъгах зверски. Не знак какъв е - четох го в "зарубежная фантастика", значи единственото сигурно е че не е руски.) ... (Бе не съм сигурен. Водка имаше в разказа. Какъв ли ще да е...)

Та значи изследовател търси начин по който хората да могат да реагират светкавично. Светкавичната реакция сама по себе си е лесно постижима, но бързото сваляне на напрежението става трудно. При такъв силен приток на адреналин супер важно е също толкова бързо напрежението да спада. Защото в протиен случай сърце, съдове и мозък се натоварват убийствено.
Изследователя е на границата на отчаянието, всякакви системи и импланти е опитал, обаче нищо не става.
В къщи е. Махмурлия, рошав, по потник, недоспал...
По пътя за банята настъпва котрака без да иска, и почти си докарва инфаркт от зверския мяу и подскок.
"Ааанатема! Дявол!- избила пот и разтуптяно сърце. "
Котарака изсъсква изгърбил гръб, но плясва с опашка и спокойно и аристоктратично продължава към хола, докато нашия човек се държи за гърдите.
След две минути все още с пяна по брадата и самобръсначка в ръка изследователя се подава от банята и дълго и замислено гледа котака.

Половин година по късно, в окопите:
Войника внимателно гледаше в посоката от която се очакваше нападението на враговете. Напрежението беше огромно. Цяла седмица всеки момент очакваха да ги засипят с бомби и снаряди. Войника се усмихна. Ако враговете разчитаха на нервен срив в нашите войски, очакваше ги изненада и провал. И с любов се загледа в дългата си лъскава опашка.

Green Light написа:Имаше един руски фантастичен разказ. (Впрочем излъгах зверски. Не знак какъв е - четох го в "зарубежная фантастика", значи единственото сигурно е че не е руски.) ... (Бе не съм сигурен. Водка имаше в разказа. Какъв ли ще да е...)

Та значи изследовател търси начин по който хората да могат да реагират светкавично. Светкавичната реакция сама по себе си е лесно постижима, но бързото сваляне на напрежението става трудно. При такъв силен приток на адреналин супер важно е също толкова бързо напрежението да спада. Защото в протиен случай сърце, съдове и мозък се натоварват убийствено.
Изследователя е на границата на отчаянието, всякакви системи и импланти е опитал, обаче нищо не става.
В къщи е. Махмурлия, рошав, по потник, недоспал...
По пътя за банята настъпва котрака без да иска, и почти си докарва инфаркт от зверския мяу и подскок.
"Ааанатема! Дявол!- избила пот и разтуптяно сърце. "
Котарака изсъсква изгърбил гръб, но плясва с опашка и спокойно и аристоктратично продължава към хола, докато нашия човек се държи за гърдите.
След две минути все още с пяна по брадата и самобръсначка в ръка изследователя се подава от банята и дълго и замислено гледа котака.

Половин година по късно, в окопите:
Войника внимателно гледаше в посоката от която се очакваше нападението на враговете. Напрежението беше огромно. Цяла седмица всеки момент очакваха да ги засипят с бомби и снаряди. Войника се усмихна. Ако враговете разчитаха на нервен срив в нашите войски, очакваше ги изненада и провал. И с любов се загледа в дългата си лъскава опашка.

на Робърт Шекли е... ама не помня как се казваше...

сър Айвънхоу написа: на Робърт Шекли е... ама не помня как се казваше...

Негов ли е?
Ми забравям, егати и бъбреците, начи егати и чудото.

Бе велик е Шекли!

Green Light написа:... Войника се усмихна. Ако враговете разчитаха на нервен срив в нашите войски, очакваше ги изненада и провал. И с любов се загледа в дългата си лъскава опашка.

Размечтах се и аз за опашка, дълга и лъскава.
Но - тихо да не чуе д-р Енчев.