3o4o.net

ПРАЗНОТА

Пътят на моята школа по Стратегия Ни Тен Ичи е разкрит в свитъка "Празнота". "Празнота" означава това, което не съществува, това, което не може да бъде разбрано. Това е моето определение. Разбира се, празнотата е не-битието (не-съществуващото). Знаейки това, което съществува, започваш да разбираш и това, което не съществува - това е с други думи празнотата.
По света хората гледат на нещата погрешно и смятат, че това, което трябва да разберат, е празнотата. Но това не е в действителност празнота, а заблуждение.
В Пътя на Стратегията тези, които изучават Пътя на воина, мислят, че това, което не успяват да разберат, е празнотата. Това не е истинската празнота.
За да разбереш наистина като воин Пътя на Стратегията, трябва да усвоиш и други военни изкуства и да не се отклоняваш ни най-малко от Пътя на воина. Усъвършенствай двуединството "ум - сърце", изостряй двата погледа -възприемане и зрение, когато духът ти бъде чист и облаците на невежеството се разсеят, тогава ще узнаеш истинската празнота.
Докато не познаваш истинския Път - било в будизма или във всекидневния живот ще си мислиш, че имаш правилни възгледи за нещата. Но ако погледнеш непредубедено на нещата от гледна точка на действащите по света принципи, ще видиш, че поради пристрастията на отделните хора има различни възгледи, които се отклоняват от правилния Път.
Знай добре: Правилната вътрешна нагласа е същността, а истинският дух е Пътят.
Реализирай Стратегията широко, правилно и открито. Тогава ще съдиш за нещата в по-широк смисъл, ще направиш празнотата свой Път и ще възприемаш Пътя като празнота.
В празнотата на духа няма нито добро, нито зло. Мъдростта съществува. Пътят съществува. От самото начало духът е празнота.




Това е написано от Миамото Мусаши- японския воин аутсайдер, който живеел напук и в подигравка със самурайските традиции, но бил непобедим. (както фатално разбрал на собствен гръб най- големият майстор и страшилището на Япония по онова време Сасаки Коджиро). Той пише една книга Петте пръстена- японски му работи поучения и източни изнервящи кретении. Не ги обичам особено, но пък обичам да намирам съвпадения. И понякога нещо попада в резонанс с мене и ме хваща. Като горното.

Това според мен е пътя на хора като Стив Джобс и това би одобрил стария Наим Талеб(макар че той вероятно първо би писал на Гаспода за мнение).

Всеки минава през разни моменти. Аз моя Дзен момент го преживях някъде къде дваесетата си година. Което не значи, че не ме цапва от време на време пак. Или че няма да ме друсне отново някой ден. Източната философия е нещо безкрайно интересно. То, всъщност, източна философия няма - там май колкото са изтоците, толкова са и философиите + една-две мешани :)

А за Стив Джобс ти казах мнението си - според мен той е пример за това, за което Талеб предупреждава и против което пише. Ти си на опакото мнение - голям сърпрайз :).
Талеб пише, че е лесно постфактум да се дават обяснения, да се намират причини и въупште да се конектват дотовете. Аз си мисля, че същите глупости, дето ги е правил Стив Джобс по същото време са ги правили още дузина/дузини хора. Те са се провалили по някое време, той е успял. Историята я пишат победителите - затова имаме сега високопарните приказки за "всяко нещо добива смисъл каго погледнеш назад".
Същото е приложимо, предполагам, и за Мусаши - при него нещата много приличат на това с руската рулетка. Един замах с меча не на където трябва и си си отрязал ухото :). Ако в този ден, когато са се били с оня Коджиро вятърът е духал от друга посока и Коджиро не е пристигнал толкова рано, че д има време да се ядоса за наглостта на Мусаши да не дойде на време на срещата... или пък ако му е писнало малко по-рано и си е тръгнал преди да се появи Мусаши, може би сега щяхме да четем "13 пътечки към съвършенството" с автор Коджиро. Сигурно си чел пак от източните стратегии, че боят между равностойни противници се решава от един миг - мигновенно разсейване, дребна слабост, подхлъзване... квото ти дойде нананаум.

От друга страна, може би изпразването на форума от съдържание е именно тази Празнота, която търсим и към която се стремим, а?
Много често влизам тук за да кажа нещо. Или прочитам мнение и тръгвам да коментирам. И се отказвам в последствие. Какво ли па толку мога да ви кажа? От една страна вече се познаваме прекалено добре за да си говорим неангажиращи глупости. От друга страна не се познаваме достатъчно (пък и форматът не предразполага към това) за да си споделяме лични неща. Някъде в средата на нищото (Празнотата?) сме. Малко сме, няма нови хора, всяка тема е от една страна дъФкана, от друга страна наситена с минали страсти и леееко взривоопасна. Патова ситуация. Или по-зле даже, щото при пата няма губещи - луз-луз ситуация. Не знам какво да направим, преди да си попитал... Но това с "дайте да определим дата" ми се струва глупаво, ш`ма прощаваш. Докато клубчето го има като такова не виждам кой и как ще ме спре да влезна и да пиша ако имам мерак. Отплеснах се май. И омежах темите. Ама нейсе...

Gaspode написа:... Но това с "дайте да определим дата" ми се струва глупаво, ш`ма прощаваш. Докато клубчето го има като такова не виждам кой и как ще ме спре да влезна и да пиша ако имам мерак. Отплеснах се май. И омежах темите. Ама нейсе...

Е. Защо глупаво? Един вид културно вземане на довиждане . Казах че ми е кофти от мисълта аз да престана да влизам, пък някой друг да ми пише на мен или за мен.... е такива работи. Чао от всички нас на това място.
Наивно може би, защото изисква нещо като признание от вас, от теб нали конкретно, понеже на теб пиша сега. Пък признанията са долна работа. Но "глупаво"?! Не си признавам за наивността. Само ти подсказвам как трябва да мислиш за мене. "Глупав" ни ко га. Наивен, замечтан, гениален и заради това разсеян... Е така.
Стив Джобс каза доста неща, бе френд. Ти си чул това, пък аз друго. Аз чух как казва на хората да не разчитат на плановете, защото един или два или в неговия случай три провалени плана не са причина да се откажеш да търсиш. Работа, път, мисъл, себе си ...
и русите мадами
Има черни лебеди така че не вашите планове са това което тежи. Бъдете себе си, понеже това ни е дадено да контролираме. Това каза. Или по- точно аз това чух.
Мусаши казва - стой отворен към новото, незнайното или знайното но неприетото. Търси празнотата и не очаквай нищо.
Е така чувам аз нещата

Green Light написа: Е. Защо глупаво? Един вид културно вземане на довиждане . Казах че ми е кофти от мисълта аз да престана да влизам, пък някой друг да ми пише на мен или за мен.... е такива работи. Чао от всички нас на това място.
Наивно може би, защото изисква нещо като признание от вас, от теб нали конкретно, понеже на теб пиша сега. Пък признанията са долна работа. Но "глупаво"?! Не си признавам за наивността. Само ти подсказвам как трябва да мислиш за мене. "Глупав" ни ко га. Наивен, замечтан, гениален и заради това разсеян... Е така.
Стив Джобс каза доста неща, бе френд. Ти си чул това, пък аз друго. Аз чух как казва на хората да не разчитат на плановете, защото един или два или в неговия случай три провалени плана не са причина да се откажеш да търсиш. Работа, път, мисъл, себе си ...
и русите мадами
Има черни лебеди така че не вашите планове са това което тежи. Бъдете себе си, понеже това ни е дадено да контролираме. Това каза. Или по- точно аз това чух.
Мусаши казва - стой отворен към новото, незнайното или знайното но неприетото. Търси празнотата и не очаквай нищо.
Е така чувам аз нещата

Хубу де, може да не е точно "глупаво" думата. Има и по-силни :). Кво значи да си вземем довиждане? Групово? Организирано? Под строй? Това може да стане само ако хлопнем кепенците на клуПчето. Физически. Иначе всеки коз си е за свой крак. Можеш да вземеш решение за себе си, не за всички останали. Мен пък, да си призная, тия теми с обяснения, изяснявания, нападки, финтове, блокове и т.н. ме учудват (дразнят щях да напиша). За чий са ни/ви? Днес е едно, утре е друго, животът продължава. Аз живея в утрешния ден, не в миналото :).

Може би съм го слушал в неподходящ момент чичко Стив. Всяка монета, казват, имала (поне) две страни. Има ги и тези неща, които ти си чул, съгласен съм. Другата седмица ще го дискутираме ли на чаша и мезе вечер пред барбекюто, а?

Тези горните неща, приложени към клуПчето: пиши/ете тук заради себе си, не за другите. Това, че не се е получило до сега не е причина да се отказваш/ме. Търси/ете новото, непознатото и непознаваемото. Докато празнотата ни полази

Green Light написа:ПРАЗНОТА

Пътят на моята школа по Стратегия Ни Тен Ичи е разкрит в свитъка "Празнота". "Празнота" означава това, което не съществува, това, което не може да бъде разбрано. Това е моето определение. Разбира се, празнотата е не-битието (не-съществуващото). Знаейки това, което съществува, започваш да разбираш и това, което не съществува - това е с други думи празнотата.
По света хората гледат на нещата погрешно и смятат, че това, което трябва да разберат, е празнотата. Но това не е в действителност празнота, а заблуждение.
В Пътя на Стратегията тези, които изучават Пътя на воина, мислят, че това, което не успяват да разберат, е празнотата. Това не е истинската празнота.
За да разбереш наистина като воин Пътя на Стратегията, трябва да усвоиш и други военни изкуства и да не се отклоняваш ни най-малко от Пътя на воина. Усъвършенствай двуединството "ум - сърце", изостряй двата погледа -възприемане и зрение, когато духът ти бъде чист и облаците на невежеството се разсеят, тогава ще узнаеш истинската празнота.
Докато не познаваш истинския Път - било в будизма или във всекидневния живот ще си мислиш, че имаш правилни възгледи за нещата. Но ако погледнеш непредубедено на нещата от гледна точка на действащите по света принципи, ще видиш, че поради пристрастията на отделните хора има различни възгледи, които се отклоняват от правилния Път.
Знай добре: Правилната вътрешна нагласа е същността, а истинският дух е Пътят.
Реализирай Стратегията широко, правилно и открито. Тогава ще съдиш за нещата в по-широк смисъл, ще направиш празнотата свой Път и ще възприемаш Пътя като празнота.
В празнотата на духа няма нито добро, нито зло. Мъдростта съществува. Пътят съществува. От самото начало духът е празнота.




Това е написано от Миамото Мусаши- японския воин аутсайдер, който живеел напук и в подигравка със самурайските традиции, но бил непобедим. (както фатално разбрал на собствен гръб най- големият майстор и страшилището на Япония по онова време Сасаки Коджиро). Той пише една книга Петте пръстена- японски му работи поучения и източни изнервящи кретении. Не ги обичам особено, но пък обичам да намирам съвпадения. И понякога нещо попада в резонанс с мене и ме хваща. Като горното.

Това според мен е пътя на хора като Стив Джобс и това би одобрил стария Наим Талеб(макар че той вероятно първо би писал на Гаспода за мнение).

Влизаш в картинна галерия. Обхождаш за първи път в живота си помещението, в което са окачени десетина картини, подредени една до друга. Изведнъж се натъкваш на празно място между две от платната. Макар да не си съвсем сигурен, че липсва някоя картина, не можеш да прескочиш празното пространство, като просто се направиш, че не го забелязваш. Става точно обратното – вниманието ти упорито се насочва към това място – мястото, което „заема” липсващата картина.
В психологията това се нарича присъствие на отсъстващото.
Човешкият живот е като тази галерия: поредица от факти и спомени, между които винаги можем да намерим – макар и без да търсим – празнината от някои липсващи неща.
Всички сме способни да си представим един по-съвършен живот и това, само по себе си, не е вредно.
Разрушително би било да позволим на празнината да определя посоката ни, да ни предостави сценарий, в който животът ни би бил подчинен на онова, което ни липсва, и на въпроса: „Какво мога да прибавя към настоящия си живот, за да го направя по-добър?”...

http://e-vestnik.bg/10397/trite-vaprosa ... s-kogo.pdf

Gaspode написа:
Тези горните неща, приложени към клуПчето: пиши/ете тук заради себе си, не за другите. Това, че не се е получило до сега не е причина да се отказваш/ме. Търси/ете новото, непознатото и непознаваемото. Докато празнотата ни полази

Да, ОК, абсолютно.
Пиши/ете тук заради себе си, не за другите. Или пък спри/ете вече поради същата причина.
Всеки за себе си. Докато празнотата ни полази!
Звучи като тост.
Има тук един смирнов -
и значи Наздраве!
Докато празнотата ни полази!

snowprincess написа: В психологията това се нарича присъствие на отсъстващото.

Ш`ма прощаваш, но тук става въпрос за серсем друга празнота. Празно като бялото платно преди някой да нарисува или напише нещо на него. Може да поеме цветове. Може да поеме някое хайку, калиграфско изписано. А може и кофа кал да поеме. Празно, като съзнанието на дете. Готово да попива нови вчепетления. Такива ми ти работи :)

[quote="
Разрушително би било да позволим на празнината да определя посоката ни, да ни предостави сценарий, в който животът ни би бил подчинен на онова, което ни липсва, и на въпроса: „Какво мога да прибавя към настоящия си живот, за да го направя по-добър?”...

http://e-vestnik.bg/10397/trite-vaprosa ... s-kogo.pdf[/quote]

Мусаши и аз нямаме предвид това. Изпразни главата си от очаквания- това имаме предвид. Понеже наскоро обсъждахме тука Талеб, не знам дали си го чела, и това много ми влезе.
Всичко ново е забравено старо

Green Light написа:[Стив Джобс каза доста неща, бе френд. Ти си чул това, пък аз друго. Аз чух как казва на хората да не разчитат на плановете, защото един или два или в неговия случай три провалени плана не са причина да се откажеш да търсиш. Работа, път, мисъл, себе си ...
и русите мадами...

е ти само си изброил пет неща...Пак трябва човек да решава кое по-напред от тези да търси и пак трябав да си прави планове...след първия провален трябва да си направиш следващия по-добър...
бившия ми шеф казваше, че човек като си наумил нещо трудно се отказва...
ако нещо не е успял значи планът му нещо не е бил добър...
Празнотат е мигновенна...колкото да изтриеш с лакът каквото е било написано и да почнеш да дращеш отново.
Трябва да се търси, щото няма какво друго да се прави...
Хич и не искам да знам какво обаче има в главата на Стив. Най-вероятно ракът го е победил и той си мисли за смъртта...Каквото и да каже на живите няма много да го разберат...

Green Light написа: Да, ОК, абсолютно.
Пиши/ете тук заради себе си, не за другите. Или пък спри/ете вече поради същата причина.
Всеки за себе си. Докато празнотата ни полази!
Звучи като тост.
Има тук един смирнов -
и значи Наздраве!
Докато празнотата ни полази!

В моя дзен период си приказвах с един дзен учител, гъркохамериканец ако това има знаКчение. Той ми разправяше, че се страхувал да лети. Летеше почти нон-стоп насам-натам. Според (неговия) Дзен, дали самолетът ще падне или не е тотално извън неговия контрол. Единственото, което той може да контролира, е собственото си отношение към едно или дурго събитие. Към летенето, например, или към падането на самолета.
Не можеш да накараш някого да пише насила. Нито да спре насила. Не можеш да накараш някого да погледне през твоите очи. Можеш ти да опиташ да видиш през неговите. Ако искаш. Отплеснах се

Като тост наистина звучи добре. Се едно не съм го казал аз
Дзе(ъ)ннн и Наздраве.
Да живеем сега, докато празнотата ни полази.
Примерно
В тоз ред на мисли, сега не е ли време за море?

Sweety написа:

Green Light написа:[Стив Джобс каза доста неща, бе френд. Ти си чул това, пък аз друго. Аз чух как казва на хората да не разчитат на плановете, защото един или два или в неговия случай три провалени плана не са причина да се откажеш да търсиш. Работа, път, мисъл, себе си ...
и русите мадами...

е ти само си изброил пет неща...Пак трябва човек да решава кое по-напред от тези да търси и пак трябав да си прави планове...след първия провален трябва да си направиш следващия по-добър...
бившия ми шеф казваше, че човек като си наумил нещо трудно се отказва...
ако нещо не е успял значи планът му нещо не е бил добър...
Празнотат е мигновенна...колкото да изтриеш с лакът каквото е било написано и да почнеш да дращеш отново.
Трябва да се търси, щото няма какво друго да се прави...
Хич и не искам да знам какво обаче има в главата на Стив. Най-вероятно ракът го е победил и той си мисли за смъртта...Каквото и да каже на живите няма много да го разберат...

Уф бе хора. Стив въупште не говореше за планове. Калиграфията му беше нещо тотално непланирано, нали?
Плановете предполагат цел. Неговата реч беше в сми квото и да правиш, колкото и безсмислено да ти се струва в момента, има някаква цел, която за теб е неясна, цел свише един вид едва ли не, която ще ти се разкрие като погледнеш назад. Кви планове, кви пет лева?

Gaspode написа:

Sweety написа:

Green Light написа:[Стив Джобс каза доста неща, бе френд. Ти си чул това, пък аз друго. Аз чух как казва на хората да не разчитат на плановете, защото един или два или в неговия случай три провалени плана не са причина да се откажеш да търсиш. Работа, път, мисъл, себе си ...
и русите мадами...

е ти само си изброил пет неща...Пак трябва човек да решава кое по-напред от тези да търси и пак трябав да си прави планове...след първия провален трябва да си направиш следващия по-добър...
бившия ми шеф казваше, че човек като си наумил нещо трудно се отказва...
ако нещо не е успял значи планът му нещо не е бил добър...
Празнотат е мигновенна...колкото да изтриеш с лакът каквото е било написано и да почнеш да дращеш отново.
Трябва да се търси, щото няма какво друго да се прави...
Хич и не искам да знам какво обаче има в главата на Стив. Най-вероятно ракът го е победил и той си мисли за смъртта...Каквото и да каже на живите няма много да го разберат...

Уф бе хора. Стив въупште не говореше за планове. Калиграфията му беше нещо тотално непланирано, нали?
Плановете предполагат цел. Неговата реч беше в сми квото и да правиш, колкото и безсмислено да ти се струва в момента, има някаква цел, която за теб е неясна, цел свише един вид едва ли не, която ще ти се разкрие като погледнеш назад. Кви планове, кви пет лева?

е не се ядосвай де...аз коментирах Грийн, неговата глледна точка...
откъде да знам какви ги е говорил Стив...
аз разбирам, че ти като човек който се занимава с компютри Стив Джобс е кумир и това е стереотип, да знаеш
Кака да няма цел Стив?! Има и още как и казва, че я е следвал страстно...да прави това, което обича, което харесва, което му доставя удоволствие...
Стив е бизнесмен, но е и човек разбира се, лицето на американската мечта...
Един от хората благодарение на които, планирано или не, но определено очаквано американската машина за правене на мечти и пари е вкарала в главата на 5 годишната ми племенница мечтата да си има 'телефон дет са бара' ...а 27 годишни девойки да плачат на Той стори и да харчат пари за ДВД-та защото са били деца когато е се е появил...и разни други такива

Stay hungry and foolish...Има такава гледна точка в която това може да се преведе като 'Не си прави кумири'
Всъщност харесвам го, но ако случаят го беше отвел до нещо скоето да допринесе за премахването на световния глад щях да го харесвам повече
Нали това казват блондинките на конкурсите за красота (нали и аз съм в процес на изрусяване)
Но понеже са блондинки никой не ги слуша горките и как да го борим тоя глад, когато умните хора ка Стив измислят играчки, щото това обичат и са оставили на горките крехки руси същества готвенето и спасяването на света
Гасподе, не си прави кумири

Sweety написа: е не се ядосвай де...аз коментирах Грийн, неговата глледна точка...
откъде да знам какви ги е говорил Стив...
аз разбирам, че ти като човек който се занимава с компютри Стив Джобс е кумир и това е стереотип, да знаеш
Кака да няма цел Стив?! Има и още как и казва, че я е следвал страстно...да прави това, което обича, което харесва, което му доставя удоволствие...
Стив е бизнесмен, но е и човек разбира се, лицето на американската мечта...
Един от хората благодарение на които, планирано или не, но определено очаквано американската машина за правене на мечти и пари е вкарала в главата на 5 годишната ми племенница мечтата да си има 'телефон дет са бара' ...а 27 годишни девойки да плачат на Той стори и да харчат пари за ДВД-та защото са били деца когато е се е появил...и разни други такива

Stay hungry and foolish...Има такава гледна точка в която това може да се преведе като 'Не си прави кумири'
Всъщност харесвам го, но ако случаят го беше отвел до нещо скоето да допринесе за премахването на световния глад щях да го харесвам повече
Нали това казват блондинките на конкурсите за красота (нали и аз съм в процес на изрусяване)
Но понеже са блондинки никой не ги слуша горките и как да го борим тоя глад, когато умните хора ка Стив измислят играчки, щото това обичат и са оставили на горките крехки руси същества готвенето и спасяването на света
Гасподе, не си прави кумири

Аз ли ти криво ъъъ (тръгнах да пиша аз ли криво та чукам, ти ли криво се пукаш, ама се усетих как може да се прочете и не го написах ) хортувам, ти ли ме криво четеш? За мен Стив не е кумир. Американската мечта също не е. Ни кумир, ни мечта. Не, че има знаКчение де...

Sweety написа:
Празнотат е мигновенна...колкото да изтриеш с лакът каквото е било написано и да почнеш да дращеш отново.
...

Тва ми хареса, Суити. Макар и да не е празнотата за която говорех.
Има един възрастен мой клиент. Много възрастен, дядо. Отвреме навреме пиехме кафе в неговия каби ... офис, де, ама някак за определени хора като говори човек и си мисли в ония старите категории. Служба, кабинет, началник... Много приятен лаф ставаше(да не пушеше толкова много, още по- приятно щеше да е). Аз разбира се, ходех не заради лафа ами заради сделките, но така или иначе на човека му беше приятно. Шеф, нали, с опит, успял в живота, дава акъл, разказва си живота... Настанил се беше в ролята и си личеше че му е кеф.
Има двама съдружници. Дразнеха му се много, защото той е по- бавен, по- закостенял, придржа се към неща които са отживелица(това също е интересно- най- модерните днес методи за управление(отпуски, болнични, почивки, охрана на труда...) са тези които са били през 56та. Така че дядото беше много по- в час от мен или от младите си съдружници. Както и да е.) Та в края на краищата съдружниците успяха да го склонят да напусне. Продал си дяловете, затворил вратата на кабинета и си отишъл. Чувам го чат пат. Ходих му на гости. Е така по средата на деня се вдигнах и отидох. Доста горчилка е преглътнал, но гък не каза за съдружниците си. Много вика е трудно цял живот да си сред хора и изведнъж да се озовеш сам със себе си - само това. Четеше тълковния речник. Забравих каква разлика търсеше в употреба и значение на дума. Поел си живота и гледа напред.
Той е тоя тип за който говориш. Вдигнал си лакета изтрил каквото е било написано и дращи наново.
Обаче е трудно. Дано по- рядко ни се случва.

Gaspode написа:

Sweety написа: е не се ядосвай де...аз коментирах Грийн, неговата глледна точка...
откъде да знам какви ги е говорил Стив...
аз разбирам, че ти като човек който се занимава с компютри Стив Джобс е кумир и това е стереотип, да знаеш
Кака да няма цел Стив?! Има и още как и казва, че я е следвал страстно...да прави това, което обича, което харесва, което му доставя удоволствие...
Стив е бизнесмен, но е и човек разбира се, лицето на американската мечта...
Един от хората благодарение на които, планирано или не, но определено очаквано американската машина за правене на мечти и пари е вкарала в главата на 5 годишната ми племенница мечтата да си има 'телефон дет са бара' ...а 27 годишни девойки да плачат на Той стори и да харчат пари за ДВД-та защото са били деца когато е се е появил...и разни други такива

Stay hungry and foolish...Има такава гледна точка в която това може да се преведе като 'Не си прави кумири'
Всъщност харесвам го, но ако случаят го беше отвел до нещо скоето да допринесе за премахването на световния глад щях да го харесвам повече
Нали това казват блондинките на конкурсите за красота (нали и аз съм в процес на изрусяване)
Но понеже са блондинки никой не ги слуша горките и как да го борим тоя глад, когато умните хора ка Стив измислят играчки, щото това обичат и са оставили на горките крехки руси същества готвенето и спасяването на света
Гасподе, не си прави кумири

Аз ли ти криво ъъъ (тръгнах да пиша аз ли криво та чукам, ти ли криво се пукаш, ама се усетих как може да се прочете и не го написах ) хортувам, ти ли ме криво четеш? За мен Стив не е кумир. Американската мечта също не е. Ни кумир, ни мечта. Не, че има знаКчение де...

е, хайде сега...
няма кво се правим, че не ни харесва американската мечта...всички скоро ще имаме телефони дет се барат, а ако 30% от познатите ми ходиха на Тасос тая година, догодина ще са 60%...да речем ...а и едни ходят на Миконос
аз харесвам американската мечта-големи къщи, големи забавления
няма нищо лошо в американската мечта, ако знаеш кога да кажеш стоп...или намали

не знам откъде пък се сетих за това сега, ама не мога да го забравя роберт как изсипваше половин бутилка мляко в мивката...и аз му викам защо я изливаш, хората колко труд са хвърлили да го произведат и т.н., а той ми се хили и ми се цъкли едно поучително 'Напротив, вика, те ще бъдат радостни, защото сега ще си купя друго мляко!'...
ооо, божке...какъв сам идиот...
P.С. Извинявам се ако сам го разказвала
а! и считай че аз съм се криво пукнала..не си ти, аз съм...
(на english по-добре звучи)
пък и какво ти пука, как съм се пукнала
ти гледай къде чукаш

Green Light написа:...Има двама съдружници. Дразнеха му се много, защото той е по- бавен, по- закостенял, придржа се към неща които са отживелица(това също е интересно- най- модерните днес методи за управление(отпуски, болнични, почивки, охрана на труда...) са тези които са били през 56та. Така че дядото беше много по- в час от мен или от младите си съдружници. Както и да е.) Та в края на краищата съдружниците успяха да го склонят да напусне. Продал си дяловете, затворил вратата на кабинета и си отишъл. Чувам го чат пат. Ходих му на гости. Е така по средата на деня се вдигнах и отидох. Доста горчилка е преглътнал, но гък не каза за съдружниците си. Много вика е трудно цял живот да си сред хора и изведнъж да се озовеш сам със себе си - само това. Четеше тълковния речник. Забравих каква разлика търсеше в употреба и значение на дума. Поел си живота и гледа напред.
Той е тоя тип за който говориш. Вдигнал си лакета изтрил каквото е било написано и дращи наново.
Обаче е трудно. Дано по- рядко ни се случва.

това ли е пича с морковите?

Sweety написа: е, хайде сега...
няма кво се правим, че не ни харесва американската мечта...всички скоро ще имаме телефони дет се барат, а ако 30% от познатите ми ходиха на Тасос тая година, догодина ще са 60%...да речем ...а и едни ходят на Миконос
аз харесвам американската мечта-големи къщи, големи забавления
няма нищо лошо в американската мечта, ако знаеш кога да кажеш стоп...или намали

не знам откъде пък се сетих за това сега, ама не мога да го забравя роберт как изсипваше половин бутилка мляко в мивката...и аз му викам защо я изливаш, хората колко труд са хвърлили да го произведат и т.н., а той ми се хили и ми се цъкли едно поучително 'Напротив, вика, те ще бъдат радостни, защото сега ще си купя друго мляко!'...
ооо, божке...какъв сам идиот...
P.С. Извинявам се ако сам го разказвала
а! и считай че аз съм се криво пукнала..не си ти, аз съм...
(на english по-добре звучи)
пък и какво ти пука, как съм се пукнала
ти гледай къде чукаш

Гледам аз, гледам
Бтв, как точно звучи тва на инглиш?

А за америчката мечта - бъркаш ги, мисля, понятията. Америчката мечта е да тръгнеш от нищото, с една ябълка, примерно, и с честен труд да си спечелиш милионите. Всеки го може, тва казва америчката мечта. А всъщност е една огромна лъжа. С честен труд и с продаване на една ябълка нещата рядко, ако въобще, стават. И друга страна си има мечтата америчка - ако не си успял вината си е твоя, казва. Виж как другите успяват с един гол ентусиазъм, с много труд и абе с тия само неща. Бачкай повече и ще успееш и ти. И не гледай, че другите имат вуйчовци владики, примерно

Сетих се за един виц:
Инвестиционен там гуру обяснява на клиента си какво да си прави парите: 10 милки, вика, в злато, още 10 в чужда валута, 10-20 ги фърляш в ДЦК, 10-на още ги влагаш в някой по-рисков бизнес... и т.н. и т.н... и последните, вика, 10 милиона ги даваш за ракети и ги мяташ по арабите. (Ракетите мяташ, не милките ). Клиента вика - хубу де, разбрах в общи линии, ама тва с последните 10 що да го правя бе? Оня гуруто вика - И аз не знам, ама гледам, че евреите така правят...

Gaspode написа:
А за америчката мечта - бъркаш ги, мисля, понятията. Америчката мечта е да тръгнеш от нищото, с една ябълка, примерно, и с честен труд да си спечелиш милионите. Всеки го може, тва казва америчката мечта. А всъщност е една огромна лъжа. С честен труд и с продаване на една ябълка нещата рядко, ако въобще, стават. И друга страна си има мечтата америчка - ако не си успял вината си е твоя, казва. Виж как другите успяват с един гол ентусиазъм, с много труд и абе с тия само неща. Бачкай повече и ще успееш и ти. И не гледай, че другите имат вуйчовци владики, примерно


...

А каква е алтернативата на американската мечта? Българския мрънкялник или съветската революция - кое предпочиташ?...щот като се замислиш - това са трите възможни варианта...умишлено пропуснах номера с медитацията под лотосовото дърво, щот сме западни хора, все пак.

Амаранта написа: А каква е алтернативата на американската мечта? Българския мрънкялник или съветската революция - кое предпочиташ?...щот като се замислиш - това са трите възможни варианта...умишлено пропуснах номера с медитацията под лотосовото дърво, щот сме западни хора, все пак.

Алтернативата на американската мечта е най-обикновеният реализъм.
Бтв, не мисля, че мрънкането е чисто български феномен. Леко ми е писнало да ми обясняват кви кофти хора сме българите...

Gaspode написа:

Амаранта написа: А каква е алтернативата на американската мечта? Българския мрънкялник или съветската революция - кое предпочиташ?...щот като се замислиш - това са трите възможни варианта...умишлено пропуснах номера с медитацията под лотосовото дърво, щот сме западни хора, все пак.

Алтернативата на американската мечта е най-обикновеният реализъм.
Бтв, не мисля, че мрънкането е чисто български феномен. Леко ми е писнало да ми обясняват кви кофти хора сме българите...

е кое му е нереалистичното на моето мнение?

ОК, ще опитам по друг начин: ако не притежаваш това, което ти е необходимо, и нямаш вуйчо владика,

имаш 3 варианта:

- опитваш се да го постигнеш, и когато не стане, опитваш пак и пак;(американската мечта)

- правиш революция, за да стане така, че ти да се озовеш в по-благоприятна позиция (съвеЦки метОд, не само съвеЦки де, но ако гледаме мащаба...)

- не правиш нищо, защото така и така няма смисъл, но понеже живота не чака, и ти имаш потребности, изпадаш в отчаяние и мрънкаш;(не знам как да го нарека тоз метод, но като се замисля, в него има и нещо от индийския отказ от земните наслади, само че, приложен върху европейски задник, звучи малко по-така...):lol:

Gaspode написа:А за америчката мечта - бъркаш ги, мисля, понятията. Америчката мечта е да тръгнеш от нищото, с една ябълка, примерно, и с честен труд да си спечелиш милионите. Всеки го може, тва казва америчката мечта. А всъщност е една огромна лъжа. С честен труд и с продаване на една ябълка нещата рядко, ако въобще, стават. И друга страна си има мечтата америчка - ако не си успял вината си е твоя, казва. Виж как другите успяват с един гол ентусиазъм, с много труд и абе с тия само неща. Бачкай повече и ще успееш и ти. И не гледай, че другите имат вуйчовци владики, примерно

е не е това американската мечта...за никакви милиони дума не става
Ето чети...

The American Dream is that dream of a land in which life should be better and richer and fuller for every man, with opportunity for each according to ability or achievement. It is a difficult dream for the European upper classes to interpret adequately, also too many of us ourselves have grown weary and mistrustful of it. It is not a dream of motor cars and high wages merely, but a dream of social order in which each man and each woman shall be able to attain to the fullest stature of which they are innately capable, and be recognized by others for what they are, regardless of the fortuitous circumstances of birth or position.

...Та така в преслдване точно на тази мечта, че всички в америка могат и ТРЯБВА да имат по-добър живот от този който са мали преди да отидат там, и дойде и финансовата криза от 2008, както и много преди нея...щото всички искаха и ТРЯБВАШЕ да имат къщи...и коли...
и т.н. ..и т.н... dream of social order...направо на комунизъм избива

P.С.
Гледай сега как добре се пукам ...много образователно ми дейставаш...

Gaspode написа:Бтв, не мисля, че мрънкането е чисто български феномен. Леко ми е писнало да ми обясняват кви кофти хора сме българите...

как изобщо се оставяш някой да ти обяснява такива глупости?!
българите сме много способни ...само дето малко страхливи и нерешителни са тия способните за да се оставят на неспособните българи да ги командват...

всяка празнота се запълва!:blum:

Амаранта написа: е кое му е нереалистичното на моето мнение?

ОК, ще опитам по друг начин: ако не притежаваш това, което ти е необходимо, и нямаш вуйчо владика,

имаш 3 варианта:

- опитваш се да го постигнеш, и когато не стане, опитваш пак и пак;(американската мечта)

- правиш революция, за да стане така, че ти да се озовеш в по-благоприятна позиция (съвеЦки метОд, не само съвеЦки де, но ако гледаме мащаба...)

- не правиш нищо, защото така и така няма смисъл, но понеже живота не чака, и ти имаш потребности, изпадаш в отчаяние и мрънкаш;(не знам как да го нарека тоз метод, но като се замисля, в него има и нещо от индийския отказ от земните наслади, само че, приложен върху европейски задник, звучи малко по-така...):lol:

Американската мечта за мен не е това да постигнеш квото ти е необходимо. Американската мечта са милионерите, холивуд, огромните имения и прочее. Далеч свръх простата необходимост. Юропейците са избягали от тук заради това, че земята е била собственост на аристокрацията. В Америка земя е имало безкрайна на пръв поглед. Верно, населявана от некви там индианци, ама те не се броят. Та там всеки е можел да притежава толкова земя, колкото успее да си загради. На времето земята е била мерилото за благосъстояние. В Америка е можело да намериш злато ей тъй както си седиш. Бързото забогатяване е синоним (или обратното) на американската мечта. Достъпно и постижимо за всеки, който може да язди и що-годе да стреля :). Обаче се оказало, че да притежаваш земя без да има кой да я обработва не носи богатство. Едно от решенията са робите. Другото решение е част от мечтателите да си паднат на Д-тата и да почнат да работят за други. Американската мечта останала като остен на шията - просто трябва да работиш и ще успееш. Сега работиш за друг, утре ще работят за теб. Да де, ама чисто стъкмистически не е възможно 100% от хората да са крупни земевладелци. Та така. При робството и крепостничеството е било ясно - родил си се роб, роб ще си бъдеш. Освен ако не спретнеш революция. Америчката мечта ти казва - за чий ти е революция, достатъчно е да бачкаш яко. И да вземаш кредити, за да живееш сега. Имаше една интересна карикатура преди време, няма да мога да я намеря - кръстовище, разни фигури нарисувани, и до тях цифрички - майка с дете (ипотека 100К, кредит за кола 20К, кредитни карти 2-3К, налични 250 долара), бизнесмен (бизнес кредит 250К, кредитни карти 12.5К и т.н., налични 500 усд), студен един (студентски кредит 12.5К, кредитни карти ..., налични 25.30 УСД)... ясна картинка, мисля. И един просяк (кредити 0, налични 2.5 долара). Такива ми ти работи :).

Sweety написа: The American Dream is that dream of a land in which life should be better and richer and fuller for every man, with opportunity for each according to ability or achievement. It is a difficult dream for the European upper classes to interpret adequately, also too many of us ourselves have grown weary and mistrustful of it. It is not a dream of motor cars and high wages merely, but a dream of social order in which each man and each woman shall be able to attain to the fullest stature of which they are innately capable, and be recognized by others for what they are, regardless of the fortuitous circumstances of birth or position.

...Та така в преслдване точно на тази мечта, че всички в америка могат и ТРЯБВА да имат по-добър живот от този който са мали преди да отидат там, и дойде и финансовата криза от 2008, както и много преди нея...щото всички искаха и ТРЯБВАШЕ да имат къщи...и коли...
и т.н. ..и т.н... dream of social order...направо на комунизъм избива

P.С.
Гледай сега как добре се пукам ...много образователно ми дейставаш...

Дабеда. Разликата между теорията и практиката нали знаеш? Много по-малка на теория отколкото на практика ...

Gaspode написа:... И да вземаш кредити, за да живееш сега. Имаше една интересна карикатура преди време, няма да мога да я намеря - кръстовище, разни фигури нарисувани, и до тях цифрички - майка с дете (ипотека 100К, кредит за кола 20К, кредитни карти 2-3К, налични 250 долара), бизнесмен (бизнес кредит 250К, кредитни карти 12.5К и т.н., налични 500 усд), студен един (студентски кредит 12.5К, кредитни карти ..., налични 25.30 УСД)... ясна картинка, мисля. И един просяк (кредити 0, налични 2.5 долара). Такива ми ти работи :).

моля моля...това за кредитите ти си го измисли...
Това не е американската мечта
това е американската измама...
защото освен земя и къщи хората са глдани за 1000 и 1000 други неща...инициативност е да немриш следващото 1001 нещо за което хората с агладни и ще вземат кредит за да го имат...ама за да вземат кредит трябва да им го дадат...балони!

Gaspode написа:

Sweety написа: The American Dream is that dream of a land in which life should be better and richer and fuller for every man, with opportunity for each according to ability or achievement. It is a difficult dream for the European upper classes to interpret adequately, also too many of us ourselves have grown weary and mistrustful of it. It is not a dream of motor cars and high wages merely, but a dream of social order in which each man and each woman shall be able to attain to the fullest stature of which they are innately capable, and be recognized by others for what they are, regardless of the fortuitous circumstances of birth or position.

...Та така в преслдване точно на тази мечта, че всички в америка могат и ТРЯБВА да имат по-добър живот от този който са мали преди да отидат там, и дойде и финансовата криза от 2008, както и много преди нея...щото всички искаха и ТРЯБВАШЕ да имат къщи...и коли...
и т.н. ..и т.н... dream of social order...направо на комунизъм избива

P.С.
Гледай сега как добре се пукам ...много образователно ми дейставаш...

Дабеда. Разликата между теорията и практиката нали знаеш? Много по-малка на теория отколкото на практика ...

аз точно знам, да!
затова ако си спомняш казах, че както и за много други неща и за американската мечта трябва да има черта...дотук
И то не че на повечето хора не им е ясно това с чертатата, амам какво да направим като лошите са победили добрите...
А това за теорията и практиката го знам вче сам го коментирала...ми не е свойство това нито на практиката , нито на теорията да са отдалечени една от друга...
Просто който си търси извинения, си ги намира...под фомата на всякакви псевдонаучни обяснения

Gaspode написа:


Американската мечта за мен не е това да постигнеш квото ти е необходимо. Американската мечта са милионерите, холивуд, огромните имения и прочее. Далеч свръх простата необходимост. Юропейците са избягали от тук заради това, че земята е била собственост на аристокрацията. В Америка земя е имало безкрайна на пръв поглед. Верно, населявана от некви там индианци, ама те не се броят. Та там всеки е можел да притежава толкова земя, колкото успее да си загради. На времето земята е била мерилото за благосъстояние. В Америка е можело да намериш злато ей тъй както си седиш. Бързото забогатяване е синоним (или обратното) на американската мечта. Достъпно и постижимо за всеки, който може да язди и що-годе да стреля :). Обаче се оказало, че да притежаваш земя без да има кой да я обработва не носи богатство. Едно от решенията са робите. Другото решение е част от мечтателите да си паднат на Д-тата и да почнат да работят за други. Американската мечта останала като остен на шията - просто трябва да работиш и ще успееш. Сега работиш за друг, утре ще работят за теб. Да де, ама чисто стъкмистически не е възможно 100% от хората да са крупни земевладелци. Та така. При робството и крепостничеството е било ясно - родил си се роб, роб ще си бъдеш. Освен ако не спретнеш революция. Америчката мечта ти казва - за чий ти е революция, достатъчно е да бачкаш яко. И да вземаш кредити, за да живееш сега. Имаше една интересна карикатура преди време, няма да мога да я намеря - кръстовище, разни фигури нарисувани, и до тях цифрички - майка с дете (ипотека 100К, кредит за кола 20К, кредитни карти 2-3К, налични 250 долара), бизнесмен (бизнес кредит 250К, кредитни карти 12.5К и т.н., налични 500 усд), студен един (студентски кредит 12.5К, кредитни карти ..., налични 25.30 УСД)... ясна картинка, мисля. И един просяк (кредити 0, налични 2.5 долара). Такива ми ти работи :).

Разбрах какво имаш предвид,
да, съгласна съм, и на мен крайностите не ми допадат,

но засега няма измислен и изпробван друг по-успешен модел,
защото е факт, че в резултат от всичко това, животът се подобрява,
дори и нашият живот тук, сега, в България, и то без да участваме кой знае колко активно в този процес.

Амаранта написа: дори и нашият живот тук, сега, в България, и то без да участваме кой знае колко активно в този процес.

оооо! Представа си нямаш колко активно участваме! купуваме бе...и работим...за американски и всякакви други фирми за 2-3 и повече пъти по-малко пари от колкото в америка
Още малко и ще им благодариш...
щото не знам на колко хора им се подобри живота, ама поне на два пъти повече хора им се влоши...
или викаш щом имаме мобилни телефони всички и по някоя колица стара, значи живеем по-добре...
де да беше така

Sweety написа:

Амаранта написа: дори и нашият живот тук, сега, в България, и то без да участваме кой знае колко активно в този процес.

оооо! Представа си нямаш колко активно участваме! купуваме бе...и работим...за американски и всякакви други фирми за 2-3 и повече пъти по-малко пари от колкото в америка
Още малко и ще им благодариш...
щото не знам на колко хора им се подобри живота, ама поне на два пъти повече хора им се влоши...
или викаш щом имаме мобилни телефони всички и по някоя колица стара, значи живеем по-добре...
де да беше така

Имам предвид, че се е увеличила средната продължителност на живота,
и въобще - подобрило се е качеството на живот в по-късна възраст (спрямо това преди 20-30 и повече години);
за достъп до информация и пазари (на труд и др.) няма смисъл да говоря - всеки е наясно...

това не са преки следствия от това, че някой работи за или купува от америка, а просто, че този път на развитие води до това.

Най-голямата тяжест и усещането за влошаване идват (според мен) от това, че да за да работи системата, максимум хора трябва да поемат ангажимент, че ще участват, каквото и да става (дори и да забогатеят, и това, което имат да им стига), и понеже мотивацията не винаги е достатъчна, някой и друг срив от време на време освежава обстановката. всички тва го пиша опростено и полу-сериозно, но като цяло, в тази посока са ми мислите.

Амаранта написа: и въобще - подобрило се е качеството на живот в по-късна възраст (спрямо това преди 20-30 и повече години);

Моите родители нямат това вчепетление. Нито повечето възрастни хора, които познавам. Вероятно се дължи на лошата им информираност за благата, които преходът им е донесъл...

Gaspode написа:

Амаранта написа: и въобще - подобрило се е качеството на живот в по-късна възраст (спрямо това преди 20-30 и повече години);

Моите родители нямат това вчепетление. Нито повечето възрастни хора, които познавам. Вероятно се дължи на лошата им информираност за благата, които преходът им е донесъл...

баце, някои си мислят, че като гледат само лъскави молове и скъпи коли, значи всички са богати...

кака ти Амаранта ми напомня на оня ибрик - министъра на труда

Амаранта написа:

Sweety написа:

Амаранта написа: дори и нашият живот тук, сега, в България, и то без да участваме кой знае колко активно в този процес.

оооо! Представа си нямаш колко активно участваме! купуваме бе...и работим...за американски и всякакви други фирми за 2-3 и повече пъти по-малко пари от колкото в америка
Още малко и ще им благодариш...
щото не знам на колко хора им се подобри живота, ама поне на два пъти повече хора им се влоши...
или викаш щом имаме мобилни телефони всички и по някоя колица стара, значи живеем по-добре...
де да беше така

това не са преки следствия от това, че някой работи за или купува от америка, а просто, че този път на развитие води до това.

мммм...да поясня, че разбирам какво искаш да кажеш...и така е, в цял свят хора са с евъзползвали от технологичните бумове и най-вече тези в медицината и това е хубаво, но с доуточнението че това е било и ще бъде достъпно за все по малко хора...и дотук свършва американската мечта-в дефиницията която дадох аз.

не знам как разделяш нещата на преки и непреки следствия и защо го правиш. В БГ се купуват всеки ден американски и китайски стоки и всякакви други и с това пряко се подържа и стимулира и производство, и технологично развитие.
Наистина идеята, че най-добрия продукт се получава като резултата от пазарна конкуренция е работила прекрасно досега, на вече сам споменавала, че идея си нямам какво се случва в Посткапиталистическите обшества...защото САЩ е вече такова

Нали не мислиш че всичкото това нещо с подобрването и на нашия живот са го направили от алтруизъм...онези...които и да са...просто е било стъпка към печалбата!
един колега англичанин казваше 'Ние не сме ги построили тия железници в Индия щото сме били nice към тях'... просто са им трябвали за да изнасят каквото намерят

Gaspode написа:

Амаранта написа: и въобще - подобрило се е качеството на живот в по-късна възраст (спрямо това преди 20-30 и повече години);

Моите родители нямат това вчепетление. Нито повечето възрастни хора, които познавам. Вероятно се дължи на лошата им информираност за благата, които преходът им е донесъл...

Не, не е от лоша информораност , по-скоро обратното - от прекомерна информираност по въпроса, колко много повече е донесъл преходът на други. Опростявам, разбира се, но в общи линии е така - липсва уравниловката, и усещането, че каквото и да става, няма да изпаднеш от каруцата, дори и ако тя се счупи.

Амаранта написа:

Gaspode написа:

Амаранта написа: и въобще - подобрило се е качеството на живот в по-късна възраст (спрямо това преди 20-30 и повече години);

Моите родители нямат това вчепетление. Нито повечето възрастни хора, които познавам. Вероятно се дължи на лошата им информираност за благата, които преходът им е донесъл...

Не, не е от лоша информораност , по-скоро обратното - от прекомерна информираност по въпроса, колко много повече е донесъл преходът на други. Опростявам, разбира се, но в общи линии е така - липсва уравниловката, и усещането, че каквото и да става, няма да изпаднеш от каруцата, дори и ако тя се счупи.

а да, в Америка е голямо забавление за тези които все още са на каруцата да гледат как тия изпадналите от каруцата се влачат известно време с сетни сили, окървани длани и уста пълни с кал в усилието си да се задържат още малко...

Нали си гледала оня филм Third world America ли беше, не помня заглавието

Амаранта написа: Не, не е от лоша информораност , по-скоро обратното - от прекомерна информираност по въпроса, колко много повече е донесъл преходът на други. Опростявам, разбира се, но в общи линии е така - липсва уравниловката, и усещането, че каквото и да става, няма да изпаднеш от каруцата, дори и ако тя се счупи.

Дали. Средно ЕнтЕлЕгЕнтни хора са все пак родителите ми. Не се равняват по другите в прехода. Но и все още не са си загубили спомените серсем. И виждат разминаването с това, което очакваха, и това, което получават. Добре, че от време на време им обясняват колко добре живеят, че иначе може да не разберат...

Sweety написа: мммм...да поясня, че разбирам какво искаш да кажеш...и така е, в цял свят хора са с евъзползвали от технологичните бумове и най-вече тези в медицината и това е хубаво, но с доуточнението че това е било и ще бъде достъпно за все по малко хора...и дотук свършва американската мечта-в дефиницията която дадох аз.

не знам как разделяш нещата на преки и непреки следствия и защо го правиш. В БГ се купуват всеки ден американски и китайски стоки и всякакви други и с това пряко се подържа и стимулира и производство, и технологично развитие.
Наистина идеята, че най-добрия продукт се получава като резултата от пазарна конкуренция е работила прекрасно досега, на вече сам споменавала, че идея си нямам какво се случва в Посткапиталистическите обшества...защото САЩ е вече такова

Нали не мислиш че всичкото това нещо с подобрването и на нашия живот са го направили от алтруизъм...онези...които и да са...просто е било стъпка към печалбата!
един колега англичанин казваше 'Ние не сме ги построили тия железници в Индия щото сме били nice към тях'... просто са им трябвали за да изнасят каквото намерят

и през ум не ми е минало, че някой прави нещо за нас от лИбоФ. Кярим, щот сме в играта, и губим пак по същита причина. Грубо казано.

И не мисля, че в момента има някакво пост-капиталистическо общество, само защото външно нещата се променят, ма не знам де, не съм спец, не разбирам, времето ще покаже.

...колкото до тва, че богатите ставали все по-богати, а бедните - все по-бедни, също не е вярно - просто бедните стават по-богати много по-бавно, и съответно достъпът им до разни блага (вкл. мед. помощ) също се осъществява по-бавно, но както и да е. Странно се чувствам в тоя разговор, все едно аз тука се явявам някакъв апологет на капитализма, пък то не е така, просто се опитвам да покажа, че чашата е наполовна пълна.

Sweety написа: а да, в Америка е голямо забавление за тези които все още са на каруцата да гледат как тия изпадналите от каруцата се влачат известно време с сетни сили, окървани длани и уста пълни с кал в усилието си да се задържат още малко...

Нали си гледала оня филм Third world America ли беше, не помня заглавието

не съм гледала този филм,
и не знам как се отнасят помежду си хората в Америка, но от познати, които живеят там, съм придобила усещането, че гледат някак по-леко на живота от нас...в смисъл - падаш/ ставаш ...животът си върви и нищо не е окончателно...ама знам ли, тва са впечатления от втора ръка, все пак.

Gaspode написа:
Дали. Средно ЕнтЕлЕгЕнтни хора са все пак родителите ми. Не се равняват по другите в прехода. Но и все още не са си загубили спомените серсем. И виждат разминаването с това, което очакваха, и това, което получават. Добре, че от време на време им обясняват колко добре живеят, че иначе може да не разберат...

еми...сам казваш: И виждат разминаването с това, което очакваха, и това, което получават.

всъщност, не ми се спори, както вече казах, нямам за цел да защитавам капитализма и американската мечта, просто се опитвам да видя предимства в дадената ситуация и това е всичко. Така или иначе, в всичко соца само се влошаваше през цялото време (тва пък е от съзнателните спомени на моите родители, от 50-те години насам - те са родени през 30-те), и накрая съвсем се скапа...това са фактите.

Амаранта написа:

Sweety написа: а да, в Америка е голямо забавление за тези които все още са на каруцата да гледат как тия изпадналите от каруцата се влачат известно време с сетни сили, окървани длани и уста пълни с кал в усилието си да се задържат още малко...

Нали си гледала оня филм Third world America ли беше, не помня заглавието

не съм гледала този филм,
и не знам как се отнасят помежду си хората в Америка, но от познати, които живеят там, съм придобила усещането, че гледат някак по-леко на живота от нас...в смисъл - падаш/ ставаш ...животът си върви и нищо не е окончателно...ама знам ли, тва са впечатления от втора ръка, все пак.

книга е било...излъгала сам те...
не съм я чела ...и няма да я прочета
http://www.huffingtonpost.com/huff-tv/a ... 74509.html
гледала сам ей това кратко видео за книгата на тази мацка...
има снимката и като млада, много красива е била и интересното е че тя е от новите емигранти, емигрирала е през 80те
А случайно познатите ти които са в Америка да са завършили образованието си в БГ преди да отидат там?