Kent написа:....
плана беше да спим с ирена на палатка ...
Събужда ме тежко дишане. „уф, децата се въртят” е първата ми мисъл, но я отхвърлям още с появявяването и. Децата са навътре, аз спя до изхода на палатката а дишането е ОТВЪН! Рязко отварям очи. Уви, затворени или отворени, все тая. Тъмнината е плътна и тежка. Затиска гърдите ми и ми пречи да дишам.
Може би ми се е причуло. Слушам без да помръдна, очите ми безрезултатно се мъчат да хванат някаква, каквато и да е, форма. Бавно но неумолимо започвам да губя ориентация. Единственото познато чувство е как ръцете ми се потят вътре в спалния чувал.
Ето пак. Стъпки, изсумтяване и приглушени, но много близки звуци. Съвсем до стената на палатката. До мен. Сърцето ми заблъсква и заедно с тъмнината успява съвсем да ме остави без дъх. Гълтам въздуха с борба.
Диво животно! Животните са господари тук, а през нощта властта им е безгранична. Луд ли бях да опъна палатка до реката?! Сега ВСИЧКИ животни, от ЦЯЛАТА гора отиват да пият вода. Естествено че големите се чувстват безстрашно и ще дойдат до палатката ни, привлечени от възможността за храна.
Мечка е. Стъпва тежко, но тихо. Или може би глиган, откъде да ги знам глиганите как стъпват. Или елен. Нямало по- опасно и неуязвимо животно от елена. 700 килограма!!! По- добре да седя тук. Ако излезна, може да го уплаша, но може и да го раздразня. Мислите ми са като ужасени мишки и се блъскат и отричат една друга.
Нещо се отърква о ръба на палатката!!!! Огромно е!!! Ужаса ме изправя без да знам как. Гърба ме боли, но това е дреболия, без всякакво значение. (В къщи бих извикал или изпъшкал та да събудя Бейби и да разбере как геройски страдам от тая болка, обаче тука хич не обръщам внимание.) Трябва да предприема нещо. Звяра може да влезе привлечен от топлината. Може би е гладен.
Ами ако е мечка?!
Трябва да дам шанс на семейството!
Посягам в мрака да събудя Бейби. И ужаса ме разтърсва!!!
Горещо!
Студено!
Горещо!
На мястото където спи жена ми има нещо продълговато, меко!
Живо!!!
Не смея да помръдна макар да знам че трябва.
Къде съм?! Какво става!?
В палатката ли съм, какъв е този кошмар?
Не спя! Не спя!
Фенерите! Къде са, дадох ги на децата, моя е на колана, тотално загубих ориентация. Трескаво започвам да опипвам около себе си, като дъха ми излиза със свистене през стиснатите зъби. Трябва да запазя самообладание, ще се разпища след малко. Още малко. Още малко. Само да помръдне чудовището и ще креща, пълзя, хапя и удрям….
Бавно, бавно и почти насила осъзнавам, че съм напипвал крака на Бейби. Някак натиквам адреналина обратно. Тя се е обърнала с главата към децата и краката и са били към мен. Пускам за малко и опипвам пак. Уф, бе! Крак е, тва е ръка, там е косата....
Въпреки току що преминалата паника опипвам наоколо съвсем леко и абсолютно безшумно.
„КАКВО ИМА?” Вика Бейби шепнешком в ухото ми и съм сигурен, че вече имам първия микроинфаркт.
..беее - викам и осъзнавам, че съм отсочил назад. Прочиствам гърло Нищо, нищо! Ще излезна да видя кой шуми.
Нямам сили да се обувам. Излизам с фенер в ръка и пръчка копие на някое от децата, от игрите вчера, в другата.
О благодатно небе, благодатна лунна светлина!
Ами ако е змия- помислям. Голяма змия, паднала на ръба на палатката и шуми из тревата. Почти започвам да подскачам от крак на крак, когато осъзнавам че гледам разпилените стрели и извивката на единия лък. Нямам сили за повече. Прибирам се, като се боря с желанието да събудя семейството и да отпрашим със свирене на гуми към София. Целия път и смисъл на цивилизацията е да се отдалечи възможно най- много от природата, а аз в палатки ще се свирам.
Спя като предимно сънувам ножове, пистолети и схватки със змии.
Събуждам се обаче от същия шум, същото съмтене и от същото допиране до палатката! Отвсякъде вече се процежда дневната светлина. Светлина! Ела ми мечко! Скачам като индианец(като схванат индианец) и разтварям входа.
От едната ни страна е коларския път и разни бараки. Реката срамежливо завива около барбекюта и паркирани коли.
А от разкъсания плик с боклук ме гледа едно малко коте.
, час и нещо и се поумиха...нарязоха купчина сухи дървета и запалиха огън до стратосферата. Покрай него ядоха и пиха досреднощ. После минаха покрай нас и вежливо ни пожелаха приятна вечер, хеле че мойте нудисти постоянно ги освиркваха и насъскваха с викове по време на предидущото сношение. 
:lol::lol:
